На Стария континент се засилва съпротивата срещу неолибералната политика на така наречените социални реформи и се демонстрира желанието на европейците за социална справедливост
Д.ю.н. Иван Л. Аладжов, 14 Ноември 2003
След стачките и протестите от пролетта във Франция и Австрия, след 300 хилядната демонстрация в Рим в началото на октомври и последвалата я предупредителна генерална стачка на 24 октомври с няколко милиона участници срещу антисоциалната политика на правителството на Силвио Берлускони и антидемократичния проект за Европейска конституция, преди една седмица бе показан червен картон и на германското правителство.
На 1-ви ноември в Берлин демонстрираха над 100 000 души срещу предвидените от правителството на Герхард Шрьодер социални (по-точно антисоциални) реформи, които по своята същност представляват орязване на жизнения стандарт на германския гражданин и се възприемат от широката общественост като демонтаж на социалната държава от последните 50 години. Основните моменти на тази "реформа" са изцяло от кухнята на неолибералните представи за икономиката и устройството на обществото. Те включват (въпреки голямата безработица от 6 млн. души, в ЕС над 20 милиона), увеличаване на времето за труд, удължаване на работното време без финансови компенсации, съкращаване на поетите от медицинските застраховки лечения, намаляване на задължителните за работодателите осигурителни лечения и
застраховки и увеличаването им за работещите,
съкращаване на пенсионните плащания, намаляване на данъците за заможните слоеве, въвеждане на такси за висшето образование, постепенното премахване тарифните трудови договори и свързаните с това последствия: намаление на трудовите заплащания и ограничаване на влиянието на профсъюзите.
На демонстрацията в Берлин, проведена под мотото: "Търпението ни се изчерпа - всички заедно срещу социалното бракониерство!", се стекоха десетки хиляди хора с различни професии и на всякаква възраст от всички краища на Германия. Протестите бяха организирани от съюз на различни партии и движения като алтерглобалистите от АТТАК, основни профсъюзни организации на синдикатите IG-METAL, VERDI и др., социални сдружения, взаимоспомагателни инициативи на безработни, левите партии ПДС, ГКП, ГМЛП и други.
Протестиращите обвиниха управляващите социалдемократи, че подготвят най-големия удар след Втората световна война срещу жизнения стандарт, трудовите отношения и правата на работещите в Германия. Илона Платнер от координационния съвет на АТТАК обобщи в изказването си настроението на демонстрантите по следния начин: "На хората в тази страна, а и по целия свят, им омръзна от непрестанната пропаганда за увеличаване печалбите в икономиката. Никога до сега в историята на човечеството не е имало натрупани толкова големи богатства. Има достатъчно средства, необходими за съществуването на всеки човек, но при разумното им разпределение. Милионерите нямат шанс срещу обединените хора. Ние сме много и пак ще дойдем на протест срещу социалната несправедливост."
Другата голяма цел на внушителния протест в Берлин беше инициативата да се постигне обединение на извънпарламентарните сили, сдружения и партии и по този начин да се изгради силно, извънпарламентарно опозиционно движение, което да координира протеста и да организира защитата на социалните интереси на обикновения човек.
Твърде интересен момент от развитието на обществените настроения е масовото разпространение на убеждението, че в парламентите на европейските страни не са представени партии, които сериозно да преследват тази цел. Класическите социалдемократически, социалистически и зелени партии, които през изминалите десетилетия са представлявали лявото пространство, се възприемат вече като прекалено унфицирани от неолиберализма. Нерядко тъкмо те са тези, които
инициират и прокарват антисоциалната политика
и използват влиянието си над профсъюзите, за да ограничат протестите срещу нея. Останалите парламентарни сили са още по-дясно настроени и плановете им за съкращаване на социалния стандарт на хората на наемния труд са още по-радикални.
В момента в Париж се провежда вторият Европейски социален форум. Основаната задача, която са си поставили неговите организатори е да се положи началото на обединено европейско движение срещу антисоциалната политика на управляващите в Европа. Крайната цел е да се създаде нова, общоевропейска партия, значително по-наляво от възприеманата вече като безидейна и антисоциално настроена социалдемокрация. По този повод от началото на септември вече се водят преговори за общи кандидатури на предстоящите европейски избори през 2004 г. между италианската партия Rifondazione Komunista, испанската Isguierda Unida, комунистическата партия на Испания, Френската компартия, немската Партия на демократическия социализъм, гръцката партия Synaspismos и австрийската компартия.
На форума участват представители от 60 страни. Докато миналогодишният Европейски социален форум във Флоренция премина под знака на борбата против агресията срещу Ирак, централната тема на дискусиите тази есен в Париж е антисоциалната политика в Европейския съюз и организиране на борбата срещу нея. Конкретно темата е "Комерсиалната глобализация и алтернативите за един по-добър свят". Основните дискусии на форума са групирани в следните тематични направления:
- против войната - за Европа на мира, справедливостта и солидарност;
- срещу неолиберализма - за Европа на социалните и демократичните права;
- срещу хищния нагон за максимална печалба - за европейско общество на социалната справедливост и екологична далновидност;
- срещу комерсиализирането на обществено значимите продукти и услуги;
- срещу расизма и ксенофобията - за Европа на толерантността.
Вторият Европейски социален форум завършва с голяма протестна демонстрация, на която се очаква да участват над 1 млн.души.
