Галина Стоянова, 11 Юни 2003
Ходили ли сте в дом за умствено увредени хора. Виждали ли сте вратите без брави, подът като в обор и полуголите
същества, скупчени като стадо, докато ги къпят с пожарен маркуч. Никой не стъпва втори път в такова зловещо място. Знам го от
собствен опит - точно така изглежда един такъв дом край Дряново.
В един сайт, създаден от деца с родители за деца без
родители, пише: "имаме простичка цел: да помогнем на едни човешки същества, забравени от цялото общество".
В сайта на
правителството пък, от 2 март т.г. има информация за това как правителственият говорител се срещнал с председателя на Националното
сдружение на сираците в България. Който заявява, че "винаги досега е срещал разбиране и съдействие от всички министерства и други
държавни институции във връзка с дейността си".
В друга страница в Интернет всеки може да прочете пресните разкази на
пораснали вече сираци, които наричат себе си самоубийци. Иван, който е прекарал всичките си 20 години по домове, има опит с
разбиране и съдействие: "След посещение на министъра на външните работи в Дома за временно настаняване на сираци "Света София" в
столицата, от кабинета на г-н Паси изявиха желание да ми помогнат, ако подам молба с ясно и конкретно желание".
Според Иван
"отношенията между домовете за сираци и държавата са такива, че тези деца трябва непрекъснато да се молят за помощ. Понякога
скриват истината или добавят нещо от себе си. Но това не е лъжа, това е нужда - нуждата да оцелееш, нуждата да се чувстваш
подкрепен. Искам да се обърна към държавниците: "Господа, позволете на децата без родители в тази страна да се почувстват ценни и
значими, не ги карайте да лъжат".
В този дом са настанени 103 деца от 16 до 25години. Държавата им е определила срок -
могат да останат само една година. После трябва да поемат грижата за себе си сами - без навици, без образование, без родители, без
пари.
Един от тях - Илиян на 20 години, има мнение за враждебната държава: "децата в такива домове са подлагани на
системен тормоз и се превръщат във вълци-единаци. Тези деца не могат да обичат".
Негов връстник - с родители, образование и
доходи, - сътрудник от английска фондация, пък показа международна статистика, според която България е на първо място в света по
брой на изоставени деца.
За системния глад, тормоза, неизлечимите болести, ужасяващата липса на пари, течащите покриви и
трафика на деца всички знаем и без да четем стотиците факти в Интернет - в официални и нелегални страници. За старците, погребани
в задния двор на някой порутен селски краварник, без ясна причина за смъртта и без роднини, които да приберат тялото - също.
Сигурно затова държавата реши да закрие тези домове - да не грозим статистиките и криминалните хроники.
Раздържавяване
на социалните услуги. Така официално наричат закриването на домовете за сираци, за стари хора, за деца и възрастни с умствени и
физически увреждания. А грижата за тях е именувана "доставка на социални услуги". Такива били изискванията на Европа. Не се
разбира само как този път държавата ще намери стратегически инвеститори, които ще си регистрират дружества с нестопанска цел и ще
поемат доставката на милосърдие. Не се разбира как и колко чиновници на заплата ще издирят и ще задължат майките да приберат
обратно изоставените си деца. Може би тези деца и зарязаните нечии болни и стари родители трябва да напишат "молба с ясно и
конкретно желание" за доставка на човешка милост.
Скандален доклад на управляващите до Съвета на Европа е в противоречие с рамковата конвенция, с международните норми и
националното ни законодателство
Милко Бояджиев, 2 Юни 2003
Надзорът върху прилагането на Рамковата конвенция за
защита на националните малцинства се осигурява чрез годишни информационни доклади, които всяка от страните-участници представя на
генералния секретар на Съвета на Европа. От особено значение е първият, основният от тях, който периодично следва да бъде
допълван.
След двегодишно забавяне, поради провежданите "на тъмно" разисквания и съществени различия по неговото съставяне,
Министерският съвет одобри наложената от етническо-религиозната партия ДПС версия, отразяваща нейните деструктивни стремежи.
В доклада преобладават неотговарящи на международните норми и националното законодателство внушения. Твърденията, аргументите
и съображенията в него разкриват твърде много концептуални несъответствия и дори противоречия с предмета, целите и принципите и на
самата Рамкова конвенция. Позоваванията на договореностите по правата на човека и основните свободи, както и на конституционните
норми, са направени избирателно и едностранчиво. Интерпретациите им подхранват разграничаване, обособяване и противопоставяне на
населението на базата на определени аритметично-количествени признаци. Подценен е трудно постигнатият напредък в изграждането на
демократична, правова, социална парламентарна република без автономни териториални и общностни образувания. Националното
единство, произтичащо от схващането за политикоценностна държавосъставляваща формация на всички български граждани без разлика
на народност, етническа принадлежност, религия или други убеждения, е подчинено в доклада на стремежа за
създаване на предпоставки за сегрегация и сепаратизъм
Провежданата в този дух политика е насочена към радикално
преустройство на конституционно утвърдената понастоящем форма на държавна структура и управление.
За осъществяване на тези
домогвания в доклада е приложен отреченият от световната общност интеграционен модел, при който определени групи от населението са
преустройвани в "пета колана" чрез усилено насърчаване на претенциите им да получават ограничен суверенитет в рамките на страната
или пълна независимост.
