Колкото повече молитвени ходатаи имаме, толкова Бог ще гледа по-благосклонно на нас, смята известният кърджалийски свещеник
 | Роден
е през 1956 г. в село Жълтичел. През 1985 г. завършва Школата на МВР в Симеоново. След това приема свещенство и започва служението
си в Пловдивската митрополия. Избира да живее в Кърджали, където служи в храм "Успение Богородично".
През 1990 г. основава Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". Кръстил много помаци и български турци в Родопите, в последните години о. Саръев стана известен на българската общественост с проповедите и апостолската си дейност в Родопите. Женен. Дъщеря му завършва генно инженерство, а синът му следва в Духовната семинария. |
- Говориш с много болка, отче, за гибелта на невръстните тракийчета, избити при масовото бягство на българите през септември 1913 г. към река Арда. Болката ли те провокира да поискаш тези жертви да бъдат канонизирани за светци?
- Когато мисля за тези над 200 невинни жертви от района на Илиева нива, когато се сетя за този геноцид, аз си припомням един евангелски разказ. В него иде реч за избиването на 14 000 младенци във Витлеем и околностите му. Ражда се Иисус, идват влъхвите, минали през Йерусалим и питат къде е точно родилият се цар йудейски. Тогава царува цар Ирод, който от влъхвите чува за рождението на новия цар. Черна омраза го заглождила - мислел си, че мястото му на административен лидер е застрашено. Не е очаквал раждането на духовен водач на йудеите. Изплашен за трона си и понеже не е можел да установи кой именно е Христос младенеца и къде да го търси,
Ирод наредил да бъдат избити децата от 2-годишна възраст до новородено. Тези 14 000 младенци са всъщност първите мъченици на Христа. Злодеянието, то е общото между евангелския разказ и тази трагична част от историята на тракийските българи. С чистата и невинна кръв на малките тракийчета е напоена земята от Беломорска Тракия до границата с България.
- Има ли потребност от нови светци, кой всъщност се нуждае от допълване на православния календар?
- Българската православна църква има нужда от това. Защото ще се повдигне духът на миряните, и не само на тях. Имаме нужда от нови светила, за да може да се обновява и самата църква. Всички знаем, че са хиляди знайните и незнайни мъченици на вярата и отечеството. Но самото канонизиране на тези деца ще бъде като една компенсация за всички останали.
- Вярваш ли, че практически може да се осъществи идеята ти? Какво всъщност трябва да се направи, за да влезе в православния календар и ден за тези деца?
- За да се тръгне към канонизирането на една личност или група мъченици, трябва първо да се напише житие. После се изработва икона, а след това се определя денят за честването.
- Житието на тракийчетата обаче така и не е написано. Единствен Любомир Милетич е работил по този случай, а в Държавния архив в Кърджали няма и ред за него въпреки богатите фондове.
- Така е, защото живите очевидци и пострадавши от геноцида вече не са живи. Опитвам се да възкреся тази част от историята и сигурно ще се намерят документи, които да сглобят мозайката. На последните чествания край паметника на Илиева нива на 31 май т.г. аз само съобщих идеята за канонизирането на децата. А идеята е всъщност на цялото Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". За отварянето на процедурата разговарях с лидера на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев. И ако ще започваме акцията, тя ще е солидарна - между Движението и Съюза.
- А Пловдивският митрополит дядо Арсений знае ли вече?
- Анонсирал съм, знае, да. И приема много добре идеята. Каза ми, че тепърва ще трябва да разговаряме. Разбрахме се той да внесе официално предложението за откриването на процедурата в Синода.
Въпросът трябва да тръгне от Пловдивската митрополия, а Светият Синод да се произнесе. След неговата дума ще се изпише иконата. И, дай Боже, в православния ни календар ще има ден, отреден на тези над 200 мъченици.
- Мъченик ли е Васил Левски? Защо той не влезе в календара на християните у нас?
