ИВАНЧО, НЕ ТАКА С ЕЗИКА!...

Сава Василев

Имам приятели Ивановци, хора с принципи в живота и в литературата. Обикновено зачитат достойнството на опонентите си и се стараят да не отвръщат на обидите и предизвикателствата. Кога на шега, кога наистина, споменавал съм пред тях, че по силата на традицията и аз е трябвало да се казвам Иван, но нося и се гордея с името на човека, приел и припознал баща ми за собствен син. Затова ми е болно, когато Ивановците се превръщат в иванчовци. Примери дал господ. В политиката, медиите и къде ли още не. Но най-жалки са иванчовците от породата на надлежно командированите гъзовейковци, които, като ги поодуха вятърът на Европата, вземат та заболяват я от мозъчен ревматизъм, я от и навеждаческа дископатия. Такъв един Иванчо от кохортата "наши за границей" се самозабрави до такава степен, че по примера на гуруто си Ото Кронщайнер оруга университета, който го е приютявал. Читателят вече се досеща, че става дума за високоговорителя на печално известният на българите Ото Кронщейнер - Ив. Младенов.

Откровено казано, пристъпвам към темата с безкрайно притеснение, защото най-сетне разбрах причините и проумях диагнозата. Но въпреки клиничното им естество не съм сигурен, че мога да се отдам на милосърдо съчувствие - така, както ни учи християнството. Защото и тук важи приказката за зелника, защото в сметката на залцбургските емисари влизат интереси, които нямат нищо общо с безобидната налудничавост. Пък и всеизвестно е, че има ситуации, при които грижата за здравето на болния налага връзване за кревата. Вместо да направи това, интелигенцията ни остави отовците и иванчовците да заничат иззад ъгъла на търпението и да правят недотам прилични движения с езика… На кого, мислите, се заканват милите? Ами на всеки, който не иска да направи от хулните им думи за кирилицата, историята и науката ни национална религия. И най-вече заканват се на университета, решил да възмезди самозабравилото се академично "светило" с неговата теория за лошите перспективи на малките филологии, най-вече на собствения ни език, ако не заменим - постепенно или отведнъж - азбуката си с латиницата. Така е. Да дадеш днес урок по достойнство е недостойно, направо пъклено дело…

И ето, когато си мислехме, че срамът може с късна дата да надвие на лудостта, ощастливи ни статия с бомбастичното заглавие "Заговорът срещу професор Кронщайнер - сага за провалени ченгета" (в. "Демокрация", 5. І. 2002). В нея става дума за какво ли не - от "замановци" и "инсаровци" до "нашенски културковци", своечужди конспиративни разботки срещу академичния астероид Кронщайнер и сателитната му прашинка... Едно обаче не става ясно - кои точно са провалените ченгета, кой е обичаният "български професор хуманитарист", разочаровал автора на статията, кои са "велчовците" и прочия, както би подсказал адашът Иванчо Йотата или някой от останалото така омразно на автора чичовско обкръжение. Кои са провалените ченгета лично мен въобще не ме е грижа. Само че не може да воюваш срещу "чичовските и ганьовските глави", а да се държиш по- митиляво от тях. Чел сте, Ваша милост, "На Силистра йолу" и Алека сте чели, знаете как стават тези работи. Пък и подобава на мъж, дето върже гащи, да си стои зад думите. Освен ако... Хайде, холан, да ни си вземам грях на душата. Знам, че за европеисти от породата на иванчовците всички литературни чеда с руски произход са ниска череша - направо безподобна комунистическа сволоч! Все едно дали баща им се казва Тургенев, Толстой или Достоевски… Обаче хайде да свалим картите и да не правим от епикризата си национален проблем.

И така, да погледнем истината в очите. Не мислех да троша време и нерви и да се препирам със специалисти по "заговорите", но последният абзац от "стратегическата" статия на колегата Младенов в "Демокрация" преля чашата. Ето какво пише в него: "Последният етап на комплота е изпълнен от директно подчинени или обработени сътрудници, при което цяла България трябваше за известно време да диша спарения въздух от един селски университет, където делото получи своя венец - на професор Кронщайнер беше отнета почетната титла, присъдена преди 10 години от същия този университет. На това вече няма да се спирам, тук словата бледнеят. Допускам, че дори целокупният интелектуален скрап ще наведе глава. Едно нещо не бива да се забравя за този последен акт - в световен мащаб той е уникален."