Основните обществени процеси на благоденстваща Европа след рухването на комунизма през 1989 г. се характеризират със засилена съпротива срещу неолибералната политика на така наречените "социални реформи" и с все по-ясното артикулиране на желанието на европейците за социална справедливост.
Monitor, 14 Ноември 2003.
Даниела Добрева
Едно 10-годишно момче от родопското градче Лъки опита да повтори подвизите на любимия си герой Хари Потър и полетя от седмия етаж на панелен блок. Веско казал, че ще остане невредим, ще се изправи и ще продължи. Като в книгата и нейната екранизация. Никой, в това число и приятелчетата му, не повярвал, че ще го направи. А съкрушеният баща призна след трагичния инцидент, отнел живота на сина му, че децата ни живеят в нереален свят. Констатация, до която е стигнал всеки родител.
Чуждата филмова и книжна индустрия буквално бълват продукция с ниско качество, която "облъчва" и деца, и възрастни. Достатъчно е да включиш телевизора, за да видиш в 90% от кабелните и ефирни програми едно и също - стрелби, кръв, насилие и… чудеса. На учениците отдавна не им е интересно да четат българската класика. Трудно си спомнят кой точно е Боримечката и в коя книга от задължителните се появява, а "Под игото", "Маминото детенце", разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков, ако изобщо се погледнат, то е защото наближават изпитите след седми клас. Има ли българче, което с удоволствие да седне и разгърне "Ян Бибиян", например? И там се разказва чудновата история, но е някак "old fashion", а луната е безинтересно място в сравнение със случващото се в "Хари Потър и философския камък".
Българските филми, създадени по произведения на класиците, до колкото ги има, губят надпреварата с измислиците за Терминатора 1, 2, 3 и 4. Досега за радост никой от подрастващите още не се е сетил да се полее със сярна киселина, за да заприлича на разпадащия се Шварценегер или поне не сме разбрали, ако се е случило. Кой е тоя съвременен малчуган, дето ще му е интересна съдбата на черешовото топче и ще му стане драго на мястото с крилатата фраза: "Хора, топчето ще пукне", когато далеч по-модерно и готино звучи "I’ll be back" и "Don’t call me baby", изречени от устата на Арни.
От години у нас културата се подменя със субкултура, всички го приемат като теза и никой нищо не прави, за да се промени.
Преди няколко години в детско предаване едно тригодишно хлапе си призна, че иска да стане Батман, но татко му настоявал да учи за дилър - не че му беше ясно какво се крие и зад двете думи, и накрая изпя "Тигре, тигре", вместо песента от "Розовата пантера". А известно е, че преди другарчетата си, децата копират родителите си. За тях семейството е първият еталон за подражание. После идват телевизионните измислени герои.
Проблемът с подмяната на ценностите не е от вчера. Нима две поколения не лягаха и ставаха с Павлик Морозов, Корчагин, Данко и пр. привнесени герои, а нашите натикваха назад, за да не ни заподозре предишният голям брат в прекален национализъм. Докато постепенно думата национализъм стана синоним на фашизъм, на нещо лошо и отживяло, към което не бива да обръщаме поглед.
За страна с 200-годишна история може и да е нормално да измисля героите си. За България, чиято летопис започва далеч преди 1300 г., е пагубно да посяга към небивалици, за да е в тон с налагащата се отвъд океана мода. Проява на много лош вкус, да не използваме по-силни думи, е когато акцентът в приказката за Аспаруховите българи, е поставен на начина, по който млякото в меховете на ордата се е превърнало в… йогурт. А за великите царе през Първата и Втората българска държава да си спомняме само преди изпит.
Monitor, 1 Ноември 2003.
Сиромахомилството, хленченето и вайкането няма да ни помогнат
Проф. д-р Григор Велев, председател на Научния център за българска национална стратегия
Г-н Стоян Ганев със сълзлив тон се възмущава от управляващите, към които принадлежеше, че 20 % от гражданите на България, съгласно данни на ООН, са обречени на глад и мизерия. Неговият глас допълва хора на дежурните сиромахомили и оплаквачи, които превърнаха в нова своя професия воплите и риданията за мизерстващия български народ. Около тях се оформя кохорта от черногледци и мизантропи, които, ако не хленчат и виждат всичко в черно и безнадеждно, не могат да живеят. Как е възможно тези хора да не могат да видят, че слънцето грее, че освен нощите има и дни, че освен смъртта се раждат и хора, че расте едно младо и жизнено и талантливо поколение, че всяко трудно начало може да има и добър край.
Нека се обърнем към някои факти, които съзнателно се премълчават и от управляващи (защото се страхуват да не бъдат обвинени, че за тези факти те нямат заслуги), и от опозиционни лидери и политици, (защото ще подронят несъстоятелността на крайните и неаргументирани твърдения, че целият народ живее в глад и мизерия, че не се разкриват по-добри хоризонти за отделни българи и целия български народ). Наистина ли социалният статус на българина е катастрофален? Нека разгледаме някои факти, публикувани от официални държавни институции за да отговорим на следните въпроси:
През 2002 г. както и през 2003 г. до днес в НСИ няма регистриран нито един случай на починал от глад, съгласно лекарските свидетелства за смърт през тези години. Този факт е многозначителен. Дори и сред най-слабите социални слоеве на българското общество смъртта от глад не е позната. Вярно е, че около 5 % от българите и то предимно градски пенсионери, които нямат допълнителни доходи (наеми, приходи от продажба на недвижими имоти, земя и др.) живеят изключително трудно. Самотните от тях обаче получиха социална добавка от 30 лева, която допълва минималния им доход.