- Левски е кадър на православната църква. Времето, в което архидякон Игнатий е живял, е било по-особено. Той не се е отказал от монашеския си сан, а само от този начин на живот. Може би защото е преценил, че ще бъде по-полезен и необходим на онова време като революционер. И е направил безпогрешно не само преценката си, но и избора, като се е посветил на борбата. Но пък успоредно с него работи и един Матей Преображенски, който не се отказва от монашеското служение, не сваля расото. И той, и Апостола, са светли умове, които вярно и точно са намерили своята историческа мисия във времето, когато са живяли.
Идеята за канонизирането на Левски съществува отдавна. Аз обаче мисля, че той не трябва да бъде канонизиран. Той трябва да си остане една историческа личност от плът и от кръв. Той не бива да се обезкървява и иконизира. Не бива да му се отнема ореолът, който му дава историята. Левски не бива да се превръща в икона. Защото това би му отнело голяма част от обаянието на революционер.
Той не трябва да бъде църковна икона. Защото Левски вече е най-голямата национална икона. А българите се нуждаят не само от църковни, а и от национални символи и идеали, какъвто безспорно е Левски.
- И все пак имаше опити националната икона Васил Левски да влезе и в църковен образ. Но той така и не успя да влезе в православния календар...
- Това беше опит на разколниците в Българската православна църква. Но резултатът беше печален. Получи се единствено опошляване на паметта на този велик българин. И това не донесе никакви дивиденти на онези, които направиха въпросната пародия.
- Казваш, че българинът има нужда от нови светци. Защо е, според теб, тази потребност?
- По принцип светците са истински хора, живели някога на земята. Те са носители на особен вид заслуги, на чистота и нравственост, на поведение и духовни стремежи. Смъртта им за вярата е мъченическа. Те добиват особена заслуга пред Бога и особено благоговение от страна на хората. Те си завоюват място, по-близко до лицето на Бога и стават молители, ходатаи за отделния човек, за група хора или цял народ. Както, например, Свети Иван Рилски е покровител на целия български народ, братята Кирил и Методий пък са духовни покровители на цяла Европа. Затова и българският народ има нужда от нови светии, които с цялата си нравственост и живот, с делото и мъченичеството си са се сдобили с по-специален статут пред Бога. Колкото повече молитвени ходатаи има българският народ, толкова Бог ще гледа по-благосклонно на нас. Живеем в трудни времена и явно без молитвеното застъпничество на новите светии няма да оцелеем.
За в. Сега интервюто взе Вилдан Байрямова, 6 юни 2003.
Молла Ахмед издаде истинската политика на ДПС и на ислямистите, твърди свещеникът
Зам. областният управител на Пазарджик Молла Ахмед в събота заяви на митинг за т.нар. Възродителен процес, че християните трябва да бъдат изгонени от Родопите. "Монитор"потърси позицията на отец Боян Саръев
Как се отнасяте към твърденията, че за християните няма място в Родопите?
Не ме учудва. От 13 години аз алармирам, че в Родопите се води една истинска асимилационна война срещу исконно българско население, като то принудително бива ислямизирано и отчуждавано от българския си корен. Не се учудвам, защото съм убеден, че това е същността на политиката на ДПС. Съзнателно и целенасочено по нечия програма, написана вътре или вън от страната, чрез ислямизация на населението и неговото потурчване, чрез масово и поголовно строителство на джамии, Родопите се подготвят за сепариране и откъсване от българската държавна територия. Там където светне искра на българско родолюбие и християнски дух, ДПС и ислямистите съсредоточават големи средства, с които насилствено натрапват на населените места джамии и ислямски училища. Започват гонения срещу родолюбци. Има цели семейства, принудени да напуснат родните си места Аврен, Кирково, Старцево, заради преследване.
Какъв според вас е етническият модел в Родопите?
От 13 години насам в Родопите се насажда модел на дуалистично турско-българско държавно управление. Регионът от 1912 г. е в състава на българската държава, но духовно още не се е освободил от турското робство. Тези процеси протичат под благовидните предлози за създаване на етнически модел, религиозна толерантност, човешки права. Последните години се минират по този начин и бомбата ще избухне след време, като последиците ще носят идните поколения.
