Православен молитвослов

 

Молитвените обръщения на св. Иоан Кронщадски

 

Господи, да не бъдат Твоите дарове, духовни и веществени, у нас и чрез нас напразни: придай им спасително и полезно движение. Стори това у всички. Да се преумножат Твоите таланти, Господи, чрез личната действеност на всеки от нас.

Не допускай, Господи, нито за миг да върша волята на Твоя и моя враг - дявола - но да върша непрестанно единствено Твоята воля, на моя Бог и Цар:

Ти единствен, истински Царю мой, чрез Когото царете царуват, дай ми да се покорявам на Тебе, да благоговея пред Тебе винаги искрено и твърдо. "Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог, да служим Господу със страх и да се радваме пред Него с трепет." (Срв. Пс. 94:6; 2:11)

Господи! Дай ми да виждам моите прегрешения, за да не презирам подобните на мен грешници и да не изпитвам зло в сърцето си към тях поради греховете им; да бих презирал себе си по достойнство, като първи грешник, и към самия себе си - към моя плътски човек - винаги да изпитвам непримирима злоба. "Ако някой (...) не намрази (...) дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик" (Лук. 14:26), казва Господ.

О, безкрайно велик Благодетелю, Спасителю мой! Когато си представя безкрайно развратената от най-различни грехове и страсти моя природа, и от това духът ми отпада и унива, тогава - стига само да си спомня за Тебе, че Ти дойде да обновиш разяденото от греха мое естество и да дариш на моето безчестие, на моите срамоти ангелско благородство, дори повече от ангелско, благородството на Божия Син - заради вярата в Тебе, заради новото раждане от вода и Дух и заради причастяването със Светите Твои Тайни - тогава моят дух мигновено се възправя от унинието, отърсва от себе си безчестието на страстите и целият се изпълва с благодарност към Тебе. Слава на Тебе, безкрайна Благост и Сила, Сине Божий!

Св. Йоан Кронщадски, www.ioann.by.ru.
За светителя

 

 

Човешката душа е свободна сила, понеже тя може да стане или добра, или зла сила, според това каква насока ще й дадеш самият ти. Господи, Сила всемогъща! Утвърди моята немощна душа във всяка добродетел. Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди утвърди слабото във всяко добро мое сърце, Господи!

Аз ежедневно от опит разбирам, че без Тебе съм нищо; че без Теб не мога да извърша нищо добро; без Теб у мене има само зло в различни разновидности; без Теб аз съм погибелен син. О, пренеизречима благост, изпълни с Твоята благост сърцето ми.

Най-много от всичко Те моля: обдари ме да Те обичам с цялото си сърце и моя ближен - като себе си. Да не бъда злобен, горд, презрителен, непокорен, но да бъда незлобив, смирен, нежно почтителен и послушен. Амин.

 

 

Слава на Тебе, Всесвети и Животворящи Душе, Който от Отца изхождаш и в Сина винаги почиваш (Стихира от службата в деня на Света Троица), Който си неразделен от Отца и Сина!

Слава на Тебе, Сине Божий, Който изгонваш бесове с Божия Дух (срв. Мат. 12:28; Лук. 11:20), Който устройваш чрез Него нашето спасение, като ни освещаваш, умъдряваш, укрепваш!

Слава на Тебе, Отче, Който винаги благоволиш към нас чрез Сина в Светия Дух!

Неразделна Троице Единице, помилвай ни!

Душе Свети, жив, личен, господствен, жива връзка на Отца и Сина - помилвай ме!

Душе свети, Животворящ и обединяващ цялото създание, и предимно разумните създания, сила на цялото създание, помилвай ме!

Плени ме, Владико, в сладкия плен на Твоя Свети Дух, та "като потоците на юг" (Пс. 125:4) да потекат думите ми за Твоя слава и за спасение на Твоите люде! Дари ми този сладък и могъщ вътрешен подтик да излагам свободно върху хартията пълнотата на духовните видения и усещания! Да бъде езикът ми "перо на бързописец" (Пс. 44:2) на Всесветия Дух!

 

 

Господи! Дари ме с просто сърце, незлобливо, открито, вярващо, любещо, щедро, достойно вместилище за Тебе, Всеблагия!

