- Отец Йордан, сигурно никак не е лек пътят, по който вървите вече девет години - пътят към душата на хора, които са извършили тежки престъпления?
- Първата служба [в затвора] беше на втори юни 1994 г. Там беше открито едно малко параклисче "Св. Архангел Михаил". Като всяко начало повечето затворници идваха от любопитство, но постепенно започнаха да го посещават на групи, на отряди, появиха се първите желаещи да приемат Свето кръщение. От 1994 г. досега са кръстени над 800 души. В първите няколко месеца, когато заочнах да служа в затвора, и аз бях с едно предубеждение, което за съжаление обществото ни създава, виждайки нещата отвън. Но още по време на първите няколко служби видях как се разплакват някои затворници. Тогава човек разбира, че човешката душа е нещо необятно, че наистина доброто е това, което има живот, което има битие. Злото е липса на добро, някакво моментно състояние, в което човек изгубва опора в душата си.
Много е сложен диалогът с хора, лишени от свобода. Някои от тях са извървели пътя към промяната, но има и такива, които стигат донякъде във вътрешното избистряне на отношението си към света, после пак по някакъв начин се озлобяват и се връщат към онези стари рамки, в които им е по-удобно. Тъй като затворниците с доживотна присъда са на по-специален режим, сами в килиите си, душевното им състояние е много особено. Има млади мъже под 30-годишна възраст, които по силата на сегашния закон знаят, че до края на живота си ще останат между тези четири стени. Иска ми се да имам повече време да изслушвам всеки един от тях. Човешката душа е нещо голямо. Неслучайно в Светото писание е казано, че една човешка душа струва много повече от целия свят с всичките му богатства, защото в нея има Божи дъх, има безкрайност, която не се обхваща.
- По Ваша идея добри християни са започнали да посещават затворници, които нямат близки. Как се приема тази инициатива?
- Сред затворниците има такива, които нямат никакви близки, израстнали са в домове за деца без родители, няма кой да ги извика на свиждане. Не е само въпросът в храната, която се носи в тези дни, а за чисто човешкия контакт - да не се чувства човек съвсем забравен от света, да знае, че някой накъде мисли за него. Има и такива затворници, чиито близки са се дистанцирали от тях след извършване на престъплението и от години никой не е пожелал да ги види. Разговаряхме с арх. Ваня Тончева, която започна с голямо желание, организира една група ученици, които приготвят храната. Всяка събота и неделя има хора, които посещават затворниците по списък, купуват им дребни неща, кооито не представляват ценност за нас, но в затвора имат друга стойност – bic-чета, пликове за писма, листове хартия. С някои от доживотните затворници заппочнаха да си кореспондират, правят си свиждания, пращат им различни неща. Има християни, които си допаднаха с някои затворници и контактуват само с тях.
Велико нещо е човек да срещне човек. За съжаление ние сме се отучили да усещаме тази утеха от разговора с човека до себе си. Забравили сме да бъдем взаимно съпричастни едни към други. Именно това се стараем да пробудим сред хората, лишени от свобода.
- Как върви строежът на храма в затвора?
- Освен параклиса "Св. Архангел Михаил", има още два – в ТПО "Черна гора" и в помощното стопанство, но с времето се оказа, чете са малки и се налага поредица от служби. Първата копка на храма, който носи името на св. Николай Мирликийски Чудотворец, покровителят на затворниците, бе направена от Негово Високопреосвещенство Дядо Галактион. Мястото е до училището, което съдържа и символика. Идеята ни е той да израстне по всички канони на православната църква. Самият камбанен звън си носи своето послание, носи своята утеха своя мир. Камбанният звън е едно просветление за душата. Когато човек го чуе, усеща живинка в сърцето си. Има голямо разбиране от ръководството на затвора в лицето на неговия началник Иван Карушков, който много помогна за този строеж. Това е заведение с особен режим – ако няма синхрон между духовенство и ръководство, нищо няма да се получи.
Необходими са още 7000-8000 лв за довършване на храма "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". Но няма храм, който да не е започнат и да не е завършен. Всяко нещо на тази земя си чака времето, макар че с човешката си логика не виждаме хармонията около нас. Дори и в най-големия безпорядък, дори и в най-голямата човешка болка Бог присъства там.
- Вие сте духовник от десет години, но благодарение на вашата активност заппочна още един градеж – на храма в квартал "Зора".
- Когато дойдох в храм "Света Богородица", живеех в квартал "Зора". Там нямаше параклис, а кварталът е отдалечен, вярващите нямаше къде една свещичка да запалят. С помощтта на местните хора успяхме да обурудваме читалището, да го обновим и измажем, от Дирекцията по вероизповеданията ни дариха дървен материал, в затвора ни изработиха иконостаса и така го преустроихме на параклис.
В деня на освещаването на параклиса Дядо Панкратий направи и първата копка на бъдещия храм "Св. Паисий Хилендарски". Оказа се, че у нас няма храм на името на този голям българин, на този застъпник пред Божия престол няма. Тогава нямахме никакви средства, но презумпцията беше да запазим мястото.
През 2001-2002г. дойде време за изграждане на храма. Плочата е излята, тази година ще се купят керемиди, дограма. Годините са нелеки, абсолютно всичко по храма е направено с дарения. Дирекцита по вероизповеданията се отзова с 2000-3000 лв.. които за нас са много важни. Митко Динев и Антон Андронов ни дариха бетон за нулевия цикъл, за покрива също ни направиха дарение. Хората от квартала ни помагат кой с каквото може и най-вече с труд, защото нямат средства.
Аз се радвам, че нещата тръгнаха, защото квартал "Зора" е ощетен в много неща. Хубавото е, че към параклиса има неделно училище за деца, започна курс по английски език, сега предстои компютърно обучение. Изнасят се лекции на възрастни. Към параклиса сме поканили д-р Атанасова и д-р Бозаджиева, които напълно безплатно преглеждат нуждаещи се. Имаме и юрист – Боян Бонев, който дава безплатни консултации. Желанието ни е да завършим храма и, благодаря на Бога, чувствам подкрепата на всички.
Публикувано във в-к ""Бизнес поща", Стара Загора, април 2003.
www.Pravoslavieto.com