Основната идея, която може да се проследи е превръщането на българската държавност във функция на
уредени с признати за правен субект "малцинства", притежаващи колективни права по общностен признак. И на тази основа
преобразуването на единната българска политическа нация в мултиетническо общество сбор от съставени по количествен признак
колективни единици. Следващата заключителна стъпка се състои в прекрояване на държавните граници по разделителната линия на
етническо-религиозните общности, предполагащи игнорирането на съществуващата съвременна политико-ценностна система. Настъпилите
през изминалия век катаклизми в Европа и особено на Балканите доказаха гибелните за обществения ред и сигурност, за международния
и вътрешния мир последици на тази политика, предизвикала кръвопролития, нещастия и войни.
фриволното използване на
дефиниция на "малцинство"
То пасва на залегналата в доклада стратегическа цел, но не би могло да се приложи към
възприетите в световната общност принципи. Ето защо е удачен възприетият от държавните ръководители на страните от Съвета на
Европа във Виенската декларация от 9.10.1993 г. прагматичен подход, преобразуван с Рамковата конвенция в най-голяма степен в
правни задължения. В документи е съгласувано, че национални малцинства са създадени вследствие станалите в Европа исторически
катаклизми т.е. откъсване на национални територии ведно с коренното им население и присъединяването им към чужди държави.
Другото основно начало, възприето във Виенската декларация и Рамковата конвенция е признаване правото на всяка държава, при
зачитане на нейния суверенитет, да урежда публично-правен статут на национално малцинство на своята територия, който се легализира
с конституционна разпоредба или действащ международен договор. При това според становище на експерти на ОССЕ в доклада (1991 г.),
потвърдено от Конституционния съд, не всички културни, езикови и религиозни различия водят до създаването на национални
малцинства.
Позовавайки се на тези основания трябва да се изтъкне, че пет пъти след Освобождението от турско робство от
България са откъсвани исконни български земи и принадлежащото им коренно население.
Чужди територии към България няма
присъединени
Нито с Конституцията, нито с действащ международен договор е уреден статут на каквото и да е "малцинство"
в нашата страна. А в приетото със Закон за ратификация на Рамковата конвенция интерпретиращо заявление, НС декларира, че нейното
прилагане "по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска
държава нейната вътрешна и международна сигурност".
Същото се подчертава и в становището на Конституционния съд, че както е
посочено в чл.21 от Рамковата конвенция, никоя от разпоредбите в нея не може да се тълкува като предполагаща каквото и да е право
за предприемане дейност или извършване действие, противоречащо на основните принципи на международното право и в частност на
суверенното равенство, териториалната цялост и политическа независимост на държавите.
В този смисъл е и утвърдената от
Общото събрание на ООН с Резолюция № 1514 декларация: "Всеки опит за частично или пълно разрушаване на националното единство и
териториалната цялост на държавата е несъвместим с целите на Устава на ООН".
В този смисъл са недопустими твърденията в
доклада за наличието на някакви малцинства в България, на внушения за преобразуване на съществуващото в съответствие с действащото
публично право политикоценностна нация на всички български граждани в "мултиетническа" общност, основана на недопустимо от
международното право "самоопределяне" по аритметично-количествен малцинствен признак.
Приоритет в международните
договорености е задължението за консолидация на обществото чрез премахването на преградите и потискане на факторите, които го
разделят и противопоставят. В разрез с този принцип от началото до края на доклада неотклонно е прокаран стремеж за разграничаване
и обособяване на групи от населението въз основа на социални, етнически и/или религиозни различия. За целта са използвани,
придружени с изопачени цитати, преднамерени интерпретации, често натяквани внушения, манипулирани представи за недотам верни обстоятелства.
Този стремеж е в нарушение на Международната конвенция за
премахване на всички форми на расова дискриминация, на приетата от ООН с Резолюция 36/55 декларация, на Резолюция 1904/63 също на
ООН. По смисъла на тези документи, всяка доктрина, теория или практика на диференциация на основата на етническа принадлежност,
произход, религия, в която и да е област на обществения живот, имаща за резултат да попречи на упражняването на правата на човека
и основните свободи, е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна.
Нелоялна към държавата е агитацията в
доклада за съществуването на легитимни "етнически малцинства", чиито статут е несъвместим с гражданската нация, каквато по
конституция е България. Тъкмо при политическата гражданска нация, с присъщата й правна равнопоставеност на всеки индивид,
етническите различия нямат правно значение, не се създават проблеми, няма нужда от балансиране и колективна защита, не
предизвикват негативни последици за обществото. Накратко казано, наличието на етнически малцинства е несъвместимо с идеята за
политическа нация.
Monitor, 2 Юни 2003
Атлантическата номенклатура не би трябвало да се страхува да подеме дискусия за гоненията на християните у нас, нито да чака разрешение от Пардю
Отминалите Великденските празници дават основание за някои заключения относно подхода на нашите електронни медии - най-мощните, най-въздействащите, към живота, процесите, събитията в най-многобройната религиозна общност на нашето съвремие - християнската. И понеже тук някои хора у нас със сигурност ще подскочат, трябва да посоча авторитетни източници. Според данни на ООН, цитирани на 28 декември 2000 г. от в "Лос Анджелис таймс", към края на 1999 г. населението на земята се разпределя по следния начин според вероизповеданията: християнство изповядват 33%, ислям - 19,6%, хиндуизъм - 12,8%, китайски религии - 6,2%, будизъм - 6%, други - 6,9%, а невярващите и атеистите са 15,5%.