Аз гледам само към Тебе, Владико, със сърдечните си очи, аз вярвам в Теб несъмнено. Ти Сам знаеш с какво и как да ме дариш. Ти - Съкровище на всички блага, Ти - изобилно разливаща се над всички благост, премъдрост, всемогъщество. Тъй и в тебе се взирам, о, Владичице, Самата ти ме запази и помилвай ме!

Спаси нас, твоя род, Владичице! Спаси нас, твоите единокръвни! Спаси ни, Майко на Живота и Майко на всички нас, макар че ние сме недостойни да те наричаме своя Майка! Очисти, освети, утвърди и спаси ни с твоите молитви!

Блага Владичице! Покажи и винаги показвай владичеството си над мен и твоите люде, богобоязливи и благонравни - като ни избавяш чрез нашата молитва от скверните, лукави и хулни помисли, от всички грехове и страсти и от всички дяволски коварства, защото си блага, Майчице Божия!

Дева Мария - тя е Владичицата най-добросърдечна на всички човешки синове и дъщери, защото е дъщеря на Бог Отец, Който е любов, Майка на Бог Слово - нашата любов, избрана невеста на Всесветия Дух, Който е любов, единосъщна с Отца и Словото. Как да не прибягваш към такава Владичица и да не чакаш от нея всякакви духовни блага!

 

 

Благодаря Ти, Господи, Владико и Съдийо мой, задето ме учиш да Ти се моля просто, и ме чуваш, когато викам към Тебе, и ме избавяш от греховете и скърбите ми, и на просторно поставяш нозете ми. Ето, викнах към Тебе в греха на моето лукавство с думите на църковната молитва: "Господи Боже наш, Който чрез покаянието си дарил опрощение на човеците..." и веднага щом я завърших, мир и лекота се въдвориха в душата ми. 29 юни 1864 г.

 

 

Човеколюбче Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, благодаря от цялото си сърце задето чу молитвата ми за любов към ближния и презрение към земното и изля в моето сърце мирна, разумна, сладостна любов. Утвърди, Боже, у мен това, заради молитвите на Пречистата наша Владичица Богородица, и да бъда аз Твое чедо, Господи, и Нейно най-истинско чедо. Юли, 26-тия ден, 1864 г. 11 часа вечерта.

 

 

Господи! Ти дойде да ни спасиш чрез вярата в Тебе, ето вярвам, че Ти си моят Спасител, спаси ме!

Ти дойде да обновиш моето развратено от греха естество - обнови мен, развратения от страстите и похотите, обнови ме и душевно, и телесно, да бъда чист по сърце и здрав телом, за слава на Твоето име.

Ти дойде да ни избавиш от робството на врага - избави ме от робството на всезлобния враг, нечистия, скверен и мерзък, който воюва в моите членове и ме скланя, насила ме въвлича в грях.

Ти дойде да ни просветиш - просвети помраченото от страсти мое сърце.

Ти дойде да събереш разпръснатото - събери моите мисли, разпръснати от врага.

Ти дойде да ни подкрепиш в нашите немощи и рече: "силата Ми се в немощ напълно проявява", и Твоят апостол казва: "С много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова" (2 Кор. 12:9);
ето, аз съм крайно немощен и не мога без Тебе да върша нищо добро; не мога без Тебе нито да мисля, нито да чувствам доброто, ни да желая доброто, ни да говоря, нито да върша;
аз съм напълно немощен за всяко добро без Тебе; дай ми благодатта, дай ми светлината и силата да мисля и да чувствам доброто и лесно да го върша, да говоря и правя това, което е благоугодно на Тебе.

Ето, целият си живот предавам на Тебе, Христа Бога, моят Спасител, моят Обновител;
очисти, освети и спаси ме. "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене." (Пс. 50:12)
Помогни ми: близка и скорошна е без Теб гибелта ми всеки час.

 

 

Боже! Творче и Владико на света!

Погледни милостиво към Твоето създание, украсено с Твоя Божествен образ, в тези утринни часове, за да оживи и просвети окото Ти, хилядократно по-светло от слънчевите лъчи, моята тъмна душа, умъртвена от греха.

