Депутатът от НДСВ Борислав Цеков: Държавата се подигра с православната църква

Надявам се още другия месец да имаме нов Закон за вероизповеданията, казва вносителят на първия законопроект за релегиозните общности у нас
 

КАТЯ МИХАЙЛОВА

- Г-н Цеков, говори се, че вашият законопроект за вероизповеданията ще бъде предпочетен за гръбнак на новия закон пред другите два – на Кирил Милчев и на Лютви Местан?

- Трябва да се вземе най-доброто от трите законопроекта, но ми се струва нормално моят законопроект да бъде в основата, тъй като има категорична и нееднократно изразявана подкрепа и от Светия синод на Българската православна църква, широка обществена подкрепа, както и становище на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет.

- Бихте ли посочили някои основни прилики и разлики между вашия проект и останалите два?

- Като говорим за прилики, мисля, че и в трите законопроекта по един категоричен начин се гарантира равнопоставеността на всички религиозни общности и институции в нашата страна и ненамесата от страна на държавната власт в делата на самоуправляемите религиозни институции. Онова, което отличава моя законопроект от другите два е, че той съдържа механизми, с които се цели уреждане на проблемите не само на всички вероизповедания, но и конкретно на православната църква с оглед на разколническите действия.

- Очаквате ли сериозни противоречия между вас и ДПС например по време на дебатите?

- Като достойнство на законопроекта на Лютви Местан например и частично на Кирил Милчев бих посочил детайлната регламентация на имуществените въпроси на вероизповеданията. В моя законопроект се предлага това да стане с отделен закон.

- Сега действащият Закон за вероизповеданията е от 1949 г. и очевидно е доста остарял. Предишното Народно събрание също обеща да се заеме с този въпроси, но така и не го уреди.

- На практика и трите законопроекта не казват нищо кой знае колко ново. Законопроекта на Лютви Местан е същият, който беше внесен и в предишния парламент, а този на Кирил Милчев, доколкото съм информиран, е готвен в предишния парламент от съветници на Петър Стоянов. Това личи по някои неизчистени терминологично понятия. Тъй като от време на време се чуват гласове, че и сегашният обобщен законопроект би трябвало да бъде предмет на експертиза от страна на Съвета на Европа, аз не смятам, че това е необходимо, тъй като такава експертиза вече има. Искам да изясним и една неточност и спекулация, която се чува от известно време. Говори се, че едва ли не в препоръките на Съвета на Европа има някакви много силни възражения срещу конституционната разпоредба относно източното православие и възпроизвеждането й в закона. Такъв текст просто няма, и този, който го твърди, нека го посочи.

- Кой има интерес от забавянето на приемането на Закон за вероизповеданията?

- Смятам, че беше необходимо ситуацията да узрее. Когато внесох своя законопроект в първия работен ден на Народното събрание миналата година, не само аз, но и широки обществени среди намираха за подходящо този въпрос да се реши в самото начало на мандата на парламента. Ето че сега, почти година след това, пристъпваме към обсъждане.

- От кого ще се представлява Българската православна църква според вашия законопроект?

- Както е предвидено в нейния устав, от Светия синод и патриарха. Всъщност, в чл. 5 от моя законопроект се конкретизира конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 3, относно източното православие.

- Какво се случва при това положение с алтернативния синод на Инокентий, който получи регистрация от Стефан Софиянски?

- Това се отнася не само за т.нар. разколнически синод. За всички лица и групи, които сега или в бъдеще биха се отделили от дадено регистрирано вероизповедание в нарушение на неговия легитимен устав се предвижда те да нямат право да носят идентично наименование и да не могат да се разпореждат с имущество на тази институция.

- Как ще се уреди връщането на имотите на БПЦ? Тези на католическата църква например бяха върнати със специален закон?

- Връщането на имуществото не само на православното, но и на всички вероизповедания, които имат основание за реституционни претенции, трябва да стане с отделен закон.

- Патриарх Максим се оплака на членове на Комисията по религиозните въпроси, че синодът няма пари дори за заплати на свещениците?

- Така е, и това се дължи най-вече на факта, че голяма част от имотите на БПЦ, включително и тук в София, са разграбени от разколниците.

