Полковник Пардю, отговарял за оръжейните доставки на ислямистите и изгонен от Скопие като лобист на албанските терористи, днес движи у нас PR кампанията за промяна в основния ни закон
Тамара Шишманова, Moнитор 12 Юли 2002
Политическият "елит" тия дни е обсебен от фикс идеята за промяна на Конституцията. Тази идея идва от Вашингтон. Днес на Капитолия открито се говори за "американската империя на свободата" и се обсъжда дневния ред на американския "пазарен империализъм" за Балканите. Тази концепция странно съвпадна с революционното "хрумване" на Асен Агов и СДС територията на България да се раздели на независими един от друг региони със свои правителства и парламенти, което се нарича федерация.
Промените в конституцията, които политическите близнаци НДСВ-СДС предлагат, целят създаване на условия за ликвидиране на българския национален суверенитет и разкъсване териториалната цялост на България чрез разделянето на страната на шест независими един от друг кантони. Моделът бе изпробван успешно в БЮР Македония, когато известният трафикант на оръжие и муджахедини за балканските войни, Джеймс Пардю, се подвизаваше из Вардарско. В своя анализ "Войната на Америка срещу Македония (в. "Пари Плюс", бр.32, 2001 г.), канадският професор Мишел Хосудовски писа:
"Джеймс Пардю започна своята балканска кариера през 1993 г. като висш офицер от разузнаването, който отговаряше за парашутните доставки на американско и ислямско въоръжение за Босненската мюсюлманска армия. По онова време полковник Пардю докладваше лично на шефа на съвета за национална сигурност Антъни Лейк. Днес "посредникът" Пардю има задачата да реализира Босненско-Косовския модел върху Македония. Методът се състои в разкъсване на всички социо-политически връзки между двата етноса, териториално обособяване на македонска и албанска части и инсталиране – дългосрочно, на НАТО-вски окупационни войски. В областите, завзети от албанските терористи с помощта на Пентагона, македонските държавни институции са вече разтурени и не функционират. Иначе казано, към днешна дата териториите, които граничат с Косово, са де факто под юрисдикцията на НАТО."
Интригите на Пардю за насъскване на албанците срещу конституционния ред в страната и създаване на етноразмирици – задължителен елемент от ликвидирането на държавния суверенитет, бяха толкова открити и нагли, че един ден премиерът Люпчо Георгиевски се видя придуден да го изхвърли от кабинета си като парцал.
По онова време осведомителните агенции съобщаваха, че в преговорите за "мирния план" англо-американската ос взема надмощие над френско-германската. "Любчо Георгиевски подчерта, че френският юридически експерт [бивш министър на правосъдието] Робер Бадинтер е бил брутално елиминиран от политическия процес. Стана ясно, че препоръките на Бадинтер за промените в конституцията, са били отхвърлени след консултации на Джеймс Пардю с главатаря на АНО Али Ахмети (МИА, 19 юли, 2001).
Британският в. "Индипендънт" от 19 юли, 2001 г. съобщава, че
премиерът Георгиевски открито обвинява американския пратеник Джеймс Пардю
в натиск над Македония да се подчини на терористите и цитира следното изявление на министър-председателя:
"Стана очевидно, че всички действия на терористите срещу Македония се ползват с подкрепата на западните демокрации. Документите, които западните посредници сложиха на масата за преговори, се припокриват до 95% с исканията на Али Ахмети. Ясно е, че международната общност е изработила и съгласувала позицията си за Македония още преди конфликтът да избухне, а сега се опитва да я реализира… Текстът на тези документи е брутален, но още по-брутален е начинът, по който те се опитват да разтурят македонските държавни институции"- казва премиерът Георгиевски.
По-нататък той подчетава, че предложеният "мирен план" се намесва недопустимо във вътрешните работи на Република Македония. Запитан на какъв максимален натиск Македония може все още да устои, той отговаря: "Всички форми на рекет, заплаха и изнудване вече бяха използвани срещу Македония, освен един – че НАТО ще предприеме въздушни удари срещу нас, ако не подпишем" (Виж статията на Хосудовски "Трагичният фарс "Охридско споразумение" стана възможен благодарение на вашингтонската марионетка Борис Трайковски" , в. "Пари Плюс", бр. 33, 2001 г.)
Че България ще бъде следващата жертва на американската дезинтеграционна политика стана кристално ясно още когато се чу, че същият Пардю е издигнат в ранг на посланик в България въпреки, че няма квалификацията на дипломат от кариерата.
Първо, тези проекти, които НДСВ и СДС едновременно поставиха на разглеждане, явно по знак, даден от Пардю, са изработени от "консултантите на поддържаният от САЩ "Център за изследване на демокрацията", странната ционистка ложа "Атлантически клуб в България", "Отворено общество" и всевъзможните други центрове и агенции за либерални стратегии, поддържани от ЦРУ със задачата да налагат интересите на САЩ в България, дори когато те влизат в пълно противоречие с националния ни интерес.
Факт е, че царският министър Станков бяга до Вашингтон да "съгласува" написаното, е красноречив. "Щатите подкрепят министър Станков" – писа "Труд от 16 май, 2002 г. - Стратегията на правосъдното министерство за реформа на българската Темида е срещнала подкрепа и одобрение, съобщи вчера пресцентърът на ведомството. Днес правната комисия на парламента започва разглеждането на проекта за промени в закона за съдебната власт. Предстои да бъдат ремонтирани над 200 текста. "
Нелсучайно на 3 юли т.г. Станков обяви предлаганите "промени" уж във връзка с членството на България в ЕС в компанията на Джеймс Пардю, който предварително похвали и протежето си и предлаганите от него промени в Конституцията.
Премиерът Сакскобурготски дължи обяснение какво търси Пардю в дискусиите за българското законодателство, особено ако вземем предвид долнопробната му репутация на трафикант на ислямско оръжие и муджахедини за балканските войни?
Несериозно е да се мисли, че предлаганите промени имат общо с интересите на България,
или че у нас са назряли условия за промяна на Конституцията. Твърденията на всевъзможни царски сивушковци, които ежедневно мънкат пред камерите,че "тази Конституция е в сила вече 12 години" (сиреч, много остаряла!) само доказват за кой ли път професионалната некомпетентност на социалната сбирщина НДСВ, която успя да се намъкне в българския парламент скрита зад гърба на бившия цар. В света действат стогодишни конституции, а отличничките от Вишеградската четворка Чехия, Полша, Унгария и Словакия започнаха преговори за присъединяване към ЕС със старите си, социалистически (тоталитарни) конституции. Дори днес, когато ги делят само три месеца и половина от официалната покана да се присъединят към ЕС, те не предприемат конституционни промени! Конституцията е последното нещо, което трябва да се пипа, когато дадена страна се присъединява към съюзи, все едно икономически или военни. Както неведнъж заявяваха премиерите на Унгария Виктор Орбан, на Полша Милер и на Чехия Вацлав Клаус в различни периоди от своите мандати, "една страна трябва така да се присъединява към даден съюз от държави, че да може да го напусне след известно време, ако види, че членството не отговаря на националните й интереси".
За разлика от успешните политически елити на Вишеградската четворка, българският политически "елит", съставен от професионално некадърни и морално несъстоятелни политически продажници и рушветчии, се стреми всячески да ликвидира държавата България под претекст, че ще я присъединява към НАТО и ЕС! Оттук и неграмотната, нагла, манипулативна преупотреба на "бъдещото членство на България в ЕС!"
