Македонци, българин и украинци приключват в град Радовиш изграждането на църква
Нейко Дамянов
|
| Църквата "Света Троица" в Радовиш се гради по стари образци на православни храмове и е петкуполна, тип
"вписан кръст". СНИМКИ: Авторът |
Средна ръка стопанин може да стори добро, като вдигне чешма с песнопойни чучури. Мостът на Дрина е султанска повеля. Църква се гради с колективното усилие на селото или градчето: от едного – златна пара, друг ще докара кола камък, а трети ще завърти мистрия.
Храмът "Света Троица" в Радовиш има единствен ктитор – Ристо Гущеров, а съгражданите му очакват освещаването и са убедени, че пред очите им свети забележителност, каквато поне в източния дял на Македония няма.
През декември 2000 г. ктиторът гостува на "Монитор" в качеството си на лидер на Либералната партия. В отговор на въпроса какво търси в политиката бизнесмен от неговия ранг той сподели амбициите си да работи за връщане на доверието в органите за сигурност, за зачитане на унитарността на държавата и изрази надеждата, че в коалицията на либералите с ВМРО-ДПМНЕ и ДПА разполага с 2 години време, за да бъде даден тласък на евроинтеграционните процеси.
Събитията тласнаха Македония в противоположна посока. Отвратен от гнусотията в политиката,
Ристо Гущеров хвърли оставка
и сега търси упование в Спасителя, който гледа от главния купол на храма.
Размерите са внушителни: 21 х 21 х 21 метра, а камбанарията е с 2 м по-висока. Гледката отвън представлява апология на
вечността от камък. Вградени са 500 куб. метра травертин. Наричат гранитът "дядото", мермерът – "таткото", а травертинът –
"отрочето" на камъка. Добива се от рудник "Велме" край Охрид, а управителят инж. Борис Христов стъпва по него, сякаш се намира в
лодка от облак. Външният плочник е 3500 кв. метра, а вътрешният – 550. От темел до купол – всичко е направа на първокласни
македонски майстори – местни и от Охридско-Стружкия регион.
 |
| Под "Слизането на светия дух" са седнали (отляво на дясно) - художникът Дмитрий Нагурни, архитектът
Георги Кочев, ктиторът Риско Гущеров и художникът Юрий Левченко. |
Църквата е градена по стари образци на православни храмове и е петкуполна, тип "вписан кръст". От птичи поглед би трябвало да очертава контура на разпятието. Зрителният ъгъл от камбанарията не дава такава възможност, затова пък ясно личат две минарета и един плувен басейн. И старата църква на Радовиш – "Св. пророк Илия".
В градчето живеят около 16 000 души, близо 2000 от тях са турци и роми, а етническата толерантност е отлична. Поколения наред ще се греят на 24-каратов огън
запален от ръката на български майстор
Петричанинът Златко Трампов (Златьора) попада тук по препоръка на радовишани. Него го следва благословията на баба Ванга. От Бога е дарбата ти, Златко, иконата е твоят път. И да не вземаш скъпо, защото за църква е работата, заръчала му пророчицата навремето.
Участието на българина е в позлатяването на кръстовете на петте кубета и главния купол, както и на звездата. Кръстът на купола е 3-метров. На такава височина усещането е неповторимо: държиш се здраво за разпятието, а сетивата ликуват, че оставяш нишан във времето. Ето, това е златният миг на живота ми, убеден е Златьора.
Фасадата е майсторена по отделен проект – всеки камък си има шифър и място. Вътре плетеницата на скелето прилича на ветроходно стъкмяване. Илюзията би била пълна, ако не бяха паркираните тук-там велосипеди на зографите.
Вътрешното пространство е 8500 куб.метра, живописната площ – 1600 кв. м, 700 от които вече са готови. Ролята на гид изпълнява Георги Кочев, главен архитект на Радовиш, проектант на храма. Експерт по богословската част е д-р Димитър Кьорнаков, а Георги е човекът оркестър.
