Българите мохамедани (помаци)

 

:: В името на какво забравяме българомохамеданите в Гърция

:: Българите мохамедани (помаци) нямат своя самостоятелна история Проф. д.и.н. Петър Петров

:: Българите мюсюлмани в Македония Васил Кънчов, 1900

 

 

В името на какво забравяме българомохамеданите в Гърция

Ръкописът на доцент Сашо Станев е сериозно научно изследване за помаците в Гърция. Съжаляваме, че поради малкия обем на вестника не сме в състояние да публикуваме труда изцяло. На читателите си предлагаме публицистично-документалната част, в която срещите на автора с тези наши сънародници в Гърция разкриват истината за тяхната национална принадлежност. Истина, заявена категорично от тях самите и потвърдена от езика, традициите и фолклора им.

Държавата, обществото и историческата ни наука са в непростим дълг към съдбата на ислямизираните българи, значителен дял от които се пада на така наречените помаци, т.е. на помохамеданчените, но все още непотурчени българи. Името "помак" е етническо и се употребява единствено за мохамеданите българи. С него никога не са наричани помохамеданчените представители на други народи, живеещи на Балканския полуостров: сърби, гърци, евреи и власи.

И нещо друго, което е много важно във връзка със споровете за "произхода на помаците": това наименование е ново, възникнало е едва преди няколко столетия и то не се среща никъде в по-старата историческа книжнина, каквато е византийската например (Ст. Н. Шишков, Помаците в трите български области: Мизия, Тракия и Македония, 1914 г.). Има голям брой свидетелства и доказателства за това. Ще си позволя да приведа едно от тях: "Помаците са лингвистично най-чистите българи" (Nationalities papers, vol. 25, Nr. 1, 1997 г.). Даже в турски тълковен речник, издаден през 1966 г. от Института по турски език, се казва: "Помак е наименование на член на турска и мохамеданска общност в Румелия, които говори български."

Когато на 9 април 1941 г. немците завладяват Солун, то голяма част от турците вече са напуснали Гърция: след първата Балканска война около 10 хил. души и през 1914 г. в резултат на агитацията на младотурците - още 115 хиляди души.

Изселените от Гърция след 1923 г. мохамедани са настанени в Западен Анадол в напуснати от малоазиатските гърци селища. Разпределението на преселниците нетурци се извършва много внимателно, на малки групи, за да се предотврати възникването на езикови острови. Суровият климат във вътрешността на Анадола, както и честите епидемии (например от малария в равнините) причиняват смъртта на голяма част от новодошлите. Човешката трагедия се подсилва от конфликтите за земя и пасища с местните жители и полудиви племена.

Помаците в Гърция живеят в Родопите покрай границата с България, но се преселват в градовете и полските села на Западна Тракия, където са подложени на постепенен процес на турцизиране поради присъствието на турска общност, която е много по-добре организирана и три до четири пъти по-многобройна (A Popvic, L'Islam balkanique, Berlin-WIesbaden, 1986 г.)

Важно средство за превръщане на българомохамеданите в турци чрез детрофиране на народностното им съзнание още в крехката детска възраст са училищата. С подписаните през 1951 и 1968 г., вероятно не без външен натиск от Гърция и Турция, протоколи турският език се признава за единствен език на мохамеданските малцинства в Гърция. На него се извършва и преподаването в мохамеданските училища (наричани турски), които са около 300 на брой: 232 елементарни (начални) за деца от 6 до 12 години, известен брой прогимназии (за възраст от 12 до 15 години) и две турски гимназии в Ксанти и Гюмюрджина. В малцинствените училища се допуска след одобрение от Генералния съвет по образованието употребата на издадени в Турция учебници и учебни помагала, както и назначаването за учители на турски граждани. Съгласно споразумение от 1955 г. учителите в турските (мохамеданските) училища преминават безплатна преподготовка в летни школи в Одрин, а в училищните летни лагери мохамеданчетата сформират отделни групи, ръководени от турски учители. Преименуването през 1954 г. на малцинствените училища от "мохамедански" в "турски" е в пълно противоречие с Лозанския договор, в който се говори за мохамедани, а не за турци. През 1988 г. върховният гръцки съд - Аеропагът, възстанови наименованието "мохамедански" и веднага последва вълна от протестни действия, включително добре организиран митинг в Гюмюрджина.

За целите на протурската пропаганда най-пълноценно се изполzват и медиите. В Ксанти и Гюмюрджина излизат 15 издания на турски език - 10 ежеседмични и 5 ежемесечни. Работят две турскоезични радиостанции, а от Гюмюрджина се препредават програмите на турската сателитна телевизия.

Не последно място в цялата тази дейност заема религията. В Западна Тракия функционират 325 мюсюлмански храма, а имами се подготвят в две религиозни училища - в Гюмюрджина и градчето Шахин (Ехинос), разположено в чисто българомохамедански район.

Действат и турски просветни организации. Когато група българомохамедани са направили опит да регистрират в съда своя, отделна от турците културно-просветна организация, било им отказано под претекст, че има турска такава. (Сведението е на Х. Флоракис при неотдавнашното му посещение в България.)