Време е да ги заставим, ако трябва с радикални форми на протест, да замлъкнат завинаги по тази тема, да забравят за тази "стръв" и да дадат отчет за престъпленията си пред българската нация и държава.
България няма да бъде член на ЕС в следващите десет години, поради което подобни конституционни промени не са и не могат да бъдат свързани с членство в каквото и да било!
На срещата на Съвета на Европа в Лаакен на 14-15 декември, 2001 г. бе съобщението, че десет от страните-кандидатки, изброени поименно, ще бъдат приети за членове през 2004 г. Списъкът не включва България и Румъния. Тази среща само потвърди за кой ли път едно решение на ЕС за разширяването му на изток, взето в средата на 90-те години! Костов определи 2007 г. като цел без да се съобразява с реалностите, и употребяваше тази дата за свои вътрешни нужди до края на мандата си. Сега Сакскобурготски, за да бъде поне привидно по-различен от Костов, определи 31 декември, 2006 г. като краен срок за влизане на България в ЕС със същата цел - изнудване на българското общество, което трябва да върви след някаква примамка, за да се съгласи държавата му да бъде ликвидирана. Тези "срокове" никога не са били съгласувани с никакви институции на ЕС и с нищо не ги ангажира. Те впрочем многократно ни разясняваха това!
Нека да изброим само част от изявленията на онези, които през последните 7-8 години знаеха, че България няма да стане член на ЕС в обозримото бъдеще. Енеко Ландабуру: "Бъдете реалисти, до края на тази година няма да успеете да отворите оставащите 11 глави за преговорите с ЕС. Ландабуру е призовал властимащите у нас да не провеждат прекалено драстични реформи в страната, защото това би създало негативна нагласа в обществото. (Монитор, 30 октомври, 2001г.) Гюнтер Ферхойген: " Зная със сигурност, че тези две страни (България и Румъния – б.а.) няма да са в първия етап от разширението." ("24 часа", 21 февруари, 2002). Франс Айхел, германски финансов министър предупреди 12-те кандидатки да не се надяват "политическата глупост" да надделее над неоспоримите икономически факти, що се отнася първо до членството, а след това до присъединяването към еврото. "Ако кандидатите са приети прекалено бързо, те ще понесат шок, при който много фирми ще фалират и подкрепата на обществеността за ЕС ще спадне." ("Сега", 9 ноември, 2000 г.). Кристоф Цьопел, държавен министър на външните работи на Германия: "България няма да е готова за членство в ЕС в предвидените срокове."("Стандарт", 11 септември, 2000). Джефри ван Орден, докладчик за България в Европарламента: "Нереалистичните амбиции ви правят лоша услуга. Не съм сигурен, че посещението на премиера ви би имало непосредствен ефект върху доклада, той отдавна е подготвен."("Сега", 2 ноември, 2001)
Българският народ има нужда от политически водач, лоялен на националните интереси
и държавността. За да възстанови българската държавност и излекува националната икономика на България, този политически водач трябва първо да измете от сцената продажния политически елит, разделен за заблуда на електората на "червени", "сини" и "бели на жълти ивици" и да го изправи пред истински, народен съд. Такъв водач може да бъде само една нова национална партия.
По-реалистично, национално отговорно и перспективно за България е работа за свикване на международен форум, който да приеме статут и да ни признае от за неутрална държава
Борислав Йотов, доктор по право, 10 Юли 2002
Политиците у нас изкуствено поставиха в дневния ред на своята официална пропаганда въпрос, който не вълнува българската обществентост. Напъните за членство на България в НАТО.
Народът ни повече се интересува от проблемите на геноцида, безработицата, мизерията, престъпността, липсата на житейска перспектива. За да отклони вниманието на обществеността именно от тези въпроси, официалната власт акцентира върху евентуалното членство на България в пакта.
Следва да подчертаем, че за тях - политическите и военните дейци,
това е удобна и печеливша теза
Тя ги превърна в пътешественици по света. Тези туристи служат на една чужда кауза, разхождат се и живеят луксозно и охолно за сметка на българския данъкоплатец. Това е социалният аспект на натрапения на българското общество проблем за членството в алианса. Въпреки че това членство не е сред приоритетите в масовото народно съзнание, политическата ни класа иска да докаже на своите чужди господари, че у нас има консенсус. Но доказва неистиността на това твърдение като се страхува да проведе национален референдум. Тя знае, че много хора са пасивни към обсъжданата проблематика. Ето защо е потребно да се развива обществената дискусия, при която сложният комплекс от въпроси, относими към разглежданата материя, ще бъде осветлен от различни аспекти - политически, психологически, военни.
Незаслужено се игнорира и юридическият характер на подготовката евентуалното членство на България в НАТО.
Необходимо е обаче най-напред да си припомним някои компоненти от историята на Алианса. Североатлантическият пакт е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон и влиза в сила на 24 август 1949 г. Този договор първоначално бе подписан от 12 страни - САЩ, Англия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Португалия, Исландия, Дания, Турция, а след подписването на Парижките споразумения през 1955 г. и Германската Федерална Република. През 1982 г. Вашингтонският договор бе подписан и от Испания. След приемането неотдавна на Чехия, Полша и Унгария, понастоящем в НАТО членуват общо 19 държави.
Съдържанието на договора
е развито в 14 члена. Същността му обаче се изявява още в преамбюла - в
смисъл, че държавите - страни по договора, като потвърждават своята вяра в целите и принципите на Устава на ООН и желанието си да
живеят в мир с всички народи и правителства, решени да обединят усилията си за запазване мира и сигурността, сключват
Североантлантическия договор. Първият важен меродавен момент е, че НАТО изгражда своите отношения на основата на целите и
принципите на основния международно-правен акт - Устава на ООН. Този принцип е доразвит веднага в чл. 1 - страните са задължават
да уреждат всеки международен спор в съответствие именно с устава на международната организация и да се въздържат в международните
си отношения от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на ООН. За съжаление начинът
на вземане на решения и действия на НАТО по време на войната в Югославия разкриха агресивната същност на този военен блок. Във
войната в Югославия НАТО грубо игнорира ролята на ООН и се превърна в демонстрация на световен жандарм, диктат и примат на силата
на правото.
Твърде съществени правни норми се съдържат в разпоредбата на чл. 3 от Статута на НАТО - "за по-ефективно постигане
на целите страните-членки по отделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно своите възможности и си оказват военна
помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение".