Какви мерки според вас трябва да се предприемат по отношение на високопоставения служител, държал тази реч?
Този високопоставен служител Молла Ахмед е проявил слабост, като е издал същността на скритата политика на ДПС и ислямистите в България. Неговото изказване е достатъчно основание и законен повод да се образува дело срещу този човек за нарушаване на националната сигурност и заплаха за териториалната цялост на държавата. Премиерът трябва да го освободи незабавно от длъжност за антибългарска пропаганда. А ДПС да го изключи заради "будалък", защото издал същността на работата. Изводи трябва да си направи българското общество кой днес ни управлява.
Кърджали. ВЪЛЧО МИЛЧЕВ кореспондент на "Монитор", 31 Март 2003.
Трудно може да се каже, че БПЦ е народностна и че народ и църква са едно цяло. От доста години църквата съществува сама за себе си, за да задоволява комерсиалните потребности на своя висш и низш клир
Оказва се, че българите сме малцинство. Лично мен ме е срам от такава безхарактерна и безпринципна политика
- Отец Саръев, може ли да се тълкува като Божи знак намирането на парче от Светия кръст при археологическите разкопки в църквата
"Свети Архангел Михаил" край тракийския дворец "Перперикон"?
- Да, намирането на частица от Светия кръст господен е знамение отгоре. Неслучайно в тези най-трудни за българския народ дни бе
намерена тази частица. Вече се изчерпва търпението на хората. Властниците продължават да злоупотребяват с доверието, с надеждите на
народа и може би, когато всички бяхме на ръба на изчерпването им, Бог ни даде знак, че максимата "Бог - високо, цар - далеко" не е
валидна. Изпитанията ни са към своя край и ще настъпят добри дни за нас и страната ни.
- По какво се съди, че намерената частица е автентична?
- Някога в Средновековието ревниви християни и духовници са издирвали частици от светите мощи на различни светци, съхранявали са ги и
са благоговеели пред тях. В нагръдните кръстове на духовниците се съхранявали частици от тези мощи. В редки случаи е имало и част от
Светия кръст господен, на който е бил разпнат и нашия Бог Исус Христос. Ако сега при археологическите разкопки при херметически
затворения кръст бяхме намерили частици от мощи, никой не би бил в състояние да установи точно на кой светец принадлежат. Но след
като в херметически затворения кръст се намериха частици от дърво, и то добре запазени, съвсем естествено и закономерно е те да са
автентични. Няма друго дърво, което православието да зачита като светиня. То не е взето от манастирския дръвник и не е затворено
херметически нарочно. Тези неща не искат научно доказване, вярата не подлежи на доказване. Тя е продукт на човешката душа, сетивност
и стремеж към уеднаквяване със своя творец. За мен, както и за стотиците, които присъстваха на литийното шествие, няма съмнение, че
това е частица от Светия кръст господен.
- Според Библията, когато Елена намира Светия кръст, възкръсват мъртъвци. Какво знамение е това за България сега?
- Частиците ще бъдат изложени за постоянно поклонение в храма "Успение Богородично" в новостроящия се манастир в покрайнините на
Кърджали. Той ще е един неизчерпаем източник на духовна енергия за изцеление на душевните и физически недъзи и болки на българина.
Това е знакът, че българският народ не е забравен от Бога и си има своя небесен закрилник - Исус Христос, и че оттук нататък
предстоят хубави дни.
- Мислите ли, че за духовното в България се отделят достатъчно средства?
- Последните години в България прекалено много и бързо се комерсиализира мисленето. Стига се до принципа "Парица е царица". Разрушиха
се, макар и измислени, стари ценности и традиции. За голямо съжаление българинът престана да дава пари за църкви. Това е един много
лош симптом, който говори за сериозна ерозия на българския национален дух, за това, че народът стои далече от църквата, както и
самата църква и по-скоро нейният клир е на разстояние. Трудно може да се каже, че Българската православна църква е народностна и че
народ и църква са едно цяло. От доста години църквата съществува сама за себе си, за да задоволява комерсиалните потребности на своя
висш и низш клир.