От 127 анкетирани клошари, ровещи в кофите за смет в София, 36 имат регистрирани фирми на едноличен търговец.
Снимка: архив
"Монитор"
От 127 анкетирани клошари ровещи в кофите за смет в София, 36 имат регистрирани фирми на едноличен търговец, 119 от тях събират вторични суровини - хартия, бутилки, пластмаси и цветни метали, 8 от тях събират хранителни отпадъци за безстопанствени кучета и котки. Нито един от тези 127 клошара не рови, за да търси храна за себе си и семейството си. Клошари се срещат в Париж, Лондон, Ню Йорк и в градовете на всички богати страни. Те не са показател за бедност, а за ексцентричност. Клошарството е занаят и поведение на хора с особена конструкция на психиката. Има редица изследвания върху живота, бита и душевността на клошарите, които показват, че те не могат да живеят нормално извън средата, която сами са си избрали.
Според БНБ 1 500 000 000 долара са преводите от български емигранти за техните семейства от чужбина през 2002 г. Превеждането на посочената по-горе колосална сума се съобщава само от БНБ. По своите размери тя надхвърля най-оптимистичните мечти за чуждестранни инвестиции в България. Във всички анализи и коментари у нас за социалния статус на българина тази сума се избягва като неудобна. Управляващите не я използуват при коментиране на социалния статус на българина, защото се страхуват да не би да бъдат обвинени, че не са разкрили достатъчно работни места, заради което стотици хилядите български граждани заминават на гурбет в чужбина. Политиците от опозицията пък отбягват да коментират тази цифра, защото тя съществено променя картината за доходите на българина, страхувайки се да не би заслугата за това да се препише на управляващите.
Безработицата в България е 19% през 2002 г. През първото полугодие на 2003 г. тя силно се редуцира. Само за юли тя слезе средно за страната - 13.21% т.е. до 489 343 души, според министър Хр. Христова. Вярно е, че в някои региони на страната достига до 30-35%, а в София -3%, Севлиевско - 0%. Очевидно е, че тенденцията за намаляване на безработицата е в ход. Тези цифри не са достоверни и има достатъчно доказателства за това. Известно е, че в сивата икономика работят стотици хиляди хора без трудови договори, т.е. не са обхванати от статистиката. През 2003 г. 360 000 души са регистрирали трудови договори, т.е. са излезли от сивата икономика на светло, което наложи да се редуцира процента на безработните. Сивата икономика обхваща между 38 - 42% от цялото ни стопанство. В нея работят още най-малко 6% от регистриралите се като безработни, или около 240 000 души. Всеки от тях получава заплата и като незаконна добавка - социална помощ за безработен. Истинската безработица у нас се движи между 8 и 9% т.е в рамките на безработицата на редица европейски страни. Тази констатация не е голословна и намира потвърждение в по-долните раздели на нашия анализ, където се сочат данни за повишеното потребление на храни и стоки. Сериозния проблем за безработните е само за споменатите региони със безработица над 20%, които са 11 на брой.
Рядко се пише и говори за свободни работни места. Статистиката показва, че броят на безработните интелектуалци е голям. Въпреки това в държавата и нейните институции има редица незаети места, най-вероятно поради липса на необходимата квалификация и професионален интерес. На 1 август 2003 г. в България са обявени според министър Хр. Христова 18 000 работни места за чиновници-висшисти със заплати над 300 лв., за които няма кандидати. 13 % от щата на полицията не е попълнен, поради липса на кандидати според м-р Г. Петканов. В бюрата за социална заетост има вакантни повече от 5 000 работни места.
В подкрепа на тезата, че макар и бавно социалният статус на българина се подобрява са данните от НСИ: С 14.3% са нараснали продажбите на хранителни стоки, ракия и цигари. С 4.4% е нараснала продажбата на облекло и обувки. С 15.1 % се е увеличила продажбата на битова техника. С 2.1 % се е увеличила продажбата на нови леки автомобили. Тези данни сочат в общи линии за повишена покупателна
способност. Възможни са две интерпретации на този феномен. Първата - повишеното потребление е резултат от нарасналите приходи и то на онази категория българи, които получават преводи от своите роднини, работещи зад граница. Това се отнася преди всичко за покупката на храна и годишна почивка. Втората - покупките са в резултат от кредити, които всички банки у нас днес щедро отпускат. Истината е, че тези кредити се отпускат само на хора с доказан и сигурен доход и се използват за строителство на жилища и обновяване на бита.. И в двата случая българските граждани подобряват своя стандарт на живот.
Темата за личните спестявания не е любима на коментаторите на социалния бит на българина. След загубата на всички свои спестявания по време на гигантската инфлация през 1996-1997 г. въпросът за спестяванията рядко се третираше в нашия печат. След 1997 г., когато започна стабилизацията на банките сме свидетели на интересни данни: През 2002 г. спестяванията на българите са над 5 млрд. лева, а само за първото шестмесечие на 2003 г. са нараснали с 625 млн. лева.
