Доброто, слава Богу, още не е мръсна дума

Мария Димитрова

Кой каза, че добрият самарянин се е споминал? Защо всички си мислим, че Доброто отдавна е натикано в ъгъла и единственият му шанс е да рови в кофите за боклук? Защо повярвахме, че Синът Божи отдавна е яхнал своето порше и отфучава забързан по своите бизнесдела? Може ли ненормалното и скверното да се превърне в наше ежедневие, а най-простите, човешки неща, да ни се привидят като някаква далечна и непостижима екзотика? Или като лошо написан урок по история от времето на Възраждането?

Аз от няколко дни вече имам отговор на тези върпроси. Доброто съществува и ходи между човеците, пък били те и в крайна нужда. Рядко ми се е случвало да пиша редове, с буца на гърлото и да се радвам на професията си.

В интерес на истината и аз бях дълбоко убедена в това, че за държавата, на която плащам данъци, е по-важно да ни вкара в НАТО, отколкото да ни пита, дали ще успеем да изхраним и изучим бъдещите войници на същия велик Алианс.

Изминалата седмица нямаше с нищо да промени мнението ми, ако не се беше случило нещо шокиращо добро. Беше Денят на християнското семейство, но политици, държавници и медии го отлюспиха, защото точно тогава се падна да поканят България да влезе първа по азбучен ред в някакъв военен пакт – много важен, но и точно толкова неясен за обикновения данъкоплатец. Вместо да направят спонтанен митинг на радостта от победата в този така светъл за нашата демокрация ден, купчина хора позвъниха на редакционните ни телефони, за да потърсят онова изнемогващо, но гордо семейство с 8 деца и 300 лева доход, за което вестникът писа миналата седмица.

Един богат германски католик с помощта на служител на православната ни църква (който сам не знае кога ще си получи мизерната заплата) натовариха една кола подаръци за семейството. Фирма за чай задели 200 лева, а многодетна майка от Пазарджик ни отне дъха като се качи на колата си, за да докара в София спално бельо и одеалца за малчуганите. Шокиращо, нали! За съжаление нямаше нищо покъртително в това, че нито един депутат, министър или друг мастит бизнесмен, който да извади и 5 лева от джоба си. Но това си е в реда на нещата. Точно както е нормално две години поред една майка на осем деца да губи мизерната си годишна помощ от 100 лева, защото не може да уцели в кой от 365-те дни в календара, в общинската каса ще има пари.

Но това пак е в реда на нещата. Не може едни и същи хора да се грижат за пребогато и разточително посрещане на папата и заедно с това за някакви си безотговорно народени деца от една българка и някакъв сириец. С казуса да се занимават средностатистическите миряни, които са имали щастието да се закачат в мрежата на средната заплата. И най-вече в мрежата на собствения си ненормален избор да отглеждат деца и да си казват: "Ако не можем да направим повече за нашите, защо да не помогнем с нещо на другите, нали всички са деца?"

Което пък ми напомня, че веднъж попитах един Божи служител, какво да кажем на децата си като ги заведем да запалят свещичка в църквата по Коледа сред цялото заобикалящо ги бездушие. Сега знам какво да им кажа. Не само Господ се е родил в светлата нощ, а и надеждата, и добрината на човешкото сърце, особено онова, което само е изпитало болката. И Доброто, както Христос е положено не сред копринени драперии и скъпи колички, а в бедната ясла. Където и до ден днешен му е мястото.

Monitor, 23 Ноември 2002

Апокалипсисът е след 28 г. според Световната банка

Развиващите се страни трябва да се извадят от блатото, дърпайки се за косата

Шест милиарда души ще живеят в бидонвили през 2030 г.

Щяло да има войни за преразпределяне на световното богатство, което ще нарасне 4 пъти до средата на века

Румен Михайлов, "Монитор", Южна Европа, 26 Август 2002

Апокалиптичната картина на света след 28 години излезе изпод четката на Световната банка. Мощната финансова институция я нарисува специално за започващия днес в Йоханесбург Форум на ООН за устойчивото развитие, популярен и като Втора среща на Земята. Копия от картината бяха разпратени още миналата седмица на двестата страни-участнички, като се започне с богатите от Г-8, мине се през бедните от Третия свят и се стигне до тези от Четвъртия – почти изцяло погълнатите от тресавището на нищетата. Ужасният пейзаж получиха и чиновниците от ООН, запътилите се към южноафриканския град активисти на неправителствени организации и представители на влиятелни религиозни общности.

