Не смятам, че към ЕС и военната му структура НАТО трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в ръка и с
угодническо благодарствен поглед в очите
Божидар Димитров е историк, д-р на науките. Роден е в гр. Созопол през 1945 г. Специализирал е палеография в Париж и Ватикана.
Директор е на Националния исторически музей. Автор е на над 30 книги в областта на късносредновековната българска история. От
последния конгрес на БСП е член на Висшия съвет на партията. Женен, с една дъщеря.
Капка Георгиева, 31 Декември 2002
- Г-н Димитров, с книгата си "Българите - първите европейци" не хвърляте ли ръкавица към тъй наречената Европа, която не ни е
признала официално за европейци?
- Аз не смятам, че към Европейския съюз и военната му структура НАТО трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в
ръка и с угодническо благодарствен поглед в очите. В книгата си аз уточнявам списъка на българските приноси в европейската
цивилизация, които ни дават право да влезем в обединяваща се днес Европа с гордо вдигната глава и дори с лека надменност. Все пак,
докато прадедите на днешните белезникави брюкселски чиновници, облечени в проскубани кожи, ровеха в торфените блата на
централноевропейските равнини, за да открият някое съедовно коренче, в българските земи вече цъфтеше висока цивилизация.
- Не се ли притеснявате, че ще ви обявят за националист?
- Аз никога не съм отричал, че съм националист. Което означава, че съм европеец - такъв, какъвто го виждаха и искаха бащите на
Европа. Европа, в съдружие на горди нации, всяка влязла със своите постижения и със своята култура в семейството на европейските
народи. Европа никога не е виждана от създателите й като сборище на свободно плаващи робинзоновци, лишени от памет и национална
идентичност.
За да бъда убедителен в максимална степен, както и за да пресека в зародиш обвиненията в ура-патриотизъм, в книгата си аз съм
посочил като български приноси само тези, които са посочени и в академичните трудове на изтъкнати европейски историци, но са
останали известни само на световната академична общност. Първият от тях безусловно е, че със самото си създаване българската
държава, чийто северни граници стигат до Полша, прегражда пътя на варварските племена към Централна и Западна Европа и им дава
възможност след 400 години нападения спокойно да се развиват. До 680 г. всъщност Европа е почти напълно унищожена от готи,
вандали, хуни и авари, та се налага ирландски монаси, оцелели на отдалечения си остров, да християнизират постепенно и наново
Стария континент. Поради което един от тях - Свети Бенедикт, е обявен за покровител на Европа. Той стои самотен на този връх до
1979 г., когато същото качество ще получат от Папството и Св.Св.Кирил и Методий, християнизирали чрез старобългарската азбука
Източна и Югоизточна Европа.
- Твърдите, че Тервел спасява Европа от първото мюсюлманско нашествие. Това на арабите…
- Разгромът на арабската инвазия, която откъсва Испания за осем века от Европа, от хан Тервел в 716 - 718 г. е българска заслуга,
призната още от десетки средновековни европейски автори. Те толкова са впечатлени от този български принос за опазването на
християнската, европейска цивилизация, че приписват на хан Тервел и други велики заслуги, каквито той няма. Приписват му например,
разгрома на всички племена, насочили се към Европа, за да грабят от север и дори покръстването на България. Тервел е герой на
десетки западноевропейски драми, романи, поетични сборници, в които громи враговете на Европа наляво и надясно. Последната книга -
в обем от 600 страници, на големия италиански хуманист Франческо Брацолини е написана в 1648 г. И ето за сравнение - преди няколко
дни излезе шумно рекламираната у нас книга "Карл Велики" на един от големите френски учени. Когато говори за отбиването на
страшната арабска опасност в началото на VIII век, той казва, че арабите обсадили Цариград, а самите те се чувствали обсадени и
накрая измрели, но въобще не пише кой ги е обсадил и вследствие на какво са измрели. А думата България се споменава само един път
и то в следния контекст - когато Карл Велики разбил аварите, остатъците от тях избягали в "бъдеща България". Това впрочем е
България на хан Крум, която е съществувала вече 200 г. Дори услужливият преводач (книгата е издадена със съдействието на Френския
културен център ) се е почувствал неудобно и под черта е обяснил, че за съвременната френска историография България съществува
едва след покръстването. Някои европейци много желаят да не ни е имало и с удоволствие зачеркват цели векове от историята. И
най-вече тези, през които сме поставили основите на европейската цивилизация. Ако България наистина я нямаше, както смята
въпросният съвременен историк, днес в Брюксел щеше да заседава не Съветът на Европа, а Световната ислямска конференция. Може би, с
председател Бин Ладен.
- Кое ви дава основание да смятате, че българският модел за устройство на държавата е победил в политическата битка?
- Създаването на модела на националната държава от българите в VII-IХ век побеждава модела на универсалната теократична държава на
средноевропейската политическа мисъл и става основа на бъдещото устройство на Европа - такава, каквато е и днес. Това пък казва
оксфордският професор Ричард Браунинг и нямаме и капка основание да не му вярваме.
- Как ще коментирате факта, че депутати от СДС и ДПС са били против парламентът да купува от книгата ви емисии на чужди езици за
подаръци на чужди гости?
- Първо, аз не съм предлагал книгата, а директорът на университетското издателство и от него знам случая. Парламентът и друг път е
купувал книги за подаръци, но с не толкова предизвикателно заглавие. Всъщност това е още едно доказателство, че една голяма част
от нашия политически елит няма достатъчно национално самочувствие(поради това, че е слабо образован и не познава историята на своя
народ), а също така, че предпочита да върви към Европа заднешком и с поглед на вярно, но кой знае защо виновно кученце. Ще им
подаря за Нова година по един екземпляр на български език, белким поне у някои от тях пламне достойнството на българи. Между
другото в Средновековието, в Европа и във Византия, когато са искали да кажат, че някой човек е много горд, наричали са го - "горд
като българин". Съществували са също така и други понятия в този смисъл: "българска гордост", "българска самоувереност" и пр.
Иначе книгата ми е издадена на пет езика и е богато илюстрирана със 173 цветни илюстрации.
- Как си обяснявате, че освен нашите депутати и в Македония негодуват срещу книгата ви?
- Аз много благодаря на македонските рецензенти, че са описали книгата доста подробно, което ще предизвика интерес към нея в
съседната нам страна. Ще се повтори случая с успеха на една друга моя книга "Десетте лъжи на македонизма", от която благодарение
на яростните критики, в Македония се продадоха 18 000 броя, а в България само 10 000. Между другото, част от рецензентите са
българи по национално съзнание, някои от тях са ми приятели и това е единственият начин да съобщят на македонското население с
колебаещо се национално самосъзнание, какво да чете по въпроса. Някои от тях се изхитряват да публикуват цели мои книги в 3-4 броя
на вестниците си, като поместват огромни цитати от тях, с доказателствения ми материал, след което теглят една малка критика,
следва огромен цитат, критика и т. н. Докато публикуват цялата книга.
- Какво ще пожелаете на българите за Нова година?
- Пожелавам на българите през новата година здраве, щастие и главно - гордо вдигнати глави. Ще перифразирам леко полския химн и ще
им кажа - България няма да загине, докато е жив дори един българин.
Вестник "Монитор" 1 януари 2003
www.Pravoslavieto.com