Как бяха посети семената на глада в Етиопия

Чрез разрушителния модел - до голяма степен продукт на икономическите реформи, наложени от МВФ, Световната банка и САЩ, беше подкопано генетичното растително богатство на страната

Мишел Шосудовски, сп. "Екология", 14 Юни 2002
Авторът е професор по икономика в Университета в Отава. Статията е публикувана с известни съкращения.

"Икономическата терапия", налагана от МВФ и Световната банка до голяма степен е отговорна за глада и социалното опустошение в Етиопия и останалите страни в тази част на Африка. Тя унищожи селското стопанство и срина под поносимия праг на бедността милиони хора.

С участието на отдели от правителството на САЩ тази т.н. "терапия" отвори вратите за присвояване на традиционалните семена и видове, специфични за страната, от биотехнологичните корпорации на Съединените щати, които на втори план тихомълком налагаха разработените от тях генетично-модифицирани семена под маската на помощи. Нещо повече, възползвайки се от налаганите правила на Световната търговска организация, агро-биотехнологичните трансгранични корпорации успешно манипулираха пазара в тяхна полза, както и да изсмукват допълнителни печалби от селяните. Световната търговска организация осигурява легитимност на хранителните гиганти да унищожават държавните програми за осигуряване на семена, разширени услуги и земеделски кредит за селските стопани, дава им възможност да ограбват земеделските ресурси на страните и, съответно, да предизвикват избухване на периодичен глад.

Кризата

Повече от 8 млн. жители на Етиопия – 15 % от цялото население на страната – са "заключени" в т.н. "зони на глада". Надниците в града рухнаха и безработните сезонни земеделски работници и безимотните селяни се сринаха в черната дупка на жестока бедност. Без допълнителни разследвания международните агенции за помощи се съгласяват с твърдението, че климатичните фактори са единствената, неизбежна причина за провала на реколтата и последвалото хуманитарно бедствие. Медийните таблоиди не разкриват, че – независимо от сушата и войната на границите с Еритрея – гладуват и няколко милиона хора в най-цветущите земеделски райони в света. Тяхното страдание не се дължи на недостиг на зърно, а на "свободните пазари" и на "суровите икономически мерки", предвидени в структрните реформи, налагани от двойката МВФ-Световна банка.

Етиопия произвежда 90 % от храната, нужна на населението й. Но в разгара на гладната криза ФАО (Организацията за храни и земеделие) изчислява недоимъка от храни през 2000 г. на 764 000 метрични тона зърно, което означава 13 кг годишен недостиг на човек.

В Амхара зърнопроизводството за сезона 1999-2000 надвишаваше с 20 % нуждите. Въпреки това 2,8 млн. хора там (17 %) бяха затворени в зони на глада и животът им е подложен на сериозен риск според ФАО.

Излишъкът от зърнени храни в Амхара беше в порядъка от 500 000 т, а нуждата от помощи - според изчисленията на международната общност - почти 300 000 тона.

Подобен модел преобладаваше и в Оромия, най-населения район на страната. Там 1,6 млн. души бяха поставени в рисковата група, независимо от наличието на повече от 600 000 метрични тона зърно излишък.

И в двата цитирани района, включващи повече от 25 % от цялото население на страната, недостигът на храна определено не беше причината за глада, бедността и и социалната нищета. Но въпреки това кохортата от международни помощни агенции и институти за научни изследвания на земеделието не предложиха каквито и да било обяснения на това, меко казано, странно явление.

Обещанията на "свободния пазар"

След продължителна и разрушителна гражданска война през 1991 г. в Етиопия идва на власт преходно правителство. Когато про-съветският режим на полковник Менгисту Хайле Мариам беше отстранен, новото правителство прие финансираната от множество дарители Спешна програма за възстановяване и развитие. Същинската задача беше осигуряване на изплащането на външния дълг, почти 9 млрд. долара, натрупан по време на управлението на Менгисту. Дълговете на Етиопия към Парижкия клуб от официалните кредитори беше реструктуриран в замяна на съгласие за провеждане на макро-икономически реформи със силно въздействие върху бъдещето на страната. Предписани бяха обикновените дози от познатото горчиво икономическо лекарство на МВФ, зад гърба на който надничаха поддържащите го горили, формиращи външната политика на САЩ. Притснато от усмирителната риза на дълга и структурните реформи, Преходното правителство на Етиопия се подчини на изискванията за реформи с цел преминаване към икономиката на "свободния пазар", независимо от марксистките убеждения на лидерите му. Скоро след това Вашингтон прибави Етиопия към Уганда като част от африканското им шоу на "свободния пазар" след края на Студената война.