Превръщането на Западна Тракия постепенно в предимно мохамедански район с доминиращо турско влияние в него принуди гръцкото правителство да предприеме ответни защитни мерки. Напоследък се наблюдава промяна в политиката на гръцката държава, която е решила да започне нов, активен процес на асимилиране на помаците и попречи преди всичко на всяка цена на по-нататъшното им турцизиране, в резултат на което се появи и така нареченият "помашки език".

Българомохамеданите в Гърция представляват в основната си част затворено в себе си общество, живеещи в планината, където достъпът е забранен, защото районът попада в 15-километровата военна зона, закрита за чужденци, с вечерен час за местното население и пр. Не може гърците да не си дават сметка и за предстоящото отваряне на този район, включително към България, в резултат на падането на комунистическия режим у нас и като резултат настъпването на края на 80-годишната изолация на местните българомохамедани.

 

Незаличими са личните ми впечатления от единственото ми, състояло се преди повече от десет години пътуване в Гърция, една от съкровените цели на което беше евентуална среща с българи мохамедани. Бяха изминали една-две непълни години от началото на "възродителния процес" у нас и приятели ме съветваха да се откажа от пътуването си по места, населени с мохамедани, опасявайки се от враждебно отношение от тяхна страна към нас - българите. Бяхме спрени буквално на пътя от българомохамедани, вероятно като са видели кола с българска регистрация, и задържани от тях на гости в продължение на няколко дни.

Приемът, който ни се оказа, не се различаваше по нищо от срещите ни преди това с наши сънародници в Банат и Бесарабия. Почти през цялото време се движехме придружени от няколко души от новите ни познати, а срешнехме ли на улицата нов българомохамеданин, щом разбереше какви сме, обикновено се присъединяваше към нас. И първата им работа беше да изразят всеки по свой начин доброто си отношение към българите и България (единствено изключение, за жалост, бяха по-младите, обикновено завършили турска гимназия и достатъчно отровени от антибългарската пропаганда).

Ето думите на един от доброжелателно настроените:

"От Мемково съм. От селото ни се вижда Даръдере (Златоград). Песните ни и езикът ни са еднакви. Жалко, че в нито едно от нашите села не може да се лови българска телевизия."

Без всякаква намеса от наша страна друг каза:

"Карал съм майка си да изпее всички песни, които знае, а тя пее хубаво и знае много песни, само и само да разбера от тях какви сме", на което следващ, обръщайки се към мен и съпругата ми, отговори: "Истината е, че сме един народ, разделен от политика и граница."

Може би най-вълнуващо бе изявлението на четвърти (казано, естествено, насаме):

"Целия си живот само за България съм мислил и не е имало случай да срещна българин, и поне вода да не му дам."

Иска ми се да спомена и още един случай, а подобни случаи имаше много: Някъде, в самото начало на запознанството ни, споменах пред един от тях, че у нас в България има писател (казах и името му), роден в тяхната планина, който е описал рядко хубаво и силно техните землаци от другата страна на границата. Тогава човекът ни се извини, че ще ни напусне за малко, и след десетина минути се върна с "Дивите разкази" в ръка, казвайки: "Бяхме чули за тази книга; търсих я из цяла Бългаиря и едва в Казанлък успях да я открия."

На връщане към България се отбих от главния път и достатъчно трудно изкачих с колата широк, разлат, обърнат на юг скат, където са разположени българомохамеданските селца Братанково, Широка поляна и Люлка. В едно от тях помолих да ме заведат при най-възрастния човек. Това стана и когато обясних какъв съм, осемдесетгодишният старец възкликна: "Българин, чист българин!", и очите му се наляха със сълзи. Бях първият българин от България, чийто крак стъпваше там от Втората световна война насам, нищо, че селцето отстоеше само на броени минути от главния път, по който през активния туристически сезон ежедневно минаваха десетки български коли.

На раздяла старият човек се оплака: "Желая да дойда в България, имам приятели там, искам да се лекувам в София, но не ни пускат." И наистина по това време българският консул в Солун отказвал да издава визи за България на българомохамедани. Решилите да я посетят с организирани туристически групи неведнъж са бивали сваляни на границата - пускали са у нас само гърците!

 

Повече от наложително е българската държава най-после да прояви интерес и да започне да се грижи за сънародниците ни мохамедани, живеещи в Гърция и Турция. На основата на двустранни споразумения и в духа на изискванията на Европeйския съвет е крайно време да се възприеме цивилизован подход към българските малцинства в съседните държави и техните общочовешки права. За начало би могло да се иска ответен жест срещу провежданите у нас събори на каракачани от гръцкото правителство, да се позволи достъп на български специалисти, художествени състави, а защо не и на обикновени граждани, както става край Сливен, за ежегодния събор на 6 май в отстоящото само на 12 км от Златоград село Лъджите (Лъдженски бани, Термон). В тази проява вземат участие не по-малко от 5-6 хиляди българомохамедани от Гърция. За нас това би било път към богата душевност на тези хора, а красивата местност, в която става съборът, с нейните 32 минерални извора, с многобройните й археологически забележителности, в т.ч. импозантните скални изображения на персийско-римския бог Митра, би превърнало това място в мост за сближаване и приятелство между нашите от векове съседски народи.

Препечатано от http://www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/s_stanev.html

 

Виж също:

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com