Сигурен съм, че "Пътуване към Йерусалим" ще се гледа по света, защото касае милионна публика
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА, 22 Август
2003
От днес по родните екрани тръгва най-новият български филм "Пътуване към Йерусалим" на режисьора Иван Ничев. Лентата
беше заснета с рекордния за страната ни бюджет 1 300 000 лева като копродукция с германската телевизия ARD.
- Г-н Ничев,
напоследък филмите ви са посветени все на Холокоста, това ли е темата, която осигурява зрители?
- В предишния ми филм "След
края на света" нямаше Холокост. Беше завръщането на български евреин в земите, в които е отрасъл. Взех го като повод да разкажа
какво се случи тук след войната до наши дни. Така че, тази тема не беше засегната. В "Пътуване към Йерусалим" обаче разказвам за
две еврейски деца, попаднали в България. Чичо им умира във влака на път за Варна, където трябва да се качат на кораб и да
отпътуват за Обетованата земя. Децата са спасени от трупа пътуващи артисти.
- Бюджетът ви е рекорден за родните мащаби…
- Вижте, киното не би трябвало да бъде само сбор от личните амбиции на отделните творци и човек предварително трябва да
помисли за публиката, която ще го гледа. Струва ми се, че тази тема е важна. Според световната статистика българите са спасили
своите 50 000 евреи -и това е факт. Дадох си сметка, че един такъв филм струва доста пари, а в България няма кой да ги даде. И
затова направих копродукция. Съдбата ме срещна с продуцента Ханс Хонерт. Използвах като документална основа книгата на проф.
Михаел Бар Зоар "Извън хватката на Хитлер" и се насочих към периода 1939-1940 година. Тогава хиляди евреи от Централна и Западна
Европа бягат през Варна, Констанца или Истанбул към Палестина. Направих сценария заедно с Юрий Дачев. Проф. Владимир Игнатовски ми
беше консултант. Всичко обсъждахме и с нашите немски партньори.
- Какво научихте от собствения си филм?
- Че
българинът е много толерантен народ и трябва много да се ровиш, докато намериш примери за нетърпимост и ксенофобия. За разлика от
много по-цивилизовани нации като французи, чехи или поляци.
- Това не е ли легенда?
Никаква легенда не е. Българинът
е способен на безкористни прояви на себеотдаване към другия човек, дори когато е много затруднен. Това е нещо, което трябва да
помним, че притежаваме. Разбира се, в трудно време като нашето такива чувства започват да притъпяват. Но не бива да мислим, че
нашият народ не е способен на великодушни жестове към ближния. Историята го показва и това е национална гордост. Затова съм
спокоен спрямо всички онези, които ще гледат "Пътуване към Йерусалим". Евреите по света са много и съм сигурен, че ще имам поне
тяхната публика. Те вече гледаха предишния ми филм, познават името ми, а и са заинтригувани от темата. Тя дава шанс за българското
кино да бъде видяно! Защото, ако някой от моите колеги се осмели да каже, че е сигурен и някой ще купи да гледа лентата му в някое
кино в света, просто ще излъже. Много съжалявам, но положението е много лошо.
- Тоест "Пътуване към Йерусалим" е
комерсиален филм?
- При всички случаи. Той започва да става комерсиален в момента, в който правя копродукция с германците,
защото те имат изисквания към филма. Той трябва да задоволи немската публика, да я ангажира с нещо. В копродукицята е ARD, която е
обществена телевизия. Филмът е 112 минути, намаленият вариант за ARD е 88 минути и 30 секунди. Ще бъде излъчен в праймтайма след
новините.
- Продукцията ви вече беше показана в Германия…
- Да, беше на 14 юли и съм много доволен. Мина при пълен
салон и много добри отзиви, плюс декларация от страна на немските колеги, че както първият филм е родил втория, така и този ще
роди трети филм. Но какво значи комерция? Смисълът, който доскоро влагахме в тази дума беше негативен. А днес тя е нещо, което се
мъчим да продадем, да се гледа. Това е все пак шанс да се види българска култура навън. Този филм ще бъде гледан в Германия,
Австрия, немска Швейцария, Лихтенщайн - понеже ще бъде излъчен по ARD. Та само една Германия е 90 милиона! А тук в България правиш
филм, който да седнеш да гледаш с приятели. В тази връзка искам да призова зрителите да гледат, да подкрепят българското кино!
- То обаче много рядко предлага добро качество.
- Може и да е така. Но, ако искаме да се чувстваме българи, хубаво е да
четем български автори, да слушаме наши песни, да гледаме наше кино. Това няма да стане, ако гледаме само "Терминатор" и
"Матрицата".
- Като говорим за наши филми, какво е последното развитие около закона за българското кино?
- Смятам,
че ще бъде фатално за българското кино, ако до края на септември не бъде приет този закон. 2003-а беше нулева година и ако той не
влезе, и догодина ще се повтори същото. Хората са безработни, нашият помощен персонал изчезва, защото не може да си изкара хляба и
се ориентира към други професии. Събираме хора като остатъци от разбита армия, а не бива. Може ли една нация да съществува без
духовните си прояви? А киното е една от най-комуникативните прояви на човека и има възможности да кореспондира с хората от други
страни. Нашият театър колкото и да е добър, той никога няма да бъде видян в центъра на Париж, Лондон или Ню Йорк, докато един
български филм може да отиде. След като вървим към глобален свят - трябва да се погрижим за киното си. Един филм е страхотен
парламентьор към всички, които искат да видят как живеят българите. Той свършва много повече работа от трима външни министри.
Moнитор, 22 Август 2003
Виж също:
www.Pravoslavieto.com