Тамара Шишманова, 10 Май 2003
За разлика от своите колеги в европейския свят, които сами търсят проблемите, за да ги анализират, програмните директори у нас сякаш не осъзнават, че християнството е жив организъм, който преживява драматично развитие, в който ежедневно кипят събития, даващи началото на значими политически процеси. Дори на празници като Великден и Рождество, които могат да бъдат добър повод за обзорни предавания, за равносметка на миналото и прогнози за бъдещето, информацията за тази проблематика клони към нула, а отразяването на празника се превръща в бледа, посредствена промоция на туристически обекти и маршрутите до тях, нерядко олигавена с агит-проп словоблудства за "българския етнически модел".
Вярно е, че в Западна Европа, Америка и Русия
възможностите на обществата са много по-големи
Там оперират специализирани телевизионни и радиостанции, занимаващи се изключително с глобалните, регионални и частни проблеми на християнството. Там обществата сами търсят онези, които са станали жертва на агресия, и дори когато става дума за един-единствен човек, и то на другия край на света, те са готови да направят всичко за него. Излъчват проповеди, лекции, теологични спорове, академични дискусии, пътувания, мисии, визити на представители на различните църкви. Излизат и много специализирани печатни издания, осъществяващи непрекъсната комуникация сред християните. Да вземем само едно издание като "Християнството днес" ("Christianity today"), което не акцентира върху каноничните различния между различните деноминации, напротив, търси общото, което ги обединява. Издания от този род излизат с дузини в европейския свят.
|
| Празниците са подходящ повод в медиите най-сетне да се заговори за гоненията на християните и разрушаването на православните храмове. Снимка: Архив "Монитор" |
Но тъкмо защото у нас ги няма, толкова по-важно е националните медии да спират по-внимателен, задълбочен поглед върху тази проблематика, особено на големите християнски празници.
Десетки са начините, по които всеки от телевизионните канали у нас можеше да приближи българския християнин към живота на неговите братя по вяра по други страни и континенти. Имаше и време. Нали Възкресните празници продължават 14 дни, от началото на Страстната до края на Светлата седмица? Може да пусне някой от немногобройните художествени филми, пресъздаващи почтено и достоверно живота на Спасителя според Евангелията. Това би имало неоценима образователна роля за нашите деца, пък и за нас самите. Със същото съображение в празничната програма може да се включат и научно популярни филм за първите десетилетия на Христовата църква, за нейните първи апостоли, за първите канонични книги, както правят европейските телевизионни канали. Великден е добър повод
да се замислим и за гоненията на християните,
които не престават вече 2000 г. Атлантическата номенклатура в България не би трябвало да се страхува да подеме подобна дискусия, нито да чака разрешение от Пардю, защото преследването на християнските малцинства извън европейския свят е проблем, обсъждан дори в комисиите на американския конгрес и ООН, а редица фондации, например американската "Фрийдъм хаус" финансират специални програми за решаването му. Част от тези програми са и разпространяваните в световния видеообмен документални филми за Източните църкви, например за Коптската, Палестинската, Асирийската. Те дават информация за оцелелите до наше време древни християнски общности, които вече 1400 г. отстояват вярата си в условията на нестихваща мюсюлманска агресия и узаконена дискриминация.
Нашите братя по вяра в тези географски ширини и днес говорят с (незаслужен) пиетет за Европа, наричат я "християнските земи", чувстват се изоставени от европейците и напомнят, че ако не са те, земите, по които Иисус е живял и проповядвал, ще се превърнат в мъртъв музей на християнството, нещо като Баалбек с неговите храмове на Зевс и Артемида! Защо да не бъде показан и репортаж за сегрегацията, на която в Израел са подложени евреите, приели християнството, например членовете на гражданската организация "Евреи за Иисус" ("Jews for Jesus")? Нали все пак израилтяните бяха първите, а значи и най-добри християни? Защо не бива да узнаем каква е съдбата на учредената преди няколко години Турска протестанстка църква, създадена от турци, приели християнството? През 2001 г. тя беше закрита с брутални полицейски рейдове, а 70 души от нейното паство арестувани и съдени "за обида на Аллах"?
Тези събития са етап от един набиращ сила процес,
който вече цяло десетилетие вълнува света - новопокръстените мюсюлмани ("конверти") в Египет, Турция, Иран, Кувейт и дори Пакистан, които с риск за живота си и загуба на професия, семейство и собственост, приемат Христовата вяра. Наричат себе си "мютенасерин".
Лесно е да бъдеш християнин в Европа. В ислямския свят за това е нужна огромна, истинска, непреклонна вяра. Колко българи знаят, че в страните, управлявани по законите на шериата, ежегодно биват екзекутирани десетки конверти в християнството, при това съвсем "легално", т.е. по закона, формулиран от Мохамед в началото на VII век? Според Корана всеки мюсюлманин, сменил вярата си, трябва да бъде убит и даже е посочено как - чрез "раджам" (убийство с камъни). Е, на места ислямската теокрация се е "модернизирала" дотам, че да прави компромиси с Корана. В Саудитска Арабия например умъртвяването на мютенасерин става не с "раджам", а посредством публично обезглавяване, което си е пар ексаланс проява на милост, тъй като свършва по-бързо. Защо да не бъде пуснато интервю с някой от активистите на "Амнести интърнешънъл", които се борят за тяхното спасяване и нерядко - за извеждането им от страната, в която живеят? Има ли един от т.нар. "новинари" в БНТ, който да знае, че "мютенасерин" съществуват и техният глас се чува все по-силно?