- Заплаха ли е за православието посещението на папата у нас?

- Не бих се наел да давам такива оценки. Православието е тук от много векове, така че едва ли посещението на Йоан Павел втори би могло да има съществени негативи за църквата у нас.

- Онзи ден първият апостолически нунций у нас монсеньор Рици заяви, че папата отменил планирано посещение у нас през 1992 г. заради разкола в църквата. Този въпрос не е уреден и сега, но Йоан Павел втори пристига след няколко дни?

- Разкол вече няма. До 1998 г, когато в София се проведе Всеправославния събор с участието на всички глави на православните църкви по света, можеше да се говори за някакви лагери и разцепление. Решението на събора, че Светия синод и патриарх Максим са единствените канонични представители на православната църква, постави онези, които са се отделили, не просто извън нея, а извън самото православие. Що се отнася до папата, аз като православен християнин приемам неговото посещение откъм светската му страна и се радвам на удовлетворението на католическата общност у нас от посещението на техния духовен водач.

- Но групата за натиск "Новото време" събира подписка за прекратяване на разкола в църквата?

- Ние искаме да инициираме обществена подкрепа и дебат по този въпрос, тъй като смятаме, че въпросът с духовността не следва да бъде проблем на законодателна техника, който просто да се промуши през парламента, без обществото да разбере за какво става дума.

- Веднага ви цитирам данни на НЦИОМ, според които над 50% от българите не само са нерелигиозни, но са и напълно безразлични към проблемите на православието?

- Тези изследвания са частични. Нормално е в едно демократично общество да има и вярващи, и атеисти. Въпросът е, че БПЦ не е просто религиозна институция, тя е част от българската национална идентичност. Тя е регистрирала българската държава, а сега някой държавен чиновник се опитва да се я употребява и да се подиграва с нея.

- Вашият проект предвижда само съдът да се произнася по регистрацията на религиозните общности, а не Дирекцията по вероизповеданията. В този смисъл има ли нужда от тази институция и каква е нейната роля?

- Регистрацията на всички религиозни институции става с разрешение на съда. Той има право, без да е задължен, да поиска експертно заключение от дирекцията относно правното положение на дадена религиозна общност. Задължителното становище обаче в голяма степен ще бъде критикувано, тъй като има изрична препоръка от страна на Съвета на Европа да се акцентира върху съдебната регистрация.

- Имаше напрежение около определението "традиционна" или "официална" на БПЦ?

- В конституцията е казано ясно, че източното православие е традиционна за България религия. В никакъв случай няма да бъде официална, въпреки че в редица европейски държави-членки на ЕС, има обявени официални държавни религии. Тук искам да опровергая твърденията, че едва ли не ако се впише БПЦ като традиционна за България, това щяло да бъде нарушение на Европейската конвенция. В моя законопроект няма нито един текст, който да предвижда привилегия на БПЦ.

- Как ще се уреди финансирането на религиозните организации?

- В моя законопроект тази проблематика се урежда с отделен закон, но в другите два има разгърната уредба на възможностите за стопанска дейност. Мисля, че има възможност това да се уреди и в самия закон, като се потърсят например данъчни и митнически облекчения за религиозните институции, без да се оставя възможност за злоупотреби.

- Миналия месец министър Паси смени управата на Ефория Зограф, а от доклад на МВнР стана ясно, че за 2 години в българския манастир "Свети Георги Зограф" и скита "Достойно есть" не са постъпвали никакви средства.

- Има такива констатации и това е изключително тревожно. Това налага да се приеме и отделен закон за ефорията. Има внесен законопроект, но той беше неточен и не гарантираше употребата на средствата по предназначение.

- В какви срокове виждате приемането на Закона за вероизповеданията?

Ако се работи стегнато, в средата на юни можем да имаме нов закон.