Социалните бюджетни програми бяха успешно разбити под ударите на изискването за структурни реформи (SAP), но военните разходи – частично финансирани от пълноводен поток свежи заеми "за развитие" – бяха учетворени!

Тъй като Вашингтон поддържа и двете страни в граничната война между Етиопия и Еритрея, продажбите на оръжия от САЩ се увеличават непрекъснато. Плячката се разделя между производителите на оръжия и агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. След студената война последните заемат изгодната позиция на доставчици на изключително доходоносни "спешни помощи" за страни във война. В резултат на нарастващите военни разходи на Етиопия - на базата на заеми! - почти половината от експортните приходи се насочват към обслужване на външния дълг на страната.

МВФ и СБ грижливо разработиха във Вашингтон Рамкова програма за Преходното правителство. Налагането на режим на строги ограничения фактически уби в зародиш възможностите за следвоенно развитие и изграждане на разрушената инфраструктура на страната. Кредиторите изискваха либерализация на търговията и пълна приватизация на обществените услуги, финансовите институции, държавните земеделски стопанства и фабрики. Уволнени бяха държавни служители – учители и работещи в сферата на здравеопазването - заплатите бяха замразени, а всички закони, свързани с наемния труд, бяха отменени с цел да се осигури зелена улица на държавните предприятия "да се освободят от излишните работници". Корупцията се развихри. Държавните активи бяха предложени на търгове и разпродадени на чуждия капитал на смешно ниски цени, а на Прайс Уотърхаус Купър беше поверена задачата да координира продажбата на държавната собственост.

Вътре в страната реформите предизвикаха сриване на федералната фискална система. Бюджетните суми за областните власти бяха изрязани и областите бяха оставени на режим на самозадоволяване. Няколко донора поздравиха възторжено "районизирането" като "делегиране на власт от федералното на местните управления". МВФ признава, че "… капацитетът на районите за осигуряване на ефективна и ефикасна намеса в посока на развитието им варира широко; същото се отнася и за капацитета им за събиране на приходи".

Разбиване на земеделието

Оформени на базата на реформите, възприети в Кения през 1991 г., пазарите за земеделски продукти бяха целенасочено манипулирани в полза на интересите на агро-биотехнологичните трансгранични корпорации. СБ изиска бързо премахване на ценовия контрол и всички субсидии за селските стопани. Транспортните цени и цените за превоз на товари бяха освободени, което успешно повиши ефективно цените на хранителните продукти в отдалечените райони, засегнати от сушата. На свой ред пазарите за входните земеделски продукти – торове и семена – бяха предадени на частни търговци.

Дарени количества изкуствена тор от САЩ бяха бързо изразходвани, а междувременно внесените химикали изместиха местните производители.

От страна на едри стопанства, изградени на търговска база, и от напоявани области постъпиха сведения за увеличен добив. Общата тенденция обаче беше постигане на по-голяма икономическа и социална поляризация в земеделските райони, известни с по-слабо продуктивни земи, работени главно от бедни селяни. Дори в районите с докладвано увеличение на добива, селските стопани бяха хванати в клопката на търговците на семена и торове.

През 1997 г. базираният в Атланта Картър Център – който активно лансира приложението на биотехнологии в производството на царевица – гордо обяви, че "за първи път в история си Етиопия се превръща в износител на храни." Жестока ирония е, че именно т.н. "дарители" заповядват унищожението на складовете за резервни количества зърнени култури, предназначени за критични моменти и етиопските власти се съгласяват без коментари.

Произведеното зърно е изнесено, за да се посрещнат задълженията на Етиопия по обслужване на външния й дълг. Същият основен хранителен продукт на етиопския износ (главно царевица) беше внесен отново в страната само няколко месеца по-късно.

Световният пазар конфискува зърнените резерви

Излишъците от производството на генетично модифицирана царевица в САЩ (забранена от Европейския съюз!) бяха стоварени в Етиопия под форма на спешна помощ. Щатите бяха открили удобен механизъм за "препиране на запаси от мръсни – тоест, генетично модифицирани - зърнени култури".

Разпродаването на зърнените излишъци на САЩ в разкъсвани от войни страни също обслужва стремежа към отслабване на местното земеделие.

