Духовникът никога не е бил въздържател Стогодишен свещеник още пее в църква Молитва и земеделие са тайната на дълголетието на свещеника Антон Стандарт, 5 юли 2002 Да остарееш е единственият начин да живееш дълго, казали философите. Отец Антон от петричкото село Долна Рибница е жив пример на тази мъдрост. Той е на 100 г., обича мастика, пуши "Фемина" и винаги пие кафе преди лягане. Отец Антон не крие, че станал духовник с връзки. На баща му. Който също бил свещеник. Професионалната ориентация на сина никога не е била дискутирана. Той изкарал едномесечни свещенически курсове, ушил си расо и нещата стигнали до ръкополагане. В Светия синод бащата потънал в един от широките кабинети на владиците, които били като на министри. Синът останал навън. Явно нещо работата не ставала. Изведнаж чул глъчка. Не мога да го ръкоположа, ехтял мощен глас. Тук е за семинаристи, а не за хора без образование. Минало още малко време и извикали Антон. Целувай ръка, казали му, и утре в 6 часа в църквата "Св. Никола", пет стъпъла надолу. На другата сутрин кандидат-свещеникът изкарал службата без грешка Като висшист. Всички били във възторг. Къде си завършил, питали. В Черепиш, отговорил младокът и си мислил: Дано не ме питат кои са учителите ми. Не го питали, казали му: Браво. И му честитили. Вече отец - в расо и калимявка, Антон се връща в родното си село Долна Рибница. И до днес живее в къщата, която строили през 1921 г. Вече 71 г. служи в църквата, където е звучал гласът на баща му. В която е израснал и която предците му са издигнали в лято 71 на осемнадесетия век. Отец Антон има просто обяснение за дълголетието си. Тайната на възрастта му е редовната духовна служба и непрекъснатата работа на полето. Молитва, земеделие и ставаш връстник на орлите, смее се попът. Къщата му се намира на най-високата скала, в южния край на селото. Под нея има малко дере. Като го прецапаш и се възкачиш на отсрещната скала и попадаш в църквата. Разстоянието между дома и службата на духовника е не повече от петдесет крачки. Годините и стъпките са превърнали скалата в стълбище. Столетникът и до днес почти пробягва разстоянието между достолепните сгради и не се затруднява от стръмнината. Въздухът се спуска на талази - синкав и чист. Църквата, независимо от годините, не е мръднала. Иконите са като живи и никой все още не е посмял да ги оскверни или открадне. Отец Антон никога не е е бил въздържател. Имало периоди, в които бохемството доста му е прилягало Обичал песните, веселието, човещина. Сега пее само в черквата, за да помага на младия поп. Вече рядко слиза до центъра на селото, но иде ли, непременно пийва по малка мастика, и то винаги с лимонада. Хапва, каквото Господ дал. Може и месо, но малко. Яде по филийка хляб три пъти при всяко ядене. Пуши по една-две цигари на ден, пие две кафета - сутрин и вечер. Обичал много съпругата си, която се споминала преди десетина години. Никога не й е изневерявал, така е възпитал и децата си. Всяка година и до днес си прави ракия от сливите в двора. Излизат 30-40 л. Има за него и за гости. До миналата година бил абониран и редовно четял вестници. Вече няма кой да му ги носи. Но пази старите газети и от време на време ги препрочита. За отец Антон времето на социализма е най-конспиративното в биографията си. Тогава щом властта не давала Бог да се меси много в човешките работи, а хората го искали, той трябвало да върши всичко нелегално. Панихидите и кръщенетата правил в къщите. Дори кметицата комунистка потърсила услугите му Дядо попе, казала, искаме да се венчаем, можеш ли? Мога, отговорил свещеникът, ама ти дали ще смееш. Операцията била насрочена за привечер. За всеки случай отец Антон тръгнал по реката. Уж по работа. Така казвал, като го питали накъде е тръгнал. После свил към кметската къща и дал Божията благословия за младото семейство. Според столетника демокрацията е най-хубавият строй в живота му. Свобода. Никой не те пита накъде си тръгнал и какво носиш в чантата си. Е, могат да те пребият за 2 лв., но това са подробности. Повече би харесвал политиците, ако по-малко мислят за личните си работи. А за младежите без работа, дето от нямане какво да правят крадат на поразия. Той лично вече се е приготвил да върви при бабата, но не бърза. Откъде да е сигурен, че там - горе, има мастичка, кафе, цигарки и телевизия, с които вече толкова много е свикнал. Исак ГОЗЕС 8 деца, 12 внуци и шест правнуци са богатството му На 15 юни 2002 г. в къщата на отец Антон се събрали точно 39 души. За свещеника суетата около юбилея му била излишен шум. От синода обаче били на различно мнение и му пратили сребърен кръст, а дядо владика му изпроводил книга. Някой го провъзгласил за най-възрастния действащ свещеник в Неврокопската епархия. Приятел му подарил красив бастун, с който не се разделя. Дошла голяма част от семейството му. А през годините отецът наистина не си е губил времето. Осем деца е отгледал и възпитал. Седем от тях са живи и днес. Най-голямата дъщеря се споминала отдавна. След нея е Надежда. Тя е на 75 г. Цял живот работила в "Българска коприна" в София. Не се омъжила, а когато се пенсионирала, се върнала да живее при баща си. Търчи след козите и не иска да чуе за столичните булеварди. 63-годишен е най-малкият му син, който също живее в София. Столетникът има 12 внуци и шест правнуци. Представителите на най-младото поколение не бързат да се женят. Челядта групово помолила стареца да изпее нещо на тържеството, но той категорично отказал. Извън църквата гласът му чезнел. Когато го пенсионирали през 1976 г., духовникът получил 64,40 лв. пенсия. Сега взема 70. Десет дава за ток и телефон, а останалите харчи. Не е богат, но той никога не се е стремил към това. Парите нито са го изкушавали, нито са го мъчили. Иначе едва ли би стигнал до сто години.