Св. мъченица Кирана Солунска
St. Kirana from Saloniki
Пострадала заради вярата си през 1751 година
Чества се на 28 февруари
|
Св. мъченица Кирана СолунскаSt. Kirana from Saloniki Пострадала заради вярата си през 1751 година Чества се на 28 февруари
|
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
По-долу:
Св. Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничарин, който бил субашия (чиновник, събиращ десятък) в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.
Кирана се проявила като смела и непоклатима християнка - тя не пожелала нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват както си искат.
"Един я биеше с дърво - четем в житието й, - друг - с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, докато я оставиха като мъртва... А в нощите ключарят на затвора я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво намери, биеше я безмилостно...".
Така в продължение на една седмица Кирана била жестоко измъчвана. На седмия ден (28 февруари 1751 г.) издъхнала. И тогава станало чудо -
"... блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта)."
На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разделени между вярващите като свещени. По-късно неизвестен книжовник съставил житието й на гръцки език.
Църквата тачи паметта на светата мъченица Кирана и я възпоменава на 28 февруари.
Пламен Павлов, Христо Темелски
Светци и духовни водачи от Македония
Тази прекрасна невеста Христова беше от едно солунско село, наречено Ависона, чедо на християнски родители. Тя беше много красива и водеше скромен целомъдрен живот. Но дяволът, който мрази доброто, завидя на нейната голяма добродетел и като не можа да я оскверни със срамни помисли и с тайни неприлични деяния, намери за оръдие на своята злоба един агарянин, еничар, който беше бирник в онова село и събираше държавните данъци, и който се уязви от сатанинска любов към момичето. И започна окаяният да я ласкае по разни начини, за да я доведе до своето намерение. Но девицата съвсем не го приемаше. След това той обеща да й даде пари, колкото пожелае, и да й направи скъпоценни облекла. Ако ли не, я заплаши да й наложи наказания и накрая да я предаде даже на смърт. Но момичето имаше голяма любов към Христа и не се поддаде нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видя, че не постига целта си, той се сговори с други еничари от неговата дружина и внезапно грабнаха момичето и го заведоха пред съдията в Солун, като лъжесвидетелствуваха, че уж била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Родителите й я последваха, но уплашени от техните заплахи, се скриха.
Там турците направиха много, за да я склонят към тяхното намерение - ту с ласкателства и обещания, ту със заплахи. Но блажената Кирана стоеше твърдо и казваше само това:
"Аз съм християнка и си имам моя Жених, Господа Иисуса Христа, Комуто поднасям като зестра моето девство. Него съм обичала и обичам от младини, и за Неговата любов съм готова да пролея кръвта си, за да се удостоя да Му се наслаждавам. Чуйте моя отговор и повече не очаквайте да ви кажа нещо друго!"
| * От гръцки, епископ Партений, от "Неон мартирологион", бел.ред. | |||
Като каза това, млъкна и вече не пожела да отговаря на техните по-нататъшни запитвания, но навела глава надолу с голяма скромност, като че ли се срамуваше да гледа лицата на мъжете, молейки се мислено на своя Жених Христа да я укрепи докрай. В оня час сърцето й се изпълни с веселие и духовна радост, и представяйки си мислено сладчайшия Иисус, стори й се сякаш беше грабната в рая*, и забрави всичките скърби на тукашния живот, и пожела веднага да получи смърт за Христа. Онези, като видяха неизменността на нейното мнение и ведрото й лице, се засрамиха и я изпратиха в затвора, като я оковаха във вериги.
Еничарят, все още горейки от демонична любов, отиде при един началник на крепостта на име Али ефенди с бейско достойнство и го помоли да заповяда на ключаря на затвора да го остави да влиза при затворницата когато поиска; което и стана. И отиваше безсрамникът всеки час и упорито упражняваше върху нея много насилия, та или да я склони на своята воля, или да я умори. И не само той, но взимаше със себе си и други подобни на него еничари, за да я изтезават жестоко. Но блажената, когато ги видеше, навеждаше надолу глава, покриваше лицето си (2Кор. 12:2-4) и скръстила ръце, нито ги поглеждаше, нито им отговаряше. Те започваха първо да я скланят с ласкателства и обещания, но след това, като видяха колко е твърда и непоколебима, започваха изтезанията: един я биеше с дърво, друг - с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, докато я оставяха като мъртва, и тогава си отиваха, за да има време да се съживи, та да я изтезават пак. И така правеха те през деня. А нощем ключарят на затвора я окачваше за мишците (ръцете й бяха в железни окови) и грабвайки каквото дърво намери, я биеше безмилостно, докато се умори, и чак тогава я оставяше така окачена да виси в студа на оная зима, която беше твърде тежка.