Тоест всичко някъде към шейсет хиляди души, а няколко милиарда земни жители разбраха за очакващия ги апокалипсис от медиите.

Защото според изготвения от Световната банка специално за форума в Йоханесбург "Доклада за развитието" през 2030 година планетата ще бъде покрита от безкрайните петна на мръсни, тъмни, вонящи и задушливи бидонвили. Онези, тенекиените колиби от разрязани варели, които вече се диплят неудържимо в крайните квартали на големите градове не само в Латинска Америка, Азия и Африка. Натъпкани плътно един до друг в тях ще живеят шест милиарда души или две трети от населението на земята. Те ще зависят изцяло от милосърдието на "господарите на водата" - малцината хитреци, успели да сложат ръка върху кранчето с най-голямото богатство на бъдещето. Около бидонвилите пък ще гравитират милиард и половина души, отчаяно вкопчили се в собственото парче земя, доведено до необратима яловост след десетилетия на безкомпромисна употреба. Блата, ерозирали планински склонове и стерилни пустини ще се появят на все още радващите окото днес плодородни равнини, гори и полета.

Така според влиятелния вашингтонски паричен институт човечеството рискува лека –полека да се озове в "клопката на развитието", от където излизане няма и перспективата за оцеляване е нищожна. До нея ще го доведат наниз от ужасни трагедии - унищожително замърсяване, урбанистична експлозия, разорителната надпревара за заграбване на водоизточниците, колапс на риболова, намаляването на животинските видове, не на последно място "парниковият ефект", който ще разширява непрекъснато пустините. При това към средата на века човечеството ще бъде 4 пъти по-богато от сега, тъй като брутният продукт на земята ще надхвърли 140 милиарда долара, но те няма да са достатъчни да решат проблемите. Даже и на онези милиард и половина земни жители, които ще живеят в обетованите и добре защитени богати страни, битието няма да им е лесно. И ако не през 2030-та, то някое десетилетие по-късно те също ще се озоват пред зейналата паст на "клопката".

След като очертава апокалиптичната картина на планетарното развитие Световната банка за всеки случай мята върху бъдещето булото на демагогията. Тоест както е ставало и друг път – може и да не познаем, въпреки очевадните реалности. Например вещаехме покосен от глад свят, но "зелената революция" в Индия и реформите в Китай решиха проблема с изхранването там, предотвратявайки по този начин истинска планетарна катастрофа. Предвиждахме, продължават спецовете от Вашингтон, неконтролируем демографски бум, но темпото на увеличаване на населението на земята намалява и до края на века то ще се стабилизира на константната величина 10 милиарда. Още през 2015 година пък числото на бедните на планетата може да се преполови, стига страните, в които живеят сега те, да се поздравят с икономически растеж от 3,6 на сто годишно. Ех, щяло да има не малко войни за преразпределяне на богатствата, но пък след тях можело наистина да се оцелее, тоест евентуално ще се окажат оздравителни. Даже и за огромното число бедни.

Цинизмът на Световната банка обаче става наистина безкраен, когато чертае в доклада си лостовете, с които евентуално може да бъде променено движението към по-добро. На първо място бедните страни сами трябва да се справят с проблемите си като си направят доходоносни фабрики, ефикасни транспортни и съобщителни връзки, удобни домове с минимално енергийно потребление. Защото бедите на страните от Третия и Четвъртия свят идвали именно от там – за да произведат продукт за 1 евро, развиващите се държави изразходвали четири пъти повече енергия. Другият лост на спасението пък щял да бъде предоставен от тръгналата надолу демографска крива – през следващите десетилетия децата щели да станат по-малко, съответно неграмотността щяла да намалее наполовина и съответно новата образована работна сила щяла да даде неудържим тласък на икономически подем, заобикалящ екологичните клопки. Освен това цялостният световен напредък, решаването на важните проблеми с елеминирането на разнопосочността на интересите, трябвало да става от един авторитетен център, от едно единствено, доказало възможностите си ефикасно управление. Къде се намираше главната квартира на Световната банка, спомняте ли си?

