У нас продължава спорът дали стихотворението "Аз съм българче" не носи шовинизъм
Георги Коновски
Янките могат от нищо да направят шоу, а градусът на спектакъла, посветен на жертвите от атентата над Световния търговски център, бе неимоверно висок. В унес участниците пяха "Прекрасната Америка", "Бог да благослови Америка" и пр., с което бе напомнено отново на американците, че дори самата им националност ги произвежда в свръхчовеци и герои. За другите народи остава щастието да бъдат обслужващи сателити на богоизбраната нация цивилизационен лидер на епохата и човечеството.
На фона на всичко това, у нас продължава спорът дали стихотворението "Аз съм българче" не носи шовинизъм. Препирнята не е нова за държавата ни. Такива са водени и за "Записките по българските въстания", и за "Под игото", и за куп други книги. Явно обявяването на патриотизма за вредно национално чувство е тенденция в родния политически живот. Навремето оправданието бе, че младото поколение трябва да се възпитава в дух на социалистически интернационализъм. Днес се защитава заради евроатлантическите ценности. Затова преди време изчезнаха от учебниците сведенията за кланетата, извършени от киевския княз Светослав над българските аристократи, а днес се избягва темата за зверствата по време на петвековното робство.
Един учебник по литература, чийто съавтор е министърът на образованието, отделя на западноевропейската книжнина 320 страници, а за родното Възраждане едва 60. В същото време около нас кипят историческите претенции на разни велики Гърция, Сърбия, Турция, дори Албания и Румъния. Сред тях България се страхува непрекъснато да не я обвинят в шовинизъм и национализъм. Така лъжем самите себе си и по-важно децата си, да укриваме съкровищата на националната ни история и култура. Преди време излезе "История на Първото българско царство" от големия учен Стивън Рънсиман. Оказва се, че дори заглавието й сме редактирали нагло. Истинското е "История на Първата българска империя". Рънсиман убедително доказва, че в Европа е имало 3 империи на франките, Византия и България, но родните отродители очевидно са решили, че отново ще разсърдим някого.
Мъчат се да унифицират народа по някакви неизяснени, но полезни някому еталони. Защо трябва да се срамуваме от "Върви, народе възродени" и "Аз съм българче", когато английският химн прогласява "Владей, Британийо!", немският издига Германия над всичко, а френският директно призовава децата на отечеството да пролеят вражеска кръв?
Може би е време да прогледнем с гордост в себе си и да заявим - ние сме създали света, ние единствени можем да го променяме и подобряваме. И да намерим мястото на нашия свят, светът на българите, в разнообразния сбор от култури, битове, национални светове, образуващи сложния конгломерат на съвременната цивилизация. Но за това най-напред са нужни две неща - истински патриотизъм и дейно възпитание на младото поколение в родолюбие.
Георги Коновски
***
Аз турче съм суетливо
със шалвари - пъстра свила!
На глава полюшвам фес...
Кой е като мене днес?
Аз изглежда съм албанче,
с таке сиво - като канче.
Ний велика сме държава,
всеки нас ни "уважава"!...
Може би съм аз гърче.
Някой нещо да рече?
Ще ви гостя с "тиропита"!...
Не ли с "баничка"? - Не питай!
Босненче съм надарено,
че деди ми - "патарени" -
християнство не признаха
и се врекоха в Аллаха!...
И румънче аз съм значи -
отвъд Дунава, "че фачи?"...
Та недейте вий се стряска,
щом засвирим "румуняска"!
Само българче не съм!
В плен съм аз на розов сън,
че оттатък Атлантика
някой мене ще повика...
Провинциален стихоплет
Препечатано от вестник Монитор, октомври 2001
www.Pravoslavieto.com