А какво знаем за
развитието на Православната църква по други континенти,
например в Америка? През лятото на 2000 г. журналистът Ралф Беглетер, водещ на предаването "Репортерски бележник" на Си Ен Ен съобщи, че за предходната година православната църква в Америка е привлякла най-много вярващи от други религии и в тази връзка покани на разговор една своя сънародница, преминала от протестантството в православието. Това беше впечатляващ разговор, който българите трябваше да видят.
Но българските медии са слепи и глухи дори за проблемите на нашата, собствена християнска общност. Всеки репортер, който посмее да спомене нещичко, насочващо аудиторията към продължаващата агресия срещу българското православие, сякаш се чувства задължен веднага да покаже на екран и някой мюсюлманин или минаре, само и само да си осигури повод за поредното глуповато съждение на тема "българския етнически модел". Българите са гонени от Родопите и Лудогорието, уволнявани, дискриминирани, ограбвани, за тях няма място дори в гробищата на селата, където са родени и израсли. Пред лицето на тези факти може да се говори за "български етнически модел", само ако неговата същност се заключава в осигуряване на безнаказаност за престъпленията на мюсюлманите. Защо никой не посмя да направи един великденски репортаж за жителите на Карапелит и с. Мечка? Там християни бяха убивани, ако не пожелаят да продадат дома си на поредния подивял мюсюлманин, а частната им собственост - дето уж е неприкосновена по конституция, бе унищожавана с огън. Колкото и оскотели да са, тези цигани знаеха, че престъпленията им ще останат ненаказани.
Кой им осигури тази безнаказаност?
Това не е български, а османски етнически модел.
Агресията срещу българските християни е предмет на добре пресметната, целенасочена политика, финансирана и ръководена отвън - от турско-израелски и американски централи посредством техните оръдия в България, внедрени в политическия "елит". Тъкмо той превръща медиите от средства за осведомяване в инструмент за дезинформация, чието предназначение се свежда до изливането на захаросана, лепкава пропаганда върху социалните, верски и политически проблеми на православните.
Да, ние имаме прекрасни иконостаси в църквите, чудодейни изворчета в планините и чудотворни икони в манастирите, и се умиляваме, когато видим по телевизията как на големите празници хората търсят надежда и упование в тях, но на фона на политическата и верска агресия срещу българските християни и фундаменталните събития в глобалната християнска общност, вторачването в такива подробности е признак на инфантилизъм, дребнотемие, автоцензура, оглупяване. То е, ни повече ни по-малко, отказ от граждански права, отказ от идентичност. Празникът е време, когато трябва да гледаме не как хората пият и се мият с жива вода в нощта на Възкресение, а да поставим въпроса защо са били доведени дотам да се уповават на чудо!
Безсилието на българските средства за осведомяване в тази проблематика означава, че имаме нужда от нова медия, която да стане среда за комуникация между православните. Например вестник, към който българите, уволнени от местните турски управи в Лудогорието, Добруджа и Родопите ще могат да се обръщат директно, за да дадат конкретни сведения за тази подмолна политика. И второ, нужна е политическа организация на християните, която да се бори срещу завоалираната като "български етнически модел" агресия срещу българското православие.
Монитор, 10 май 2003
Чрез постоянните митинги за възродителния процес ДПС се опитва да поддържа чувството за вина сред българската общност
Присъствието на движението във властта е причина за нарастващия икономически и политически натиск на Анкара
За да не
мърдаме много под секирчето, което ни готви "Джейлан", Турция подметна, че ще спре да купува ток от нас
Стефан Солаков, 9 Април 2003
Странно, изминаха цели 10 дни, а из страната не е забелязана нито една проява, заклеймяваща
т.нар. възродителен процес. Движението за права и свободи, което отдавна се стреми почти всяка седмица да "напомня" на етническите
българи, че са потисници и унищожители на малцинствата, временно сви знамена. Неочакваната скандална издънка на верния син на
турската партия Реджеп Молла Ахмед очевидно наруши графика на активното мероприятие и почти издаде стратегическите замисли на
"заверата Доган".
Оказа се, че зам.-областният управител на Пазарджик е от "групата на нетърпеливите" депесари, които нямат
време и нерви да следват сложните политически ходове на върховния лидер и бързат в съвсем обозримо време да прогонят нахалните
християни от половин България. Прав беше Лютви Местан като заяви че бързакът Реджеп е сипал катран в кацата с меда. Казано
по-разбираемо, областният началник, без да иска, демаскира един от най-секретните планове на ДПС, насочен към откъсване на част от
България по един сравнително еволюционен начин, срещу който се противопоставят някои екстремисти в ръководните органи на
движението.
Чрез постоянните митинги, напомнящи за възродителния процес, антидържавната организация на Ахмед Доган се
опитва да поддържа едно постоянно чувство на вина сред българската общност и да настройва нетурските мюсюлмани срещу християните в
страната. Активирането на тези провокационни действия главно сред потурчените българи съвсем не е случайно. В помашките селища
отдавна зрее силно недоволство срещу икономическата и културна политика на сегашното правителство, в което ДПС играе голяма роля
за изолацията на всички малцинства с изключение на турското. Скандалите с общините и училищата в Припек, Аврен, Кирково и други
селища в Родопите демонстрират наглостта и крещящата некомпетентност на местните турски велможи, назначавани от ДПС.
Антибългарската реч на Реджеп Ахмед бе произнесена на едно доста знаменателно място - родопското село Корница. През 1973 г.
органите на МВР разкриват сред жителите му нелегална група, която възнамерява да обяви селището за "турска република".