Логическото тълкуване на тези правни норми обуславя извода, че страните-членки на Североатлантическия пакт са длъжни непрекъснато
и ефективно да развиват своя военен потенциал, за да се противопоставят на евентуално въоръжено нападение. В обсъжданата правна
конструкция се съдържа и
разкрива и първият проблем за България
При хипотеза, че някога България бъде приета за член на НАТО, юридически тя е задължена да отделя значителни финансови ресурси, за да съхранява постоянно високо равнище на въоръжение с цел "да се противопостави на военно нападение". В контекст на тази юридическа и фактическа обстановка трябва откровено да заявим, че по предварителни данни на експерти, за да може българската армия да постигне военните стандарти на НАТО са й необходими около 50 млрд. долара. Средства, които трябва да се източат от нашия бюджет и да се влеят в натовския патримониум. По този съществен въпрос глашатаите и пронатовски настроените политици и генерали-пътешественици мълчат. Всъщност тази сума в колосален размер, България би могла да изплати при хипотеза, че най-напред НАТО ни съдейства да получим парите, които на различно правно основание ни дължат Германия, Турция, Ирак, Либия…
Съществен момент има в разпоредбата на чл. 7 - "Настоящият договор не засяга и няма да се тълкува като засягащ по никакъв начин правата и задълженията, произтичащи от Устава на ООН за страните по договора, които са членки на Организацията на обединените нации, както и главната отговорност на Съвета за сигурност за поддържане на международния мир и сигурност". Оттук и изводът, че НАТО няма правната възможност да "подменя" или измества ООН и нейния основен орган, който е юридически гарант за международния мир и сигурност - Съвета за сигурност. Следователно Североатлантическия пакт има относително регионален характер и не може да замести световна универсална организация, каквато е ООН. За съжаление фактическото положение е обратно - стремеж за доминиране на НАТО.
Предвид конкретната ситуация, в която се намира България, особено важна е разпоредбата на чл. 10 от договора, чието буквално съдържание е: "страните по договора могат при единодушно съгласие да поканят всяка друга европейска страна, която е в състояние да съдейства за осъществяването на принципите на настоящия договор и да допринася за сигурността на Североатлантическата зона, да се присъедини към договора, като предаде на съхранение документа за своето присъединяване на правителството на Съединените американски щати. Правителството на САЩ ще уведомява всяка от страните по договора за всяко едно депозиране на такъв документ за присъединяване". Главна релевантна предпоставка със съществено и абсолютно юридическо значение е съществуването на единодушно съгласие на всичките 19 страни-членки на НАТО
да поканят всяка друга европейка страна
Именно такава покана заинтересовани сили у нас очакват да получат на срещата през ноември в Прага. Следователно правна стойност има примерно не молбата и мераците ни, а поканата от страна на всичките 19 страни-членки на НАТО. Докато няма такъв официален, юридически перфектен акт, приет с единодушно съгласие, все едно, че в правния мир нищо не съществува. Именно понастоящем такова е статуквото. Този вакуум се изпълва с еуфорично, дори монотонно досадна пропаганда, в която за съжаление най-слугинската роля изпълняват държавните електронни медии.
За да достигнат обаче до предполагащото се абсолютно съгласие , страните-членки на Северноатлантическия пакт трябва несъмнено да са се убедили, че България е в състояние да съдейства за осъществяването на принципите, изложени още в преамбюла на договора, и да допринася за сигурността на североатлантическата зона. Следва логичният въпрос - въобще възможно ли е сега доведения до просия български народ и бедната българска държава да отговорят на тези изключително високи критерии? Може би ще бъде направена компенсация, своеобразно "прихващане", с безценното стратегическо геополитическо положение на българската територия. Това обаче е нещо много опасно и ще доведе до унищожаване на националния и държавен суверенитет. Виновниците ще бъдат
квалифицирани като национални предатели
и рано или по-късно ще понесат народното възмездие и отговорност.
Трябва да подчертаем изключителното значение на перфектното познаване на обсъжданата сложна юридическа материя, което ще обуслови и реалистичния подход, необходим при решаването на тези проблеми. От друга страна, ще потуши необоснованите популистки напъни към НАТО.
От съдържанието на Лондонската декларация за стратегическата концепция на Североатлантическия съюз (от юли 1990 г.) и на Брюкселската декларация (от 10 - 11 януари 1994 г., пункт 77) относно какво трябва да направят страните, които се подготвят за членство в НАТО, е видно, че в настоящия момент съществуват около 1200 споразумения, които страните - кандидатки за съюза следва да се ангажират да съблюдават. Само публикацията на тези нормативни актове би заела примерно около 21 000 страници от "Държавен вестник". Тази голяма по обем нормотворческа дейност предполага и продължителен законодателен процес, който да адаптира българското законодателство към това на страните-членки на НАТО. Настоящият парламент няма интелектуалния ресурс да стори това.
По-реалистично, национално отговорно и перспективно за България е работа за свикване на международен форум, който да приеме правен статут и да ни признае от международно правен аспект за неутрална държава. Национален референдум ще потвърди тази воля на българския народ. Остава открит и проблемът със създаване на европейска и световна система за колективна сигурност, в която за България има място. Еволюцията за отношенията НАТО - Русия доказват историческата перспектива на този процес.
Монитор, 10 Юли 2002
На Балканите най-древната професия се оказа и най-доходното политическо амплоа
Тамара Шишманова
Властта обезглави с един удар българската армия, изхвърляйки на улицата целия команден състав, без
да даде дори някакво формално обяснение на българската нация. Затова пък слушахме банални и нищо незначещи изявления за това как
правителството имало за цел да "осъществи мечтите на българите". Докато царският министър на отбраната обясняваше в парламента, че
България трябва да нареже отбранителното си въоръжение, защото "американците упражниха натиск", царят събираше пари от своите
италиански роднини за българските сирачета.
Наистина достойни за съжаление са
представите на царската PR-камарила
за функциите на един премиер! Благотворителните вечери при светлината на свещи са мисия, която може да осмисли еднообразното ежедневие на някоя премиерша или президентша. Но когато по силата на брутален външен натиск парламентът е бил доведен до положение да гласува унищожаването на противовъздушната отбрана на страната, изоставяйки нацията на произвола на съдбата, мястото на един министър-председател е в пленарената зала, а не в Болоня.
На път сме да станем за кой ли път свидетели как употребата на националистическа риторика за прикриване на антинационална политика се превръща в PR-катастрофа. Тази манипулация, при цялата й примитивност, се експлоатира надлъж и шир по Балканите, където най-древната професия се оказа и най-доходното политическо амплоа.
Преди три години, докато Джеймс Рубин съобщаваше пред камерите поредната многомилионна сума, гласувана от Конгреса в подкрепа на "демократичните сили в Сърбия", на заден план вървяха кадри, показващи как Джинджич обикаля сръбските градове със своето потьомкиново село от "протестиращи срещу Милошевич" и рецитира лозунги за "величието на Сърбия".
Вардарските събития от август-декември 2001 г. показаха еднозначно, че когато Борис Трайковски предприеме поредната си словесна кампания за "признаване на македонските малцинства в съседни страни", значи се е договорил тайно да "отпусне" още няколко славянски села на бандите на Али Ахмети при териториалното разделяне на страната на "македонска" и "албанска" част. Тази есен в БЮРМ предстоят избори, което означава, че Трайковски вече подготвя поредната патриотарска и като правило - винаги антибългарска кампания, която трябва да отклони погледа на електората от действителните механизми за демонтаж на държавата БЮРМ и да създаде невярната представа, че Трайковски е "македонец".
Спомнете си и Костов,
който подканяше хората да скандират "Македония!", когато на 4 май 1999 г. сложи българския суверенитет в краката на НАТО-убийците.
След всяка своя измяна на националните интереси - независимо дали ще говори за нуждата от "ограничаване на суверенитета" на балканските страни пред своите Вашингтонски благодетели, или ще подписва тайни съглашения за пропускане на чужди войски на територията на България, злополучният седесар П.Стоянов предприемаше артистично турне из страната. Хората наблюдаваха отвратени как терминаторът на кирилицата декламира, свири и пее пред възрожденски паметници, сред национални светини и в подножията на планински върхове. "Като човек - що да прави?- продава си и душата! Залага си и жената! Изяжда си и месата!", би казал Ботев.