Нека сега да видим чия е поръчката и кои "директо подчинени или обработени сътрудници" са осъществили "комплота". Идеята за отемането на титлата на проф. Кронщайнер е легитимирана чрез катедра "Българска литература" и ръководителя й проф. Иван Радев. Поемам персоналната отговорност да зная кой кой е в тази ситуация, поради което заявявам: никакви ченгета и никакви обратки не е имало и не може да има. Има чиста проба възмущение, проява на професионална и гражданска нетърпимост от страна на редови преподаватели, на които им омръзна да мълчат, докато навикват азбуката, науката и националното им достойнство. Техният пример бе подкрепен от Филологическия факултет, след това и от Академическия съвет на Великотърновския университет. Извадката от протокола с изказванията от заседанието на Академическия съвет, както и историята на целия случай съвсем скоро ще станат известни на българската общественост. Защото в него няма нищо тайно и конспиративно. Обратното на жестовете на отовците и иванчовците, прицелени в кирилицата и българистиката. Впрочем ще станат известни и единичните опити да се смекчи впечатлението от позицията на залцбургския професор. Никой от нас досега не се е расърдил и не е възневидял симпатизантите му. Въпреки това гласуването не отчита нито един глас в защита. На тарикатски варненски език на това му викат "кофти-мофти, ляво-мляво"… Само дето "ляво" не означава същото, което му се иска на Иванчо Младенов, ами идва от "левашко" и не оставя място за заглавичкване с пледоарии за комунистически умишления…

И така - кой кой е в "Заговора…" с марка "Младенов". Да разбираме ли, че разочаровалият ви "професор хуманитарист" е Никола Георгиев, или не? Ако да, дали причината не се крие в онова - изпедепцаното по ваш тертип - издание на предаването "Сеизмограф" на Светла Петрова по "ВТV", в което Н. Георгиев с присъщата си деликатност напомни, че позицията на колегата му от Залцбург все пак предполага жест на извинение към българския народ. Или вземате повод за "разочарование" от друг достоен повод… Ако пък "титуляр" на групата на "велчовците, поръчали културния атентат", е проф. Ив. Радев - не се страхувайте, кажете го. Иначе как ще разберем, че той, а не някой друг е сеячът на "лъжи и инфантилни страхове, раздухани от национални комплекси за малоценност". И без това при Вас отговорността пред думите не влиза в сметката…

Но като сме започнали с рандевуто на "конспираторите", нека дочетем докрай списъка с "поканените". "Спареният въздух" на нашия "селски университет" се диша от литературоведи и писатели, чиито книги се намират в книжарниците и библиотеките на България и извън страната. След тях са монографии, литературни истории, енциклопедии, речници, библиотечни поредици, научни сборници, учебно-помощна литература, справочници, романи, сборници с разкази, стихосбирки... Само за десетина години преподавателите от катедра "Българска литература" написаха, съставиха и издадоха стотици книги, които работят не срещу, а в името на родната филология. Трудно ми е тук да изпиша дори малка част от тях. Подкрепят ги авторитетни издателста като "Слово", "Абагар", "Faber", "ПИК" и др. Те са на работната маса на ученици, студенти и университетски преподаватели. Не, не мога да се съглася, че това е българският "интелектуален скрап". Всъщност, останах с впечатление, че не само тях имате предвид. Явно думите Ви се отнасят до цялата българска интелигенция, отказала да приглася на ябанджийските ви ругателства.

Направо е за завиждане търпението на колегите ми от научните институти и останалите университети в страната. В това число и на повечето от централните вестници, така благосклонни към Вас и Вашия благодетел. Защото равносметката показва, че с изключение на публикуваното от нас "Открито писмо" до проф. Кронщайнер във в. "Литературен форум" и едно малко интервю на Д. Кенанов в столичен ежедневник, нито един текст на представител от нашия университет не се появи в централните медии. От една страна, защото самите ние не желаехме да водим този спор с езика на вестниците. От друга - защото нямаме вашето лоби сред сервилната журналистика. Дори единственото, изрично заявеното и взето от Ив. Радев интервю от кореспондент на "24 часа", непосредствено след събитията, не бе публикувано. Затова пък вие, защитниците на свободната наука и слово, участвахте в не едно телевизионно предаване и ни веднъж не се посвенихте, че не разговаряте лице в лице с опонентите си. Можехте, например, да уведомите Светла Петрова, че В. Търново все още отстои на разстояние по-близко до София в сравнение с Шумен, за да й спестите смехорията в анонса; там нашият колега Юрий Проданов бе рекомендован като пристигнал "чак" от Шуменски университет. (И защо точно той, а не някой медиавист например въобще не стана ясно!…