- В Родопите, а и не само там, непрекъснато изникват новопостроени джамии. Излиза, че мюсюлманите държат повече на вярата си от
нас.
- Парите идват от арабския свят. При всички случаи това не са чисти пари, те целенасочено се дават в Родопите. За голямо съжаление в
България броят на джамиите и църквите се изравни. На 500-600 хил. мюсюлмани има 6 млн. православни християни. Имаме две семинарии,
които трудно можем да запълним с ученици. Там куцо, кьораво и сакато кандидатства и бива приемано. Завършват най-послушните и
най-посредствените. По-будните и интелигентни деца са изхвърляни още през първите месеци и години. За голямо съжаление една от
семинариите се управлява от изявен хомосексуален ректор. На въпросните 500-600 хил. мюсюлмани има пет средни училища и висш институт.
Тези неща говорят за незаинтересованост и денационализираност на българския народ. Политиците развращават чрез корупция и чрез
безчовечното и недържавно отношение. Изобщо, мисля, че много безстопанствено политиците се отнасят към паството си.
- Настъпва ли ислямският фундаментализъм в България?
- Той настъпва от много години. Някога имаше отпор. Докато сега той най-тържествено шества из Родопите. Ислямистите дори вече
престанаха да се крият и замаскират под формата на благотворителни организации. Днес това се върши като нещо естествено под формата
на защита на религиозните права.
- Повлия ли на етническия баланс у нас участието на ДПС във властта?
- Да. Досега българите християни и приемащите нашата вяра в Родопите са изцяло подтискани. Лишени са от елементарните си права. От
години не можем да построим една църква в този регион поради пълновластието на ДПС и поради претенциите за монополизъм на ислямските
духовници.
- Вярно ли е, че на българи се отказва работа в Кърджали за сметка на етнически турци?
- Да, а тези българи, които още са на работа, се изгонват под предлог за съкращения или кадрови рокади. Подменят се кадри след
безпринципни политически пазарлъци. Хора с висока квалификация се заменят с полуграмотни, но верни на политическата кауза на ДПС.
- Преди няколко дни Фикри Сали заяви, че висшият им духовен съвет има претенции към сградата на етнографския музей в Кърджали. Как
ще коментирате този факт?
- Като една демонстративна наглост и ориенталска самоувереност. Тук не става въпрос за права, а за привилегии. Отдавна тук, в
Родопите, става въпрос за самовластие и налагане на принципи на една дуалистична турско-българска държава. ДПС го налага, а
правителство му припява в това. Няма никакво усещане, че България е християнска държава. Не може ДПС да диктува облика, политиката,
традициите на държавата ни. Оказва се, че българите сме малцинство. Лично мен ме е срам от такава безхарактерна и безпринципна
политика.
- Как гледате на закон за предотвратяване на дискриминацията? Той беше завоалиран под формата на някакво равенство на половете,
сексуалната ориентираност и чак накрая се споменава за малцинствата.
- Всъщност скритата идея и замисълът на целия проектозакон са малцинствата, даването на изключителни и безконтролни права, които и
без този закон са на път да заглушат и да задушат българския етнически елемент - българския народ. По изследвания на ООН през 2050 г.
българският етнос ще бъде малцинство. Вероятно това също е взето предвид. От друга страна, правата на хомосексуалисти и други
всевъзможни аутсайдери в обществото води до окончателното и безвъзвратно разбиване на ценностната ни система - отродяване и всичко
останало.
Интервюто взе Даниела Добрева. Препечатано от © вестник "Монитор", 7 Декември 2002
В България цари беззаконие, липсва всякаква държавност и политика за единство на народа. Всички говорят за евроинтеграция, а не за родолюбие и българщина, казва председателят на Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча"
Ана Михова
- Продължават ли още набезите на фундаменталистки секти в Родопите, отец Саръев?
