В зората на "прехода към демокрация", наречен по-късно "великата криминална революция", първият лозунг на "перестройчици" и "демократи" беше: частната собственост - свещена и непрекосновена! И още, че хората трябва да бъдат равни само пред закона.
Тринадесет години по-късно ни доказаха, че хората не са равни и пред закона, а дори и пред смъртта. Съдебната система, в това число и Европейският съд за правата на човека в Страсбург, бдят да не се нарушат правата на отявлени рецидивисти и други "предприемчиви" герои на "новото време". Те имат и време, и средства, за да накарат прокурори и съдии да ги вадят спешно от ареста и затвора, докато обещаваната "средна класа", сиреч останалата част от народа, може да разчита единствено на бедността и на късмета си. Заради проклетите панелки, наследени от тоталитаризма и социализма, тя дори става прицел на западната критика срещу българските хленчове за помощ. Нали на Запад над 90 на сто от гражданите живеели под наем, а у нас толкова много хора имат собствени апартаменти?
Не се оплаквайте, не чакайте помощи, а продавайте панелите и започвайте собствен бизнес, значи...
Като стимул в тази насока всеки ден в "тази страна" гърмят бомби, заложени в автомобили на "бизнесмени" или дори в пощенски кутии, които разрушават кутийките и на въпросните "собственици" на жилища-панелки. Ако разбира се, някой вече не им ги е отмъкнал с фалшиви документи и с нежна нотариална помощ: - както на стария конституционалист професор Борис Спасов.
На фона на ежедневната "инициатива", опитите на генерал Бойко Борисов да сплаши престъпния бизнес изглеждат направо Донкихотовски.
"Черният" бизнес не спазва дори първата от десетте Божи заповеди: Не убивай! За "Не кради!" да не говорим, след като Веска Меджидиева си живее необезпокоявана в ЮАР; Атанас Тилев купува къща за 5 млн. долара в Швейцария; а "Мистър 10%" води радиопредаване по "Дарик радио", вместо да отговаря пред Темида. За Стефан Софиянски и Бакърко - да не говорим.
Какво ти тук равенство пред закона, след като самият секретар на МВР казва, че прокурорът на Русе защитавал крадците! И когато прокурори се обвиняват за убийства и притежание на незаконно оръжие и наркотици, а пък те на свой ред оспорват законността на самия главен прокурор?
Бившият военен прокурор Николай Колев дори намекна за психическа неуравновесеност на г-н Филчев, довела до смъртта на негов колега.
Всички опити на генерал Борисов и "Митничар N 1" Емил Димитров да въведат ред и законност се натъкват на велика китайска стена от активно и пасивно противодействие; като се почне от Министерство на правосъдието, мине се през съда и прокуратурата и се стигне до "сенчестия" и "черния" бизнес.
Цялата съдебна система се тресе от скандали (Филчев проверява дела на министър Станков, като съдия; Конституционният съд проверява законността на самия Филчев; следствието се жалва от неправомерно поставяни му задачи от главния прокурор; главният секретар на МВР предлага следствието да мине към МВР).
Кой да се занимава с крадците, насилвачите и поръчковите убийци?
В целия този хаос, несменяемостта и имунитетът на магистратите, плюс този на депутатите, изглеждат като гаранция не за тяхната
независимост, а за безотговорността им. А така също и за безнаказаността на престъпниците.
Защо чак в края на мандата си бившият главен прокурор Татарчев се сети за аферата "Сапио" и нейния герой Иван Костов? Защо и
Филчев се захвана с делата Костови, чак когато поставиха под съмнение законността на неговия избор? И когато падна от власт СДС?
Това ли е прочутото разделение на властите?
И понеже няма работа и хляб, на народа му осигуряват зрелища.
Вместо да му обяснят защо "доизялите държавата" не са в затвора, предлагат му други теми за размисъл. Например дали правомерно е
уволнена Лили Попова от БНТ, ако в Съвета за електронни медии (СЕМ) има доносник на ДС?
За каква държава, държавност, нов морал и почтеност става реч, щом премиерът Симеон Сакскобургготски нахока министрите на НДСВ пред провалилия се (или провален от него) учредителен конгрес на новата му партия? Сякаш тези министри не са посочени от самия него и той не ги ръководи?
Какво по-естествено от това рейтингът на НДСВ да пада стремглаво с всяко поредно данъчно безумие на министрите и с всеки гаф на премиера?
Крушението на илюзиите е страшно, защото за много българи Симеон изглеждаше последната надежда за по-добър живот на черната земя. Сега им остава да се надяват на такъв в отвъдното. Оттам обаче никой не се е върнал, за да каже дали и Господ си няма своите Стоян Ганев, Абрашев, Атанасов, Василев или Велчев, но все по-ясно става, че е вдигнал ръце от "тази страна". Защото в нея неравенството на хората ги преследва "до гроба".
Вижте например как угасват в бедност и отчаяние поети, писатели, артисти, учители, офицери и пенсионери.
Изпращат ги в сковани от летви и фазер кутии, заравят ги на половин метър из пущинаците на Малашевци и... край!
Какво тук значи някаква си личност? Нали Левски, Ботев, Бенковски, Волов и другите нямат дори гроб на земята българска, за
която глава са сложили!
Те нямат, но я вижте как погребват хора като Карамански, Васил Илиев, Поли Пантев или Маймуняка!
По медийното натискане за "отразяването" на такива събития съдете за обърнатата наопаки ценностна система на новото време.
Сякаш гледаме филма за Дон Карлеоне: ковчези от махагон или ливански кедър, носени от борчета в съпровод на други такива, облечени в кожени якета и с тъмни очила. И сърдити телевизионни новинари, напъдени далеч от сеира.
Заслужено, междувпрочем! Защото кому в "тази страна" е притрябвала подобна помпозност? На покойника? На неговите близки и приятели? На неговите храненици, или на тоз, що ката ден се чуди каква смърт да си избере: от студ или от глад? С какво въпросните бележити покойници са заслужили общественото внимание? За какви заслуги към Отечеството?
Това ли са героите на новото време? Изглежда, че да!
В това време няма място за хора като кантонера, който върна на държавата 3 млн.лева, а получи часовник и заплата от ...5 лева! След време никой няма да си спомня името му, но всички ще помнят прозвища като "Мистър 10%", "Ментата", "Агнешката главичка", "Кръстникът", "Маймуняка" и т.н.
Демек - на "елита" на нацията! Каквито прозвищата, такъв и елитът!... Който още вярва, че от такъв "елит" може да произлезе нещо добро за България и за него самия, той си заслужава участта.
Истина е, че подобни наивници, които се мятат от един "спасител" на нацията към друг, са твърде много, за да се занимават
медиите с всеки поотделно.
Както е тръгнало обаче нещата отиват към изравняване на силите между почтените (и наивни) граждани и "героите" на новото време.
Когато бъде постигнат балансът, можем спокойно да кажем: "Надежда всяка тука оставете!" Дантевият "Ад" ще е реалност тук,
на земята...
ВЕСТНИК "НОВА ЗОРА", 15 февруари 2002
www.Pravoslavieto.com