Американското общество продължава да разсъждава с критериите от епохата на войната между Севера и Юга
Станислав Велинов
Борбата с международния тероризъм, след 11 септември, придоби нови очертания и нови характеристики. Борбата на т.нар. международна общност с глобалната терористична заплаха се превърна не само в един приоритет на новото столетие, но и показа, че съвременното общество е безкрайно неграмотно, въпреки технологичния напредък. Водещата сила - САЩ учуди света с едно смайващо непознаване не само на характера на терористите, но и манталитета на цели нации и етнически общности.
Стигна се до комичния парадокс, в американските спец.служби и армия да не могат да намерят нито един офицер или сержант, който да владее езика на пущунските племена, като ли пък да познава психиката на афганистанците. В това отношение много добър пример даде забележителният наш учен проф. Тянко Йорданов, който с убедителност и завидна ерудиция обясни какво представлява Афганистан. Подробности за тази страна дадоха и дават редица руски специалисти. Но кой да се занимава с тези данни, кой да чете! Тук схематизма, първобитността и не на последно място ниското интелектуално ниво, характерно за потребителското общество на Америка, си казаха думата.
Сега САЩ водят война не с истинския проблем, а с неговото следствие. След като те до голяма степен създадоха този проблем, не е изключено следствието да им изиграе лоши шеги. Като упоритата съпротива на талибаните, неуспеха на десантите или пък с екзекуцията на генерал Абдул Хак. Така, че причините за тероризма като средство за постигане на определени цели се загърбват и янките предпочитат да воюват със следствието, което е доста жалко и елементарно.
На всичко отгоре проблемите на борбата с международния тероризъм не могат да се свеждат само до физическата ликвидация на Осама Бен Ладен, неговите хора от "АЛ Каида" или Омар Молла. Тук отново изпъква схематичният манталитет на потребителското, немислещо американско общество. То продължава да разсъждава с критериите от епохата на войната между Севера и Юга, със съзнанието на уестърн героите, според които физическата ликвидация е основното в борбата срещу лошите. Но 1867 и 2001 г. въобще не си приличат!
Естествено, че виновните за терористичните актова на 11 септември, а и на всички подобни прояви трябва да бъдат съдени и порицани. Но съдът трябва освен да докаже вината, да посочи и основните източници на тероризма. Политиците пък трябва да направят съответните анализи. И с просто око се виждат тези причини. Това е
разделянето на света на много богати и много бедни,
не равноправните икономически условия, глобализацията, стремежът към световно господство.
Ако, обаче борбата с екстремизма продължава да се води със същата елементарност и схематизъм, с военната агресивност и каубойска варварщина, той не само няма да бъде изкоренен, но ще процъфтява и ще дава нови плодове. А може би някой има интерес от това?
Повече от ясно е, че Бен Ладен и неговите сподвижници са по-скоро инструмент, начин или форма на съществуване на тероризма, който е обратно пропорционален на държавния тероризъм, осъществен примерно спрямо бивша Югославия. От това следва извода, че светът е изправен пред нови още по-опасни предизвикателства, които изискват ново отношение към проблема. Новото отношение се изразява в създаването на нови закони - международни и национални, нов политически поглед върху проблемите на тероризма. На света са нужни и нови функции, задачи и отговорности на правоохранителните органи, спец.службите и армията. Защото използването на досега известните води до потенциална ескалация на проблема.
В борбата с тероризма основно място заемат икономическите усилия за създаване на по-приемлив стопански ред в света, борба за преодоляване на бедността и пороците на мизерията. В тази борба с друго око трябва да се погледне на отделните нации и държави. Тя не бива да бъде приоритет само на страните от т.нар. "златен милиард". В създадената антитерористична коалиция място трябва да заемат и ислямските държави, а и бедните страни от третия свят, които са потенциален генератор на тероризъм. Иначе казано всички трябва колективно да се включат в управлението на света, а не само определени "свише" страни. Именно тези бедни страни, именно мюсюлманската общност, заедно с обединените нации, трябва да се борят на равни нога с тероризма.
Събитията последвали 11 септември , обаче показват явно нежелание за такъв подход.
Пак се залага на правото на най-силния, на създадения "от провидението" да ръководи света.
Пак се налагат чужди на народите начини и методи на борба, пък била и тя справедлива. Това показва, че отвъдокеанската империя не само не желае да се поучи от своите грешки, но напротив, продължава да се самоупоява от величието си. Макар и вече доста окаляно.