Най-малко
четири са очевидните антибългарски разработки,
които в момента атакуват синхронно устоите на българската държавност и нация и които НДСВ прикрива с патриотарски изпълнения в медиите:
1. Целенасоченото унищожаване на българската национална икономика чрез структурните реформи на СБ-МВФ, които с последните цени на електроенергията връщат българската нация в епохата на Едисон. В последните пет години десетки наши фирми фалираха заради дългове към НЕК, Топлофикация и Булгаргаз. Цените бяха умишлено завишавани по някакви мътни и мистериозни схеми за ценообразуване, за да стигнат равнища, неплатими както за фирмите, така и за отделния човек. Трите монопола бяха съзнателно превърнати в машинки за източване на нацията. Днес в България на българските предприемачи се предлага "инвестиционен климат" при който те трябва така да се изхитрят, че да правят, бизнес без да ползват ток и парно. Иначе - фалират! Този погром на националната индустрия се прокарва гарниран с лъжата, че нашето утопично присъединяване към ЕС е пръв "национален" приоритет! Според енергийния министър Ковачев цените на тока трябва да скочат с 50% защото…"ниските цени на електроенергията спират чуждите инвеститори". Кои инвеститори, извинете?! Ниските цени на електроенергията не могат да бъдат пречка пред българските производители. Дали не става дума за "инвеститорите" Ентерджи и АЕС, които с безпрецедентен рекет и изнудване на кабинета Костов в последните часове от неговия мандат успяха да си издействат един договор, толкова анти-български, че и до днес остава засекретен? По силата на този договор тези "инвеститори" ще ни продават ток по 4.5 цента за квтч в следващите 15 години, независимо дали България разполага с по-евтини производители на електроенергия или не. В САЩ и Франция подобно потъпкване на националния интерес в угода на чужди интереси би довело до незабавно отстраняване на правителството с последващ съд за държавна измяна.
Особен елемент на тази антибългарска политика са и екзотичните външни разработки с дебилни заглавия от типа "Бин Ладен иска атом от Козлодуй" или "Оловни деца". Последният, който не е нищо повече от сценарий за ликвидация на българската цветна металургия (виж "Труд от 9 април, 2002 г.), буквално съвпада с разработката на Соросовата "Международна кризисна група" срещу миннодобивния комплекс Трепча в Косово. Разследването на Даян Джонстън, която първа разкри поредната косовска интрига на МКГ, спечели Британската национална награда за журналистика. Разликите между двата случая са комай само в имената. У нас пешката, която задейства интригата с "внезапното" си откровение за фантастичните концентрации на кадмий и олово в кръвта на децата, е някоя си Петя Георгиева, а в Косово оръдието на Сорос носеше по-аристократичното име Ана Хусарска. На обвинените в укривателство на данни специалисти от РИОС-Хасково явно се е паднала ролята на нищо неподозиращите изкупителни жертви, лишени дори от правото да изразят своето мнение в медиите!.
2. Подмолното разкъсване на териториалния интегритет на страната чрез умишлено финансово задушаване на общините и разделянето на България на 6 кантона "със свои правителства" (по думите на Асен Агов)
3. Атаката срещу българската Конституция и в частност натискът да се разреши продажбата на земя на чужденци. Истината е, че международните финансови институции имат вече богат опит в отпускане на заеми за изкупуване на чужди територии по частен път. Последиците на подобна "конкиста" чрез изкупуване и последващо застрояване на земята на съседа наблюдаваме ежедневно в Близкия Изток и Косово. Истинските цели на подобно "неприлично предложение" са толкова прозрачни, че Полша, Чехия и Унгария обявиха мораториум върху дискусиите по въпроса за период от 7 години след интегрирането им в ЕС като пълноправни страни-членки. И ако отново се върнат на него през 2015 г., то ще е, за да разрешат това право единствено на граждани на страните от ЕС. Словения също обяви, че ще позволи словенска земя да се изкупува единствено от граждани на ЕС, само след като бъде приета за пълноправен член на съюза. Пред България, която дори няма да бъде поканена тази година и която не може да стане пълноправен член на ЕС в следващите 10 години, този въпрос не стои!
4. Ликвидацията на българската армия чрез съкращаването на 7000 офицери и командири по заповед от Вашингтон (което Симеон Сакскобурготски извърши воден и от очевидния си страх от преврат), както и нарязването на ракетите СС-23, Скъд и Фрог, което трябва да превърне Българската държава и нейния народ в пушечно месо за предстоящата окупация на страната.
"Делата ви крещят толкова силно, че не чувам какво говорите", писал навремето Емерсън. Добре е премиерът да осъзнае, че вярата, доверието, уважението, не се дават по подразбиране, по заслуги, или по задължение. Те трябва да се заслужат. Напълно справедливо е един управник, който нарушава Конституцията, да загуби необратимо общественото доверие.
Причината е, че
българите са също много прагматичен народ
Загубата на собственост, на активи, на земя, на средства за производство ги вълнува повече от визиите на приятеля Форбс за светлото ирландско бъдеще, на което след още две поколения българите щели да се радват, ако дотогава понасят безропотно "реформите". Днешните българи са петимни да разберат например как са се търгували на лондонската борса акциите на западните компании, които строят АЕЦ "Черна вода", един ден преди премиерът да обяви, че България ще внася електричество от Румъния. Изпреварващата информация, с която лондонската консултантска фирма GLG Partners на княз Кирил Сакс Кобург би могла да разполага в този случай, струва чисто злато на международните капиталови пазари.
Едва ли остана българин, който още не съзнава, че истинското правителство на България, онова, което определя качеството на нашия живот, се намира в сградата на Интерпред, на бул "Драган Цанков" в София, където са разположени офисите на МВФ и СБ. Факт, който упражненията на премиера Сакскобурготски в патриотарско-християнска риторика не могат да прикрият. България от лятото на 2002 г. няма нищо общо с България от 17 юни 2001 г.
Монитор, 1 юли 2002
Докато български продажници бавеха умишлено приемането на Закон за вероизповеданието 2 години, врагове на вярата ни от Запад манипулират днешния парламент да принизи традиционната ни религия
Стоян Тодоров, бивш административен секретар на Светия Синод
Повече от 2 години проектозаконът за вероизповеданията чака ред в Народното събрание. През това време бяха разгледани закони дори за хомосексуалистите и равнопоставеността на половете. Защо така важният за единството на църквата ни закон се бави? Още в миналия парламент оправданието на председателя му Йордан Соколов бе, че проектозаконът бил изпратен в Комисията по правата на човека в Европейския парламент или някъде в "европейските структури", каквото и да значи това.
Докато българските законодатели умишлено протакат приемането на важния за нас текст, хора чужди на народа ни, чужди и даже противници на православието, се упражняват в реторика. Ето как звучат изказванията на
различни чужденци, намесили се в темата
през тази двугодишен период.
Г-н Кол Дъръм, професор по право и шеф на Експертния комитет по религиозна свобода при ОССЕ, заявява пред народните представители: "Ако законът за вероизповеданията не се ревизира основно, ще е като да се изпрати бомба в отношенията между България и САЩ" (в. "Труд" от 8.02.2000 г.). Това не звучи ли като сериозна заплаха и предупреждение към законотворците ни в НС и към българския народ? С какво право?