Колкото и да се опитват сиромахомилите да представят трагизма на българите, данните за личните им спестявания опровергават тяхната дезинформация. Българинът е пестелив човек. Въпреки, че не притежаваме статистически данни склонни сме да мислим, че тези спестявания са реализирани от хора на всички нива на социалната стълбица.
- През 2003 г. ще бъде чисто 4 % (след приспадане на инфлацията и други разходи -увеличението цената на ел.енергия, отопление и др.). 160 000 пенсионери в България ще получат увеличение на тавана на пенсиите от 200 на 500 лв. Всички икономисти и финансисти твърдят, че ръстът на работната заплата е в закономерна зависимост от ръста на БВП. Трябва да се има предвид, че Валутният борд, който поставя рамки на годишния ръст на заплатата и правителството е ограничен в действията си за повишаване на заплатите. Повишението на заплатите с 4% е недостатъчно. За да се получи още по-голямо повишение на стандарта на живот е необходимо да се пристъпи към намаление на преките и косвените данъци както на бизнеса така и на гражданите. Повишаването на тавана на пенсиите от 200 на 500 лева ще увеличи до 120% приходите на голяма част от пенсионерите, което е принос към увеличаване стандарта на живота на тази категория граждани.
Налице са сериозни признаци за подобряване благосъстоянието на българските граждани. През 2003 г. ще бъдат предадени завършени 2750 апартамента, които са платени в брой. Най-вероятно тези апартаменти са закупени от граждани, които спадат към групата на средната класа и богати българи. През 1989 г. среднодневно в страната са се движили 150 000 автомобили на ден, а през 2003 г. само в гр. София - между 350 000 и 380 000 автомобили на ден. Този факт говори, че автомобилът вече не е лукс и почти всеки трети жител на София притежава автомобил. Нека се има предвид, че всички тези автомобили искат значителни средства за тяхната експлоатация. Тези средства не се отчитат и включват от никоя статистика.
И днес има икономисти, които твърдят, че България съществува и се изгражда благодарение от приходите от селското стопанство. За съжаление то се намира в плачевно състояние. От едро и модерно земеделие в резултат на разпокъсването на земята България се върна на технологичното равнище от преди 60 години. Това обаче не е единствената беда: 42 % от земята в България не се обработва. Около 25 % от нея принадлежи на собственици, живеещи в градовете. Те нито я продават, нито желаят да я обработват, за да подобрят своите доходи. За това има няколко причини. Много от гражданите притежатели на земя са в напреднала възраст и не могат да я обработват. Други нямат средства за закупуване на инвентар и пособия за селскостопанска дейност. Трети желаят да продадат земята си, но няма пазар на земята и по-точно няма желаещи да я закупят. По този начин една част от българските граждани собственици на земя са лишени от допълнителни приходи. Българите, живеещи в селата показват интересно развитие на своя жизнен стандарт: Всички земеделски стопани - пенсионери получават при 85% от случаите около минималните пенсии. С произведените от тях земеделски продукти те компенсират недостига от средства за препитаване, друга част предлагат на пазара като реализират допълнителни приходи. 20% от селяните-пенсионери правят парични влогове в банките на страната. Това значи, че те са постигнали равнище на пълно задоволяване на нуждите от прехрана и поддържане нуждите на бита.
Далече сме от мисълта, че българинът живее много добре и охолно. Но твърдим, че 80% от населението живее не по-зле от 1989 г. Нека гледаме по-спокойно и по-оптимистично като вярваме в бъдещето на България.
Monitor, 4 септември 2003
Държавата създава условия за радикално преустройство на конституционно установената единна политическа нация в България и на тази основа прекрояване на съществуващите граници
Милко Бояджиев, 2 Юли 2003
Повече от 600 години - от османо-турското нашествие, а и в наши дни, продължават опитите за ликвидиране на българската нация и държавност, за заличаване нейните културни достижения и историческа памет. Основен фактор в този процес е отродяването на българина от народностните му корени, православна вяра, бит и традиции. От всичко, което го прави по произход и дух част от Европа и християнската цивилизация.
Наред с този отродителен процес, лавината от дезинформация, тенденциозни внушения и безскрупулна пропаганда пораждат една виртуална реалност, при която българите-мохамедани са превърнати в "родопски помаци", а потурчените българи - в "етнически турци". Връх на стремежа за
дестабилизация и дезинтеграция на страната
е изпратеният от управляващата коалиция доклад до генералния секретар на Съвета на Европа, одобрен с решение на МС № 91/24.02.2003 г. С него се създават условия за радикално преустройство на конституционно установената единна политическа нация и държава без автономни териториални образувания във функция на признати за правни субекти с колективни права общности. И на тази основа прекрояване на съществуващите граници.
Заложените в правителствения доклад твърдения внушават, че след нашествието през 1393 г. в българските земи са се заселили като колонисти изповядващи исляма турци, които били основното население на Османската империя. Тази фалшификация утвърждава демографските изменения на Балканите единствено в резултат на колонизаторска политика на османската власт, което не може да се обоснове документално.
Френският историк Кл. Кайен разчита, че в средата на ХІІІ в. християните и мюсюлманите в Мала Азия са образували почти навсякъде ясно откроявани групи в съотношение 10:1! Човешките ресурси на тюркските племена са се изчерпали още през ХІ в. Наред с това, обхванатите от османския военно-феодален режим нови територии не са били привлекателни дори за тюркските групи. Единственият начин за покриване на непрекъснато увеличаващите се потребности на човешки потенциал на разпрострялата се на три континента османска държава е бил помохамеданчването на местното население, завършващо с неговата асимилация.