В интерес на истината в доклада на финансовата институция става дума и за истинският проблем, довел до иначе доста реалистично очертаната нерадостната перспектива пред човечеството - действащия сега модел на развитие. Защото той се базира на потреблението и производството, които водят до всички очертани в документа злини. Но в него не става и дума този модел да бъде променен, по простата причина, че така ще бъде поставено под въпрос не само съществуването на Световната банка, а цялостната ценностна система на индустриалното общество. Така признавайки кризата на модела на развитие, който се поддържа помпайки ресурси от периферията, без да успява да разпредели поравно произведеното богатство, институцията не счита за нужно да се излезе от него. Въпреки ясното съзнание, че тази центростремителна форма на натрупване не се ограничава в генерирането на един драматичен социален въпрос на планетарно равнище, а експлодира в опасно технологично замърсяване, което заплашва самата геофизическа устойчивост и равновесието на екологичната система. Тоест даже богатите да решат да отделят част от залъка си за бедните, въпросът с "клопката" няма да се реши.

Трудно ще направят през следващите дни нещо по него и шейсетте хиляди в Йоханесбург. Защото даже и да им го каже някой, едва ли ще имат сили да постигнат съгласие по това, което някои умни глави от най-престижните университети на планетата препоръчват – да заложим бъдещето си върху модел на човешко щастие, което повече няма да се измерва с трупането на материалните блага, а с увеличаването на качеството на личния и обществен живот и със задължителен респект към равновесието в природата. Ако малко или много този модел с идеалистичен привкус не се харесва, спокойно може да се последва примера на Леонардо ди Каприо. Известният актьор и идол не само на девойките в света, ще дойде от Америка на Срещата на Земята в Йоханесбург, за да засвидетелства съпричастността си към опазването на едрите видове маймуни. Тоест на човекоподобните, от които ако оцелеят след апокалипсиса пак може да се пръкне "хомо сапиенс", пригоден за новите условия.

Монитор, 26 Август 2002

Скандал в парламента за хомосексуалистите

Жълти депутати се изпокараха дали еднополовата любов е престъпление

Малина Ангарева

Въпросът извращение ли е хомосексуализмът, изпокара вчера жълтите депутати Гергана Грънчарова и д-р Иван Козовски по време на дебата за промените в Наказателния кодекс.

Според Грънчарова действащите текстове в НК съдържат архаични формулировки, определящи хомосексуалните действия като извращение и обявяват за престъпление платената хомосексуална любов. Текстовете ни спъват по пътя към ЕС, е мнението на Грънчарова.

Предложението е неприемливо както от религиозна, така и от медицинска гледна точка, скочи колегата и д-р Иван Козовски. Той изтъкна, че и папата е заклеймил хомосексуалните действия в техния най-гнусен вид - педофилията. От медицинска гледна точка хомосексуалността се третира като полово извращение и това е посочено във всички учебни ръководства по медицина, разясни Козовски.

Козовски размаха Библията, в която се призовава хомосексуалните да се наказват със смърт. "Ако някой легне с мъжко като с женско, веднага да се умъртви, кръвта им да бъде върху тях", прочете той.

Грънчарова призна, че след медийни атаки е оттеглила предложението да бъде намалена възрастовата граница за хомо и хетеросексуално престъпление спрямо деца от 16 на 14 години. Целта ни беше да изравним годините, но съм съгласна възрастта да е 16 години, каза Грънчарова.

Moнитор, 21 юни 2002

Втори ден хомоскандал в Народното събрание

И Светослав Лучников се обяви срещу еднополовите бракове

Малина Ангарева

Втори ден скандали в парламента съпровождаха промените в Наказателния кодекс, целящи изравняване на хомосексуалните и хетеросексуалните престъпления.

Депутатите приеха на първо четене 6 проекта за промени в НК. Единственият подложен на унищожителни критики бе този внесен от Гергана Грънчарова, Димитър Абаджиев, Ирина Бокова и Четин Казак. Те предлагат за престъпление да се счита и сводничеството на хомосексуална любов. В момента НК предвижда затвор до 3 г. и глоба до 600 лв. за този "който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвкупление". Същото наказание да важи и за мъже, предлагат вносителите. Същевременно те настояват да падне наказателната отговорност за хомосексуалната проституция. Според Грънчарова след като не се наказва хетеросексуалната проституция, е недопустимо НК да отрежда затвор до 3 години за гей-проститутките. Европа се дразнела от текста предвиждащ затвор до 2 г. или поправителен труд за хомосексуални действия извършени открито, изтъкнаха вносителите.

Ако клекнем пред чужденците скоро ще ни накарат да променим семейния кодекс и да узаконим еднополовите бракове, изтъкна Светослав Лучников.

Той заяви, че изцяло застава зад думите на колегата си от НДСВ Иван Козовски, защото и от медицинска и от християнска гледна точка това е извращение. Моето становище е демодирано, но то отговаря на възрастта и на възпитанието ми, изтъкна Лучников.

