Един текст – компромис между победителите във Втората световна война, дава неограничени възможности на единствената
свръхсила да налага волята си навсякъде по света
ПОЛ ТРЕНОР*
Едно сръбско дете, което загива под бомбите заради налагането на човешки права, страда точно толкова, колкото и едно американско,
или британско дете. И въпреки това правителствата на САЩ и Великобритания не избиват своите граждани в защита на нарушени човешки
права. Тази съдба е отредена за източноевропейците, африканците и азиатците.
Американските апологети на доктрината за човешките права твърдят, че тя изразява техния "морален универсализъм", който е по-висш
от отрицанието на доктрината, окачествявано като "етичен или културен релативизъм". В същото време обаче отказват да бомбардират
държавите с прозападни правителства, дори когато мъченията, които се практикуват в техните полицейски подземия, станат всеобщо
достояние.
Това е достатъчно да покаже, че "моралният универсализъм" на споменатото лоби от поддръжници на доктрината "човешки права", е сам
по себе си релативен. Той прочее не е нищо повече от пропаганден лозунг.
Твърдението, че даден политически субект има
"морален дълг" да налага човешки права,
е невярно. Освен че противоречи на принципа за моралната автономия на личността, доктрината "човешки права" причинява все
по-големи страдания, потисничество и несправедливост по целия свят.
Моите човешки права се използват като претекст от Свръхсилата за военни интервенции и масови убийства във всяко кътче на света. Те
създадоха условия Свръхсилата да постави света под своя диктатура, претендирайки че с това защитава нашите човешки права и понеже
е обявила за неоспорима ценност своята формулировка за права, ние сме изолирани от всякакво участие, становище, позиция.
Човешките права могат да бъдат разглеждани като ценност, само ако отговарят на следните условия:
1) Правата са доброволни. Всеки човек е свободен да избира и формулира сам правата си.
2) Никоя организация не може да бъде овластена да прокламира и защитава права на други хора, освен ако те лично не са взели участие във формулировката на правата и не са изразили изричното си съгласие да ги приемат.
3) Всеки може да се откаже от кое да е свое право по всяко време.
"Всемирната декларация за правата на човека" представлява частен случай на формулиране на права, предназначен да постигне
определени политически цели… Служейки си със словесни формулировки, подбрани така, че да противопоставят човешките права на
националния суверенитет - два непротиворечиви, независими един от друг принципи на международното право, декларацията поставя
човешките права в контекст, който не отговаря на нито едно от горните условия. Поради това самата тъй наречена "Всемирна
декларация за правата на човека" се превръща в
тежък морален проблем пред съвременното човечество
Тази декларация е одобрена от ООН през декември 1948 г. от няколко страни-победителки във Втората световна война и техните
съюзници. Само този факт е достатъчен, за да постави нейната морална легитимност под въпрос. Ето защо:
В много от тези страни, към момента на нейното "приемане", правителствата са назначени от държавите победителки през 1944 и 1945
г. в резултат от военни действия, водени на територията на страните. В Европа например и СССР, и САЩ са манипулирали политическия
процес, за да си осигурят подкрепа в своите нови сфери на влияние. В някои от тях, например Китай и Гърция, тази външна намеса е
предизвикала граждански войни.
Само пет държави са имали възможността да формулират принципите на тази декларация САЩ, СССР, Великобритания, Швеция и Мексико.
Всички останали се намират под някаква форма на политическо или колониално господство, например Персия, Египет и Ирак, цяла
Северна Африка, в които политическата активност на местното население е била забранена със закон и предоставена на "белите".
Текстът на
декларацията представлява компромис
между САЩ и СССР в една схватка, при която САЩ са били инициатор, а СССР е бил в отбранителна позиция. Следователно Декларацията
не е нищо друго, освен отражение на междудържавните отношения по време на Студената война.
Поголяма част от населението на планетата никога не е виждало този текст, преди да бъде одобрен и гласуван. Нещо повече,
декларацията още не е преведена на повечето от езиците, които днес се говорят на планетата.
Декларацията не е била включена в предизборната платформа на нито една политическа организация на нито една нация по света.
Не е проведен нито един референдум, допитване или каквато и друга форма на зачитане мнението на човечеството за текста и
принципите на тази декларация.
