Стаята на ужасите е в Басра, Южен Ирак

Заради санкциите на ООН всеки месец умират по 5 хиляди деца
US-снарядите с обеднен уран причиняват дефекти и рак у новородените

Енди Кършо
"Индипендънт"

Мислех, че съм доста печен. Закален от минните полета и смърдящите болници в Ангола, от стореното от ескадроните на смъртта в Хаити и от масовата касапница в Уганда. Но миналата седмица едва не повърнах закуската си в един родилен дом и болница за деца в Басра, в Южен Ирак.

Директорът на болницата, доктор Амер, ме покани в една стая, в която имаше изложени фотографии. На тях имаше кадри на, както се нарича на студения медицински език "вродени аномалии", т.е. на бебета с ужасяващи дефекти. Свят ми се зави от гротескните образи на тези деца. Благодаря на Бога, че ми ги показаха само на снимки, а не накиснати в стъкленици с формалдехид. По едно време трябваше да се хвана за облегалката на един стол, за

да не припадна

Няма да ви спестя подробностите. Трябва да ги знаете, защото според иракчаните и, по всяка вероятност, според Световната здравна организация, която скоро ще публикува проучване за рязкото нарастване на броя на вродените дефекти в Южен Ирак, ние сме виновни за този ужас.

Осемгодишният Ахмед Раади е роден сляп. Когато е навършил 7 години, той е развил тумори в мозъка и рак на стомаха. Ахмед Раади е на химиотерапия в болница в Басра.

По време на войната в Залива Великобритания и Съединените щати засипаха Басра и околностите му с 96 хиляди снаряда с обеднен уран. Резултат от това, каза д-р Амер са нещастните създания на фотографиите, които

почти не приличат на хора

Доктор Амер ми показа снимки на деца, родени без очи, без мозък. Други са дошли на белия свят с половин глава. Над очите няма нищо. Имаше една глава с крака. Бебета без генитали. Малко момиченце, родено с мозък извън черепа и създание, чиито очи бяха под равнището на носа.

Трябваше да се хвана за стола, когато видях снимката на нещо, което мога да опиша само като чифт бутове с лице и две ръце на земноводно. Има милост – никое от тези бебета не е оцеляло дълго.

Действието на обеднения уран върху човешкия организъм започва да се проявява след пет години. През четирите години от 1991 г., когато завърши войната в Персийския залив, до 1994 година в болницата в Басра са се родили 11 деца с дефекти. Миналата година те са били 221. В Басра сред децата, които са достатъчно щастливи да се родят с пълен комплект крайници и други неща точно където им е мястото, има застрашително нарастване на случаите на левкемия. През 1993 г. в болницата са били лекувани 15 деца с левкемия. През 2000 година случаите са били 60. Тази година ще достигнат още повече.

Четиригодишната Алла Салим, с рак на окото, лежи в болница в Басра. По иракски данни във войната в Залива САЩ и Великобритания са хвърлили 300 тона боеприпаси с обеднен уран.
Снимки: АП

И това ще продължава завинаги

Периодът на полуразпад на обеднения уран е 4,1 милиарда години. Пълното му разпадане се извършва за 25 милиарда години - възрастта на Земята.

Във всяка друга страна, където могат да бъдат намерени основни лекарства, 95 на сто от случаите на детска левкемия щяха да бъдат успешно лекувани. В Басра процентът е 20. Най-страшното е, че състоянието на много деца, които са на път да оздравеят, се влошава по средата на лечението, когато спорадичните и оскъдни доставки на лекарства спрат. И те умират.

Според собствените признания на ООН 5 хиляди иракски деца умират всеки месец, заради недостига на лекарства, създаден от санкциите, наложени на Ирак от ООН.

Британският премиер Тони Блеър множество пъти е

заблуждавал парламента

и страната (може би неумишлено), като е казвал, че в рамките на програмата "петрол срещу храни" Саддам Хюсеин може да купува всички лекарства, от каквито Ирак има нужда. Това не е истина.

Програмата "петрол срещу храни" осигурява едва 60 цента на иракчанин на ден за всичко – храна, образование, здравеопазване и възстановяване на инфраструктурата. Това просто е недостатъчно.

Дали г-н Блеър е чувал за комитет 661 на Съвета за сигурност на ООН? Ако е чувал, си мълчи за него. Преди да обиколя окаяните болници на Басра, аз не бях чувал за този комитет.