Абсурдността на съдържащите се в споменатия правителствен доклад твърдения, на подобни официални становища и
пороят от преднамерени публикации
се доказва от издадения от Института по балканистика при БАН (1990 г.) сборник на османски документи (серия "Извори-2") за асимилационните процеси на Балканите през ХІV - ХІХ век. Където научно и обективно осветляват политиката на ислямизиране и абсорбиране на християнското население в османската военно-политическа система, в нейните военни организации и в ислямския "миллет". Множество други академични издания потвърждават документално сведенията за отродителния процес на коренното население по българските земи, за неговата нещастна участ и жертвеният му принос за спасението на европейските народи и християнска култура.
Няколко са основните фактори за насилствено помохамеданчване и потурчване на това население.
На първо време е заплахата от безпощадно провежданото физическо изтребление на неверниците, пораждано от войнстващата идеология на нашествениците, както и канонически дадената възможност на всеки от тях да присвои 4/5 от плячката. Стремежът на неуспелите да забягнат в непристъпни и затънтени места и останали живи коренни жители, желанието на оцелелите за социална и икономическа прекатегоризация, усилията на балканската аристокрация да съхрани привилегиите си, са били предпоставка за приемане на господстващата религия. В едно изложение от средата на ХVІІ век се казва: "християнската рая се е разбягала, измряла или преминала в исляма".
Последващият фактор е събираният до края на ХVІІ век кръвен налог "девширме". Състоял се е в насилствено отнемане на малки, здрави християнски момчета, преобръщани в исляма и възпитавани в казармени условия и дух за нуждите на формираните от тях еничарски корпуси. В "Законник за еничарите" от това време е записано: "чрез девширмето при османците много стотици хиляди неверници били вкарани в исляма".
Основен и постоянно действащ фактор
за ислямизацията на покореното население била османската фискална система, на която е разчитала централната власт като глава приходи от експлоатацията на раята. Изследваните документи удостоверяват ролята на събираните данъци за ислямизационните процеси. Цели села са се обявявали за мюсюлмани, за да избегнат данъчния натиск. Право да изповядват своята религия имали жителите от мъжки пол, които са били длъжни да внасят в хазната на ислямската държава поголовен данък (джезие), установен от Корана. В продължение само на два века размерът на данъка "джезие" е бил многократно увеличен. По тази причина през ХVІІІ в. в някои райони на Балканите селските жители преминавали стихийно и масово към исляма. Документите показват освен това, че отпусканите помощи на всеки приел исляма неверник били твърде съблазнителни. Получаваните от държавната хазна пособия - например пари за дрехи, били достатъчни тричленно семейство да закупи къща. При по-особени случаи е осигурявана пожизнена издръжка на новия мюсюлманин или той се назначавал на подходяща работа. Изпаднали в безизходица и критични ситуации мъже и жени търсели в помохамеданчването избавление от глад и бедност, от дългове и кредитори. Внимание привличат документите от ХІХ век и особено за годините след Танзимата. Те разкриват как всъщност продължава предишната държавна политика за стимулиране и покровителстване на ислямизацията, въпреки тържествено прокламираното от гюлханския хат-и шериф изравняване на религиите. И при Махмуд ІІ продължило събирането на роби и избиването на отстъпниците от правата вяра. Зависимото положение на Портата от великите сили налагало тази дейност да се извършва по-безшумно и прикрито.
Институцията на робството - на единичното и масовото заробване на балканските жители и помохамеданчването на християните-спахии, са две много
съществени явления в цялостния процес на ислямизация,
защитавани и признавани от османските закони. В империята функционирали специални робски пазари с особена известност между които се славели тези в Цариград и Одрин. Робите се продавали навсякъде като обикновена жива стока. Общи законници във всеки вилает давали подробни предписания за пазарните такси и наказания. Освобождавали се робите, които са били помохамеданчвани и получили мюсюлманско име и презиме. Обстоятелството, че повече от една трета от освобождаваните по този начин роби са жени и деца показва, че като роби са били докарвани не само военнопленници, но са били плячкосвани по време на нашествията жени и деца. Тъкмо плячката е бил един от главните стимули и вдъхновение за ислямските войски.
Според турският историк О. Баркан, методите за насилствена депортация са замислени и централно реализирани.
Една от основните трудности за укрепване на османската власт на Балканите, в създаването на бази и гарнизони за походите срещу Европа, била изключително малката численост на завоевателите от Анадола. Ролята на управляващите, дадените им феодални владения спахии и на ленната система в цялост, се изчерпала бързо. Решението на въпроса с недостига на човешки ресурси и запазването целостта и единството на империята е намерено чрез разпространяване - особено през ХVІІ и ХVІІІ век, на исляма. Отъждествяването на етническата принадлежност с вероизповеданието довело до усилване асимилацията на поробеното население. Приелите исляма се смятали за принадлежащи към друга народностна група - турската.