Чужди на вярата ни хора като американския посланик Джеймс Пардю и депутата Лютви Местан се опитват да омаловажат православието.
Снимки: Антон Чалъков и Таня Николова
Излиза, че докато българските депутати умишлено (може би поръчково) не допускат приемането на закон за вероизповеданията, у нас се дава поле за развихряне на антиправославна реторика под форма на "кръгли маси" и псевдообществени дискусии. Тези манипулиращи мероприятия са организирани и платени най-често от външни и неприятелски настроени към православието сили. Целта на внушенията им е да се наложи мнението, че и най-психопатична секта може да се третира равнопоставено с тардиционната ни вяра.
Продължение на тази линия на външна намеса е форумът, проведен в началото на юни 2002 г. в парк-хотел "Москва" в София и организиран
със съдействието на американския посланик г-н Джеймс Пардю,
както стана ясно от пресата, в който са участвали господата Джон Лонгли, Самюел Ериксън и г-н Лъчезар Попов, шеф на българския институт за принципите на правото. Те са разглеждали трите проектозакона за вероизповеданията, след което разпратили декларация до президента, премиера, председателя на НС и председателя на комисията по правата на човека. Чуждите лобисти развиват становището, че не са съгласни с голяма част от текстовете в трите проекта и най-вече с признаването на православието за официална религия и традиционно изповедание на българския народ. А Самюел Ериксън дал за пример Америка, където православните били по-малко от 1% от населението, но имали равни права с останалите изповедания. Той подчертал и това, че България няма официална религия.
Тук възниква въпросът: толкова ли няма умни хора, които да предложат проектозакон, опазващ праотечествената вяра
на народа ни и решаващ демократично мястото и на другите изповедания и секти, та ще трябва да търсим помощта на лица, непознаващи
православното ни изповедание, които въобще нямат представа за традициите и вярата на народа ни. Не бива да поставяме решаването на
въпроса за мястото и ролята на православната ни вяра в ръцете на инославни и непознаващи традициите на българския народ. И ако
законотворците в НС не решат да се приеме проектозаконът с преференции за православието, ръководено от Светия Синод на БПЦ, то
те ще бъдат предатели на българската вяра,
която ни създаде като единен народ, за да имаме и сега българска
държава. И тогава те ще носят отговорност пред съда на българския народ.
Никой няма право, особено чужди на вярата ни хора и организации и комисии от Европа и Америка, да ни налагат тяхното мислене и принципи, които не са в корените на българщината! България е единствената страна в света, където вяра и народ са свързани още от покръстването и укрепването на българската държава, и затова вярата е дълбоко вкоренена в душата им.
Днес положението на българина е тежко, независимо кой е виновен за това, и той трудно намира работа, трудно преживява, трудно плаща данъците си, и какво му остава само - православната му вяра, която никой не трябва да посяга да му отнеме. Защото без нея той ще остане без корен, без надежда, без душевност.
Ето това нямат всички други изповедания и секти. В тях няма душевност, няма красотата на българския храм, няма традициите на българина, основаващи се на църковните празници, които осмислят живота му. Затова не може и не трябва да има равнопоставеност с другите изповедания. Православният ни български храм е винаги отворен, затова нашата вяра е най-демократичната още от създаването на християнството. И нашият Спасител Иисус Христос Сам е казал: "Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откр. 3:20). В тази картина вратата отвън няма брава и тя може да се отвори само отвътре, т.е. ако ние желаем да приемем Христа, ще Му отворим, ако ли не, Той ще си отиде от нас.
Най-малко Лютви Местан може да иска преференции за исляма,
който пет века подтискаше и се мъчеше да унищожи българския народ, който се оказа достатъчно жилав. Нека си спомним само предаността на българката Яна, която отказала да приеме турската вяра, и жертвоготовността на брат й Йово в стихотворението "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?".
Всичко това ние сме забравили и желаем да живеем в добросъседски отношения с Турция. От Освобождението досега, никой не пречи на останалите у нас турци и българомохамедани да изповядват исляма, но е неморално да се искат преференции за него и той да е равнопоставен с православието. Джамии никнат като гъби в цели райони на страната и това е факт, който доказва нашата голяма толерантност и уважение към вярата им в Аллаха и техния пророк Мохамед. Населението с ислямска вяра живее и се труди без никой да му пречи с нищо.
Наистина американският народ преуспява и е сред първите в областта на икономиката, стандарта на живот и науката, но той не може да ни бъде учител и образец на вярата и морала, защото ние бяхме свидетели в първите години на демокрацията на самозабравили се и душевно болни техни проповедници!
И ако те смятат чрез своята икономика и мощ да завладяват и душите ни, горко се лъжат. По-добре да се откажем от техните блага и дарения, щом чрез тях искат да унищожат вярата ни, като я приравняват със своите секти.
Тяхната цел в световен мащаб е да принизят православната църква, която за тях е враг № 1, както е казал един техен идеолог: "Ние лесно се справихме с комунизма, но сега идва по-трудното - да унищожим православието"!
Ето затова българският народ в лицето на народните представители трябва да удържи тази битка, трябва да вземе решението, което да възстанови силата и красотата на православието, като му даде предимството на официално и традиционно българско изповедание.
Тук и президент, и премиер, и народни представители ще носят върховната отговорност за решението, затова трябва с мъдрост и разум да отдадат полагащото се предимство на православието, което да залегне в толкова проточилия се за решаване въпрос със Закона за изповеданията, за да се сложи край и на разделението в Българската православна църква!
Монитор, 24 юни 2002
Тайно споразумение превръща международните корпорации в недосегаеми за националните държави субекти
Черил Бишоп
Знаете ли, че неотдавна най-силните държави в света сключиха таен пакт!? Документът е наречен Мултилатерално
съглашение за инвестициите (МСИ) и ако случайно досега не сте чували за него, не се упреквайте, защото не сте само вие. На
Капитолия също не знаят нищо, макар че то е било замислено от Държавния департамент и Федералния резерв още през 1995 г. МСИ е
секретно съглашение за защита на чуждите инвестиции, което дава на корпорациите статут на национални държави. Ренато Руджеро,
генералният директор на Световната търговска организация (СТО), дори се похвали: "В момента пишем конституцията на
глобализацията."
Но според Лори Уалах, юристката на "Паблик ситизън", МСИ е следващата стъпка към преобразуване на света в глобален пазар, където народите ще деградират до море от наемни работници и потребители, природата ще бъде само средство за производство и продажба, а правителствата ще бъдат разглеждани като негативен фактор, генериращ пазарна неефективност.
Протести на антиглобалисти заляха улиците на френския град Ница по време на срещата на върха ЕС преди две години.
Снимка
архив "Монитор"
През януари 1998 г. френски активисти се добраха до копие на МСИ от 170 страници и веднага го публикуваха. Един конгресмен запита защо не е бил информиран досега. Дадоха му списък от международни срещи за МСИ. Когато по-късно друг конгресмен зададе същия въпрос, и той получи списък от срещи, който обаче се оказа съвсем различен от първия.
Не бяха намерени никакви свидетелства,
че някоя от посочените срещи действително се е състояла.
Защо е тази тайнственост около някакво проектосъглашение, което твърди, както обикновено, че уж ще дава "нов тласък на растежа, заетостта и високия жизнен стандарт"?