Отмахни от мен унинието и леността, а ми дари веселие и душевна бодрост, та с радост в сърцето да славя Твоята благост и светост, Твоето безпределно величие, безкрайните Ти съвършенства по всяко време и на всяко място.

Защото Ти си моят Творец и Владиката на живота ми, Господи, и на Теб подобава слава от Твоите разумни създания по всяко време, сега и винаги във вечните времена. Амин.

 

 

Когато получиш изцеление от каквато и да било болест,
въздай благодарност на Господа със следното кратко славословие:

Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе, Единородни Сине на Безначалния Отец, единствен "изцеряващ всяка болест и всяка немощ у народа" (срв. Мат. 4:23), защото помилва мен, грешния, и ме избави от болестта ми, като не допусна тя да се развие и да ме умъртви поради моите грехове.

Дари ми, Владико, отсега сила твърдо да върша Твоята воля, за спасение на окаяната ми душа и за слава на Тебе, с Безначалния Твой Отец и Единосъщния Твой Дух, сега и винаги и във вечни времена. Амин.

 

 

Слава на Тебе, Спасителю, Сила всемогъща! Слава на Тебе, Спасителю, Сила Вездесъща! Слава на Тебе, Утроба предобросърдечна! Слава на Тебе, Слух винаги отворен да чува молитвите ми, на мене, окаяния, за да ме милва и спасява от греховете ми! Слава на Тебе, най-светли Очи, Които винаги ме гледат любезно и прозират всичко мое най-съкровено! Слава на Тебе, Слава на Тебе, Слава на Тебе, Сладчайши Иисусе, Спасителю мой!

Владичице Богородице! Ти, чиято любов към християните превъзхожда любовта на всяка земна майка, на всяка жена, вслушай се в нашите молитви и спаси ни! Да помним за теб постоянно! Усърдно винаги да ти се молим! Да прибягваме винаги под Твоя свят покров, без леност и съмнение.

Само Ти знаеш грижите, трудовете и потта на светиите Си за очистването им, в угода на Тебе, Отче на всички, Ти знаеш Твоите светии. Научи ни да им подражаваме в живота си, та и ние да сме съединени с всички чрез любовта.

 

 

Господ е тъй свят, тъй прост в светостта Си, че един лукав или нечист помисъл ни лишава от Него, сладкия и пресладък, чистия и пречист мир и светлина за душите ни. Затова всички светии са светлина, всички са едно благоухание, като светлината на слънцето, като най-чистия въздух. Господи, дай ми тази проста святост!

 

 

Господи! Аз съм чудо на Твоята благост, премъдрост, всемогъщество, защото от Теб съм изведен от небитието към битие, защото от Теб съм запазван досега в битие, защото заради благостта, щедростите и човеколюбието на Единородния Твой Син трябва да наследя вечен живот, ако Ти остана верен, защото чрез страшното свещенодействие на принасянето на Самия Себе Си в Жертва чрез Твоя Син, аз съм въздигнат от ужасното падение, изкупен от вечна погибел.

Прославям Твоята благост, Твоето безкрайно могъщество, Твоята премъдрост! Но извърши чудесата на Твоята благост, всемогъщество и премъдрост над мене, окаяния, и по какъвто начин Ти знаеш, спаси мене, недостойния Твой раб и въведи ме във вечното Твое Царство, удостой ме с нестареещия живот и деня без вечер.

 

 

Господи! Изповядвам пред Тебе, че не на вилата, не в гората са животът, здравето и крепкостта на духовните и телесни сили, а при Теб в храма, най-вече в литургията и в Животворящите Твои Тайни.

О, величайше блаженство на Светите Тайни. О, даряващи живот Свети Тайни! О, неизказана любов, божествени Тайни. О, чуден и непрестанен промисъл на Господа Бога за нашето спасение и обожествяване, божествени Тайни. О, предобраз на вечния живот, божествени Тайни.

 

 

Благодаря Ти, Господи, че ми даряваш нов живот всеки път, когато със сълзи на покаяние и благодарност извършвам Божествената Литургия и се причастявам с Пречистите и Животворящи Твои Тайни. На Твоите Свети Тайни дължа продължението на битието си до днес, непорочността на моите пътища и добрата слава сред Твоите люде.