Един християнин, който гледаше това, издебна момент и като разбра, че му е минал гневът, отиде и го помоли, а той му разреши да я свали от куките. Но светицата имаше такова търпение, спокойствие и мълчание, че изглеждаше сякаш страда друг, а не тя. И целият й ум, и цялото й внимание се намираше на небето. В затвора имаше и други християни, евреи и някои туркини заради тяхното безчестно поведение, които упрекваха ключаря на затвора, че няма милост и че не се бои от Бога, понеже изтезава така жестоко една жена, която нищо не му е сторила. Но и християнинът не преставаше, кога с добро, кога с някои изобличения (защото имаше дръзновение пред него), да му напомня за Божия съд и да му говори, за да го смекчи, та да не изтезава светата мъченица. Но сатаната много беше вкоравил сърцето му и колкото те го молеха, толкова повече той я изтезаваше.
Еничарите пак дойдоха да я мъчат. Много пъти оставяха изтезанията и се мъчеха да й дадат да яде, за да не умре от глад, и кога й даваха грозде, кога фурми. И понеже светата решително отказваше, те се мъчеха насила да й отворят устата, но не можеха. Също и християните в затвора много я молеха да хапне нещичко. Но мъченицата съвсем не ги послуша да вкуси каквото и да било, защото имаше в сърцето си пламъка на любовта към своя Господ и Жених Христа, Който я хранеше и крепеше.
На седмия ден пак дойдоха еничарите и жестоко я измъчиха. Затова, движим от Божия ревност, поменатият християнин започна строго да мъмри ключаря на затвора и да го заплашва, че ще донесе на пашата как така оставя да идват отвън хора, за да измъчват затворниците, което е против техния закон, и че друг път такова нещо не е бивало. И поменатите туркини много го ругаха, като го наричаха безверник и убиец, и се готвеха да викат здравата. Еничарите пристигнаха отново, за да я мъчат, но ключарят на затвора не ги допусна. Затова те веднага отидоха и се оплакаха на Али бей, който повика ключаря и го смъмри, задето не е послушал онова, което той му е наредил. Тогава той се върна много разгневен, грабна мъченицата и я окачи на ченгелите, взе една голяма дървена цепеница и като я хвана с две ръце, започна да бие светата Кирана толкова безмилостно, че затворниците започнаха да викат високо, дори и туркините. Като видя този смут, проклетникът престана да бие, но я остави да виси окачена, отиде в своята стая много неспокоен и ядосан в сърцето си, и каза на християнина да му свари кафе да пие. Докато вареше кафето, християнинът пак започна да го упреква за немилосърдието, което показа, и то толкова убедително, че го направи да падне ничком и да плаче или от угризение на съвестта, или от голям срам.
| * Нещо обикновено за онова време в Турция, бел.ред.. | |||
В това време, докато светата още висеше на ченгелите, изведнъж блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цялото слънце. Тогава беше четвъртият или петият час на нощта*). Християните започнаха да викат: "Господи, помилуй", евреите паднаха по лице, за да не гледат светлината; туркините пък викаха: "Ох, ох, присъдата на нещастната християнка ни сполетя и падна мълния, за да ни изгори!" А ключарят от страх започна да трепери и каза на християнина да свали светата от куките, на които висеше. Християнинът отиде до нея и я намери мъртва! Светлината изчезна, но остана едно неизречено благоухание за много време.
Християнинът взе ключовете от пазача, отключи веригите на мъченицата, развърза ръцете й, подреди с почит и благоговение светите й мощи, запали свещи и прикади тамян. После седна близо до нея, чакайки да съмне, и с радост славейки Бога, Който го сподоби да види такива чудеса, както и да се докосва до мъченическите мощи и да се погрижи за тях.
Сутринта по града се разнесе слухът за кончината на света Кирана и за блясъка на светата светлина. Агаряните засрамени мълчаха и дадоха разрешение на християните да вземат мощите и да ги правят каквото искат. А християните много се възрадваха и мнозина се затичаха към затвора, взеха светите мощи с благоговение и ги погребаха извън града - там, където погребват и телата на останалите християни. А дрехите на светата мъченица мнозина разделиха помежду си за тяхно освещение и спасение.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Почитта към св. мъченица е била неимоверно голяма и сред българите от Солунско. Косвени доказателства за това намираме в исторически и етнографски данни за бежанците от Междусъюзническата война, век и половина след смъртта на св. Кирана. Така във всяко четвърто семейство от напусналите разрушеното с. Зарово е имало поне едно момиче или жена, носеща името на св. Кирана (Керана) - редом с Мария, Магда (Магдалина), Хрисана и други.
Това научаваме от запазен поименен списък на напусналите унищоженото през 1913 г. село заровлии, които по-късно се заселили в гр. Горна Джумая (Благоевград), с. Крупник (Благоевградско), с. Белица (Петричко), както и в други, по-далечни кътчета на България.
Сред другите гръкофилски села по линията Солун - Серес, с. Зарово е било едно островче на българския дух - с българско училище и църква, извоювани в най-враждебни условия по време на турското робство. То е било и първото, което е отхвърлило Цариградската патриаршия и изцяло преминало под Българската екзархия.
Въпросният списък, както и друга информация за село Зарово е публикувана в книгата "Село Зарово
Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване",
издадена от Българската академия на науките в 1979 година.
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com