ТЕЗИ

Според Татяна Дончева от левицата, не е вярно твърдението, че има дискриминация по отношение на хомосексуалистите. Тя смята, че трябва да има свобода, но в определени от обществото рамки. Татяна Дончева каза, че в обществото има негативни нагласи към откритите хомосексуални действия. Според нея при декриминализирането им трябва да се вземе предвид дали има обществена необходимост от това.

Много от вашите аргументи ги обяснихме на евродепутатите, но те не ги разбират, каза Димитър Абаджиев. Да не мислите, че много държахме да го внесем този законопроект, изтъкна той. По думите му общественото отношение е негативно и той е съгласуван с това, но от Европа настоявали.

Moнитор, 22 юни 2002

US-посолството плаща форум срещу православната църква

Български и чужди адвокати критикуваха 3-те внесени в парламента законопроекта

РАДА ДОМУСЧИЕВА

Поне 50 хиляди долара са похарчили отдел "Демократична комисия" на Американското посолство и Американският институт за принципите на правото, за да събере представителите на 31 вероизповедания в България на конференция за закона за вероизповеданията, научи "Монитор" от отлично осведомени източници.

На конференцията български и чужди адвокати критикуваха 3-те внесени в парламента законопроекта. Най-острите критики бяха отправени към законопроекта на Борислав Цеков, с който православието се признава за официална религия в България.

Според адвокатите това противоречало на конституцията и международното право.

Нито един представител на Светия синод не присъства на конференцията. Адвокатите настояха всякакви чужди вероизповедания да се регистрират и действат свободно у нас без държавата или общинската власт да се меси.

Конференцията започна вчера в парк-хотел Москва. Продължава и днес. На сбирката присъстваха над 40 представители на различни вероизповедания. Имената на повечето участници се пазеха в тайна. Обявено беше само, че присъстват главният мюфтия Селим Мехмед, лидерът на еврейската общност у нас Даниел Левиев, шефът на европейския баптитски алианс, разколникът Анатолий Балачев, главен секретар на Пименовия синод.

На конференцията присъстваха и шефът на дирекцията по вероизповеданията Иван Желев, председателят на парламентарната комисия по същите въпроси Лъчезар Тошев, вторият политически сектретар на американското посолство Алан Норман, шефът на Американския институт у нас Майкъл Сайдънстрикър.

Адвокат Иван Груйкин от Европейския център по право обяви, че трите проектозакона, внесени в парламента, имат общи недостатъци по отношение на правото на свободно изповядване на религия от чужди граждани в България, реституирането на отнета след 1944 г. собственост, установяване на правоприемството между изповедания, съществували преди тази година и възстановени след 1989 г.

Monitor, 5 юни 2002

Новият патриотичен съюз трябва да се доказва

Мадарският конник стана свидетел на очаквано събитие преди няколко дни – обединението на патриотични организации вече е факт. Иронията, с която някои автори посрещнаха учредяването е най-малко неуместна и преднамерена. На фона на нарастващата стагнация и отчаяне абдикирането на държавата от защитата на основните конституционни права на гражданите патриотичният блок има широко поле за изява. На последните избори българите показаха, че народностният дух е жив и патриотизмът не е отживелица от миналото и дадоха гласа си за Симеон Сакскобургготски. Гражданите гласуваха за нравствените ценности, с които ще станем част от обединена Европа, а не за да се равняваме по чужда нравствена система, с чиито предимства ни проглушиха ушите.

През следващите месеци ще стане ясно доколко действията на учредителите на патриотичния съюз съвпадат с обявените цели и с очакванията на потенциалните им поддръжници. Ще стане ясно доколко водената политика може да обедини обезверените българи около една максимално ясна програма за ново възраждане, изчистена от досадни политически клишета и украсена в различни цветове.

Станислав Близнаков

US-юристи критикуват регистрацията на църкви

Православието не трябва да е официална религия, твърдят участници във форум за вероизповеданията

Ани Михова

Не сме съгласни с голяма част от текстовете в трите проекта за закон за вероизповеданията. Това обявиха в декларация юристи от САЩ и Великобритания. Те участваха във форум, които обсъждаше 2 дни проектите..Декларацията е изпратена до президента, премиера, шефа на парламента и председателя на комисията по правата на човека.

Трите проекта не са съобразени с международните актове и с Конституцията, заяви Лъчезар Попов, шеф на българския институт за принципите на правото.

Чуждите адвокати най-яростно критикуваха признаването на Българската православна църква за официална. Това предвижда един от проектите.