За да се спре с това самовлюбено затъване в световната проблематика и по-специално в борбата с тероризма са нужни нови функции и ново политическо моделиране на дейността на ООН. Промените в тази организация са наложителни. Колкото по-бързо те се извършват по посока на зачитането на правата на всички нации, колкото по-бързо ООН оглави борбата с тероризма, толкова по-ефективни ще бъдат действията на световната общественост. Настоящата безличност на ООН, подчертаното действие на панамериканизма в нейната работа са фактори, действащи преди всичко срещу самата организация. Ако ООН бъде пренебрегвана, както и досега, то нейното съществуване би станало под въпрос. Впрочем този въпрос стои вече на дневен ред още от времето на агресията срещу Югославия. Изместването на ООН би префасонирало борбата срещу тероризма в една война срещу исляма и в частност срещу афганистанския народ.
Първите симптоми на този процес са налице. Засилва се протеста срещу американските удари в ислямските страни. Нито един афганистанец не си мръдна пръста да защити генерал Абдул Фак, въпреки, че талибанското управление не е от най-уважаваните. Северният съюз все по-често изявява нежелание да действа по свирката на Пентагона и отбягва да изпълнява американските военно-стратегически задачи. Всичко това говори, че ако борбата с тероризма остане в тесните рамки на богатите страни и на САЩ, то тя не само няма да бъде успешна, но създава нови и нови рискове пред света. Развитието на ситуацията показва, че в бъдеще може да се стигне до ескалация на конфликта в района на Персийския залив и на Индийския океан. Да се създадат предпоставки за нарушаване на добива и превоза на петрол и на стоки от тези региони. Да се създават проблеми по корабоплаването и търговския трафик. За всичките тези проблеми
трябва да се мисли сериозно, извън схематичната мисловна дъска на Бъфало Бил.
Защото нарушаването на трафика на стоки и петролни продукти от региона на Близкия изток биха довели до една глобална икономическа криза. Вижда се, че е по-добре да се размисли, отколкото да се посяга към кобура. Мустангите, градчетата и прерията, безразборната стрелба в баровете, обира на влакове и банки са едно минало, колкото и кърваво, толкова и романтично. Но отдавна отминало и невъзвратимо. За голямо съжаление ние виждаме, че мисленето на американските политици не е мръднало много, много от това на героя от филма "За един пробит долар".
Всичко казано до тук представлява една малка част от проблемите на борбата с тероризма. Безспорно, обаче е наличието на опасност наказателните операции да излязат извън рамките на Афганистан. Тогава изтокът ще се превърне в един гърмящ котел от военни конфликти. Отново ще пламне Чечня, ще ескалира напрежението в Косово и Македония. Ще се засилят терористичните акции на палестинците. Ислямът ще се надигне и в това няма да има нищо за чудене. Нещо повече, ще бъде ответна реакция на една цяла цивилизация, което е много по-различна, многолика и особена спрямо проповядваните глобални ценности на англосаксонския свят. Тогава за този свят ще настъпят твърде тежки дни. Защото колкото са жестоки изстрелите на каубойския "Колт", дваж по-жестоки са принципите на джихата. Спрямо ислямската цивилизация методите за борба с индианците или пък с конкурентите от Клондайк и Дивия Запад са абсолютно неприложими.
Поради това е повече от необходимо борбата срещу тероризма да има международен характер, включващ всички заинтересовани страни. Вече е време разумът да надделее и да се свика специална сесия на Генералната Асамблея на ООН, която да приеме международна конвенция за боба срещу тероризма. Както посочихме в изработването на такава конвенция,трябва да участват всички, включително и Афганистан. Не бива нещата да се свеждат главно до Съвета за сигурност, който е един твърде ограничен в действията си орган, чието функциониране се свежда повече до интересите на отделни страни. Само широкото международно участие може да създаде ефективни условия за борба с тероризма. И най-вече при пълно отчитане на причините за тероризма, а не да се воюва с неговите следствия. Защото дори и Бен Ладен да бъде намерен и наказан то ще се появи друг, много по-жесток и хладнокръвен.
Не на последното място проблемите на борбата с тероризма рефлектират и върху нашата страна и върху течащата кандидат-президентска кампания. Повече от очевидно е, че кандидатите ни за президент предпочитат, с малки изключения, да предотвратят клишетата на глобалната каубойска философия и механистичният западен фетишизиран потребителски морал. Това показва, че
нашите кандидат-президенти предпочитат да не виждат по-далеч от носа си,
което винаги е излизало солено на нацията. Може да се каже, че уестърнския начин на мислене до такава степен е сковал съзнанието на кандидатите на хамама, че те даже и не предполагат какво може да се случи на страната ни буквално след броени месеци или по-скоро. Явно е, че политическият разум е твърде по-слаб от снобското подражание. Това подражание е особено характерно за досегашния ни президент. Той строи своята кампания за втори мандат именно върху сляпото имитиране на онези ценности, които след 11 септември не струват и един пробит долар.
Вестник "Монитор", 6 ноември 2001
www.Pravoslavieto.com