- Не са секвали. Това че не се говори, не означава, че не съществуват. Не се споменава, защото в България цари беззаконие, липсва
всякаква държавност и политика за единство на българската нация. Всички нехаят. Вперили сме се в Европа. Мислим, че единствено и само
това ще спаси държавата и обществото. Вече като отидете на село и баба Иванка говори за евроинтеграция, а не за родолюбие и
българщина. На никой обаче не му е ясно за какво става въпрос. А Европа отдавна е загубила своите ценности, нашите пък ще бъдат
напълно разбити. Днес световните ценности са твърде пошли. Напоследък даже чуваме за хомоценности. Натискат депутатите ни да приемат
закона за хомосексуализма, нашите парламентаристи пък такива неща с радост приемат. Страхувам се, че нищо няма да получим, а само ще
загубим.
- Защо спря да се говори за сектите, намаля ли влиянието им?
- Обществото спря да говори и това е твърде симптоматично. Българският народ изпадна в депресия, той не храни никакви илюзии и оттам
нататък неговите интереси и стремления се свеждат до чисто елементарни и потребителски дейности за насъщния хляб. Сектите успяха да
постигнат една от основните си задачи - да приспят общественото мнение. Мисля, че тепърва ще дойдат неприятните резултати.
- Към вас обръщат ли се хора, които са се откъснали от секти?
- Непрекъснато. Търсят ме за консултации, беседи, да ги посветя в истинската православна вяра.
- До какво ще доведе сближаването на църквата с новата власт?
- Нищо добро няма да се случи. Напротив, сближаването на църквата с управляващите винаги води до поставяне на църквата в подчинение и
в услуга. Нямам нищо против църквата и държавата да работят заедно, защото не сме врагове. Но не както сега, управляващите да се
ползват от това и да отлагат агонията, която така или иначе предстои.
- Вие съзирате ли опасност църквата да бъде подчинена на властта?
- Тя вече е в подчинение. Друг е въпросът доколко ще успее висшият клир да се възползва от тази близост и да спечели нещо. Но се
съмнявам в тяхната далновидност.
- Как гледате на идеята православието да стане официална религия?
- Трябва да бъде така, духовната ни същност е православието. Всяка държава, уважаваща себе си, е изградена на основите на религиозни
традиции. Исторически православната църква се е наложила като водеща у нас, защото българският народ от 1300 години съществуване,
1100 години е в лоното на православието.
- Приемането на подобен закон няма ли да роди напрежение между различните религиозни общности?
- Не бива да се създава напрежение, напротив. Българите винаги са били толерантни към другите вероизповедания. Това е в резултат на
историческата съдба и на геостратегическото положение на България на Балканите, където са преминавали и преминават потоци от хора.
Създаването на определено политическо, религиозно или етническо напрежение ще бъде демагогия и злоупотреба с толерантността на
българина. В Турция, например, със закон официалната религия е ислямът, в Гърция - православието. И никой не бива да ни обвинява,
нито пък да се съмнява в нашата искрена обич към останалите, които не са православни.
- Но политици и различни организации ще се възползват от подобен текст, за да натрупат актив.
- Безспорно, ще бъде използвано и ще има злоупотреби. Но достатъчно права и свободи са дадени на всички вероизповедания в България.
Не могат да се оплачат нито католиците, нито мохамеданите или пък протестантите от нетърпимост. Ако се появят претенции, те ще бъдат
спекулации. Не бива заради въшките да горим юрганът.
- Светият синод помага ли ви в начинанията в Родопите?
- Помага ми, като не ми пречи. Това не е малко.
- Получавате ли помощ от държавата, от партиите?
- Имам добри приятели в България, които са с добри материални възможности. Имам и свои последователи. Те ми съдействат за чисто
организационната работа и финансово за изграждането на православни храмове в Родопите. Едни такива велики мои приятели са двамата
братя Атанас и Пламен Бобокови от Русе. В момента с техни средства изграждаме първия за Източните Родопи православен манастир в
Кърджали, където живея и където е седалището на Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча".