Юристът от САЩ Самюел Ериксън даде за пример Америка, където православните били по-малко от 1% от населението. Те обаче имали равни права с останалите изповедания. Според него новият закон не бива да дава преференции на една религия.

Режимът на регистрация на изповеданията трябва да е максимално опростен, казаха участниците в конференцията.

Monitor, 7 юни 2002
 

Руският патриарх призова Симеон да реши разкола

Надявам се с Вашето идване да бъде решен въпросът с имуществото, което законно принадлежи на Българската православна църква, каза Алексий ІІ

ТОДОР ПРОЙЧЕВ, СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА "МОНИТОР" В MОСКВА

Руският патриарх Алексий ІІ призова премиера Симеон Сакскобургготски да помогне за разрешаването на проблема с разкола в Българската православна църква (БПЦ).

Двамата разговаряха повече от 20 минути на "четири очи" в малката тронна зала на руската патриаршия в Святоданиловския манастир в Москва. Преди това двете делегации имаха среща в голямата тронна зала, която продължи 45 минути.

"Не може да не ни тревожи това, че днес, когато има всички възможности за духовното развитие, българската църква преживява разкол. Надявам се, че с Вашето идване като глава на правителството ще бъде решен въпросът с юридическия статут на БПЦ, както и с имуществото, което законно принадлежи на БПЦ", обърна се руският патриарх към Симеон в началото на срещата.

"Загрижеността на Ваше светейшество за нашата църква много ме трогва. Още от 1965 г. започна един разкол в САЩ. Минали са много години, в които се опитвам да се справя с този проблем, който за съжаление е бил политизиран", отговори премиерът ни.

По-късно след въпроса на "Монитор" дали ще приеме съветите на Алексий ІІ и ще помогне ли за решаването на разкола Симеон каза:

"Ще видим в даден момент, но естествено, че се вслушвам в това, което Негово светейшество препоръча."

"А аз мисля, че главното за нашите народи – и в Русия, и в България, е единството. И каквито и да са разделенията трябва да бъдат предолявани", допълни пък руският патриарх.

Той каза, че с премиера не са имали време да говорят за визитата на папа Йоан Павел ІІ в България.

"Срещата между българския патриарх и папата е проблем на БПЦ, а не на руската", допълни Алексий ІІ.

По-рано вчера Верейският архиепископ Евгений обясни, че категоричната позици на РПЦ е Алексий ІІ да не се среща с Йоан Павел ІІ.

"Ако той бе дошъл в Русия, патриархът нямаше да се види с него. За това сме предупреждавали трима наши президенти", каза архиепископ Евгений, който е и ректор на руската Духовна академия.

В патриаршията премиерът бе придружаван от съпругата си Маргарита Гомес Асебо, както и от останалите членове на българската делегация. Алексий ІІ посрещна Симеон, който му целуна ръката, пред голямата тронна зала.

След това двете делегации влязоха в нея. Там гостите бяха почерпени с бонбони и минерална вода. След края на официалната среща патриархът и премиерът се оттеглиха на срещата на "четири очи" в личния кабинет на Алексий ІІ, наричан малката тронна зала.

Из приветствието на патриарх Алексий ІІ:

Ние сме се старали да поддържаме сътрудничеството с православната църква на България и чрез това сме укрепвали сътрудничеството с българския народ. Самосъзнанието на народите се променя. Това, че главата на царстващото семейство днес отново е влязъл в политическия живот на страната и е избран за министър-председател, е свидетелство за много промени в самосъзнанието на хората. РПЦ Ви засвидетелства дълбокото си уважение като държавен мъж, който е бил принуден да напусне Родината си, но винаги е живял с живота на народа си и неговите грижи.

Премиерът Сакскобургготски: Не сме говорили за НАТО

Премиерът Симеон Сакскобургготски не е разговарял с президента Владимир Путин за разширяването на НАТО, това съобщи самият министър-председател на брифинг в българското посолство в Москва вчера. Той подчерта, че за него е чест като министър-председател да бъде посрещнат и от президентите на Русия и на САЩ. "Доброто желание, добрата воля е едно. Някакви функции или мисии са друго. Мисля, че православните църкви и Ватиканът си имат много по-качествени и упълномощени експерти и канали, по които да се опитват да приближат, не бих казал позициите, но въобще да имат по-активен икуменически дух". Така премиерът отговори на въпроса дали би могъл да играе роля в посредничеството между православната и католическата религии.