Никога не е била провеждана каквато и да било процедура по ратификацията на нейните принципи и текстове в нито една страна по
света, защото тя не е Договор. Следователно тя няма и не може да има никаква обвързваща сила.
Нито един индивид не се е подписвал
под тази декларация в качеството си на отделна човешка личност, която настоява, че изложеното в декларацията представлява желаните
от нея права.
Всеки обаче се смята за задължен да приема нейното съдържание, макар че то е било формулирано и наложено много преди повечето от
днешните жители на планетата да са били родени. Но всички те са лишени от правото да променят, предлагат или преформулират
постановките на тази декларация.
Не е предвидена никаква процедура на ООН за допълване, изменение или контрол върху прилагането на въпросната Декларация
Поради това срокът на действие на Декларацията се приема за безкраен, извън и отвъд времето на живот на нейните създатели и без
всякаква възможност за нейното анулиране или изменение. Тя бива налагана като обвързваща и за всички следващи поколения, при което
те ще бъдат
лишени от правото да я коригират или отхвърлят
Не съществува възможност за обжалване пред никаква инстанция на формулираните в декларацията права или тяхното прилагане.
Поконкретно, не съществува процедура за обжалване срещу налагането на въпросната декларация с военна сила. Ако ООН утре реши, че
трябва да срине Пекин до основи с помощта на ядрени бомби, за да наложи спазването на формулировките на "Всемирната декларация за
човешки права" в Китай, никой в света индивид, инстанция, организация, правителство и прочие, не може да предприеме никакви
юридически стъпки срещу това решение.
Декларацията е поставена над закона. Следователно тя трябва да бъде отхвърлена категорично и безусловно, без позоваване на какъвто
и да е културен или етичен релативизъм.
Пол Тренор е холандски публицист. През септември 1999 г., когато американско-мюсюлманският геноцид над косовските християни
достигна своеобразен пик, той лансира международна кампания под надслов: "Отказвам се от човешките си права, регламентирани във
Всемирната декларация за правата на човека" и беше подкрепен от стотици хиляди хора от цял свят, сред които и българи
Тя бе насочена срещу демагогията "човешки права", осигуряваща хуманитарна фасада на имперската доктрина на САЩ за военна
интервенция срещу суверенни страни. Така доктрината "човешки права" се утвърди като идеология на американския интервенционизъм.
На 12 август 2001 г. стотици членове на АОК пресякоха границата с БЮРМ в открита инвазия, без да срещнат и най-малката съпротива
от страна на "миротворците" на ООН (40 000 на брой). В същото време, позовавайки се на "Всемирната декларация", други пратеници на
"международната общност" лишиха страната от правото на въоръжена самозащита.
На 26 август 2001 г. бандитите вилняха между християнските села Бръвеница и Челопек. Те вързаха за един стълб собствениците на
близкия мотел, Боже Илиевски и Свете Трайковски, и ги взривиха. В селата Лешок, Теарце, Непроштено християните бяха прокудени, а
църквите и къщите им опожарени.
Нито една от "неправителствени" американски организации в региона не защити човешките права на жертвите, нито постави въпроса за
залавянето на престъпниците. Тъкмо обратното, "Отворено общество" и "Международната кризисна група" настояват за тяхната амнистия!
Американско-албанската агресия срещу християнските държави на Балканите разчита на изкуственото противопоставяне на два
международни документа - Хартата на ООН съдържаща самият raison d’etre на ООН - националния суверенитет на страните-членки от една
страна, и от друга - "Всемирната декларация за правата на човека", която не може да има по-висок статут от всяка друга декларация,
приета от ООН. Нещо повече, безнаказаните нарушения на човешките права в страни като Турция, Израел и Китай лишават тази
Декларация от всякакви легитимни претенции за "всемирност".
Целта на това изкуствено, чисто словесно противопоставяне е да придаде на Декларацията статут, по-висш от този на Хартата, с което
да постави американския интервенционизъм (американските "ценности") над закона.
Аргументите на Пол Тренор срещу американо-албанската гавра с великия европейски принцип за правата на човека и гражданина
публикуваме със съкращения.
ТАМАРА ШИШМАНОВА
Препечатано от © вестник "Монитор", 1 февруари
2002