Резултатно засилен от войната с Еритрея и злощастната съдба на хиляди бежанци от граничните райони, притокът на помощи от генетично модифицирани храни замърсява характерните за Етиопия фондове от оригинални семена и видове. Хранителните гиганти на САЩ си осигуряват постепенно пълен контрол над етиопските банки за семена. Нещо повече: част от този вид "помощ" се извършва по силата на програмата "работни храни". Тази схема предвижда подписване на договори с обеднели и безимотни селяни за работа в границите на т.н. "селски инфраструктурни програми" в замяна на "дарени" зърнени култури от САЩ.

Междувременно печалбите на дребните производители на кафе спадат рязко. Докато Пайъниър Хай-Бред се намества в областта на търговията със семена, Каргил Инк. се настанява на пазарите за зърнени храни и кафе посредством дъщерните си етиопски клонове.

Тъй като повече от 700 000 дребни производители, притежаващи всеки един по-малко от 2 хектара, произвеждат между 90-95 % от цялото производство на кафе в страната, оттеглянето на държавата по отношение на земеделския кредит в комбинация с ниските цени, на които се купува произведеното кафе от производителя, предизвикват увеличаваща се задлъжнялост и впоследствие обезимотяване, особено в Йист Гойям, най-плодородния район на Етиопия.

Неповторимото биологично разнообразие е превърнато в пазарна стока. Резервите на страната от традиоционални разнообразни семена (ечемик, , леблебия, сорго и т.н.) бяха присвоени, генетично манипулирани и крайният резултат патентован от агро-биотехнологичните трансгранични корпорации на САЩ.

Търговията със семена се прехвърля от държавата на мрежа от частни предприемачи с финансовата подкрепа и с техническа помощ, осигурявани от Световната Банка. Пряката, "неофициална" размяна на семена между селските стопани беше убита.

От друга страна Научният институт по земеделие на Етиопия работи в тясно сътрудничество с Международния център за подобряване качествата на царевицата и пшеницата в разработката на нови хибриди между мексиканските и етиопски видове царевица. Заедно с намиращият се в Англия институт "Норман Борлауг", Международният център за царевицата и пшеницата е едновременно научно-изследователски филиал и рекламна агенция на американските трансгранични корпорациии, свързани с производството на семена. Според Фондацията за земеделски напредък "земеделските производители на Съединените щати вече печелят годишно 150 млн. долара от отглеждане на различни видове ечемик, разработени от етиопски сортове. И никой от Етиопия не изисква от тях дължимото заплащане."

Последствията от глада

Гладната криза през 1984-85 сериозно заплаши етиопските резерви от местни видове традиционни семена. Като реакция на глада правителството на Дергю приложи програма за запазване на биологичното разнообразие на Етиопия чрез правителствения Център за растителен генетичен ресурс, работещ в сътрудничество със "Семена за оцеляване". 30 000 селски стопани бяха включени в изградената разширена мрежа от стопанства, създадени бяха множество планове за консервиране на местното растително богатство.

През 1998 г. правителството спусна кепенците на "Семена за оцеляване" и спря програмата. Тези действия съвпаднаха с яростната атака на глада от 1998-2000 г.

Тайната програма предвиждаше евентуална замяна на традиционните растителни видове и сортове, отглеждани в разсадници на селско ниво. Последните осигуряваха повече от 90 % от селските стопани посредством система на размяна на семена от човек на човек. Гладът причини допълнително обедняване на семенните банки на местно ниво.

Същият процес течеше и в производството на кафе, където генетичната база на арабското кафе беше заплашена от сриването на изкупните цени и обедняването на дребните производители.

С други думи, чрез глада – до голяма степен продукт на икономическите реформи, наложени от МВФ, СБ и правителството на САЩ в интерес на големите американски корпорации – беше подкопано генетичното растително богатство на Етиопия, от което се възползваха агро-биотехнологичните трансгранични корпоративни акули, главно от Щатите.

Спешните програми за помощ не са "разрешение", а причина за глада. Чрез целенасочено създавана зависимост от генетично модифицирани семена, те режисират сцената за нови яростни атаки на бъдещи гладни кризи.

Този разрушителен модел – неизбежно предизвикващ глад – се прилага точно и в други африкански страни. След удара на кризата с изплащането на дълговете в началото на 80-те години, двойката МВФ-СБ разработи методика за усмъртяване на селската икономика в района с опустошителни резултати. Петнайсет години след последната ужасна гладна криза в Етиопия, покосила живота на почти милион хора, там гладът отново развява черното си знаме. Този път, когато не един, а осем милиона са изправени пред риска от глад и гладна смърт, осведомените и мислещите вече знаят, че климатът е само една допълнителна подробност, а истинските виновници за бедствието са други.

© Вестник "Монитор", март 2002