В наши дни
положението не се е променило съществено
Само по-деликатни и прикрити, но не по-малко резултатни са прилаганите методи в отродителния процес. Никой не може да отрече наличието на демографска криза. В ход е етническо прочистване на съхранилите българската си идентичност в някои райони на страната. Не може да се скрие продължаващата асимилация на българската националност. Всяка година стотици млади момчета заминават в близки и далечни страни, а чужди емисари обучават у нас други възпитаници на ортодоксалния ислям.
Съвременни еничари, дори с български имена, получават пожизнена издръжка или са назначавани на скъпо платена държавна служба и по най-високите етажи на властта. Предоставят се всякакви привилегии на "самоопределилите си" за етнически турци. В разрез с европейските стандарти, на загубилите по своя инициатива българското си гражданство лица, се изплащат по 35 млн. лева годишно незаконни пенсии. А на установилите се по свободен избор на постоянно местожителство в чужбина неправомерно се издават български задгранични паспорти. Все по явни са несанкционираните опити за териториална автономия, "частичен суверенитет и сепаратизъм". Като дамоклев меч виси предупреждението на философа Хегел "Който забравя миналото е обречен да го повтори"!
© Moнитор, 2003
Центърът на тежестта се пренася от физическото унищожаване на противника към промяна и разрушаване на неговите социални, духовно-нравствени устои и традиции
Американски политолози смятат, че от всички войни през последното десетилетие на ХХ век една е била от нов тип, отличаваща се от предшестващите я. Това е войната за Косово. Въпреки че страните-членки на НАТО са имали икономически и други традиционни причини за началото на бойните действия, това е било въоръжено вмешателство не за запазване на държавния суверенитет, не за спасяване живота на хората, а за защита на политическите права на албанското население, което живее на тази територия.
Тодор Андреев, 23 Юни 2003
Косовската война е първата в името на "принципите и ценностите". Или ако може така да се каже за войната, сочат американски наблюдатели, тя е "етична", предприета по "етични причини". В "етичните" войни мишена е обществото, и преди всичко неговата духовна съставляваща, а не територията или икономиката.
Пред випускниците на военноморската академия на 25 май 2001 г. президентът Буш отбелязва, че въоръжените сили на САЩ ще бъдат използувани само в съответствие с американските ценности. Понятието ценности вече става ключово при осмисляне проблемите на войната и мира.
Стратегията за национална сигурност на САЩ, която е формулирана, като се изхожда от американските интереси, предвижда американската нация да действа, когато го изискват "ценностите". Става дума не само за защита на американските ценности извън границата на САЩ, но и за тяхното разпространение по целия свят, защото демокрацията и правата на човека не носят случаен характер, а са универсални. Националните интереси на САЩ се срастват с националните ценности, които стават
цел и средство за въздействие на другите държави
В стратегически смисъл това означава, че центърът на тежестта се пренася от физическото унищожаване на противника към промяна и разрушаване на неговите социални, духовно-нравствени устои и традиции. Народът не трябва да се унищожава, защото е нужен да работи и да създава блага. Но ценностите са свързани с религията и културата на техния носител - народа. Всяко настъпление срещу тях означава покушение срещу неговата духовна и национална идентичност. Настъплението на ценностите пренася полесражението от територията на държавите на "територията" на душите, в духовно-нравствената сфера, където са необходими съвсем други начини и средства за водене на войната. Сега вече Америка може да се намесва във вътрешните работи на другите страни по етически съображения. Атакува се волята на противника. Ако някоя общност не приема американските ценности, политическото ръководство на САЩ може да я обвини, че е вражески настроена срещу Америка.
В този смисъл войната в Косово има и друга страна. Тя нанесе на човечеството културно-историческа вреда. Бяха разрушени 40 манастири и църкви. На територията на Косово и в южната част на Сърбия са пострадали до 80% от религиозните светини. Унищожени са духовните основи на Православието в Югославия. Косово е един от историческите центрове на Православието. Тук над 200 манастири и църкви са построени още през ХIV век, а град Печ от 1346 г. е мястото на Сръбската патриаршия. В тази, както американските експерти я наричат "етична" война, една от главните задачи е била да се нанесе възможно най-голяма вреда в моралната и духовната сфера.
Веднъж направен пробив в "етичните " войни
вече е намерено божествено оправдание
за следващите офанзиви. "С нас е Бог!" - заяви американският президент Буш и обяви "кръстоносен" поход чрез "етични" войни. Това променя военната политика и стратегия на САЩ. Американските ценности се разпространяват по света по начин близък до агресията,обусловен от стремеж към господство, чувство за превъзходство, социален егоизъм, правото на силния.
Насилственото въздействие върху традиционните национални ценности винаги се възприема много болезнено и може да предизвика резка ответна реакция. Ето защо курсът на ръководството на САЩ към разпространение на американските ценности води към усилване на напрежението и нарастване на опасността от войни и конфликти. Но конфликтите, обусловени от етичните причини, много трудно се разрешават. Затова "етичните" войни неизбежно ще носят продължителен и често непримирим характер.
Тези заключения на анализаторите ни водят към един и същи въпрос и все пак накъде са се устремили ръководителите на Америка? Защо се налага да водят "етични" войни?