- До преди години не се градяха храмове, не мислите ли, че сега се отива към другата крайност?
- Напротив, тепърва в Кърджали и Родопите ще трябва да се изграждат православни храмове и манастири. Има илюзия, не знам по какъв
начин създадена, че там не живее християнско население. В Родопите са изключително и само българи, с малки изключение в Кърджалийско,
където има и тюркоезично население. Така че, разгражданото и рушеното в продължение на 600 години не може сега за 6 или 10 години да
се възстанови. Родопите тепърва ще изживеят своето възраждане. Сега те трябва да се върнат в лоното на православната църква.
- Колко са хората, които приеха от вас православието?
- Често ми задават този въпрос и никога не съм могъл да отговоря. Връщането в православната църква е процес, а не отделни случаи в
конкретно населено място. Затова се интересувам как да ускоря процеса.
- Увеличават ли се тези, които искат да приемат православието.
- Да, с всяка изминала година. Мисля, че в скоро време броят им ще нараства в геометрична прогресия. Всичко е въпрос на време и е в
ръцете на Бога.
- Бедността влияе ли все повече хора да се обръщат към вярата?
- Абсолютно, материалното положение влияе върху поведението и мисленето. Ако правителството има положителен поглед върху този процес
и запалва искрата, че родопските българи са християни и тяхното място е в българската православна църква, ако проявява разбиране и
милост към Родопите и ги включва в определени програми, ще има далеч по-добри резултати. Днес, за съжаление, нито православната
църква, нито някой друг се интересува за духовната съдба на тези хора.
- И ДПС ли не се вълнува от съдбата на хората, с чиито гласове управлява региона?
- Движението проявява интерес доколкото, където има възможност гледа да ислямилизира и да потурчва това население. Родопчани са
избирателна маса за ДПС. Възприемат хората само като електорат.
- По-зле ли се живее сега в Родопите?
- Много по-зле. И за съжаление от ден на ден става все по-лошо. Но трябва да бъдем оптимисти, може би ще дойде време и който оцелее,
ще е по-добре. Не е в моята специалност да казвам кога ще се подобри материалното положение на българския народ. Аз съм духовник и
интересите ми са в духовната сфера. И в този смисъл вярвам, че Бог има своя положителен план за Родопите и въобще за България,
когато, както се казва, му дойде времето.
- Не изпусна ли църквата своя шанс да се доближи до хората?
- За съжаление, православната църква няма мисионерски традиции. Свещениците си стоят в храмовете, имат си определи дни за
богослужение и всеки, който иска, отива при тях. Но българският православен свещеник не ходи между хората, както и не извършва
по-широка благотворителна дейност, което е жизнено необходимо. Трябва да се търсим взаимно. Това е много важно сега, защото
българският народ отсега нататък е поставен пред тежки изпитания. Трябва да сме готови за тях.
- Търсят ли ви за съвет политиците?
- Да и не виждам нищо лошо в това. Христос казва, че всяка власт се дава свише от Бога и че никой няма власт по-голяма от Бога. Но
политиците са дължини да управляват съобразявайки се със Светото писание, да ръководят с мир и любов.
- Вие виждате ли някой, който да управлява така?
- Затруднен съм. Очаквам да срещна в бъдеще такива, които ще бъдат пастири в евангелския смисъл на думата.
- Как гледате на цялата еуфория около идването на папа Йоан Павел Втори?
- Има нещо твърде неясно около идването на папа Йоан Павел Втори и твърде безпринципно, както в поканата така и в подготовката на
посрещането му и в самото обикаляне. Няма единомислие. Той е едновременно и държавен глава, и глава на католическата църква. И не се
знае в качеството му на какъв е тук. Освен това той не е поканен нито от държавата, нито от църквата, а от инициативен комитет със
съмнителни и неясни цели от още по-съмнителни личности. Нямам представа папата на какво разчита. Подозирам, че дори не му е твърде
ясно за какво става въпрос поради напредналата възраст и многобройни душевни и телесни болести. Страхувам се, защото винаги, където
минава, настъпват апокалиптични природни бедствия. Дори вече в Пловдив започнаха. Земята се люля, а не мога да си представя какво ще
стане в деня на пристигането му.