Шантел Тейлър от "Паблик ситизън" отговаря: "Това съглашение има толкова тежки последици за нациите, че в момента, в който хората зачетат клаузите му, мигом ще избухне глобална съпротива."
В момента преговорите върху МСИ се водят в едно подземие на парижката централа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС). Тази организация е всъщност клуб на най-могъщите страни. От 500-те най-мощни корпорации на света според класацията на "Форбс", 477 са корпорации на страните-членки на ОИРС.
МСИ премахва "бариерите" на националните законодателства пред западните инвеститори. То забранява на парламентите да приемат закони, които биха накърнили правата на инвеститорите и дава право на чуждите инвеститори да съдят правителството на страната пред международни съдилища с искове за парични компенсации. Основната глава на МСИ, "Правата на инвеститорите", установява абсолютни права на чуждите инвестиции. Всеки, който бъде квалифициран като "чужд инвеститор", може да започне всякаква дейност на територията на избрана от него страна, при което "никое правителство няма право да причинява щети на дейността, ръководството, поддържането и експлоатацията на чуждата инвестиция, намираща се на неговата територия".
В раздел "Национално третиране" пише, че
"не се разрешава никаква дискриминация на чужд инвеститор"
Това означава, че нациите нямат право да дават каквито
и да е привилегии на своите икономически субекти, но чуждите инвеститори могат да получават привилегии спрямо националните
инвеститори. Не може например да се следи и контролира "каква собственост придобива чуждият инвеститор на тази територия".
Никое правителство не може да вземе каквито и да е решения за своята инфраструктура или индустрия, ако чуждият инвеститор прецени, че те не са изгодни за него. Например една община няма право да замрази разширяването на своята ВиК мрежа, когато прецени, че капацитетът й е достатъчен. Ако чуждият инвеститор реши въпреки това да я разширява, общината не може да го спре, защото това ще се тълкува като "локаут на чуждия инвеститор".
МСИ забранява всякакви претенции към чуждия инвеститор. Много страни поставят изисквания към инвестициите, за да гарантират, че те ще принесат полза на обществата им, задължаващи чуждите корпорации да открият минимум от работни места, или да използват местни подизпълнители. МСИ отменя такива закони.
Белият дом твърди, че
за САЩ всички федерални, щатски и местни закони ще останат в сила
или ще бъдат защитени с допълнителни разпоредби към МСИ. И тъй, САЩ ще правят изключение. В същото време Вашингтон се бори с нокти и зъби срещу Франция и Канада, които искат същите протекции за своите законодателства.
Най-опасни са онези разпоредби на МСИ, забраняващи експроприация на чуждия инвеститор или друга мярка, имаща същия ефект. Текстът гласи: "Ако чуждият инвеститор бъде лишен от възможността да реализира планирана от него инвестиция, която той смята, че би му донесла печалба, това ще се третира като щета, нанесена на инвеститора". Това дава на чуждите корпорации пълна власт над националните правителства. Те могат да оспорват фактически всяко действие на правителството и да искат пари в брой за обезщетение на "мислимата щета", които то им е нанесло. Освен това, чуждите корпорации могат да съдят държавата "при избухване на граждански войни, въстания, размирици и други форми на нарушаване на обществения ред", ако преценят, че подобни събития накърняват печалбите им. Както сигурно се досещате, стачките и другите форми на синдикален протест автоматично влизат в тази категория!
За да бъдат наложени тези разпоредби, към МСИ беше добавен механизъм за уреждане на споровете, даващ право на
чуждите корпорации да съдят директно нациите-приемници,
с което напълно се елиминира техният суверенитет.
Инвеститорът може да избира между шест международни институции, където да подаде своя иск срещу нацията-ответник. Една от тях е Международната търговска камара. Нацията обаче не може да подаде иск срещу чуждия инвеститор пред никаква инстанция, нито да обжалва неговите искове.
В момента американската корпорация Етил съди Канада за $ 250 млн. по силата на споразумението NAFTA, което е много по-меко от МСИ. Канада забрани на Етил да продава на нейна територия добавката ММТ към бензините, защото тя поврежда филтрите на леките коли и генерира вредни емисии. Според иска на Етил "самото обсъждане на качествата на продукта ММТ от канадския парламент вече състявлява акт на експроприация, защото подронва репутацията на корпорацията Етил". Ясно е, че заплахата от дело за "експроприация" ще има смразяващ ефект върху правителствата, и ще блокира всякакви техни законодателни инициативи в интерес на обществото.
Всеобщо е мнението, че развиващите се страни ще бъдат подложени на натиск да го подпишат. Чуждите инвеститори ще се превърнат в нещастие за нациите-приемници на инвестициите. Някои развиващи се страни вече заявиха, че върху тях се оказва подмолен натиск със заплахата, че ако не го подпишат, няма да получават заеми от МВФ. За разлика от всички други споразумения, МСИ, веднъж подписано,
блокира държавата за 20 години
Тя може да заяви, че се оттегля от него след 5 години, но то остава в сила още 15 години.
За щастие МСИ среща огромна глобална съпротива. Миналия октомври ОИРС бе принудена да допусне до своите преговори и граждански
организации. Над 150 организации от 70 държави изпратиха свои представители в Париж. Още в първия ден те постигнаха пълен
консенсус и приеха съвместна декларация. "Дадохме последно предупреждение на ОИРС - каза Хенри Холмс, ръководител на организацията
"Устойчиви алтернативи на глобалната икономика". - Ние сме мобилизирани и готови за действие."
Декларацията постави редица
изисквания пред ОИРС, определящи задълженията на чуждите инвеститори относно социалните, екологични и икономически последици от
тяхната дейност за страната-приемник. Макар ОИРС да ги отхвърли, срещата в Париж постави началото на мощна коалиция срещу МСИ. В
момента тя подготвя световна кампания "Седмица на протеста". Нейни групи работят с отделни страни, където хората едва сега чуват
за МСИ, и искат да им изпратим инструкции как да провеждат своите национални протести. В Африка вече действа панафриканска
електронна мрежа по проблема, в Канада активистите публикуваха МСИ на първите страници на вестниците. Всички профъюзи във Франция
изработиха съвместна програма за действие и твърдят, че ще победят МСИ.
Център "Приамбъл" в сътрудничество с "Паблик ситизън" организираме обиколка в двадесет града на страната, за да разясняваме
пред хората смисъла на МСИ. Много конгресмени вече атакуваха МСИ от трибуната и подадоха протестни писма. "Добрата новина е, че
нещо толкова насилническо като МСИ няма да издържи теста на Дракула - казва Лори Уалах с усмивка. - То не може да бъде показано на
светло!".
(Със съкращения)
Тамара Шишманова
Антиглобалистките протести, организирани от националните синдикати и асоциациите за защита на конституционните права в западните страни, взеха глобален размах през 1998 г., когато в. "Льо Монд Дипломатик" публикува едно секретно споразумение на страните от Г-7, изработено в края на 1997 г. на тайно съвещание в Швейцария. То е наречено от авторите си Мултилатерално съглашение за инвестициите (MAI), което отменя конституциите на нациите-приемници на чужди инвестиции, за да гарантира пълни права на чуждите инвеститори, без никаква отговорност пред никаква институция или закон. Идеята на авторите на MAI (на български МСИ) бе да принудят законодателните органи на бедните страни-"пациентки" на СБ и МВФ да го подпишат.