Може би защото като специалист по възрожденска литература трябваше да подкрепи идеята за измисленото ни Възраждане - плод на "неизживените ни комплекси", скрити зад съчинените от нас, никому ненужни "национални митове". За аргументите Ви в псевдодиспута просто нямам думи. Най-"респектиращият" от тях съдържаше информацията, че госпожа Кронщайнер публикувала половин страничка текст за Баба Марта в австрийско букварче. Ето това трябваше да реши изцяло проблема с българолюбието на залцбургския професор. Апропо, защо не попитате г-н Кронщайнер какво стои зад отказа му да препечатаме две - ама само две - от преведените от Вас и публикувани в "Литературен форум" статии ("Значението на българистиката в нашия европейски образователен модел", бр. 22, 1999, и "Бъдещето на малките филологии", бр. 29, май 2001). За охотно предоставените на медиите интервюта с обидни квалификации дори не посмяхме да помислим… Любезното писмо, с което се обърнахме към него, срещна многозначителен отказ на френски език и страховита заплаха с визтка на адвокат.

Все едно. Истината е само една и тя ще се появи в книга, в която ще говорят първо фактите и документите и едва тогава ще се възползваме от правото си на коментар. Така ще стане ясно кои са "лошите" измежду колегите Ви в България и чужбина, в това число и в гилдията на писателите. Резервирали сме и място за съмишлениците ви. Защото не искаме да скрием от "целокупния интелектуален скрап" кой мисли днес като двамината от Залцбург. Пощадихме ви единствено от анкета със студентите и обикновените граждани - поне върху тях не бива да падат пръските от хулното ви високомерие.

Връх на политическата митомания беше опитът нашият протест да се свърже с кампания срещу Петър Стоянов по време на президентските избори. Не знам дали въздухът в моя университет е спарен, но че нечии мозъци не са проветрявани от бая време, е повече от сигурно. Затова нямам намерение да доказвам обратното.

Въобще легендата с университетските послушковци, които, видите ли, изпълнявали поръчка на някакви задгранични ченгета, звучи изтъркано и неубедително. Плоско, ама толкова плоско, че и най-тъпата гебеджанска писия би се засрамила от липсата на въображение в главите на толкова титулувани журналистически и филологически светила. Не може всеки път за всичко да са виновни комунистите; в това число и за температурата на ланския сняг. Или за "инвазията" на кагебейския кефал по рибните пазари на черноморските ни градове, например…

Лично мен не ме интересува кой от коя партия е. Първо, защото никога не съм членувал в обединения на хора с политически интереси. И, второ, защото в природата такова животно "партия" няма. (В тази връзка си спомням как едно лято, някъде през първата половина на 80-те години, когато култът към столетницата все още дирижираше държавата, големият български поет Борис Христов искрено се чудеше: "Абе какво нещо е туй партия. Яде ли се, пие ли се. Кой го е измислил и за какъв дявол…". Разговорът ни беше приятелски, та и чуденето му беше искрено, човешко - "недисидентско". Толкова повече, че отскоро се познавахме и можеше да е далеч по-предпазлив.) Затова искрено негодувам, когато безобразията, предизвикали гнева на хората, се оправдават с разработки на спецслужбите и сложно конспиративно мислене. Но ако има еталон за "нашенски културковци", вие сте пръв представител на породата, г-н Младенов! Най-малкото защото сте сред тези, които знаят каква е цената на "казионния уют". И най-вече кой и защо им го осигурява. Лично аз не съм се ползвал от благинките му. Трудно си осигурявам дори командировки за редови научни конференции в България. Неудобно ми е да изброя безвъзмездно редактираните и издадените от мен и колегите ми литературните страници на вестници, литературни списания, научни сборници и книги. Те имат своето място в ставащото тук и сега в литературата и културата ни. И са всичко друго, но не и дело на инфантилни "културковци". Инфантилна е, първо, каузата, на която слугувате, а след това и опитите Ви да се представите (заедно с гуруто О. Кронщайнер) за международни мъченици и жертви на някакъв транснационален ченгеджийски терор…

