Етническа дискриминация заплашва българите в България

Милко Бояджиев

Спекулира се с т.н. сексуална ориентация - хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална

Комисията по защита от дискриминация ще може да преследва дадено лице без доказателства, а по предположения

Осигурява се закрила по расов признак на лица, незачитащи конституционните и нормативните си задължения

Тази година депутатът от ДПС Лютви Местан поиска от трибуната на парламента лично министър Петканов да предприеме преследване на автори и книги. Наскоро Емел Етем предложи закон, който да ограничи свободата на словото в печатните издания. Днес на дневен ред е законопроект за предотвратяване на дискриминацията, нарушаваш Конституцията ни и международните договори по въпроса.

Дебатите около вота на недоверие оставиха на втори план един законопроект, който, ако бъде приет от НС, ще има тежки последствия за българите. Проектът на Закон за предотвратяване на дискриминацията бе внесен за разглеждане и одобрение от Министерския съвет в средата на септември. В мотивите към него се твърди, че текстът е съобразен с ратифицираните от България международни актове, с директивите на Европейския съюз и с Конституцията.

Така ли е обаче? Още при пръв прочит се пораждат съмнения, резерви и възражения, предизвикани от различията и противоречията на редица положения в проекта с международните норми, вътрешното законодателство и правото на ЕС. Остава впечатлението, че неговите автори са се стремили да прокарат наред с утвърдени високохуманни идеи и други - насочени срещу единството на нацията и териториалната цялост на страната. В проектозакона са залегнали механизми, създаващи привилегии на хора заради етническата им, религиозна или партийна принадлежност. Осигурява се закрила по расов признак на лица, които не зачитат своите конституционни и нормативни задължения, предизвиквайки с това ответна обществена реакция. Нарушаването на конституционния принцип за разделение на властите пък може лесно да доведе до репресии, рекет, корупция.

Проектът е минал през парламентарните комисии и е одобрен за внасяне на първо четене. При разискването му са били изразени сериозни съображения против приемането му. Според тях Конституцията ни, както и законовите и подзаконовите актове съдържат гаранции на недискриминация. Поставен е въпросът - целесъобразен ли е подходът за обединяване на всички норми по дискриминация, прилаган единствено в Ирландия и Холандия. И не е ли по-уместно да се направят изменения и допълнения в съществуващата нормативна уредба - съответно в областта на трудовото право, образованието и други. Критикувано е и предложението за създаване на нов държавен орган - Комисия за защита от дискриминация. Защото тя би довела повече до бюрократизиране и администриране, отколкото до решаване на реални проблеми. И то с неоправдано разхищаване на средства от оскъдния бюджет.

По същество проектозаконът съдържа недопустими от правно гледище положения. Преди всичко трябва да се отчете липсата на определение на ключовото понятие "дискриминация", аналогично на чл.1 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. В проекта то се свежда само до абстрактното "неблагоприятно третиране", което всъщност регламентира правната рамка на закона. Според споменатата конвенция дискриминация означава всяко различие, изключение, ограничаване или предпочитание на расова основа - включително национален или етнически произход, имащо за цел или резултат да навреди на упражняването на равна основа на правата на човека и основните свободи във всички области на обществения живот.

Липсата на такова определение ще даде възможност за всякакви интерпретации. Проектозаконът разкрива предпоставки за нарушаване правата и свободите на гражданите, всява страх от репресивни действия, най-вече от страна на Комисията за защита от дискриминация. Защото тя ще се занимава включително и с компромати, а под нейните удари ще попадат неволни действия, дребни провинения на гражданите. Предоставят се и правомощия за автономно налагане на санкции за неустановени от самата комисия нарушения, без оглед на конституционните принципи на правораздаване от независимата съдебна власт. Дадено лице например ще може да се преследва само по предположение, че то е предприело или се кани да предприема действия, които подлежат на санкциониране, според проектозакона. Очевидният стремеж е не към интеграция на всички български граждани в обществото, а към непрекъснато изтъкване и поощряване на етническите, религиозните и други различия. Този стремеж противоречи на принципната позиция, залегнала в приетата от Общото събрание на ООН резолюция № 1904/63 и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. В нея се изтъква, че всяка доктрина, теория или практика на расова диференциация - включително на етническа и верска основа, е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна!

Урежданите с проектозакона "обществени отношения, свързани с предотвратяване на дискриминацията", основани на правата на гражданите, не са обвързани в предлагания проект с техните конституционни задължения. Преди всичко в случаите, когато ще спазват законите и не зачитат правата и интересите на другите. Липсата на задължения за родителите да осигуряват условия за здравословен живот и развитие, за възпитание в духа на европейските ценности, за задължително образование и обучение, за недопускане на психическо и физическо насилие, за съобразяване със способностите и желанията на децата води до едностранчиви изисквания и претенции към държавата и обществото. Липсата на балансирана обвързаност в тези отношения представлява по същество предоставяне на привилегия в полза на закононарушителите.

В проекта се използва понятието "малцинство", което според становище на Конституционния съд не е прието в българското правно пространство. Наред с това се среща изразът "лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства", без да се включват началните думи на чл.27 от Международния пакт за граждански и политически права: "В държавите, в които съществуват…" С този умишлен "пропуск" се цели заобикаляне и незачитане изискването наличие на такива малцинства да се определя суверенно от всяка държава с уреждане на съответен статут. Специфичната за европейския континент Рамкова конвенция за защита на националните малцинства изисква наличието на национални малцинства да се основава на суверенно уреден с държавен акт или действащ международен договор статут. От това следва, че в България национални или други малцинства няма. Ето защо записването на подобен текст в закона е недопустимо нарушение на Конституцията и законите на страната. Или тази провокация е скритата цел на предложението?

С позоваването на правото на Европейския съюз - респективно директивите на Европейския съвет, твърде широко се спекулира с т.н. сексуална ориентация, означаваща хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация. Мотивите към проекта не само не са съобразени с обществения морал, който Конституцията защитава. Пренебрегват се дори посочените в последния Годишен доклад на Европейската комисия факти за премахването през 2002 г. на формално съществуващите в Наказателния кодекс дискриминационни разпоредби. Първичното и вторичното право на Европейския съюз не съдържа императивни разпоредби в тази насока. В чл.13 на Договора за създаване на Европейската общност е записано, че Съветът с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент може да предприеме съответни действия, за да се противопостави на дискриминацията - включително основаваща се на сексуална ориентация. По този въпрос обаче не са предприемани никакви други действия, освен препращане в устройствените договори от 1992 и 1997 г. към спазване правата на човека така, както са гарантирани в ратифицираната и от България конвенция от 4.ХI. 1950 г. В нейния чл.14 не е включен признака "сексуална ориентация".

Очевидно, "доразвиването" на чл.6 от Конституцията във внесения от Министерския съвет законопроект за предотвратяване на дискриминацията е насочено не към интеграцията на обществото. С прилагането на залегналите в предложението конкретни механизми се задълбочават етническите и верските различия и се осъществява по-нататъшното обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението.

Monitor, 30 Ноември 2002