Затуй, да се свети Твоето велико име, все повече и повече, у мен и във всички Твои люде, които се наричат с Твоето свято име - и по целия Твой свят;
да дойде Твоето царство, царството на правдата, мира и радостта в Светия Дух, във всички наши сърца, както Ти си казал: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; и ще им бъда Отец, а те ще бъдат Мои синове и дъщери" (2 Кор. 6:16,18; срв. Левит. 26:12; Иер. 3:19)
и да бъде Твоята воля - свята, премъдра, всеблага, всесъвършена, както на небето, тъй и на земята, във всички Твои люде и в мене, грешния, защото нашата собствена воля е грешна, късогледа, греховна, гибелна, нелюбовна, зла, завистлива, горделива, ленива, разкошолюбива, сребролюбива, свидлива.

 

 

Господи! Във взаимна любов ни научи да живеем и укрепи ни чрез Твоя Дух Свети; поривите на страстите, които пречат на евангелската небесна любов, укроти и направи сърцата ни мъртви за земните сласти.

Дай ми, Господи, пред всичките земни блага да предпочитам винаги Твоята благодат, Твоя мир, правдата и светинята Ти и винаги в нея да пребивавам, през всички дни на живота, до последния дъх.

 

 

Владичице моя, Пресвета Богородице. На Тебе се молих преди Литургията, да изпросиш за мен благодат, та да я извърша с много сила, за слава Божия, за спасението на света и моето собствено! Ти благоустрои всичко. Благодаря ти, Всеблага Помощнице, Скоропослушнице, упование непосрамващо.

 

 

Господи, благодаря ти от цялото си сърце за благодатните повеи на Твоя Дух Свети по време на общественото и домашното богослужение, за очистването от греховете, за мира, умилението и сълзите, за отеческото утешение, за дръзновението, за силата.

 

 

Господи! Давай ми винаги кротко сърце, ясен взор, прям и кротък. Да бъде!
Слава, Господи, за промяната, извършена в мен от Твоята десница, благодаря Ти, задето отне от мене парещите тръни на моите страсти и притеснението ми, и моя срам, и немощта, а ми дари мир, тишина, свобода, сила, дръзновение. Утвърди това, което извърши у мене.

Слава на силата на вярата и силата на молитвата: защото всичко, което прося от Тебе в молитва с вяра, получавам, според думата Ти. (Марк. 11:24) Благодаря Ти, Господи, дето толкова пъти ме въздигаш от мъртвите (2 Кор. 1:9) и разрушаваш смъртното, греховно царство в мен.

 

 

Господи! Дай ми да простирам към Тебе молитвата си за целия свят и за цялото изпълнение на Църквата винаги с всеобхватна, нелицемерна любов, защото аз по Твоята благодат съм молитвеник за всички и за своите грехове.

Дай ми, Господи, Боже Отче, да съзерцавам Твоята неизказана любов към света, дарила ни своя възлюбен единороден Син. Дай ми, Боже, Сине Божи, да съзерцавам Твоето раздаване в света и на Кръста заради нашето спасение.

Дай ми, Боже, Душе Свети, да съзерцавам Твоята благодат, преизобилно излята и изливаща се върху света заради заслугите на Господа Иисуса Христа, която тъй често изпълва и моето окаяно сърце.

Света Троице, дай ми да Те славя непрестанно със сърце и уста, но предимно с дела.

 

 

О, невидим Благодетелю мой, чрез Когото непрестанно живея! Ти, Който ме наблюдаваш и изпълняваш желанията на сърцето ми, които са за добро, спасяваш ме от греховете ми, от злодейството на невидимите врагове, Ти, Който благоустройваш съдбата ми, мое просвещение, моя помощ, моя слава, моя сила, мое утвърдяване, кога ще Те видя? Кога ще видя моя Благодетел и Творец лице в лице?