Тук му е мястото да напомня, че отнемането на титлата "почетен доктор" на О. Кронщайнер от страна на Великотърновския университет не бе придружено с нито една обиждаща достойнството му реплика. Това е видно от публикуваното до него "Открито писмо" в "Литературен вестник" и всички останали жестове, съпътствали решението. Нямаше медийна кампания, артилерийска подготовка с помощта на лобита във властовите институции и медиите. Тъкмо обратното направи самопровъзгласилият се за страж на свободната наука и плураризма залцбургски професор, подкрепян от Вас и от неколцина небезизвестни хелиотропично ашладисани журналисти. Макар да става дума за цял университет! Защитниците на демокрацията засрамиха и най-брадатите комунисти в процедурата по вменяването на колективна вина. Няма индивидуалности, няма учени, няма лично достойнство и заслуги! Който не защитава каузата Кронщайнер, е отломка от миналото, жител на някакво тъмно провинциално средновековие, член на опасна академична фракция от "филолози фундаменталисти", "талибани", "кърджалии", "ченгета", "комунисти" и какви ли още не… Едва сега разбрам какво означават думи като "манипулация", "популизъм", "инсинуация", с които така често се замерят политическите сили от трибуната на Народното събрание и медиите. И щом при случай като този така подло и безсъвестно се подменя истината, представям си какъв е процентът й на съдържание в пледоариите на професионалните устатковци!

Мислех си, че дори в случаи като този по-достойната позиция е да запазиш хладнокръвие и да не влизаш в медийни препирни с иванчовците. Или да приключиш проблема по Ани-Илковски - с една не чак толкова литературна, но убедителна думичка. Колко усилия и хартия би спестило всенародното ни, хорово изпълнение на кулинарното нарицание! Независимо от риска да натъжим вкусното домашно ястийце, наречено тиквеник… Е, имахме и друга възможност. Нашите съседи гърците например неотдавна се противопоставиха на същото предложение за замяна на азбуката им с латиница с открито писмо, подписано от 40 техни академици. (Нищо че отдавна са европеизирани по всички правила на международното административно и финансово право. А може би тъкмо поради това!) Все едно; като си наумявам градуса на националното им самочувство и най-паче "готовността" им тутакси да се саморазправят с националните си митове (а може би ги нямат въобще, а, г-н Кронщайнер!), познайте дали породата на иванчовците вирее при тях и като как им се предоставя трибуна за всеослушание. Ние обаче сме културни и си осигуряваме тила с верни и ерудирани преводачи на другостта.

Хубаво нещо е езикът. Готвиш какво готвиш, пък поопиташ варивцето от вносни джоланчета и нашенски зеленчук. Ако не си сигурен в рецептата, вземаш наръчника на политическия митоман и щедро овкусяваш с разните му там "ченгета", "комунисти", "конспиратори" и най-вече с абривиатурни пипери от раздела на силно лютивите - "КГБ", "ДС" и др. Ако си по-ларж, накрая застройваш с някое друго недомътено яйце от запартъчения си филологически полог. И за да не си помислите, че такава манджа е проста работа, почвате я в Залцбург, варите я в София и едва накрая й чуквате яйцата в Хелзинки. Но и с това работата не се свършва. Трябват ви още елегантна семиотична лъжица за разбъркване и чирашко боне от готварницата на баш-майстора Ото. Чак тогава патентовате и обяснявате на селския академизъм как да духа супата…

Какво пък, нямаме нищо против еротичните награпавявания на езика. Дори филологизмът от академичен тип понякога има нужда да кръшне с някоя недотам порядъчна леличка от шантана на жълтите вестници. Стига да не му стане навик. В този случай кръшкачите се поувлякоха и забравиха, че еротиката на писмовното "говорене" има и обратен ефект. Обратен означава да доживееш възрастта на вербална импотентност и да заговориш на езика на фобизираните политкултурковци. Какъвто е случаят с автора на "демократичната" статия. Загрижени за литературната му бъдност и за бъдността на сбабичосващата се семиотика, ние, дишащите и днес (за разлика от него) чистия въздух на Света гора в полите на Еленския балкан, го съветваме: "Не така с езика, господин Иванчо, не така с езика!"

Сава Василев (Света гора Търновска)