Препечатано от  © вестник "Монитор", 16 Май 2002 

Депутатът от НДСВ Борислав Цеков: Всяка партия без физиономия е обречена

За мен БПЦ е институция, която не просто има национално значение, тя е крепител на българската нация и на българската държавност. Ние - и като законодатели, и като фигури в обществения живот, и като граждани, сме длъжни да прекратим безобразията, които държавата стори по отношение на нея

Капка Георгиева

 

- Г-н Цеков, на предложението ви Бойко Борисов да е кандидат за кмет на София царят реагира така: "Не знам какви ги пускат". Самият Борисов пък заяви, че не приема да се кандидатира. Обяснете какви ги "пускате"?

- Нашето мнение бе, че НДСВ трябва да се консолидира за кметските избори около кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София. И това да стане чрез дискусията, която да започне своевременно. Миналата седмица колеги депутати изразиха своето мнение, че Софиянски трябва да бъде номиниран от НДСВ за кмет. Ние с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски пък предложихме алтернативен вариант. Защото смятаме, че НДСВ трябва да мобилизира целия си политически потенциал за участието си в изборите в София, които са емблематични за цялата страна. Печелившата личност би бил Бойко Борисов. Не за друго, а защото той доказа, че работи ефективно в сектора за борбата с престъпността. С дейността си, със своето откровено поведение той спечели доверието на една голяма част от обществото, а това е огромен политически коз, който щеше донесе много позитиви за НДСВ като политическа сила.

НДСВ няма право на губещо решение. Партията НДСВ е създадена по конкретна организационна формула, която според мен не е достатъчно ефективна и която няма необходимия организационен, кадрови и политически потенциал да участва успешно в местните избори. Ние трябва да издигнем поне 15 000 кандидатури за общински съветници, 263 кандидати за кметове, а партията няма необходимите структури. Засега тя наброява 2500 членове. В този смисъл ние нямаме право на грешки, поне за изборите в София. Ако повторим колебливата си подкрепа, каквато дадохме на Петър Стоянов, ако НДСВ се присламчи към кандидати на други политически сили, окончателно ще остане без физиономия. Така рано или късно ще прекрати съществуването си.

Но, след като самият Борисов няколко дни по-късно отказа нашата номинация, въпросът е приключен.

- Защо смятате, че партията НДСВ няма силата, разума и добронамереността да изгради политическите си структури?

- Изграждането на структури не е въпрос само на сила и разум, а и на процедури, и на организационни устройства. Клубовете по интереси обаче не изграждат структурата на една партия. Структура на една партия означава възможност хората, които са съпричастни към политическата ни кауза, да имат възможност да участват и в процеса на вземане на решения. При НДСВ такова нещо няма. От моя гледна точка подходът, който избра мнозинството на учредителния ни конгрес, бе грешен. Но практиката и най-вече местните избори ще докажат дали това е така. Ако се докаже, че съм прав, НДСВ ще намери сили да се коригира.

- Защо за една година във властта НДСВ не можа да създаде силни личности? Имате един Бойко Борисов, когото използвате "пенкилер".

- Съгласен съм в известна степен. Този факт пак е резултат от политическия мениджмънт на НДСВ като формация. Говорим много отдавна, че ни е нужна банка кадри. Говорим, че са необходими ясни механизми за вземане на решения - от общините до национално ниво. Когато всичко това се превърне в практика, ще стане възможно в партията да се включат и да дадат своя принос и силни личности, управленци, политици, експерти.

- Формулата на успеха на Борисов, е че той действа и говори открито. Не се ли дължи кадровата криза в НДСВ на факта, че прекалено буквално изпълнихте препоръката на царя да станете "господари на мълчанието"?

- Ефективна и модерна политика не се гради с мълчание. Това, което г-н Сакскобургготски имаше предвид със своето изказване на времето беше, че има доста хора, които нямат опит и от тях реално можеха да се очакват грешки. Думите му обаче съвсем не означаваха, че политиката трябва да се води задкулисно, мълчаливо и непрозрачно.

- Софиянски беше човекът, който веднага след изборите заяви, че СДС трябва да влезе в управлението, да се коалира с НДСВ. Затова и беше низвергнат от СДС. Вие твърдите, че той е представител на друга тенденция. Няма ли НДСВ изкуствено да си създаде нов враг в негово лице, ако издигне свой кандидат за кмет? Днес (вчера – бел.ред.) Кирил Милчев е предложил кандидатурата на Емил Кошлуков…

- Когато се лансират други идеи за кметски кандидатури, това не означава, че се отрича потенциалът, в случая на Стефан Софиянски. Ако обаче той търси подкрепата на НДСВ, следва да се изчистят някои принципни различия, а за мен тези различия са ключови.