А пък ти, враг мой, дяволе, който непрекъснато заливаш душата ми с грехове - коварен, лъстив и злобен, - непрекъснато ме умъртвяваш, помрачаваш, обезсилваш и покриваш лицето ми със срам и безчестие, кога ще се избавя напълно от тебе чрез благодатта, щедростите и човеколюбието на моя Господ Иисус Христос? Кога ще ти се отнеме всякаква възможност да изливаш в сърцето ми отровата на твоята злоба?

 

 

О, колко горчиви бяха греховете ми за Теб, Христа Спасителя мой, моя Бог, Когато Ти удряха плесници, биеха Те, заплюваха, с тръни набодоха главата Ти и Те приковаха на Кръста - когато в неописуеми мъки Ти висеше на Кръста заради мене, избавяйки ме от най-горките, неописуеми адски мъки!

Но за това Твое себераздаване, за тези Твои мъчения би трябвало да си спомням по-често, за да не върша грехове и усърдно да изпълнявам всяка добродетел, да Те обичам от цялото си сърце, да изпълнявам спасителните Твои заповеди!

При това аз често забравям тази страшна жертва, принесена заради мен от Сина на Небесния Отец, единородния, събезначалния, съвечния. Затова, дай ми, Господи, чисто сърце и неизменно покаяние за спасение, дай ми през останалото време от живота си да Ти благоугаждам!

 

 

Господи! Благодаря Ти от все сърце, защото безброй пъти си ме спасявал от безчестието, насилието, лютостта на страстите и си угасявал разпалените в мен стрели на лукавия и си ограждал с мир душата ми, и с росата на Твоята благодат си я разхлаждал.

Слава на Тебе, Многомилостиви и Всесилни, че с Твоята благодат оставам и досега цял и невредим, въпреки безбройните коварства срещу мен на невидимите всезлобни врагове, които искат да ме погълнат.

Знам, Господи, че ще ме избавиш от всичките им коварства и нападения и ще ме спасиш по какъвто начин Ти знаеш, в Твоето небесно Царство, и не само мене, но всички, които живеят благочестиво, но са нападани от духовете на злобата: защото Ти милваш и спасяваш онези, които искат, дори и които не искат да бъдат спасени. "Искам или не искам, спаси ме" - е казано. (Вечерна молитва на свети Иоан Дамаскин)

 

 

Благодаря Ти, Радост моя, Господи на славата, задето прие моя образ чрез въплъщение от Пречистата Дева и почете, и възвиси, и обожестви човечеството; благодаря Ти, задето от тлението отново ме въздигаш към нетление, очистваш сквернотата ми, немощите и болестите ми лекуваш, скърбите превръщаш в радост, греховните притеснения обръщаш в простори на Твоето оправдание, заради вярата и сърдечното покаяние, прогонваш мрачините на страстите и даряваш Твоята духовна светлина, отмахваш смущенията и изпращаш мир свише, отмахваш малодушието и даряваш мъжество и дръзновение. Слава на Твоето милосърдие!

Дай ми, Владичице, чистота сърдечна, простота сърдечна, синовна доверчивост, преданост и любов към тебе всякога, сега и винаги, и във вечни времена. Амин.

 

 

Господи! Научи ме да давам милостиня охотно, ласкаво, с радост и да вярвам, че давайки аз не губя, а придобивам безкрайно повече от това, което давам.

Отвърни очите ми от хората с жестоко сърце, които не съчувстват на бедните, равнодушно се срещат с нищетата, осъждат, укоряват, заклеймяват я с позорни имена и разслабват сърцето ми, за да не върша добро, да ожесточат и мене срещу нищетата. О, Господи мой! Колко много такива хора има!

Господи, изправи делото на милостинята! Господи, да бъде всяка моя милостиня в полза, а не във вреда! Господи, Самият Ти в лицето на Твоите нищи люде приеми милостинята!

Господи, благоволи да се издигне дом за бедните в този град, както многократно молих Тебе, всеблагия, всемогъщия, премъдрия, чудния! (и ще издигнат).

 

 

Господи! Дарувай Твоя храм на всички, които влизат в него с вяра, благоговение и страх Божий, да дава просвещение на душите, очистване от греховете, освещение, мир, здраве, душевна тишина - да укрепва вярата, надеждата и любовта, да способства за поправяне на живота им с успехи във всички добри начинания и дела, взаимна любов, чист християнски живот, смекчаване на сърцето и скъсване със самолюбието, жестокосърдечието, користолюбието, алчността, завистта, злобата, чревоугодието, пиянството, разврата - тези пороци, които са толкова вредни за обществения живот и подкопават основите му.

