Целта на тази публикация не е обзор на проблемите в българо-руските отношения, нито пътищата за тяхното преодоляване. Това е твърде широка тема, заслужаваща обстоен анализ. Но още отсега е ясно, че такъв анализ не би бил възможен без проследяването и оценката на отделните епизоди, на отделните елементи от мозайката, образуваща общо взето нерадостната картина на българо-руското общуване.
Едни такива зрънца от мозайката (поне в дипломатически план) в последно време бяха пребиваването в Москва на българската делегация, ръководена от зам. министър-председателя Николай Василев, и осъщественото само след няколко дни, първо от десет години насам, официално посещение на външен министър на България в руската столица.
Подобна интензивност на посещения на такова равнище - при това без вклинено между тях ответно гостуване на делегация от
приемащата страна - меко казано озадачава. То предизвиква недоумение, дори когато става дума за общуване между правителства,
намиращи се и в най-топли отношения.
От "Раковски" 134 не завещаха на правителството на г-н Сакскобургготски точно такива отношения. Завещаха сини авгиеви обори, част
от които бе и помията, с която нашите доморасли "християни" и "демократи" на атлантическа служба неуморно поливаха всичко свято в
историческото общуване между двата братски народа. Не бе записана нито една официална изява, псевдополитическа или
псевдоакадемична, върху която сините вещери да не развихриха най-примитивна и най-идиотска русофобия. Като се почне с опусите на
лъжеучения историк Пламен С. Цветков, "доказващ" неславянския произход на българите, и се свърши с брътвежите - цели пет години, -
на бившата държавна глава Петър Стоянов около 3 март, от които така и не ставаше ясно кой ни е освободил, от кого ни е освободил и
дали в крайна сметка на Шипка и при Плевен не се е била американската морска пехота. Дали нямало да ни е по-добре, ако въобще не
ни бяха освобождавали руските солдати, както гнусно се самозапита (и после поблагодари на турците, че са ни пазили от
освободителите ни цели 500 години) печално известният г-н Загорски, изгнаник клет в далечна Америка и главен редактор на
"патриотичното" списание "Борба".
Без претенции за изчерпателност, можем да добавим тук и поощряваните от иначе усмихващата се софийска администрация кощунства
над паметниците на руската и съветската армия, комичните "разработки" над руски шпиони на пенсионна възраст, "заловени", докато се
канят да прескачат оградата на руското посолство с папки под мишница, както и неизменната пропагандна линия на властите, че
руските инвестиции у нас били само с "мръсни " пари, за разлика от чистите (по презумпция) пари на Гад Зееви, например.
Накратко, в областта на общуването с Русия г-н Симеон Сакскобургготски наследи нечистотии за разчистване, за които не би стигнала
водата на Струма, Тунджа и Марица взети заедно. Оставаме обаче с чувството, че като възложи подобен херкулесовски подвиг на г-н
Соломон Паси, бившият монарх и настоящ републикански министър-председател на България прояви или някаква недостъпна за редовите
простосмъртни висша политическа логика, или просто чувство за черен хумор.
Московското посещение на г-н Соломон Паси, подчертаваме, бе преди всичко ненавременно. Такова бе и мнението на някои от
влиятелните руски журналисти, според които приемащата страна се опитала да го отложи, позовавайки се на съвсем прясното гостуване
на делегация, ръководена от зам.министър-председателя Николай Василев.
В крайна сметка обаче руската страна великодушно отстъпила пред настойчивите искания на София.
В уебсайта на руското външно министерство това посещение, по време на което не бе подписано нищо и не бе направено нищо, бе
отразено само с няколко абзаца, съставени от думи, красиви и заоблени като речни камъни. И толкоз.
Не се писа г-н Соломон Паси да е бил приеман от президента Путин или поне от премиера Касянов, ако ще и за броени минути, каквато
е практиката в подобни случаи.
Не се писа по една проста причина: Паси не бе приет нито от президента Путин, нито от премиера Касянов, както се полага при
посещение на министър на външните работи на една традиционно приятелска държава. Просто защото приемащата страна не отдава,
изглежда, никакво политическо значение на посещението. Има такава практика и тя е добре известна.
Не ни се вярва хладното отношение към нашия, както ще се види, уви, не особено мъдър Соломон, да е било причинено само от неговите
литературно-геополитически занимания, в които той разкъсваше руската държава на четири части, за удоволствие и по-голямо удобство
на своите наставници от централата на НАТО. В Кремъл са приемали и са изслушвали и свои по-открити недоброжелатели. Стига, разбира
се, да са представлявали нещо и да са имали готовност да договарят нещо.
Очевидно Соломон Паси, по руска преценка, не създава видимост, че отговаря на споменатите две условия. Иначе някои наши московски
колеги ни поразказаха пикантерии от посещението на българската делегация, в която освен две-три по-значими фигури като
градоначалника Софиянски и професор Захари Захариев, председател на Федерацията за приятелство на народите с Русия и ОНД,
включваше главно членове на ръководството на Атлантическия клуб.
"България прави износ на атлантизъм в Русия", беше шеговитият коментар на главния редактор на списанието на руския парламент "РФ-сегодня" Юрий Алексеевич Хренов. Научихме още, че мъдрецът Паси изнесъл пред 20-30 руски студенти лекции за ползата, която Русия щяла да има от доближаването на НАТО до нейните граници. Както се вижда отново при това неталантливо повторение на монолозите на Солана и Робъртсън, пък и на кого ли още не.