По отношение на спадналото търговско салдо между България и Русия премиерът се надява да бъдат предизвикани някои положителни последици. "Не съм дошъл тук напразно. Намирам, че това е едно много положително посещение. Тепърва по-нататък ще има резултати, но би било много претенциозно от моя страна да кажа, че то е преломно или нещо друго. Всеки, който преследва интересите на страната си и ги защитава, мисля, че би действал в посоката и пътя, по който сега се движим", допълни министър-председателят. По отношение на проблемите с "Булгартабак" той каза, че това са неща, които датират още от времето на Втората световна война. Премиерът съобщи още, че едва вчера по обяд е разбрал, че му се е родило още едно внуче.

Monitor, 5 юни 2002

Змеят – гражданско общество заспа до следващите избори

Капка Георгиева

Изненадващо темата за гражданското общество отново влезе в речника на политиците. Почти едновременно Бойко Борисов и Ферхойген заговориха за необходимостта то да вземе отношение към проблеми, касаещи вътрешната и външната политика на България. Борисов призова, щом обществото и хората чуят за оправдателни присъди и пускане на бандити под гаранция, да отидат пред съдилищата и да искат сметка кой и защо ги е произнесъл. Ферхойген пък констатира: "Процесът на евроинтеграция не може да се провежда без пълната подкрепа на гражданското общество."

Така темата за гражданското общество възкръсна след близо 2-годишен престой в българската политическа гробница. Помним, че в края на 2000 г. у нас за първи път се появиха сдружения, които имаха за своя платформа развитието на гражданското ни общество. Едните носеха името Гражданска партия за България (ГПБ) с председател журналистът Асен Сираков, а сред членовете й беше Богомил Бонев. Другите се наричаха Обединени български граждани (ОБГ), водени от проф. Андрей Пантев, Вежди Рашидов, Хачо Бояджиев, Емил Кошлуков. Целта и на двете партии беше участие в предстоящите парламентарни избори и място в новото Народно събрание. "Гражданското общество се прави от граждански сдружения. Появата им се превръща в нарастваща обществена потребност", рече тогава проф. Пантев и добави, че е уморен от безразличието на управляващи и опозиция. Идеята на гражданските сдружения беше да послужат като говорители на народната воля и чрез тяхната уста тя да става достояние на парламента. Появата на царя и неговото национално движение обаче иззе както инициативата им, така и евентуалната им членска маса. В личността на Симеон хората припознаха проводника на своите интереси, човека, който ще отстоява правата им. Гражданско общество обаче не се роди. Едната причина беше хаотичният подбор на депутати в листите на НДСВ, които нямаха идея за какво тепърва им предстои да се борят и май и до ден днешен все още я нямат. Другата причина беше скрита в разтегливото понятие "гражданско общество".

Изследователят на темата за гражданското общество Адам Селигман смята, например, че: "по ирония на съдбата днес, когато идеята за гражданското общество е провъзгласявана на международни научни конференции, когато популярни списания й посвещават многобройни статии, мислителите в Източна Европа започват да се съмняват във възможността тя да бъде панацеята срещу проблемите, пред които се изправя обществото при прехода си към една капиталистическа свободно-пазарна икономика." От написаното излиза, че гражданското общество просто е една фикция, красива, но с нищо неподплатена фраза. Тя е ключова за политиците и служи като спомагателна – когато е необходимо, те заплашват с гражданското общество, друг път уж се съобразяват с неговите желания, трети - подобно на Бойко Борисов го зоват да се намеси. Т.е. на гражданското общество се приписват чудодейни свойства, граничещи с тези на митологично същество. То изразява събирателния образ на понятието "народ" и напомня на змей, заспал дълбок сън. Странното е, че неговото пробуждане очакват както политиците, така и самият народ, който без да ще се самоизключва от това понятие. И тук стигаме до задънена улица. Народът не знае, че той е гражданското общество, политиците пък плашат народа с него самия.

Според Селигман идеята за гражданското общество днес се свежда и се използва като лозунг от партиите, които са на власт.

Възможно ли е един лозунг да оживее и да свърши работа? У нас това се е случвало само веднъж. На изборите през юни 2001 г. Тогава змеят – гражданско общество, се разбуди и помете и двете дотогава управлявали партии. Днес обаче той отново се е прибрал в пещерата си – наранен, обезверен, депресиран, изпълнен с евроскептицизъм. Днес политиците не могат да разчитат на него. Те и не разчитат, но с основание вече се притесняват, че на следващите избори той отново ще се надигне. И без да осъзнава своята силата, пак ще ги помете с едно махване на опашката си.