Дарувай това, дарувай, Господи, на всички, които обичат да посещават Твоя храм, пък и тези, които не го обичат, предразположи да го обикнат и да поправят сърцата и делата си: защото времето е близко и съдът е при вратата за всички хора, от всяко звание и положение, пол и възраст и на всекиго предстои дело с безкрайно голяма важност - да даде отговор на страшния Христов съд.

 

 

Владико мой, Господи Иисусе Христе! Мой незабавен, пребърз, непосрамващ Застъпник! Благодаря Ти от цялото си сърце, че ме чу милостиво - когато аз помрачен, притеснен, сред вражите пламъци виках към Тебе - и пребързо, властно, благостно ме избави от моите врагове и дари сърцето ми с простор, лекота, светлина!

О, Владико, как бедствах аз от коварствата на врага, колко навреме Ти прояви помощта Си, и колко явна беше Твоята всемогъща помощ!

Прославям Твоята благост, благопослушливи Владико, надежда за отчаяните; прославям, че накрая Ти не посрами лицето ми, но милостиво ме избави от адското помрачение и безчестието. Как след това бих могъл някога да се отчайвам, че ще чуеш и ще помилваш мене, окаяния?

Ще призовавам, винаги ще призовавам най-сладостното Твое име, Спасителю мой; Ти, о пренеизброима Добрина, както винаги, така и занапред ме спасявай поради безмерното Твое добросърдечие, защото името ти е Човеколюбец и Спасител!

 

 

Колко си благ, Господи мой, и колко близо си до нас - тъй близо, че с Тебе може винаги да се беседва и с Теб да се утешава човек, с Теб да диша, с Теб да се просвещава, в Теб да има мир, в Теб да намира сърдечен простор. Господи, научи ме на простота в любовта към Теб и към моя ближен, та винаги да бъда с Тебе, та винаги да имам мир в Тебе, Господи!

Не ме оставяй ни за миг да любодействам с премерзкия и всезлобен враг - дявола - нито чрез злоба, нито с гордост, нито със завист, ни със скъперничество, нито с користолюбие, нито с чревоугодие, нито чрез блудни помисли, нито с хула, нито с униние, нито с лъжа - с нищо греховно. Да бъда винаги целият Твой.

 

 

Моя безкрайна наслада, Господи Иисусе Христе, какви ли не наслади си ми давал да вкуся в моето временно битие. Благодаря Ти, Милост моя, Сладост моя!

Но ако земните наслади са тъй многобройни, разнообразни, приятни, то какви ли са небесните, духовните наслади: те наистина са безкрайни, безбройни, невъобразимо приятни. Затова не ме лишавай, Многомилостиви, прещедри Господи, и от небесните Твои наслади, които си приготвил за любещите Те.

Не лишавай от тях и другите Твои люде! Дай на всички да Те познават, Господи, Сладост наша. Защото Ти, тази наша Сладост, и по земята си навсякъде, т.е. Твое дело е всяка наслада.

Впрочем, дай ми, Господи, благодушно да понасям и скърбите на живота; те са нужни на моята много страстна плът, на моя вехт човек.

Човеколюбецо! Научи и останалите Твои люде да ги понасят благодушно, и дай им да разберат нуждата от тях. "В скръбта бивайте търпеливи." (Рим. 12:12) "В света скърби ще имате." (Иоан. 16:33)

 

 

Господи! Ето, Твой съсъд съм: напълни ме с даровете на Твоя Свети Дух, без Теб съм изпразнен от всякакво добро, или по-лошо - изпълнен с всякакъв грях.

Господи! Ето, Твой кораб съм: изпълни ме с товар от добри дела.

 Господи! Ето, Твоя ракла съм: изпълни я не с прелестите на сребролюбието и сластите, а с любов към Теб и към одушевения Твой образ - човека.

