"Вече е постоянна практиката чиновници от консулския отдел на посолството на САЩ в София да контролират пристигането на
мормонски мисионери "
Милко Бояджиев
В доклада на САЩ за 1999 г. относно религиозните свободи, в частта, отделена на България нашите власти са критикувани за
противопоставяне на извършваната прозелетизация (дейност за преминаване от една вяра в друга) - в случая от официално
регистрираната църква на мормоните. Практиката чиновници от консулския отдел на посолството на САЩ у нас да контролират
пристигането на мормонски мисионери е станала постоянна. Конкретен случай е регистриран на 10 април 1997 г., когато лично консулът
е "приканил" митническите инспектори да бъдат "учтиви, бързи и да не конфискуват" вещите на пристигащите.
В резултат на огромния политически, стопански и пропаганден натиск, действията на сектите у нас стават все по-настъпателни и
безцеремонни. Те са задействани от чужди интереси и подплатени с много чужди пари. Острата реакция на обществеността е разбираема
в подобна ситуация. И едва ли някой упреква пловдивчани за протестите им срещу строежа на мормонски храм в града.
Според постановление на Европейския съд за правата на човека от 25 май 1993 г. т.нар. неправилен прозелетизъм трябва да бъде
забранен или поне ограничен - особено в случаите, когато "приема образа на материални или социални придобивки", целящи да
привлекат нови членове към дадена църква и да упражняват натиск върху изпадналите в бедствие народи". Такова поведение е
недопустимо и незаконно посегателство върху психическата и дори физическа цялост на членовете на обществото. Особено когато се
извършва под прикритие или в името на верски убеждения и ритуали. В този смисъл недопустимо е примирението на управниците ни и с
ислямските секти, които също започнаха да атакуват България.
Безотговорно е държава като България, с хилядолетни православни християнски традиции, да допусне в страната си присъствието на
секти, които водят към физическо и психическо унищожаване на младите хора. Българите имат не по-малко основания от
западноевропейците да спазват религиозните си и верски традиции и да защитават ценностите на православното християнство. Ние също
живеем в условия на свобода и избор на вероизповеданието. Но това не означава, че държавата и обществото трябва да абдикират от
задълженията си за опазване на вероизповеданието, като не се намесват своевременно за предотвратяване на криминални деяния,
извършвани от сектите. Затова държавата не бива да си "измива" ръцете, като лансира идеята за ненамеса в църковните дела.
Един парадокс - над 30 религиозни изповедания са официално регистрирани в Дирекцията на вероизповеданията. Но Българската
православна църква все още няма официална регистрация.
Moнитор, 10 Август 2000