Първа удари камбаната гражданскатa организация "Паблик ситизън", ръководена от Ралф Нейдър, която публикува в няколко вестника в САЩ и Европа експертното становище на своите юристи, доказващо антидемократичната, антиконституционна, човеконенавистна природа на МСИ. В резултат на бурните глобални протести, които започнаха от Сиатъл през 1999 г. и продължават до ден-днешен под призива "Мобилизация за глобална справедливост", двете оръдия на корпоративния капитал - МВФ и СБ, дадоха вид, че се отказват от МСИ. Франция обяви официално, че оттегля своята делегация от тези тайни преговори. Ноам Чомски обаче предупреждава, че империализмът продължава да търси други, обходни и подмолни пътища за анулиране на конституциите на страни като България (виж Чомски "Вълнение преди бурята", в. "Пари плюс", бр. 31, 2001 г.).
Представяме ви статията на Черил Бишоп от американската гражданска организация "Център Приамбъл", писана в навечерието на протестите в Сиатъл през ноември, 1999 г.
20 Юни 2002
В края на 80-те години стана болезнено ясно, че тези две институции са само лостове за увековечаване могъществото на няколко богати и могъщи страни
10 Юни 2002. Мария-Клара Куто Соарес
Рио де Жанейро, Бразилия
Д-р Мария-Клара Куто Соарес е икономист в бразилския
Институт за социални анализи и икономика (IBASE). Била е ръководител на отдел в министерството на икономиката и министерството на
науката и технологиите на Бразилия.
Структурните реформи на Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ), налагани на страни-длъжници, са форма на икономически геноцид чрез целенасочено манипулиране на пазарните сили.Сравнен с геноцида от различните периоди на колониалната история, например принудителния труд или робството, неговите последици са опустошителни. Тази нова форма на икономическо и политическо господство, която можем да наречем "пазарен колониализъм", подчинява народи и правителства посредством привидно неутралната игра на пазарните сили. Съдбата на над 100 суверенни държави от развиващия се свят, т.е. на 80% от човечеството, е поставена в пълна зависимост от макроикономическите спекулации на вашингтонската бюрокрация. Преструктурирането на световната икономика под ръководството на МВФ и СБ, които действат от името и в интерес на мощни финансови и геополитически интереси (Г-7, Парижкия и Лондонския клубове) има за цел да лиши суверенните държави от възможността да изграждат своя национална икономика. Те се превръщат в отворени територии, а техните национални икономики деградират до източници на суровини и евтина работна ръка за западните корпорации.
Успоредно с това «преструктуриране», което започна в началото на 80-те години, се развива една уникална «икономическа» демагогия, която бива налагана на академичните среди без оглед на средствата. Автентичният анализ бива потискан, за да бъдат наложени няколко икономически догми. Не се допуска тяхното отричане и даже тяхното обсъждане. Прилага се специална политика, която трябва да впрегне националните интелигенции в подкрепа на неолибералната парадигма.
Понеже налаганите от МВФ и СБ структурни реформи увеличават социалното неравенство както между държавите, така и вътре в самите нации, тандемът МВФ-СБ по необходимост прибягва до фалшифициране на статистиката за доходите. Ето един пример. Според последните данни на СБ само 19% от населението на Южна и Централна Америка живее в бедност - груба фалшификация, при положение, че както всички знаем, в САЩ (където средният годишен доход на глава от населението е равен на 20 000 долара), всеки пети американец се квалифицира като «беден» (според Националното статистическо бюро на САЩ.)
Дресиране на нации чрез условията за кредитиране
Чрез т.нар. «условия за заема» (loan conditionalities) МВФ и СБ заставят държавите-длъжници да провеждат само такава политика, която служи на интересите на международните кредитори, докато в същото време държат съответната нация в усмирителна риза, за да не може тя да провежда независима икономическа политика. Една и съща рецепта се прилага навсякъде по света, независимо от дълбоките различия между държавите. Например те всички биват заставяни да приемат т.нар. "пакет от стабилизиращи мерки" на МВФ, който отваря широко вратите на националните икономики за т.нар. "чужди инвеститори" и чужди търговски банки. На държави, които откажат да прилагат този пакет от мерки, не се отпускат кредити за инвестиции в националната икономика, не се разрешава и разсрочване на плащанията по дълга…
МВФ разкъсва интегритета на националната икономика на всяка попаднала в мрежата му нация, като блокира краткосрочните кредити за националния бизнес.
Още преди да започнат преговорите за заема, правителството на държавата трябва да даде доказателства на МВФ, че е твърдо решено да провежда реформи. Този предварителен етап протича във формата на "сенчестата програма на МВФ" (shadow programme). След отпускане на заема, МВФ и СБ започват тримесечни инспекции в страната. Финансирането може да бъде прекратено всеки момент, ако правителството се отклони от пътя, при което страната бива отново включена в черния списък и изложена на отмъстителни репресии в областта на търговията и капиталовите потоци.
В много страни-длъжници суверенното правителство бива заставяно да заяви изрично своите приоритети в нарочна декларация за "политическата рамка" ("Policy Framework Paper"), писана под диктовката на МВФ и СБ и по зададения от тях формат. В нея се прави разграничение между функциите на двете институции-близнаци. МВФ поема политиката по бюджетния дефицит и валутния курс. СБ ръководи "процеса на структурни реформи" чрез своето представителство в съответната държава и "мисиите", които периодически я навестяват. "Структурни реформи" се провеждат задължително в здравеопазването, образованието, селското стопанство, околната среда, транспорта и всички останали сектори. От края на 80-те години СБ контролира и публичните разходи чрез т.нар. "Преглед на публичните разходи" (Public Expenditure Review). Разпределението на разходите във всяко министерство се контролира от представител на СБ.
Разрушаване на националната валута
Разрушаване на националната валута е ключова цел на тандема МВФ-СБ. Нейната девалвация, която води до трудно поносими повишения на цените и драстично потискане на цената на труда (в долари) е задължително условие за преговори по заема.
В Черна Африка девалвирането на френския франк по нареждане на МВФ (представяно пред нацията като първа мярка за "изкореняване на бедността в аграрните региони") доведе, с едно драсване на писалката, до 50%-но намаление на цената на труда и на държавните социални разходи, а приходите бяха насочени към обслужване на дълга. Ефектът беше незабавен и брутален. За един ден всички цени поскъпнаха няколко пъти. Това беше "реформата", която доведе до рязкото повишаване на заболеваемостта в Нигерия през 80-те години.
Освен доларизацията на икономиката, МВФ заставя правителството да приеме «анти-инфлационна програма». Започват масови уволнения, драстични съкращения на социалните разходи, премахва се индексацията на заплатите. Днес средната заплата в развиващите се страни е 70 пъти по-ниски от заплатите в развитите страни.
Сценарият за разрушаване на публичните инвестиции
Реформите на МВФ-СБ имат за цел да доведат до колапс публичните инвестиции. На всички разходни пера се налагат "тавани". На държавата бива забранено да мобилизира своя собствен ресурс за изграждане на национална инфраструктура, пътища, болници и пр. Ръководството на инвестиционните проекти се поема от "международните кредитори". Те определят каква инфраструктура трябва или не трябва да се изгражда, къде да се изгражда и кой да я изгражда. Техният контрол върху инвестициите води до колапс на националните ресурси и увеличаване на външния дълг на страната. Тази цел бива реализирана чрез системата на т.нар. "международни търгове", по силата на които съдбата на публичните проекти се оставя изцяло в ръцете на чужди компании и консорциуми. Народът на страната-пациент е заставен да изплаща многомилионни суми на всевъзможни западни "консултантски" фирми, екипи и отделни лица, които получават "мениджърски" договори за тези проекти. Местните строителни фирми например, както частни така и държавни, не се допускат до международните търгове. Те могат да се надяват само да станат "подизпълнители" на западната компания, която ще "спечели" търга, и която реализира печалбата си благодарение най-вече на изключително ниското заплащане на местната работна ръка, която подизпълнителят наема.
