Йоан Павел ІІ пак ще помирява католици и православни

Папата ще се опита да замени част от абсолютната си власт срещу благоразположение към единодействие на двете църкви

Румен Михайлов, "Монитор", Италия, 20 Април 2003

В навечерието на най-големия и за католиците празник – Възкресение Христово, стана известна поредната инициатива на папа Йоан Павел Втори за сближаване на ръководената от него църква с православната. През май Ватикана ще бъде домакин на международна среща с участието на видни представители на Православието, на която ще бъде направен опит за преоценка на догмата за "примата на папата" в християнските работи по света. Както писа в. "Република", очаква се форумът да се превърне в арена за сблъсък на мнения по възлови въпроси на папската власт като нейните библейски устои, отношението на главата на римокатолическата църква към съборната асамблея, трудностите, възникнали след Първия Ватикански събор, който превръща папата в абсолютен монарх.

Научните и теологичните дискусии на срещата щели да бъдат съчетани с разговори на четири очи между висши ватикански прелати и шефовете на делегациите на различните патриаршии. Целта била да бъде очертан пътя към обединението на християните, което според Йоан Павел Втори можело да бъде осъществено по-лесно между православни и католици, отколкото между последните и протестантите. По простата причина, че по съдържанието на вярата православието е най-близката до католицизма духовна реалност. Според хора от кухнята на Светия престол идеята на Йоан Павел Втори била като начало на сътрудничеството да бъде учредена "институционална структура" на католическата и православната църква с предмет на дейност създаването на "трайни форми на общуване и размяна на мнения ".

За вещите по ватиканските дела да се постави на обсъждане догмата за "примата на папата", която е знамето на Католическата църква, си е чиста проба предизвикателство

Но сегашното с организацията на предстоящата среща не е нещо ново за Йоан Павел Втори, тъй като той още през 1995 г. хвърля ръкавицата на католическата йерархия и другите християнски църкви с енцикликата си "Ut unum sint". В нея той предлага да бъдат поставени на преоценка властта на папата и неговите функции, за да се създадат реални предпоставки за поставяне на начало на работата по обединението на всички християни. Тръгвайки от презумцията, че в първите векове на на християнството епископът на Рим, тоест папата, е вземал решения по спорни въпроси на вярата и дисциплината само след одобрението им от всички владици, Войтила лансира в труда си идеята да бъде намерена удобна формула за упражняването на "примата", без наследникът на престола на Свети Петър да бъде лишен от смисъла на своята мисия.

На пръв поглед през годините от обнародването на "Ut unum sint" енцикликата сякаш потъва в забвение. Разбира се, ако не се погледне като на следствие от нея на всички ония действия, предприети през това време от Йоан Павел Втори за сближаване с ръководителите на православните църкви. Той посети България, Гърция, Румъния и Украйна, където влиянието им е огромно, техни високопоставени представители бяха винаги в първите редици на общите папски молитви за мир в Асизи или на честванията в Рим на юбилейната 2000-на. Дори папата направи жест, който познаващите духа на неговата институция, сметнаха направо за невероятен – Войтила подари на православните църкви в посочените четири страни разкошни катедрали в самия център на Рим, с пожелание патриарсите им да ги превърнат в нещо като свои представителства, чрез които

да бъдат по-близко до него

В края на краищата папата назначи за шеф на Съвета по обединението на християните страстния привърженик на екуменизма - германския епископ и теолог Валтер Каспер. За приближените му неговият житейски символ-верую бил папската институция така да бъде моделирана, че да даде възможност на разделените днес християнски общности да се намерят в бъдеще под покрива на една единствена църква.

Първата стъпка в мисията може би на живота си германският епископ направи чрез публично признание, което мнозина във Ватикана сметнаха едва ли не за кощунство. За да успокои ядосания от католическия прозелетизъм в Русия неин патриарх Алексий ІІ Валтер Каспер писа в излизащото на немски език списание "Stimmen der Zeit", че става дума за грешки, за неадекватно поведение и за липса на елементарна чувствителност у много от изпратените там от Ватикана богослужители. "Католическите свещеници, които след 1989 г. отидоха в Русия, признава епископът, бяха старателни, но много често неподготвени за своите задължения. Понякога създаваха впечатление с поведението си, че са отишли в командировка в езическа страна, без да си дават сметка, че Русия е просмукана от многовековна християнско-православна традиция".

Със сигурност тези признания

са стигнали до ушите на руския патриарх Алексий ІІ,

от когото на практика зависи благосклонността на Православието към някакво сътрудничество с католицизма в името на евентуално обединение в далечното бъдещо. Неговото паство е към 150 милиона души и затова папа Йоан Павел ІІ открай време търси начини да посети Москва и да разговаря с патриарха там по щекотливия проблем. Поне засега обаче, независимо от "покаянието" на епископ Каспер, Алексий ІІ отказва тази среща, явно обиден на папата заради липсващия отговор на две негови писма, разобличаващи войнстващия прозелитизъм на католическото духовенство както в Русия, така и в подопечната му духовно до скоро Украйна. Защото именно там, в нейната западна част, униатите направо са изгонили православните от цели три епархии, ограбвайки и осквернявайки църквите им. И за разлика от "колегите" си в България, Гърция и Румъния, руският патриарх отказва категорично засега не само срещата с Войтила, но и отхвърли съблазнителната оферта на Ватикана да си има и той своя собствена катедрала във Вечния град.

Все пак според пресофиса на Светия престол в предстоящата през май среща в Рим ще участват няколко от най-известните учени-теолози на Руската православна църква, както и техни колеги от България, Гърция, Румъния, Сърбия и други държави. Според специализираните по проблемите на Ватикана журналисти форумът може да има успех ако папската институция се покаже склонна на отстъпки по най-спорните въпроси с православието – властовия примат ва папата и неговата безпогрешност. Тогава "църквите-сестри", както вече наричат в Рим православните, щели да се уверят в добронамереността на папата и те щели да приемат създаването на институция, която да бъде гарант на приемствеността и единението на християнската вяра в нейните различни домове. Очаква се особен интерес на предстоящия форум в Рим да предизвика доклада на германския теолог Херман Йозеф Потмайер, за когото

разковничето на разбирателството между двете църкви

се крие в "способността да се направи разлика между произхода и същността на примата на първия папа Свети Петър от една страна и неговия конкретен превод и юридическата му структура от друга". По простичко казано става дума за изместването на духовното начало в ръководството на църквата от чисто светски методи и прийоми в нейното управление, малко или много типични за ранното средновековие.

Материята наистина е сложна, но както пише в "Република" изтъкнатият ватиканолог Марко Полити, налице са сериозни перспективи за големи новости в отношенията между "църквите-сестри". Ако не се появят някакви неочаквани пречки, скоро към папската институция щял да бъде създаден съвет от кардинали за решаване на въпросите на сътрудничеството с православните, на преоценка щял да бъде поставен и въпроса за отношението към патриарсите, които щели да бъдат разглеждани като водачи на "хомогенни по изключение църкви". В края на краищата, най-общо казано, според въжделенията на екуменистите във Ватикана не след дълго папската институция трябва да стане център на многостранна общност от различни християнски църкви, при това равнопоставени. Наистина хубаво намерение в навечерието на Великден!