Забележителен е фактът, че повечето от тамошните българомохамедани изобщо не знаят турски език. Доказано е участието на турските
тайни служби в заговора срещу българската държава. Подобен акт в Турция (създаване на кюрдска държава, примерно) или в САЩ (на
мексиканска) веднага се потушава с изпращането на специални части. Така постъпват и тогавашните български власти. След дълги
увещания и преговори силите на реда влизат в селото. Възниква сблъсък, при който загиват 4 души. Двама от тях са убити от
съселяните им, които ги подозират, че са информатори на МВР. По-късно опитът от Корница е използван от турското разузнаване при
провокиране на безредици в Момчилград (края на 1984 г.) и при събитията през май 1989 г. в някои райони с турско население.
Наскоро след речта на Реджеп Ахмед един слушател се обади по радио "Хоризонт" и каза, че най-после е разбрал защо Тодор Живков
е започнал т.нар. възродителен процес. И наистина днес става все по-ясно, че покойният български държавник тогава е действал като
типичен диктатор, но не и като безумец. Постоянните дразнители, които му сервират чуждите тайни служби - аферата "Агджа" (с
активното участие на Анкара), плановете на НАТО за разкъсване на България по подобие на Кипър, серията атентати, при които загиват
български граждани - от всичко това накуп би се вбесил и най-хладнокръвният тоталитарен политик. Като се прибавят лошите
съветници, плюс натегачите от партийната върхушка на турското малцинство, и ето ти го в целия му "блясък" възродителният процес!
Днес, когато почти всички главни играчи от този трагичен за България период вече не са сред живите, разпалването на етническа
и религиозна омраза може да означава само едно: някои от тъмните сили, които преди 20 г. изправиха страната пред гражданска война,
се опитват да повторят опасния експеримент. А кои са тези сили? Един бегъл поглед показва, че веднага след като в Турция дойде на
власт ислямистката Партия на справедливостта и развитието, в България се наблюдава повишена активност на радикални мюсюлмански
организации. Съвсем не е случайно, че именно в Пазарджик (където Реджеп Ахмед бе областен началник) и в доспатското село Сърница
(родноте място на същия Реджеп) българските тайни служби разкриха опасни гнезда на ислямски фундаменталисти, получаващи щедри
финансови инжекции от чужбина. Веригата според последни данни се проточва и до други български селища - Чирпан, Стара Загора и
т.н.
На партийната конференция на ДПС през февруари т.г. Анкара специално изпрати високопоставен представител на
ислямисткото правителство. Само ден след неговия престой у нас ръководители от ДПС заявиха, че ще съдят България в Хага или някъде
другаде навън заради възродителния процес. После бързо се отметнаха, усещайки, че пак са издали четата. По аналогичен начин бе
процедирано и след изцепването на Реджеп. Вярно, уволниха го и толкова.
След Реджеп, укрит за по-добри времена, се обади и
старият познайник Адем Кенан. Той призова България да стане федерация и обяви българската конституция за шовинистична пачавра. Да
сте чули за някаква държавническа реакция? Къде е Филчев, а вицето Марин? От Батак си, Марин, помниш ли Батак? Не се чува нещо и
държавният глава. Но се чуха други странни гласове. Реджеп и Кенан били луди, а речта на областния шеф напомняла активно
мероприятие срещу Доган и ДПС. Хайде, холан! Подобен наивитет много бързо може да ни изправи пред проблеми, опасни не само за
етническия мир, но и за целокупната обстановка в България. Защото след вербалните заплахи идват и конкретните такива.
За
онези с конските капаци трябва да съобщим, че присъствието на ДПС в правителството е причина за постоянно нарастващия икономически
и политически натиск на Анкара спрямо България. Провалът на големите приватизационни сделки - "Булгартабак" и БТК, ще
облагодетелства преди всичко турската партия в българското правителство. Един модерен западен собственик на тютюневия холдинг
неминуемо ще свие досегашните разхищения и ще застраши поминъка на депесарския електорат. Ако "Вива венчърс" бъдат отхвърлени като
кандидати за БТК, в засада чака "Коч холдинг", който има специална поръчка от турската държава за овладяване на българските
комуникации, а оттам и на последните темели на националната сигурност, които все още не сме разпродали.
Преди дни
най-неочаквано в София цъфна и Махмуд Джейлан, който ухилено заяви, че се връща в далаверата с "Горна Арда". Подкрепян от
ислямистите в Анкара, той твърдо е решил, че откраднатите близо 3 милиарда долара, които му търсят турските бирници, спокойно
могат да бъдат намерени в царството на българските ахмаци. И за да не мърдаме много под секирчето, което ни готви "Джейлан", в
Анкара ни подметнаха, че ще спрат да купуват от нас електричество, ако не сме послушни. По всичко личи, че от този дебелашки блъф
вече сме подмокрили гащите, въпреки че и най-големите лаици в Турция отлично знаят, че по-евтин ток от нашия не може да се намери
в съседните държави още дълги години напред.
Преди две години поредният резидент на ЦРУ, отпътувайки от София, посъветвал
свой приятел и колега от НРС да не си купува имоти в Източна България. "Обещали сме я на Турция", отвърнал той на учудения
български офицер. Коментарът е излишен, но дано уврат най-после и главите на онези, които се тръшкат от кеф, колчем стане дума за
новите ни съюзници.
Moнитор, 9 Април 2003
"Глас явности" - Под заглавие "Джихад в Косово" "Глас явности" помести интервю с Томислав Кресович, публицист и политически
анализатор от агенция БИНА, който посочва, че ислямистите в Косово могат реално да злоупотребят с въпроса за окончателния статут
на сръбската област и да го превърнат в сблъсък на цивилизациите по въпроса за независимостта на Косово.
