Православната вяра е изправена пред опасността, защитавайки своите неизменяеми истини, да се окаже неудобна спънка по пътя към
световната обединяваща религия с претенции за универсалност
Дарин Алексиев
11 септември 2001 г. се оказа преломна дата не само в политическото пространство на света, но и в духовните и религиозни измерения
на човека. Нападението срещу най-мощната в света страна - САЩ, показа отдавна преобърнатото наопаки разбиране на обществото за
търпимост. Настъпи тотално манипулиране на световното съзнание, че обществото е длъжно да бъде толерантно във всеки един аспект на
битието, особено в религиозно отношение.
Православната църква от векове има изработени понятия, които запазват истините на вярата и по никакъв начин не нарушават основния
й принцип - любовта. Тези правила са неизменяеми и засягат единствено точното изразяване на вярата в Бога. Това са безспорно
утвърдени и доказани преди повече от 2000 г. истини. Наричат се догмати.
В последните години много "свободомислещи" хора въстанаха срещу догмата. Всеки един бе воден от различни подбуди, но с еднаква
крайна цел - толерантното общество. Без фундаменталистки настроения, без атентати, без доброволна смърт. Православната вяра е
изправена пред опасността, защитавайки своите неизменяеми истини, да се окаже неудобна спънка по пътя към световната обединяваща
религия с претенции за универсалност и зачитане на всички религии.
Вече 11-та година у нас не се въвежда религиозно образование в средните училища. Сред основните причини за това се сочи нарушаване
на религиозните права на неправославните малцинства. Възникват въпросът кой защитава религиозната свобода на православните ученици
от горните класове? Ако обществото още не е разбрало, атеистичният диктат и морално-нравствените ориентири от тоталитарно време се
сменят пред очите ни с диктатура на толерантността и преобърната наопаки ценностна система.
Често използваният лозунг "Демокрацията е спазване правата на малцинствата" се оказа удобен за борба с православните народи. В
западните страни да си християнин означава "да бъдеш порядъчен гражданин, да си плащаш данъците".
В православния Изток обаче понятието християнин носи различен смисъл. За вярващите Църквата е основата, която изповядва Една,
Света, Вселенска и Апостолска Вяра. Единствено догматите са пазителите на тази вяра.
Докато християнството стои зад идеята, че догматът съдържа в себе си толерантността, различни платени фондации и други
надправителствени организации се опитват да докажат, че религиозната толерантност трябва да съдържа в себе си догмата, за да няма
конфликти - в името на търпимостта между хората. Това е и страшната подмяна на ценностите. Не толерантността към различните
религии, а догматът е онзи, който укрепва и пази човека.
На 25 ноември 1981 г. бе приета Декларация за премахване на всички форми на дискриминация върху религиозната принадлежност и
убеждение. Няма да тълкувам какво е дискриминация, защото през последните 12 г. БПЦ я изпита върху себе си. Чл. 2 на Декларацията
гласи: "Никой не трябва да бъде подлаган на дискриминация, основана на религиозна принадлежност или убеждение от страна на която и
да е държава, учреждение, група лица или отделна личност".
Въпросът е как би звучал този документ по времето на Вселенските събори, когато е имало спорове за отделни думи, чрез които се
говори за Бога.
Принципът на толерантността всъщност отрича абсолютната Истина. В името на изграждането на по-добър свят надправителствени
организации се опитват да изградят съзнанието на днешния "християнин" като глобална личност. Основната им идея е, че всеки трябва
да вярва в няколко бога едновременно, за да го признаят за толерантен.
Днес трудно ще открием интелектуалец, който да не е убеден, че има начин за съчетание на Православието с "духовната мъдрост" на
останалите религии. Нещо повече, християните дотолкова са наплашени от идеята за мир между религиите, че са готови да признаят
дори убийства в името на "правдата". Така религията на вътрешния плурализъм и толерантност, религиозната всеядност и безвкусица се
налага като световна общозадължителна суперрелигия на бъдещето, в която няма да има и помен от толерантност.
Препечатано от © вестник "Монитор", 3 Април 2002