Единението е спасителният път за страната Повече от столетие с неистова упоритост и последователност българите изкуствено се разделят и настройват един срещу друг Доц. Д-р Йордан Величков Съдбата на всеки народ в решаваща степен зависи от тези, които го ръководят. Затова малки и примитивни народи с изявени водачи преуспяват, а големи и талантливи нации с посредствени ръководители пропадат. Пример в това отношение е българският народ. Най-многобройният преди столетие етнос в Югоизточна Европа, със сериозни интелектуални и физически дадености и таланти във всички области днес българите са изправени пред демографски срив и биологическо изчезване, а държавата ни от първа икономическа и военна сила стана последна. Но колкото и катастрофални да са последиците от бездарното управление на българския политически гений, те са преодолими. Рани от войни зарастват. Икономически и демографски кризи се овладяват. Духовни и морални травми се лекуват. Особено трудно и мъчително бавно ще бъдат преодолени последиците обаче от най-тежкото поражение, което политиците ни нанесоха на българския народ - неговото разделение и остро противопоставяне. Повече от столетие с неистова упоритост и последователност българите изкуствено се разделят и настройват един срещу друг. Разделят ги по разни идиотски критерии на: хищническа буржоазия и пролетариат, на чорбаджии, кулаци и безимотни селяни, на фашисти и комунисти, на партийци и безпартийни, на националисти и интернационалисти, на "фили" и "фоби", на "наши" и врагове, на доносници и жертви, на червени и сини. Този процес се налага с постоянна, масирана и крайно остра и злъчна пропаганда, внушаваща, че най-злите врагове на българите са българи. Връхна точка на конфронтацията и разслоението на българския народ бе постигната през последните 11-12 г. Няма европейска държава, в която да е насаждана толкова дълбока и мащабна омраза и ненавист между сънародници. Част от лидерите на управляващите през този период партии - СДС и БСП, изключителни виновници за превръщането на българите от народ във враждуващи индивиди, се държаха помежду си не като ръководители на родни политически формации, а като водачи на партии и воюващи държави. Макар и с известно закъснение нашето общество обаче разбра, че омразата и противопоставянето останаха единственото средство за оцеляване на част от сегашната политическа прослойка във властта. Дори и някои от тежко отровените излязоха от опиянението на омразата и разбраха, че са били обект на крайно нечистоплътна и користна манипулация. Затова и вотът срещу досегашните управляващи партии и лидери бе в огромна степен и протест срещу омразата и подкопаването на националното единство. Изборните резултати от последните парламентарни избори показаха, че имунна система на народа не е напълно разрушена и все още е живо чувството за самосъхранение на нацията. Една от причините за изборния успех на НДСВ и изключително високия рейтинг на премиера Симеон Сакскобургготски бе, че враждебността и истеричността в изборната кампания за първи път в политическата ни история бяха заменени с добронамереност и толерантност. За първи път победители в избори не се държат високомерно и арогантно с победените. Това поведение бе отчетено и оценено от избирателя. НДСВ с поведението си загатна и още нещо. Няма съмнение, че ако духът на българина не беше сломен от управляващите ни несретници и нихилизмът не беше ерозирал националното му съзнание, ако той не беше толкова дълбоко изкуствено озлобен и отчужден един от друг, никога не би позволил на политически примитиви да се разпореждат най-произволно със съдбата му. Не случайно всяка проява на патриотизъм или поява на патриотични организации се посреща на нож от всички досега управлявали България през последните години. Така бяха ликвидирани или елиминирани появилите се с демократичните промени сериозни патриотични формации, а на единствената оцеляла от тях ВМРО - успяха да клонират фалшиви копия. Само национално отговорни патриотични сили могат и да спрат постоянното редуване и завръщане във властта на политически прослойки (които се крият зад фасадата на партии) и личности, които доведоха България до днешното дередже - крайно обеднял, озлобен, обезверен и смазан народ и сериозно отслабнала и тежко разстроена държава. Mонитор, 10 Май 2002