Световната банка се запрята да помага на бедните
Тъй наречените «целеви програми», с които СБ и МВФ твърдят, че помагат на бедните, включват непременно приватизация на социалната сфера. Според СБ приватизацията на здравеопазването и образованието е по-ефективен начин за постигане на социални цели, отколкото държавното управление. Т.нар. "устойчиво намаляване на бедността", което трябва да се проведе според насоките на СБ, се състои в драстично съкращаване на бюджетa за социалния сектор. Държавата се оттегля от него, управлението на социалните програми се изземва от секторните министерства и се предава на т.нар. "организации на гражданското общество" под чадъра на "Фонда за социално подпомагане". Този фонд финансира социалноосигурителната мрежа, като разработва програми за алтернативна заетост на съкратените от работа, изплаща минимални компенсации при съкращение, разработва "проекти", в които те да бъдат ангажирани известно време с неквалифицирана, обща работа срещу минимално заплащане. Това е "помощта за структурните реформи". Отделна структура, се занимава със създаването на "неправителствени организации"(НПО), финансирани от международните финансови институции. Целта на НПО е да изземат функциите и правомощията на местната власт. Първата стъпка, която се предприема в тази насока, е да се замразят, съкратят и сведат до минимум финансовите ресурси на общините. В името на "структурните реформи"!
Всевъзможните проекти за малък и семеен бизнес, създаването на местни центрове за обучение и преквалификация, програмите за алтернативна заетост, могат да бъдат създавани само под чадъра на тази "социалноосигурителна мрежа." В тях наетите и обучаваните получават нищожни суми, които едва стигат за поддържане на жизнения минимум, с цел да се предотврати социален взрив. «Фондът за социално подпомагане» в Боливия и Гана например, е вече институционален механизъм за управление на бедните и разрушаване на системата за публично финансиране. Той се оказа много полезна политическа рамка за потискане на социалното недоволство при минимална цена за международните кредитори.
Цяло десетилетие, това на 80-те години, бе загубено в осъзнаване на истинските механизми на действие на близнаците СБ-МВФ. В края на 80-те години обаче стана болезнено ясно, че тези две институции са само лостове за увековечаване могъществото на няколко богати и могъщи страни. Техните програми се представят, естествено, под названия, предполагащи загриженост. Например програмите за "устойчиво развитие на местно ниво" де факто разрушават системата за инвестиции в публичния сектор и превръщат "устойчивото развитие" в невъзможна цел. Особено опасни са последиците от техните структурни реформи в здраверопазването и образованието, които подкопават самите устои на нациите.
Монитор, 10 Юни 2002
Волен Сидеров
Миналата седмица шведският посланик Стен Аск хвърли обвинения върху България. Имало корупция у нас, каза на
пресконференция шведът, услужливо подпомогнат от PR агенцията на Максим Бехар. През последните дванайсет години стана практика
чужди дипломати да се държат арогантно, обидно и презрително към българите и да не получават адекватен отговор на това. Защото за
т. нар. политически елит е по-важно да се лигави на приеми с тях и да си урежда служебни екскурзии в техните страни, отколкото да
защитава достойнството на държавата си.
Експосланикят на САЩ Майлс се възмущаваше от българските медии и се месеше в религиозните въпроси. Приемникът му Пардю продължава тази линия и с идването си финансира религиозна конференция срещу православието. Австрийският посланик Пондика ни заплашваше да не правим митинги срещу Шенген, въпреки униженията, на които бяха подлагани българите в западните посолства. "Няма да има визи, ако правите митинги!", най-фелдфебелски се изцепи Пондика. Израелският посланик Зисман редовно се кара от националния ни ефир и нарежда какви закони трябва да се приемат и кои автори и книгоиздатели да бъдат преследвани от закона.
Върхът на наглостта беше поведението на началника на визовия отдел във френското посолство Руди Деманш, който преди година беше хванат да приема подкупи срещу даване на визи и отгоре на това нарече българите "фауна". Оправете си корупцията в посолствата, тогава ни давайте акъл, можем да обобщим дотук.
Митът, че в България има някаква особена, страшна и невидяна корупция се раздухва напоследък планирано от такива като посланик Аск (преди него американският и.д. посланик Родерик Мур говореше същото), защото такава е линията на принизяване, която негласно се води спрямо народи като българския. Не се анализира фактът, че доходите у нас са толкова аборигенски, че един швед, германец или англичанин не би живял с тях и два месеца. И затова стават сензации и се обявяват като "корупция" случаи като този с варненския лекар "заловен да взема 150 лева".
На Запад няма корупция е другата легенда, която наши папагали повтарят в упоение. Тотална лъжа. Немският изследвач Ахим Шварце в труда си "Изкуството на подкупа" описва как във всяка голяма фирма в Германия има отдел "Подкупи". Според него около 5000 души в бившето ГФР са се занимавали на едро само с това – лобиране, рушветчийство и посредничество между бизнеса и важните държавни фактори. Шварце дава и конкретни тарифи – за болничен лист – 100 марки, да намериш хубаво жилище под наем – 2-3 заплати и т.н.
Същото важи и за световния център на прогреса – САЩ. Социологическите изследвания там сочат, че 40 до 70 % от служителите са правили опит да измамят фирмата си. А 80% от запитаните американски бизнесмени казват, че за да бъдат на ниво и да се преборят с конкуренцията, използват мръсни номера, включително подкупи. Преди 3 години пък мощен скандал за корупция разтърси Европейската комисия, въпреки че евробюрократите получават по $ 56 000 месечно. Значи при нашата мизерия ние сме просто светци. Да си корумпиран в едно сито общество е стократно по-голям грях.
В ООН бе установено, че всяка година 270 милиона паунда изчезват вследствие на разхищения, злоупотреби и откровени кражби. Бившият зам. генерален секретар на ООН Торнбърг написа специален разобличителен доклад за открадването на 540 милиона паунда, но това не беше широко огласено.
Компанията "Локхийд" пък призна пред разследваща комисия, че само за периода 1970 –1975 г. е изплатила за подкупи $ 202 милиона.
Фактите за мащабната корупция в евроатлантическия свят са много, но повечето български медии и коментатори кой знае защо ги прескачат. И дават шанс на чужди посланици да правят не това, което им е работата, а да се изживяват като наставници на България.
В същото време министърът на външните ни работи разказва тъпи еврейски вицове пред делегатите на НАТО и се държи като клоун. Срещу което, кой знае защо, му приписват големи външнополитически успехи.
Пасивността срещу арогантността на такива като Аск, Зисман, Пардю и останалите кандидат-губернатори е точен белег за характера на кабинета. Той показва, че както и за предишната, така и за тази власт, българският суверенитет е последна грижа.
Монитор, 10 Юни 2002 година
www.Pravoslavieto.com