Според догматическата йерархия от главния купол
гледа ликът на Исус Христос Пантократор
Текстът на ореола (мандорла) е на старославянски, а всички други надписи са на македонски. Георги настойчиво заръчва да се спомене, че Пантократорът е зографисан в средата на Витлеемската звезда. Добре, но нататък не е възможно да се следват напътствията му, по-подходящи за богословска аудитория. Всичко си е по канона: 8 ангели, 12 старозаветни пророци, Света Богородица, задължителните автори на четвероевангелието: Матей, Марко, Йоан и Лука, цикълът на големите празници с Рождество Христово на източния свод, Тайната вечеря, възкресението на Лазар… до Благовещение.
Оказва се, че популярната представа за Възкресението: празният гроб с отместена плоча, всъщност е бабини деветини и по тази причина - еретична интерпретация. Мястото на каноничната версия е на западния свод: Исус Христос слиза в пъкъла и дава живот на мъртвите. Иконостасът с позлатена дърворезба е готов. На цялата повърхност
на западния зид ще "заседава" Страшният съд
Ансамбълът обединява внушенията на византийските зографи: Бог обитава сред човеците. А хората се накацали по скелето.
В Печорската лавра случаят среща Ристо Гущеров с най-добрия интериорист на Украйна Анатолий Гайдамака – автор на безброй решения в храмове из Югоизточна Европа, подвизавал се година и половина в Китай. Гайдамака подбира екип украински зографи, които на групи: кога 4-ма, друг път 14 запълват подкуполната белота с ярки бои и сюжети. Дмитрий Нагурни, Владимир Недайборч, Юрий Левченко… Сред тях има един професор и още неколцина с университетски титли. Всички са автори на самостоятелни изложби. Владимир Бовхун отклони фотоапарата, като се извини с лош ден: освен на ръката, няма начин да не проличи и на лицето му. Върху люлеещата се дъсчена "палуба" Лариса Лешченко се чувства като в ложа на Болшой театър. Вече една година е в Македония и в момента работи върху Страшния съд, без да подозира, че библейският мотив
ще се превърне в грозна реалност
Господи, навън е по-страшно от това, което рисувам. Не е вътрешен конфликт, а внесен отвън проблем. Почти всеки ден дъщеря ми се обажда по телефона и настоява: Майчице, ще те убият, върни се у дома.
Лариса е на сигурно място, но няма кой да произнесе пледоария за Македония. На Попова шапка (македонското Пампорово) има войска и полиция и нито един почиващ – албанец, македонец или чужденец. Долу в ниското, в Тетово, е още по-лошо. Автобусите за Охрид заобикалят през Битоля и Прилеп. Погребенията на македонци от Тетово се извършват в Скопие. Няма и помени – гробището е под снайперски прицел. Свещениците от Полошко-Кумановската епархия живеят под страх. Село Доброще е на 15-ина км от Тетово и е под постоянна самоотбрана. Отец Перица веднъж напусна зоната за сигурност - на път из енорията, албански злосторници го претепаха и човекът отърва кожата само по волята Божия. Радовиш и Брегалнишката епархия са мирни, но
гневът избуява с всеки изминал ден.
Най-мръсната дума е НАТО. Хората са убедени, че са жертва на вашингтонската идея за мюсюлманска държава от Босфора до Сараево. Не стига това, ами из градчето шета мълва, че е въпрос на дни да спре работата в близкия меден рудник "Бучим". Маданска история – на Радовиш му остава само тютюнът и пресъхналата Стара река. Почти същото е положението с оловно-цинковия рудник "Тораница" край Крива Паланка. Източната част на Повардарието плаща отсъствието на терористи със социален колапс.
Когато се гради църква, не се определя срок за завършването й. Катедралата в Брюксел е майсторена 200 години. И все пак ктиторът, съгражданите му и зографите са надяват, че на Петдесетница през 2002 г. ще бъде освещаването. Свещеникът отново възвръща значението си на възрожденска фигура: сега пастирството е нещо повече от богослужението в храма. Македония възлага надеждите си на разпятието и небето.
Препечатано от вестник "Монитор" 2 октомври 2001
www.Pravoslavieto.com