Ислямският
радикализъм вече присъства в Косово с "мълчаливото съгласие" на мисията на ООН в областта (/ЮНМИК) и силите на НАТО в Косово
(КФОР), казва той. Едно от измеренията на радикализма са действията чрез малки оперативни групи на ислямисти - терористи, свързани
с мафията, насочени както към сърби и Сърбия, така и срещу мисиите на ЮНМИК и КейФОР. Друго измерение е великоалбанското,
съответно ислямистката пропаганда и общественото мнение около нетолерантността към сърбите, Сърбия, унищожаването на сръбската
собственост, светините на Сръбската православна църква (СПЦ), до критика на западната демокрация по отношение на статута на
Косово, казва политическият анализатор.
Кресович обяснява, че албанското сепаратистко движение, било то левичарско или
крайно дясно, съдържа ислямската доктрина за етническа нетолерантност, религиозно изключване и доминиране и необходимост от
разпространяването на джихад като форма на ислямска милитаризация на албанците не само в Косово, но и на Балканите. Запитан дали
може да се каже, че в Косово има джихад политическият анализатор отговаря, че първата фаза на джихада е била дефинирана под
формата на ислямската "свещена война", водена в Косово 1997 и 1999 г. Втората фаза е борбата за пълна ислямизация на Косово, която
предполага албанизация на бошняците, турците, горяните и териториално дискредитиране на християнското население, преди всичко на
сърбите.
Проектирането на етническата супер-държава Велика Албания, основана на демографията, религията, етническите
сблъсъци, в действителност е инструмент на политиката на ислямската доктрина на Балканите, казва Томислав Кресович.
Монитор, 3 Април 2003
Аргументи:
"Подготвят Родопите за сепариране. Комисията по национална сигурност ще разследва зам.-областния на
Пазарджик за изказването му в Корница."
Информация в "Монитор"
Какво става с българския етнически модел,
специалитет на Доган? Този въпрос започва да си задава всеки, който се запозна с изказването на пазарджишкия зам. областен
управител Реджеб Молла Ахмед. "Искаме си турския език, за нас той е официален, нищо че в конституцията пише, че е българският."
Тези думи не са изречени от някой върл ислямист, изказа ги български държавен чиновник на поредната годишнина от т.нар.
възродителен процес. На събитието присъстваха маса депутати от групата на ДПС, които чуха с ушите си сълзливото изказване на
Ахмед, но не реагираха. Доган обясни по-късно, че ставало дума за недоразумение.
Недоразумението обаче се случва не за пръв
път и се отнася за региона на Родопите. Наглостта на Молла Ахмед просто прескочи всякакви граници, а претенциите му дават
основание за сериозен размисъл. Защото той в прав текст обясни, че българите посягали на религията му и в Родопите продължавало да
се разпространява Христовото слово. Отговорът на такава проява е отстраняване от поста, след което е ред на прокуратурата да се
произнесе. ВМРО вчера обеща да я сезира.
В интервю пред "Монитор" от декември на миналата година отец Боян Саръев заяви:
"ДПС налага дуалистична държава." Нещо, което знаят дори случайно попадналите за кратко в Източните Родопи. Не е тайна, че
регионът е залят от джамии, емисари на радикалния ислям промиват мозъците на населението, а работа за българите не се намира
лесно.
Затова някак не е редно точно архитектът на етническия модел Ахмед Доган да се изказва уклончиво, особено след
признанието на неговия областен лидер от Варна, че само около 12% от членовете на партията имали българско национално
самосъзнание.
Интересно колко години още трябва да минат, за да "заздравеят" раните от т.нар. възродителен процес? Колко
още от първите ни държавни мъже трябва да се извинят, за да престанат спекулациите по темата? Заети с тези неприсъщи им дейности,
те май не виждат, че опасността страната ни да се превърне в зона, свободна от българи, е непосредствена.
Монитор, 31 март 2003
Даниела Добрева, 3 Март 2003
Темата национален празник ли е 3 март възниква всеки път преди
поредната годишнината от подписването на договора от Сан Стефано. Датата стана повод и за абсурдния дебат нужен ли ни е той и дали
трябва да се отбелязва подобаващо. Миналата година бившият вече в. "Демокрация" излезе с материал, в който бе написано буквално
следното: "...Изопачените исторически факти от 19 век продължават да се насаждат в българското съзнание. Класически пример за това
е празнуването на 3 март." По този повод пресата изобилства от материали на тема освободени ли сме от Русия или не и какъв е
приносът й за акта отпреди 125 г.
А на българина от години бе втълпявано, че патриотизмът е синоним на национализма, а
последният е вреден за отношенията ни с другите етноси. За 12-13 г. от него се искаше да претърпи метаморфозата от пълен
интернационалист до патриот и националист. Тази крайност чак предизвика реакцията на Доган, който благородно влезе в ролята на
арбитър. "България има нужда от малко национализъм", сподели лидерът на етническата партия преди време. Стига, разбира се, той да
не удря по неговата партия.
Преживяхме срамния епизод на прекрояване на историческите факти, за да не развалим
добросъседските отношения и турското робство се превърна в османско присъствие, Батак и Априлското въстание все повече добиваха
вид на дребна свада. Необходим бе нов прочит на историята в контекста на съвременния свят и правилните "учени" не пестяха усилията
си да угодят на политическата класа. Съвсем естествено е след толкова добре свършена работа филмът "Време разделно" да разсърди
ДПС и авторите му да бъдат заклеймени като хора, които искат да предизвикат излишни негативни нагласи в обществото. Въпреки
безспорните си качества, лентата от години прашасва и бе оставена за по-добри времена.