- Имате ли конкретни наблюдения, за да твърдите за апокалиптични бедствия?
- Имам такова впечатление. Дори в Израел като отиде, представяйки се за миротворец, той не занесе мира. Ето виждаме колко
по-нечовешки стават взаимоотношенията между Палестина и Израел. Конфликтите се задълбочават и могат да застрашат световния мир.
Препечатано от © вестник "Монитор", 22 Април 2002
- Това, което се изучава в училище в часовете по религия, достатъчно ли е на учениците, за да направят своя собствен избор на
вяра? Необходимо ли е още нещо да се направи?
- Много отдавна е направена констатацията, че българското училище образова, но не възпитава. Това още навремето го е казал Екзарх
Йосиф - един голям педагог и капацитет в тази сфера. До този извод стигат и много други педагози и общественици, пряко или косвено
свързани с възпитанието и образованието на подрастващото поколение. Аз се учудвам, защо българското общество в периоди на екстремални
обстоятелства в държавата, е вперило така отчаяно поглед в училището, в обучението по религия. Да се твърди, че изучаването на
религия в училище ще реши нравствения и духовен упадък на обществото, че ще предпази децата ни от наркотици, престъпност, проституция
и цялата тази морална помия, която ни залива, е меко казано абсурдно. Веднага искам да подчертая, че въпреки всичко - това е една
стъпка напред. И най-дългият път започва с първата крачка. Но не бива обществото да прехвърля всичките си надежди, тежести,
задължения върху училището. Там се преподава един съвсем незначителен обем познания от историята на една или друга религия, което
съвсем не означава, че това ще направи учениците религиозни и вярващи. Познанието за Бога не е вяра. Децата преди всичко трябва да
бъдат възпитавани в процеса на опознаване на религията, и това трябва да стане в естествената среда - в енорийските църкви, в
съседните близки манастири, параклисите. Там, където съществува самата атмосфера на религиозност, където има необходимия декор, който
предизвиква молитвено настроение и страх Божий, където има миризма на тамян, на свещи, на босилек, където се усеща диханието на Бога.
В училище това се изучава формално, бездушно, дава се минимален обем от познания, което все още не е вяра. В основата на религиозното
възпитание и обучение трябва да залегне основния фундаментален въпрос - подрастващите да бъдат убедени, че нямат случаен произход, а
са създадени по образ и подобие Божий и са сътворени с много любов от Него, предназначението им е непрекъснато да се
усъвършенствуват, уподобяват със своя творец и тяхната основна функция в живота е да обичат ближния си, да обичат Бога. Те трябва да
хармонизират личния със обществения интерес. Върху тази основа лесно се гради.
- За кое е по-правилно да се говори на децата - за религия или за вяра?
- Още със засукването на майчиното мляко на децата трябва да се говори, че те не са случайно попаднали на този свят, че те са
създадени от Него с много любов, по образ и подобие Божие, и че тяхната задача е непрекъснато да се усъвършенстват, за да бъдат
изградени личности и готови от временния краткотраен живот на тази земя да влязат във вечния и блажен живот, който Бог е подготвил за
всеки, вярващ в Него и изпълнява волята му. И това не трябва да се обяснява чрез сухо формулирана теория. Още като проходи детето
трябва да започне да усеща света около себе си, да бъде възпитано да се отнася с любов и уважение към всяко божие творение - към
птичките, които кацат на неговия прозорец, към буболечките пълзящи по земята и т. н. Нашата задача като възрастни и родители, е да ги
направим милостиви и състрадателни, да носят божията любов.
- Във времето на глобализацията запазването на националния български дух, ще ни дръпне ли назад или ще ни тласне напред, по-бързо
да се приобщим към останалия свят?