Търсенето на отговор неусетно ни отвежда до разсъжденията на Самюъл Хънтингтън , който в "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред", разширена версия на статия, излязла през 1993 г. в списание Foreign Affairs с откровен песимистичен тон утвърждава, че стратегическата победа на атлантистите над евразийците не е цивилизована победа.Западът и Изтокът, спореад него, както и преди стоят далеч един от друг. Западните ценности - това са пазарът, либералната демокрация, индивидуализмът, традиционализмът, правата на човека и т.н., източните ценности - са колективизмът, традиционализмът, катедралността, патернализмът и т.н. Хънтингтън твърди, че западната идеология е възтържествувала временно, че нейното тържество издига на повърхността дълбоките културни слоеве на Изтока: ще се усили влиянието на религиозните фактори, в частност, на исляма и православието, ционизма и будизма, конфуцианството и индуизма. В недалечно бъдеще, ще се покажат славяно-православната, конфуцианската /китайската/, японската, ислямската, индуистката, латиноамериканската и, възможно, африканската цивилизация. Тези фактори отново създават условия за противостоене между Запада и Изтока. Значи, прави извод Хънтингтън, трябва да се готвим за него, отрано да се регулира, ако не и да се сдържат антиатлантическите настроения и тенденции, да не се допуска геополитическите центрове за противостоене на Запада да се обединят в единен съюз.
И тук Хънтингтън стига до необходимите мерки, които трябва да предприеме Западът, за да не допусне всичко това: да осигури единство на САЩ с Европа; да интегрира в западната цивилизация онези общества от Източна Европа и Латинска Америка, чийто култури са близки до западната; да предотврати прерастването на локалните конфликти между цивилизациите в глобални войни; да ограничи военната експанзия на конфуцианските и ислямските държави; да спре свиването на западната военна мощ и да осигури военно превъзходство в Далечния Изток и Югозападна Азия; да използва трудностите и конфликтите във взаимоотношенията между ислямските и конфуцианските страни; да поддържа групите, ориентирани към западните ценности и интереси в другите цивилизации; да усили международните институти, отразяващи западните интереси и ценности и узаконяващи ги и да осигури въвличане на незападните държави в тези институти.
Ясно се вижда, че най-вероятни противници на Запада са Китай и ислямските държави, като Иран и Ирак.
Не е трудно да се забележи,че САЩ се придържат към тези препоръки. Но не води ли това тревожно поведение към страх за бъдещата съдба на САЩ, обхванал американското ръководство, пита френският политолог Еманюел Тод? И не превръща ли появилата се перманента военна треска Америка, доскоро смятана за фактор на мира, в сила, която създава напрежение и поражда страх и отчаяние у другите? И тук, защо ли, се сещаме за идеите на руснака Фьодор Достоевски за единството на човечеството. Великият писател смятал,че Русия трябва да събере в единна световна държава цялото човечество.
Идеята за пълна планетарна интеграция, създаването на единен свят е постоянно жива и се развива през годините.Тук ще срещнем всевъзможни хрумвания като тези на О'Конт, който твърди, че "човечеството е всемирна родина, призвана да обедини в бъдеще всички обитатели на планетата", да премине се през "манифеста" на Маркс и Енгелс - "Пролетарии от всички страни съединявайте се", през претендирането на американците за изключителност. В средата на ХIХ век американски идеолози утвърждават, че в близко бъдеще САЩ ще станат център, около който всички нации ще се обединят в единен народ. През 1923 г. се появява "доктрината Монро", която отново утвърждава водещата роля на САЩ. После следва твърдението на политолога Г.Луис през 1941 г., че "ХХ век трябва да стане американски век", убеждението на Вишингтон, че победата през 1945 г. възлага на Америка бремето на отговорност за ръководството на света, вариантите на "Тристранната комисия", разработени с участието на Бжежински за прехода към единна световна система под ръководството на САЩ и се стигне до концепцията на Френсис Фукояма за "края на историята" и новото планетарно човечество, където съществуват само Пазарът и Демокрацията, интегриращи света в хармонична единна машина.
Отново под ръководството на Америка!
Ехо на тези теоретични упражнения намираме в един сериозен документ, какъвто е Стратегията за националната сигурност на САЩ. Там се казва, че "ако утвърдим лидерството в света, ние ще направим Америка по-сигурна и процъфтяваща" или "ние трябва да вземем ролята на световен лидер". Ето накъде са устремили взор управляващите от Вашингтон. А не подсказва ли това, че война с "международния тероризъм" повече няма. Има война за световно господство. И САЩ сами дирижират правилата. Ако някой не е съгласен, ще бъде подкупен или унищожен, ако трябва и с "етични" удари!
Според английския социолог Мартин Олброу единна световна държава не може да има и не си струва да се работи за нея. Националната държава, казва американският му колега Даниел Бел, е вече твърде малка за решаване на големите житейски проблеми и същевременно твърде голяма за малките. На Русия, изповядва генералът от разузнаването Л.Шебаршин, ще й бъде неуютно да живее в свят, с един стопанин - САЩ!
© Moнитор, 23 Юни 2003
Държавите от Организация ислямска конференция ревизират международната правна система за всеобщите човешки права
На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН прие основополагащия акт на международното обичайно и договорно право в тази област - Всеобщата декларация за правата на човека. Никоя от членуващите в организацията държави не се обяви против, но в нейна полза не гласуваха осем страни, между които Египет, Ливан и Саудитска Арабия.