Според конюнктурата българинът бе
люшкан от преклонение към Русия непосредствено след 9 септември 1944 г. и тоталното отричане на ролята на великата сила за
освобождението на страната ни след 10 ноември 1989 г. В хода на тази срамна препирня на няколко пъти бяха преброени костите на
хилядите загинали за свободата на държавата ни войни, като че ли това бе най-важното, а не фактът, че през далечната 1878 г.
България възвърна държавността си.
Повече от очевидно е, че e безсмислено непрекъснато да
живеем с чувството, че Русия е подарила свободата ни, забравяйки за националните си герои Ботев, Левски, Раковски и много други.
Но също толкова очевадно е, че няма българин, който да не изпитва благодарност и симпатия към тази страна.
Колкото
по-скоро се отърсим от дългогодишните наслоения, толкова по-реалистично ще погледнем на Трети март. А
безумните дебати нужен ли ни е като национален празник, ще останат в стилистиката на политиците, които биват обхванати от мощна
вълна на патриотизъм на тази дата. От индивидуалните и общите им програми за честванията в различните региони на държавата ще се
интересуват само партийните централи като отметнати ангажименти.
Moнитор, 3 Март 2003
Преп. д-р Стефан Саизър, 8 Януари 2003
Под красивото Галилейско езеро, Йорданската долина
и Мъртво море минава голям разлом. Периодичните земетресения по него са опустошили не една древна цивилизация. Днес по тези земи
минава една разломна линия, създадена от човека. Линия между два народа, които се блъскат един в друг като тектонични плочи, в
борба да си поделят една и съща земя.
Повечето християни във Великобритания не знаят нищо за причините, пораждащи този
сблъсък. Те дори не подозират, че там живее едно ограничено малцинство от автохтонни християни, които съставляват около 10% от
цялото палестинско население. То кърви, губи сили и скоро ще изчезне. По Светите места днес останаха само 165 000 души,
представители на древната християнска общност. Епископ Кенет Крег казва: "Светът изостави местното палестинско християнство на
произвола на съдбата. То изживява последните си дни като музеен експонат, отрязано от християнска Европа".
Една от
причините за неговата гибел ще бъде
невежеството и безразличието на европейците
Като приятел на
Палестинската църква искам да изложа петте основни причини, заради които според мен християните по Светите места ще бъдат лишени
от бъдеще, ако вие не им помогнете.
За протестантска Англия Палестина не е само "най-святото място на глобуса, земята на
Кръстоносците, земята, към която обръщаме лице, когато лягаме в гроба", както казваше лорд Кързън. Тя е географската "става" между
Изтока и Запада, тя е мостът, свързващ три континента.
Израел е рожба на ООН. Държава, възникнала през 1948 г. от
пепелищата на войната и холокоста като суверенна родина на световното еврейство, в която то да намери сигурност. Парадоксът е, че
светът основа тази държава, ограбвайки един друг народ - палестинците. Така
ООН създаде една друга диаспора
- палестинската. От създаването си през 1945 г. до Войната в залива през 1991 г. ООН е гласувала всичко 605 резолюции. От тях
429 резолюции, т.е 62% от всички нейни решения, са насочени срещу политиката на държавата Израел спрямо палестинския народ.
Но всички израелски правителства, все едно дали се представят пред света като «леви» (например това на Барак), или «десни»
(например тези на Шарон и Нетаняху от дясната партия Ликуд), провеждат последователна политика на физическо унищожение на
палестинския народ. Целта е да отнемат от палестинците тяхната земя, собственост, гражданство, достойнство, да ги лишат от бъдеще
в Палестина.
Основните проблеми, от чието решаване зависи дали след 20 г. в Палестина ще има автохтонно християнско
население, са: апартейд, бантустанизация, изолация, антипалестинска пропаганда и емиграция.
Очевидни са аналогиите с
резерватите, в които САЩ натикаха коренното население на Америка - индианците, през 19 век. През 20 век ЮАР приложи същата
политика, създавайки бантустаните като обиталища на автохтонното черно население. В Израел е въведен официален апартейд, по силата
на който палестинците са третирани като непълноценно население както в съдилищата и образованието, така и по отношение на
социалните услуги, заетостта, здравеопазването. В своята книга "Израел - страна на апартейда" Ури Дейвис сочи като пример "правото
на завръщане". Всеки евреин по света може да получи всеки момент израелско гражданство. Не и палестинецът, роден в Израел! Над 3.5
милиона палестинци, прогонени от своята родина,
обитават бежански лагери,
пръснати из останалите държави в
Близкия Изток. Тези лагери се издържат финансово от ООН. Техните обитатели нямат право да се върнат в своите родни места - не само
в същински Израел, но дори и в границите на палестинските земи, които Израел окупира през 1967 г. Нямат право да влязат в родния
Ерусалим дори на християнски празници, като поклонници. Те нямат право да постъпят в болница без разрешение на окупационните
власти, да не говорим, че за тях не се предвиждат услуги като «спешна медицинска помощ». Много са регистрираните случаи на
бременни жени и малки деца, умрели на военните пунктове по границите на окупираните територии, защото войниците не ги пускат да
влязат.