- Във времето на глобализацията да се говори за българския национален дух е много уместно, мъдро и държавнически прозорливо, защото
този процес е много опасен за малките народи, какъвто е нашият. Ако ние не сме внимателни, ако не се вземат необходимите мерки
цялостно като държавна политика, като по-широк общ процес за съхраняването именно на българския национален дух, малка България, която
има богата древна култура и традиции, ще остане само едно географско понятие. Страната ни трябва да бъде по-скоро държава на духа,
отколкото със строги териториални и икономически граници. Държава на духа - това означава да има един народ с много силна и мощна
църква, която и за в бъдеще да утвърждава и възпитава българската национална идентичност и българския национален дух. Центрове на
духа, на националните и на християнските ценности са църквите, особено манастирите, училището и българските читалища. Това са трите
мощни стълба, които израснаха по време на българското Възраждане, изградиха се и извършиха българското национално Възраждане,
доведоха до създаването на българската самостоятелна държава. Те и за в бъдеще ще трябва и ще играят такава роля. Вече около милион
от българския народ се е пръснал по всички краища на света. Много от тях се измъчват от носталгия по родния край, по своите близки.
Част от тези хора, които са с измъчени души, един ден ще се завърнат, други ще идват по родните си места, за да лекуват душевните си
травми. А това може да стане само чрез църквите, манастирите, читалищата. Иначе има реална опасност българският народ да се размие в
европейската общност и да остане само един спомен.
- Днес ние живеем във времето на аудиовизията, когато по различни пътища ни се правят всевъзможни внушения. Трудно ли усвояват
младите хора християнските ценности в тази среда?
- Имаме прекрасни млади хора, ученици и младежи, които са много будни и искат много да знаят. Те са много информирани за много неща в
света, но за съжаление малко знаят за нашите български национални ценности, въобще за българската национална култура в миналото и в
настоящия момент. Те нямат елементарни познания за нашите класици, за историята, но не са виновни за това. Децата са образ и подобие
на възрастните и те са това, което са им написали върху душичките и сърцата. Днес нашите младежи почти пребъдват в една духовна
пустота, защото обществото ни е такова. Кризата днес е духовна, а в резултат на нея идва и менталната криза. В такива кризисни
ситуации би трябвало българският национален дух да се мобилизира и да дава своите големи плодове. Аз съм сигурен, че въпреки
глобализацията, въпреки тежката духовна и икономическа ситуация у нас българският народ ще направи своя цивилизационен отпечатък
върху европейската общност. И ако днес сме в такова тежко състояние, то е изпитание от Бога, за да можем да израснем от мъките и
страданията - той дава изпитания на силните, и щади слабите.
- Нашите читатели са учители - предимно членове на Синдиката на българските учители, които се обединяват не само за да защитават
социалните си права, но и за да бият камбаната за значими проблеми в българското образование. Да допуснем, че тази неделя те дойдат
тук в храма - за какво бихте им говорили, вашето послание към тях?
- Педагозите трябва да знаят, че децата са ни дадени временно от Бога, за да ги отгледаме и направим достойни христови чеда и
последователи. Бих им напомнил, че за възпитанието на всяко дете ще ни бъде търсена отговорност. Трябва да внимаваме, защото Исус
Христос казва, че именно на децата принадлежи царството Божие и този, който постъпи неправилно към едно от тях - да си слага
воденичен камък на врата и да скача в океана, защото за него няма да има милост. И още нещо бих им казал: Император Тит е имал една
опитомена сърничка, която се разхождала в имението му и той много я обичал. За да я запази от злосторници, й закачили златна табелка
с надпис "на царя съм". На гърдите на нашите дечица също има табелка, на която пише: "на Бога съм". Всички трябва да внимаваме на
какво ще научим децата на Бога и как ще му ги предоставим един ден. Може би, точно от възпитанието на децата ще се реши и нашата
съдба в бъдеще, за всеки един от нас поотделно и за всички ни като народ - дали ще влезем в царството небесно или ще бъдем в Геената
огнена.
Препечатано от © Вестник "Учителско дело", 7 ноември 2002. Интервю на Таня ЛЕОНИДОВА
www.Pravoslavieto.com