Например отношението на г-н Софиянски към Българската православна църква и фактът, че той, като кмет на София продължава да толерира разколниците. Той остана единствената институция в страната, която си назначи свой митрополит, погазвайки църковния устав и църквата като институция. Когато говорим за подкрепата на една кандидатура, става въпрос за подкрепа на определена програма. Ако се стигне до обсъждане на кандидатурата на Софиянски, той ще трябва да представи пред политическата сила НДСВ програмата си за следващия мандат и на тази основа ще е необходимо да изчистим онова, което НДСВ смята, че трябва да се коригира.

Що се отнася до номинацията на Кошлуков за кмет на София, колегите Кирил Милчев и Станимир Илчев очевидно високо ценят политическите качества на Емил Кошлуков. Но се съмнявам, че той ще приеме подобна номинация.

- Напълно съгласна съм, че толерирането на Инокентий от страна на Софиянски е груба грешка, но защо вие бавите приемането на Закона за вероизповеданията?

- Работата по трите законопроекта, които в момента се обединяват наистина тече бавно, но за съжаление, когато има няколко законопроекта по една и съща материя се получава така. Работната група вече напредна, 2/3 от консолидирания текст са уточнени и аз смятам, че до края на годината законът ще влезе в пленарна зала.

- Не ви ли смущава партньорството с ДПС? Докато вие процедурно се бавите със Закона за вероизповеданията, мюсюлмански фондации строят джамии, развиват програми за изучаване на Корана. От ДПС пък говорят за някакви инвестиции, които ту идват, ту изобщо не съществуват…

- Аз лично имам като свой категоричен ангажимент пред избирателите - волята да приемем нов Закон за вероизповеданията, който да отдаде дължимото на Българската православна църква. Аз няма да отстъпя пред това. За мен БПЦ е институция, която не просто има национално значение, тя е крепител на българската нация и на българската държавност. Ние - и като законодатели, и като фигури в обществения живот, и като граждани сме длъжни най-после да прекратим безобразията, които държавата стори по отношение на нея.

- Но докато се бавите, се организират кръгли маси, разбира се - финансирани отвън, на които агресивно се внушава, че БПЦ трябва да се принизи. Като вземем предвид и изказването на американския експерт Майер за предстоящо преразпределение на Балканите, се получава една доста страшна картинка…

- Както във всяка една свободна държава, и в България идват всякакви хора. Някои от тях твърдят, че представляват организации с помпозни имена, зад които обаче не стоят никакви официални институции или интереси. Има много такива примери.

Прави впечатление агресията срещу изконно български ценности, особено в областта на вероизповеданията и конкретно спрямо БПЦ, но всяко отговорно управление не бива да допуска подобни нелегитимни външни въздействия.

- Вие като представител на "Групата за натиск", какъв "натиск" смятате да упражните занапред?

- Ние сме се ангажирали да дадем всичко от себе си за няколко позитивни инициативи, които ще променят политическата система в България. Те са - смяната на избирателната система, на етичния кодекс на депутатите, който ще регламентира конфликта на интереси, Законът за лобизма, който ще извади на светло корпоративните интереси, които се опитват да въздействат върху държавната власт, Законът за допитване до народа, с който искаме облекчаване на процедурите за местни допитвания и референдуми и даване на възможност по гражданска инициатива да се произвежда национален референдум. Тук бих поставил и един закон, свързан с финансирането на политическите партии и необходимостта от повече прозрачност.

Този пакет от закони според нас ще промени не само нуждите, но и очакванията на обществото в българската политическа система и ще доведе до повишаване на доверието в нея. Това са нашите ангажименти, които включително и като "Група за натиск", се опитваме да прокараме. Защото смятаме, че само с такива позитивни инициативи и активни действия ще бъдем полезни. А не с безсмислени спорове по незначителни въпроси.

Монитор, 17 Октомври 2002

    www.Pravoslavieto.com