Moнитор, 1 юни 2002

Хиляда читалища закрити за десет години

Три хиляди са в момента читалищата в България, съобщи БТА по повод техния празник. Данните са от Министерство на културата.

От 1990 г. до сега читалищата са подложени на системна ликвидация, като до 2000г. са закрити около 1000.

"Читалищата са място за разпространение на просвещението, за умствено и нравствено усъвършенстване и за съхранение на националната ни самобитност." Това казва в статия във вестник "Македония" от 2 август 1869г. поетът Петко Рачев Славейков.

До 1940 година са били издигнати 3000 читалища с патриотични имена като "Пробуда", "Просвета" и др.

През 1997 г. Програмата за развитие на ООН /ПРООН/ и холандското посолство у нас са стартирали програма за насърчаването на духовните центрове, където се подпомага и местното предприемачество, туризъм, възраждане на традиционните занаяти и достъпът до интернет. В този проект в момента са включени 300 читалища.

Монитор, 25 Май 2002

Симеон се помоли на Свети Георги за България

Премиерът носеше иконата на светеца по време на литийното шествие от Зографския манастир до църквата на съседния светогорски хълм

Тодор Пройчев
СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА "МОНИТОР" В СВЕТА ГОРА

"Помолих се на "Свети Георги" да закриля не само манастира, в който сме, но и двете братски страни – Република България и Република Гърция. За тези от вас, чиито страни не споменах помнете, че православната вяра ни обединява всички. Тя винаги ни е обединявала и ще продължи да ни обединява." Това каза премиерът Симеон Сакскобургготски пред монашеското братство в българския манастир "Свети Георги Зограф".

На път за църквата "Свети Георги Зограф" литийното шествие спря на традиционно място за кратко празнично песнопение.

В края на поклонението си в Света гора министър-председателят поздрави монасите и гостите на манастира след тържествения обяд вчера. Бдението за празника на С.в Георги започна още в петък на обяд в празнична служба в манастирската църква от 9 до 11 часа. Симеон бе от дясно до главния секретар на синода митрополит Геласий.

Църковни хорове от софийски семинаристи и гръцки свещеници изпълниха празничните песнопения. След края на службата Симеон се оттегли за почивка, а духовниците продължиха бдението.

В 5 часа сутринта към тях отново се присъедини министър-председателят. Именно Симеон и шефът на премиерската охрана поеха чудотворната икона на Свети Георги в началото на литийното шествие до църквата на другия хълм срещу манастира, която също носи името на светеца. Самото шествие, водено от митрополит Геласии и манастирският игумен дядо Амвросий обиколи църквата и отново се завърнаха в манастира. Това продължи повече от час – от 8 до 9 часа.

Тържественият обяд пък започна в 10 часа. След него Симеон разговаря с дядо Амвросий в игуменарницата, направи си снимки с монасите и отпътува от "Свети Георги Зограф". Както и при посрещането му в петък манастирските камбани отново огласиха Света гора.
 

Премиерът Симеон Сакскобургготски и шефът на премиерската охрана поеха чудотворната икона на Свети Георги в началото на литийното шествие до църквата на другия хълм срещу манастира, която също носи името на светеца. СНИМКИ: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ

Премиерът Симеон Сакскобургготски: Тръгвам си от Света гора душевно много по-добре

- Г-н Премиер, с какви мисли си тръгвате от българския манастир "Свети Георги Зограф" в Света гора?

- Душевно много по-добре отколкото когато дойдох вчера. (в петък бел.ред.). Трябва да покажа, че държим на тази светиня в контекста на Света гора, която е нещо независимо и не е в български ръце, а зависи от вселенския патриарх. Разбира се и в български ръце е (манастира "Свети Георги Зограф" – бел.ред.) толкова години, защото сега вече има повече монаси. Гледам, че от последният път, когато бях тук преди 5-6 години нещата са се раздвижили, подобрили са се. Да се надяваме, че ще има и повече послушници и евентуално монаси със средствата, които получаваме от ЕС и от гръцкото правителство. Трябва да се върши какво ли не и то да започне тук час по-скоро.

- (смее се) Портретът виси от онова време, но не, не съм идвал като дете. Дойдох за пръв път през 1998 г. През 1974 г. бях за пръв път в Света гора, но от другата страна, чак в другия край – Свети Атанасий".

- Това не е работа на правителството, а на Дирекцията по вероизповеданията към МС. Разбира се, всяка подкрепа е нормална и логична.

- Напротив, ние ги убеждаваме да си поискат това, което им се полага от международните институции, от ЕС.