Ето как палестинският учен Едуард Саид коментира разликите между "левите" и "десни" правителства на Израел:
"Докато беше министър-председател, Барак назначи за свой военен министър Ариел Шарон. И двамата имат репутация на масови
арабоубийци, и двамата са убедени, че
палестинците са трета категория население,
което не може да има равни
права с евреите, и за двамата Палестина е Ерец Израел, която Бог обещал на Мойсей. Според Барак за Ерусалим не могат да бъдат
водени никакви преговори. И той като Шарон смята, че незаконните еврейски селища в окупираните територии трябва да останат под
суверенитета на Израел. Нито един от тях не допуска да се преговаря за завръщане на палестинските бежанци. За какво решение на
израелско-палестинския конфликт може да става дума тогава?"
Юристът Джонатан Кутаб, палестинец-християнин, казва: "Нито
Барак, нито Шарон допускат връщане на Израел в законните му граници отпреди 1967 г., както повеляват резолюциите на ООН.
Управляващите коалиции са синтезирано изражение на израелското общество, което става все по-дясно и все по-расистко"
Окупацията на Западния бряг през 1967 г. доведе до ново масирано ограбване на личната частна собственост на палестинците. Над 400
палестински села бяха изтрити от лицето на земята. На тяхно място Израел построи над 140 незаконни селища, заграбвайки над 60% от
окупираната територия на Западния бряг и Газа. До 1999 г. булдозерите разрушиха над 2000 къщи на палестинци в окупираните
територии, при което над 13 000 палестинци останаха бездомни. Днешната Палестинска автономия
представлява изолирани
един от друг бантустани,
в които се смята, че палестинците имат пълно или частично "самоуправление".
Символ на
този еврейски грабеж е Витлеем, в чийто район са разположени християнски светини, например кладенецът на Св. Теодор, много
православни манастири. В момента Израел реализира застроителен план, според който около тях и сред тях, на площ от 462 акра, ще
бъдат построени 6 500 нови жилищни блока, в които да се настанят американски и европейски евреи. Градът вече е обграден от
незаконни израелски селища върху палестинска земя, с цел тя с времето да бъде окончателно отнета от палестинците.
Какво
цели Израел с този провокативен акт? Много просто. Израел провежда насилствена промяна на демографията на Западния бряг. Той слага
под обсада християнските палестински градове Бейт Сахор, Бейт Джала и Витлеем, изолира ги от Ерусалим и препречва достъпа им до
Западния бряг. Това е директна заплаха за самото съществуване на древната християнска общност. От земята на източен Ерусалим само
13% остана в палестински ръце. Останалите
87% бяха конфискувани за строеж на еврейски селища, пътища и военни бази.
Маршрутите из Светите места са разработени от израелското министерство на туризма така, че поклонниците са в непрекъснат
контакт с евреи и никакъв - с палестинци, за да останат с впечатлението, че в Ерусалим и около него, както в дълбоката древност,
има само евреи. Туристите задължително виждат Кнесета, мемориала Яд Вашем, крепостта Масада, някой кибуц и т.н. под строгото
наблюдение на лицензиран еврейски гид. Автобусите внимателно заобикалят Палестински Израел и окупираните територии, покрай тежко
въоръжените израелски гранични пунктове, за да стигнат до Витлеем и Ерихон. Едно изследване показа, че 95% от поклонниците не са
срещнали по пътя си нито един местен християнин. А местните християни в Светите места са 99% палестинци.
Представяте си
какви чувства изпитва един беден палестински християнин, застанал до своята полусъборена, олющена църквица, който гледа
профучаващите луксозни автобуси с негови братя по вяра. Устремени към следващия исторически обект, водени и напътствани от
друговерец, те дори не поглеждат към него, защото са отровени с лъжите на една масирана пропаганда, защото мислят, че неговият
народ не е нищо повече от няколко банди ислямски терористи?
Израелските власти твърдят, че местните християни са «гръцки
православни, римокатолици и протестанти». Подобна терминология има за цел да внуши, че това са различни, несвързани помежду си
малцинства,
останки от някогашна Европейска цивилизация,
а не коренно население. «Нито един от тези
«гръко-православни, римо-католици или англиканци не е грък, римлянин или англичанин! Ние сме араби-християни», ми каза един
студент от палестинския Библейски колеж във Витлеем. - «Те даже не признават понятието "палестинец". Твърдят, че това са "араби,
които вече имат своя държава - Йордания и трябва да напуснат Ерец Израел, за да отидат да живеят там."
Студентите ми
разказаха, че западни поклонници ги питали кога са преминали от исляма към християнството. "Аз съм християнин, откак има
Християнство. Иисус е роден във Витлеем, не в Ню Йорк или Лондон. Те мислят, че понятието "арабин" е еквивалентно на "мюсюлманин".
А ние сме тука от епохата на първата Петдесетница!" - обясни единият от тях.
Причината за тази изолация е в невежеството
на европееца за историята на църквата в Светите места.
Имат ли бъдеще християните по Светите места? Ще имат, но само ако
Западът приложи към Израел същите санкции, каквито бяха наложени на ЮАР. Ако продължаваме да пренебрегваме Палестинската Църква
точно днес, ще нанесем дълбоко оскърбление не само на тях, но и на нашата собствена вяра. Подобно поведение означава да се
увековечи злото на Левита от притчата за добрия самарянин, който минал на другата страна на пътя. Ако искате да помогнете на
своите палестински братя и сестри от нашата църква-майка, не минавайте на другата страна! Бъдете съпричастни!
* Лекция,
изнесена в Честърската катедрала в навечерието на юбилейните чествания на Рождество, 2000 г., световен център на които стана
Витлеем (Със съкращения)
Moнитор, 8 Януари 2003
www.Pravoslavieto.com