Вярно, за разлика от Паси двамата мастити атлантици не се досетиха да тъсят корените на атлантизма в Русия в рисунките на паркета на някои московски салони, но пък кой ли е безгрешен... При тези думи на Паси московският кмет Лужков казват, че само вдигнал ръце, може би за да обърне внимание на Йехова, дето не всички чеда Израилеви си струва да бъдат богопомазани.
Соломон отишъл и по-далече. Поискал да се срещне не с представителите на великата славянска култура или литература, не с ръководството на дружеството за руско-българско приятелство, а с представителите на еврейската общност в Москва и лично с равина на Москва. Ще кажем - това не е грешка. Похвално е. Колко велики руски люде е дала тази общност на страната! Но все пак такова искане приляга повече на представител на израелския, а не на българския кабинет, поне когато става дума за официално посещение.
Бързаме да уточним, че в току-що казаното съвсем не откриваме пренебрежение към Православието, на времето пратено "на майната му" от същия този Соломон Паси. Напротив, в случая Соломон великодушно го придърпал пак към себе си по време на срещата си с патриарха на Москва и на цяла Русия Алексий Втори. Както се полага, поканил Негово Светейшество да посети България с пожеланието това посещение да съвпадне със замисленото гостуване в София на римския епископ Войтила, известен като папа Йоан-Павел Втори...
Оказва се, че за безбожника с "Трабанта" хилядолетната схизма между източното и западното християнство си е само море до колене. Все така през просото, братовчедът на всички арабски посланици в София пътем се подгаврил и с най-големия национален празник - 3-ти март. Споделил със своя руски колега Игор Иванов, че ще покани на тържествата послучай 125-годишнината от Освобождението на България от турско робство, ведно с представителите на освободителката Русия и представители на държавното ръководство на Република Турция.
В интерес на истината Соломон не заявил на руснаците, че баща му е турски поданик. В интерес на истината в нито един от московските вестници не се появиха и снимки на които той язди ако не член на делегацията си, поне безхаберния български посланик в Москва Илиян Василев.
В интерес на истината и министър-председателят Симеон Сакскобургготски все пак ще да е проявил относителен политически такт, изпращайки Соломон в Русия сам. Ако бе пуснал там като авангард и Стоян Ганев, с нотариално заверен иск към Кремъл пред някакъв московски съд за осъждане на руската държава, ако бе проводил и историка Пламен С. Цветков с лекция за неправилната форма на руските черепи, мъдростта на Соломон и на самия Симеон щеше да блесне още по-ярко в руските очи.
Накратко: стилът на бистрене и правене на такава политика може би е трогателен за Ганковото кафене, обаче съвсем не е подходящ за страна, открай време известна с мислители и хора на действието, като академик Евгений Примаков например.
Вече в софийските медии зачестяват коментарите, че Симеон, усетил относително по-голямата тежест на премиерската корона от царската, дискретно е започнал да прехвърля своите задачи и отговорности на ресорните министри. Ако това е вярно, в случая със Соломон Паси нито е мъдро, нито далновидно.
И още, премиерът - несъмнено държащ на репутацията си на почтен човек - не би постъпил неразумно, ако се вгледа малко по-внимателно и в политическите и професионални биографии на лицата, които Соломон му предлага за посланици. Добре е да заимства едно-друго от подхода на Бойко Борисов и да поиска да се съпоставят техните имоти с доходите им, операция проста, че и безболезнена за проверяващите. И за Мадрид, град, вероятно емоционално близък на премиера, пък и за други столици. Ако знамето на почтеността във всичко се развее в тях като разкъсан парцал, това няма да извиси международната репутация на България.
Все пак, за едната чест и едното име живее човек, както казваше Вазовият герой Рачко Пръдлето.
Та нека в заключение напомним на премиера: на нас, съвременните българи, за разлика от древните израилтяни, не ни провървя
откъм соломоновци.
Соломон Анжел построи на по-простодушната и по-заможна част от "електората" Град на мечтите, само че виртуален. При политическия
хардуер и софтуер, с които се е запасил Соломон Паси, положителните резултати в българската външна политика и в частност в
българо-руските отношения едва ли ще могат също да се пипнат с пръст.
И ако на премиера не му е ясно, ще си позволим и по-широко да му отворим очите, обобщавайки, че шумно оповестените "големи
резултати" от посещенията и на Николай Василев, и на Соломон Паси са само интегрална част от същия виртуален свят, който неговите
хора умишлено изграждат.
Българо-руските отношения не са помръднали според нас от точката на замръзване, завещана от Костов и Надежда Михайлова. Дори и да
има все пак заседания на междуправителствените комисии словесните фойерверки на г-н Василев и маймунската дипломация на Соломон
Паси ще си останат само прах в очите на всички българи, които осъзнават значението на приятелството с великата славянска страна.
Този масиран демарш на българските власти в руско направление със сигурност няма да заблуди и Москва.
Той ще си остане само един пореден израз на русопаразитството на рояка мними приятели на българо-руското сближаване. Всичко, до което те са се докосвали, предварително е било обречено на смърт; всичко, което са предприемали, е за да погребат свещеното братство между двата народа, сътворено от живота и историята.
А празните шумотевици, на които се наслушахме, са само поредния кьорфишек за отвличане на вниманието, впрочем зле прикриващ безплодните им усилия по най-безнадеждното направление в българското политическо бъдеще - влизането на България в НАТО и Европейския съюз.
ВЕСТНИК "НОВА ЗОРА", 15 февруари 2002
www.Pravoslavieto.com