В официално заявление като причина за въздържане от гласуване бе изтъкнато, че "Декларацията се основава в голяма степен на западните концепции за култура, които често се разминават с концепциите за култура на източните държави". Какво всъщност се крие зад това дипломатично и неясно изразено становище, какви са конкретните мотиви и какви последствия то поражда? По тези въпроси, особено сега, обществеността се нуждае от откровени, еднозначни и обосновани отговори.
Милко Николов
Западното понятие за култура включва като основен компонент религията и по-конкретно християнството в цялост. Източното разбиране - имайки предвид исляма, счита културата за обусловена от религията, като обхващащо цялата вселена божествено откровение.
Трите монотеистични религии: юдейската, християнската и ислямът имат общ корен - Петокнижието на Стария завет (Библията). При евреите свещените писания обхващат също Талмуда; при християните - Евангелието (Новия завет), а мюсюлманите почитат и Корана. И трите споменати религии се основават най-вече на идеята за дълг на всеки вярващ към Бога. Всеобщата декларация за правата на човека е първият документ, приет от Световната организация в съответствие с християнските цивилизационни възгледи. В нея са прокламирани
две широки категории човешки права
граждански и политически, от една страна и икономически, социални и културни, от друга. В продължилия шест десетилетия процес. Всеобщата декларация се превърна в основа на международното обичайно право. Ведно с приетите други международно-правни документи бе изградена днешната система от универсални норми. В голямата си част те са ратифицирани от страните, но с твърде много резерви и декларации, ограничаващи тяхното приложение в съответните държави. Залегналата в областта на човешките измерения основна идея е въплътена в преамбюла на Всеобщата декларация, който прокламира за най-висша ценност личното достойнство и основаните на справедливостта и свободата равни и неотменни права на отделния гражданин без разлика на раса, пол, език, религия.
Членуващите в Организация ислямска конференция държави и религиозни институции се разграничават поначало от западната, християнска по своя дух и светска по същността си концепция на Всеобщата декларация за правата на човека, тъй като е несъвместима със
свещените предписания на шериата
представляващ особено единство между вяра и право.
За разлика от утвърдените в рамките на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и други световни и религиозни институции, действащи на принципа за солидарност, ислямът определя общността на мюсюлманите (умма) за колективен осъществител на волята на Всевишния. Интегрираните в тази общност конфесионални формирования възприемат исляма не само като могъщо, всепроникващо и всепобеждаващо религиозно учение, но и за строго догматичен начин на живот и преди всичко за политическа власт, насочена към налагане волята на Аллах по цялата планета.
За осъществяване на тези цели на VII Конференция на високо равнище на организацията през 1994 г. е приета разработваната в продължение на две десетилетия "Кайрска декларация за правата на човека в исляма" като част от религията и предназначена да служи за главно ръководство на правоверните във всички аспекти на живота. Изтъква се изключителната роля на световната ислямска общност като йерархичен колектив, извън който е невъзможно зачитането на индивида. Прокламираните в Кайрската декларация права не са универсални, т.е. не важат за същества, които не изповядват исляма.
Ислямското учение пренебрегва етническата принадлежност и я идентифицира с религиозната. Записано е, че никой не може да отменя изцяло или частично, да нарушава или пренебрегва обявените от исляма основни права и свободи, тъй като те изразяват Божиите повели. Ислямската общност е колективно отговорна за тяхното съхраняване съобразно шериата - еманация на волята на Всевишния и единствен източник за тълкуване или поясняване на всички съдържащи се в Кайрската декларация заповеди свише, превърнати в норми на писаното право.
Кайрската декларация отдава приоритет на ислямските религиозни предпочитания пред всякакви други разбирания. Пренебрегвайки равенството пред светските закони, тя признава
превъзходството на най-обичаните от Бога
правоверни в съответствие с извършваните от тях "добри дела". Ислямската правна доктрина урежда изключителни привилегии и върховенство на мюсюлманите над другите хора. Съветът на последните може да бъде подчинен и по пътя на морално унижение, а за запазването на живота им - в частност на християните, те са длъжни да плащат данък.
Кайрската декларация дава неограничени права на родителите по отношение възпитанието, интересите и бъдещето на децата, съобразявани единствено с моралните ценности и принципи на шериата. Бракът се счита за сделка - продажба, при която мъжът става собственик на съпругата си.
Човешкият живот има статут на вещ
дадена на човек за временно ползване. Вярата в задгробния живот води до пренебрежение на мюсюлманите към земното битие, готовност и стремеж за саможертва в името на Всевишния. За най-тежък грях и престъпление се счита отказът от ислямската вяра, като единственото наказание е отнемане на живота. Свободата на словото и печата практически се свежда до възхвала на Бога и свещените ислямски ценности.
Шериатът утвърждава колективни задължения, права, вина и наказания. Тези, които не приемат посочените в шериата задължения, нямат и никакви права. Държавите-членки на Организацията ислямска конференция провеждат политика, насочена към ревизия на съществуващата международноправна система в областта на правата на човека. Защото тази система не може да бъде имплементирана, втъкана в битието на мюсюлманската общност (дар юл ислам). Такава е причината, съществен дял от приетите от ООН договори да останат нератифицирани. А към други, присъединяването е под условие за последващ акт на националното законодателство, за да не противоречат на шериатските норми. Наред с това преди подписването им са правени и декларации, които практически ги изпразват от съдържание.
© Moнитор, 30 Май 2003
www.Pravoslavieto.com