Той заседава тайно в Ню Йорк

и не публикува протоколи за заседанията си. Този комитет наблюдава санкциите срещу Ирак. Президентът Саддам Хюсеин не може да купува на световните пазари стоки за задоволяване на невоенните нужди на Ирак. Исканията на Ирак трябва да бъдат представени на комитет 661 и след, често пъти, бюрократично протакане се издава решение какво Ирак може и какво не може да купува. Получих копие от една от последните разпоредби на комитет 661 и някои от решенията изглеждат умопобъркани, ако не и злонамерени. "Двойна употреба" е най-често срещаната причина да бъде отказано разрешение за покупка. Двойната употреба означава, че дадена стока може да има и военно приложение.

Щом е така, как комитет 661 очаква, че Саддам Хюсеин може да започне война с "екстракт на прах и бульон от говеждо месо"? Нима комитет 661 очаква той да отново да нападне кюрдите и да ги напръска с "малцов екстракт"? Или да изпрати президентската гвардия обратно в Кувейт, въоръжена с "моливи"? Моливите, виждате ли, съдържат графит и затова според комитет 661 имат военно приложение. (Какво строгост към любознателните деца в Басра, които трудно намират с какво да пишат.)

На другия край на Басра в университетската болница странните разпоредби на комитет 661

не изглеждат толкова комични

Доктор Дауад Ал-Али, директор на онкологията, обучен във Великобритания и член на Кралското лекарско дружество, говори за епидемия от рак в Южен Ирак. "Броят на случаите на рак се удвоява всяка година. Удвоява се и броят на тежките случаи. Има голямо увеличение на случаите на рак сред младите", каза той.

Милата седмица той се е мъчел да лекува 20 пациенти, болни от рак с "огромен недостиг на медикаменти за химиотерапия" и запаси от морфин само за два дни. " Ръцете ни са вързани от комитет 661", каза Дауад Ал-Али. Лекарят поискал, но му била отказана животоспасяваща апаратура – рентген за дълбоко облъчване, сепаратори на кръвни компоненти и дори игли за биопсия. Всичко това, заявил комитет 661, може да има военно приложение.

Кажете това на Мофида Сабах, майката на четиригодишния Яхия.

Момчето има левкемия и неуробластома – рак зад окото. Госпожа Сабах всеки ден пътува с мили, за да седи до сина си и да го гали, докато той лежи на грубото легло. Ако Яхия живееше в Бирмингам, шансовете му за оцеляване почти нямаха да са обект на съмнение. Но в Басра не е така. "Опасявам се, че той няма да живее дълго", прошепва доктор Амер.

А госпожа Сабах каза: "Ще оставя всичко на Бога, но искам Бог да отмъсти на онези, които ни нападнаха". Болестта на Яхия не е първата й трагедия. Тя е изгубила 12 души от семейството си по време на бомбардировките на съюзниците през 1991 г. Съпругът й, като войник, е воювал във войната в Залива. Той още е в армията и неотдавна е прехвърлен в Курна, на 50 км северно от Басра сред посипаните с обеднен уран бивши бойни полета. В Курна, според легендата, е била Райската градина.

Отрова
Сребристият метал е смъртоносно опасен

Уранът е метал със сребрист цвят. Той се произвежда от руди, които имат съдържание от 0,05 до няколко десетки от процента уран.

Природният уран се състои от три изотопа – 234, 235 и 238. Уран 238 представлява 99,2745 на сто от природния уран. На уран 235 и уран 234 се падат съответно 0,7200 и 0,0055 процента. Изотопите уран 234 и уран 235 се използват за производството на ядрени оръжия и за гориво за електроцентрали. Те се извличат от природния уран чрез процес, наречен обогатяване. Отпадъчният продукт от този процес е обедненият уран, т.е. той съдържа основно уран 238.

Обедненият уран се използва за производство на боеприпаси заради неговата много голяма плътност, която му позволява да пробива дебели танкови брони. Боеприпаси с обеднен уран се произвеждат от САЩ, Русия, Турция, Саудитска Арабия, Великобритания, Пакистан, Тайланд, Израел и Франция.

Както всички изотопи на урана, обедненият уран е опасен по две причини – той е отровен и е радиоактивен.

Косово
Балканите са вторият изпитателен полигон

САЩ и Великобритания използваха боеприпаси с обеднен уран не само в Ирак, но и на Балканите.

Според официални признания на НАТО във войната в Косово са изстреляни около 31 хиляди снаряда с обеднен уран. Но в доклад на ООН за последиците за околната среда от бомбардировките се твърди за повече от 120 000 снаряда, което е около 50 т уран.

В отговор на запитване на генералния секретар на ООН Кофи Анан, генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън призна през 1999 г., че боеприпаси с обеднен уран са били използвани от силите на пакта "при повече от 100 мисии над Косово". Основният огън бил съсредоточен западно от магистралата Печ-Джаковица-Призрен, в района на Призрен и северно от линията Сува река-Урошевац.