- Не знам дали има нужда да се обяснява след като човек се е помолил за България. Това включва всичко.

- Важното е манастирът да се поддържа. Да има повече монаси, да го поправят, да идват посетители от България, да постъпват и дарения. Въобще да си го поддържаме както това става и с другите манастири на този полуостров.

- Според мен след първата война (Първата световна война – бел. авт.) и през периода 1941 – 1943 г. Правил е дарения. Това го помня още от дете. Ние получавахме за благодарност орехи от тук. За мен помощта, която баща ми, а и дядо ми, са изпращали е било традиция.

(Използвани са въпроси и на други медии)

Симеон в Света гора

Зографските монаси славеха министър-председателя като василевс

ТОДОР ПРОЙЧЕВ, АТОН - СОФИЯ, 18 Май 2002

Пред портите на Зограф има пътен знак, който сочи към София и Варна, и указва пътеките към съседни манастири.

"13 часа богусложение, Симеон присъства в църквата почти непрекъснато, със смирение и дори стоя прав дълго. Радва се, че манастирът се посещава и от румънци, и от гърци, че всички пеят, че всички вземат участие."

Това бяха първите впечатления на игумена на Зографския манастир дядо Амвросий след края на 24-часовото поклонение в Света гора на българския премиер Симеон Сакскобургготски през миналата седмица.

Тръгвам си оттук душевно много по-добре, сподели и министър-председателят ни преди отпътуването си от Атон. Още с първия звън на камбаните, които огласиха светогорската обител при посрещането му, неговото лице се отпусна и той се отдаде на поклонническото смирение.

През последните 12 години премиерът Симеон Сакскобургготски е едва вторият български министър-председател след Димитър Попов, който посещава Зографската обител.

Симеон II, дядо Геласий (вторият отляво надясно), зографският игумен Амвросий (вдясно до Геласий) в манастирската трапезария преди обяда в чест на Свети Георги.

През цялото време в тържествените песнопения монасите и духовниците славеха името му като "василевс (цар) Симеон". Неслучайно и митрополит Геласий от Светия синод го посрещна с думите: "Ваше величество през последните дни братята монаси с голяма радост се подготвяха за посещението Ви." За братството в "Свети Георги Зограф", както и за цялата ни църква, Симеон е изключителна личност, защото за разлика от обикновените хора е бил миропомазан два пъти – веднъж при Светото кръщение след раждането му и втори път при възкачването му на престола след смъртта на баща му Цар Борис ІІІ през 1943 г.

Преди да пристигне в Зограф премиерът бе и в столицата на Атон – Карея. Там той се срещна с ръководителя на цялата монашеска общност в Света гора Паламас, както и с губернатора на полуострова.

В манастирската приемна Симеон и игуменът дядо Амвросий се чукнаха за здраве с червени великденски яйца. СНИМКИ: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ

В манастира "Свети Георги" Симеон бе посрещнат на портата лично от игумена дядо Амвросий и от най-стария монах - библиотекаря дядо Пахомий. След кратката привествена служба в манастирската църква цялото братство и премиерът отидоха в приемната на светата обител. Според старата традиция монасите почерпиха гостите си с напръстник коняк, ликьор или мента, портокалов сок и червени великденски яйца. Тогава Симеон дари манастира с икона на Св. Георги. След срещата той се оттегли на кратка почивка, след която разгледа манастира и близката околност.

Тържествата за патронния празник на манастира започнаха със служба преди вечерята. След празничната вечеря Симеон се включи в нощното бдение. Той бе на службата до 11,30 вечерта, когато се оттегли за почивка. В 5 часа сутринта премиерът отново се присъедини към богомолците. Кулминацията на тържествата бе литийното шествие с чудотворната икона на Св. Георги, която бе носена и от министър-председателя. Шествието обиколи малката църква на съседния хълм срещу манастира, която също носи името на светеца, и се върна в светата обител. След празничния обяд Симеон разговаря с дядо Амвросий в игуменарницата, снима се с монашеското братство и отпътува от Света гора.

По време на бдението и в празничната утрин монасите многократно прекадиха манастирската църква и двора на светата обител.

Посрещане от предводителя на монашеската общност в Света Гора отец Паламас в Столицата на Атон - Карея.

Литийното шествие към църквата "Свети Георги" на хълма срещу Зографския манастир.

В нощно бдение пред празника на Св. Георги.

Дар за манастира от Симеон - икона на Св. Георги.

    www.Pravoslavieto.com