 

 

О, име най-сладостно, име най-свято, име всемогъщо, името на нашия Господ Иисус Христос! Победа моя, Господи, слава на Тебе!

Господи, ние сме Твои членове, ние сме едно тяло, Ти - нашият Глава. Господи, да бягат от нас всички страсти, да бягат от нас демоните!

Господи, дай ни благодатта на любовта, която никога не отпада!

Господи! Да показваме любов и уважение един към друг, като към Самия Тебе, защото сме обожествени от Тебе.

 

 

Слава, Господи, на никога неотслабващата сила на Твоя Кръст. Когато врагът ме угнети с греховен помисъл и чувство, и нямам свобода в сърцето си, прекръствам се няколко пъти с вяра, тогава изведнъж и грехът отпада от мене, и угнетението изчезва, и аз излизам на свобода. Слава на Тебе, Господи!

Господи, нищо да не ме откъсва от Теб, нищо плътско, веществено, да бъда винаги с Тебе. Колко благо е да бъда с Тебе!

 

 

О, Троице, Боже наш! просто Същество, Ти си създал и нашата душа по Твой образ, та в Теб да намираме своя живот и мир!

О, Троице, Хранителко и Надеждо наша! Дай ни винаги на Теб единствено да възлагаме надеждата си, единствено в Теб да намираме живот и покой.

О, Троице! Ти като майка носиш всички ни на ръцете Си и всички ни храниш от ръцете Си като най-нежна Майка!
Ти никога не забравяш и няма да ни забравиш, защото Самият Ти си казал: дори и жена да забрави чедото си, "Аз няма да те забравя" (срв. Ис. 49:15), т.е. няма да престана да те храня, да те запазвам, защитавам и спасявам. Самият Ти си казал още: "няма да те оставя, нито ще те напусна". (Евр. 13:5)

Защо се безпокоим за храна, защо сме ненаситни, пресищаме се, лакомим се? Защо ни се свиди да отделим за ближния? О, окаянство! О, слепота! О, мръсно самолюбие! О, нелюбов към Бога и ближния!

Та нали в лицето на ближния е Бог - а нас ни се свиди да дадем на Самия Бог от Неговите дарове! Спомни си колко щедро награди духоносният пророк Елисей жената соманитянка, която го прие от цялата си душа в своя дом и чистосърдечно го нагости! Той изпроси за нея от Бога син и после, когато синът й умря, възкреси го.

 

 

Докога Светите Тайни, приемани от нас, ще ни напомнят, че "едно тяло сме ние, многото" (1 Кор. 10:17),
и докога няма да има взаимно сърдечно единство помежду ни, като членове на едното тяло Христово?

Докога ще произволничим в живота, ще враждуваме един срещу друг,
един на друг ще завиждаме, един друг ще се хапем, огорчаваме и заяждаме, един друг ще се осъждаме, хулим?

Докога няма да има у нас Дух Христов, дух на кротост, смирение, незлобие, нелицемерна любов, самоотверженост, търпение, целомъдрие, въздържание, простота и искреност, презрение към долното, стремеж изцяло към небесното?

Владико, Господи Иисусе Христе, просвети нашите сърдечни очи и "Твоят благ Дух да води всички ни в земята на правдата"! (срв. Пс. 142) Дай ни Твоя Дух!

 

 

На 15 август, в деня на Успението на Божията Майка през 1898 г. имах щастието за първи път да видя насън ясно, лице с лице Небесната Царица и да слушам нейния най-сладостен, блажен, ободрителен глас: - "Най-милинките вие дечица на Небесния Отец" - докато аз, съзнавайки колко съм окаян, се взирах в нейния пречист лик с трепет и си мислех: дали няма да ме отхвърли от себе си с гняв Небесната Царица? - О, лик пресвят и преблаг! О, небесносини и гълъбови очи, добри, смирени, спокойни, величествени, небесни, божествени. Аз няма да ви забравя, чудни очи! - Това явление продължи минута. После тя спокойно си тръгна от мене и се скри. Аз гледах в гръб отшествието на Небесната Посетителка...  

Свети Иоан Кронщадски

Публикувано на български език в книгата "За молитвата" от Свети и праведни Иоан Кронщадски
Издателство © Тавор

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com