В нашата глобална система има много несправедливости. Изглежда все по-важно да се опитаме да ги поправим, е веруюто на Нобеловия лауреат по икономика, който от вчера е у нас
Джоузеф Стиглиц
(Joseph Stiglitz) е
носител на Нобеловата награда за икономика за 2001 г. 59-годишният учен
е бивш главен икономист на Световната банка, бил е председател на
Икономическия съвет на президента Бил Клинтън.
В момента е преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк. Съветник
е на президента Георги Първанов.
Радостина Константинова
"Един октомврийски ден миналата година пиехме сутрешното си кафе, когато
телефонът звънна", разказва приятелката на проф. Джоузеф Стиглиц –
журналистката Аня Шифрин, която пристигна заедно с него вчера в София.
Обаждат му се от Нобеловия комитет и му съобщават, че той е носител на
престижната награда за икономика за 2001 г. А каква е реакцията му?
"Изненада", казва Шифрин.
"Веднага смених кафето с шампанско", е разказът на самия Стиглиц.
Нобеловият лауреат, който вчера пристигна в София, е познат на
читателите на "Монитор" от неговите статии, които всеки месец излизат
във вестника. Публикацията му "Уроците на Аржентина" събуди сериозен
дебат у нас за опасностите, които дебнат страната ни, и които са
породени от някои от съветите на МВФ.
Що за човек е обаче той?
"Приятен. Мил. Благороден. Но аз съм му приятелка, не съм аз човекът,
когото трябва да питате", казва Шифрин.
Джоузеф Стиглиц и Аня Шифрин пристигнаха заедно в София.
Те работят заедно в Инициативата за политически диалог, организация,
която цели да помогне на страните в преход да изследват алтернативите на
икономическата политика. Снимки: Алексей Димитров и Димитър Кьосемарлиев
Самата Аня е журналистка с дълъг стаж в агенцията за финансови новини
"Дау Джоунс". Запознанството й с Джо Стиглиц е "класическо" – през
февруари 2000 г. Шифрин отива да вземе интервю от професора по въпросите
на малайзийските капиталови пазари.
Тогава му споделя, че е работила дълго време във Виетнам, където е
отразявала банковата криза на страната за азиатското издание на в.
"Уолстрийт джърнъл".
"Ами, да говорим за Виетнам", казва ученият.
През лятото на миналата година той се премести от университета Станфорд
в нюйоркския Колумбийски университет. Една от причините е, за да е
заедно с Шифрин, която живее в Ню Йорк.
Негови приятели го сравняват с плюшено мече, обяснява Аня. Самата тя го
описва като човек с хубаво чувство за хумор. Коя е най-острата шега,
която й е скалъпвал? "О, той не е от Ню Йорк, той е от Индиана", казва
тя за 59-годишния си спътник. И допълва: "Там хората не са агресивни
като в Ню Йорк, по-меки са".
На софийска почва професор Стиглиц прави впечатление на изключително
непринуден човек. Нобеловият лауреат държи ръцете си в джобовете, докато
слуша въпросите на журналистите. Когато не разбира превода, се накланя
на един крак към преводачката и сбръчква челото си. Ако някой репортер
бъбри, докато Стиглиц отговаря на въпрос, професорът забива погледа си
точно в него и не го отмества до следващото питане.
"Джо е работохолик", продължава Аня Шифрин. Става в шест всяка сутрин.
Получава под над 120 и-мейла на ден. Работи по минимум пет-шест проекта
едновременно.
"За една година получаваме по 500 покани да посетим различни държави",
разказва Шифрин. И допълва – естествено, че не можем да отидем
навсякъде.
За България обаче Стиглиц намира време. Една от причините е, че е близък
с българския финансист, който работи в Лондон – проф. Димитър М. Иванов,
който успява да го склони да стане съветник на президента Първанов.
Има обаче и други причини Стиглиц да се съгласи да съветва българския
президент: "Аз твърдо вярвам в демокрацията, че страните трябва да
направят своя собствен избор. Аз вярвам, че има избор, и че моята роля е
да помогна да се изяснят алтернативите и последиците от тях.
Когато
държавите правят избор, направен на базата на широко участие на
съветници, е по вероятно промяната да се състои."
"Критиците на глобализацията обвиняват западните страни в лицемерие. И
критиците са прави", казва Стиглиц.
Попитан каква е същността на неговата теория за икономиката на
асиметричната пазарна информация, заради която получава Нобеловата
награда, професорът намира може би най-лаконичното обяснение:
"Някои хора знаят повече от другите"
Като учен Стиглиц е един от създателите на един нов раздел в икономиката
– "Икономика на информацията" – раздел, който вече е широко вплетен в
основните икономически дисциплини.
В интервю за американското списание "Нейшън" Стиглиц отбелязва иронично,
че с Нобеловата награда, която е получил, на практика са признати
"проблемите на модела на пазарния фундаментализъм", покровителстван от
финансов Вашингтон и МВФ.
На пресконференцията, която дава на 10 октомври м.г. той дешифрира своя
принос с асиметричната пазарна информация така: "Пазарните икономики се
характеризират с висока степен на несъвършенство. Дори малка степен на
несъвършенство в информацията може да има големи икономически
последствия. Нашите модели взимат предвид асиметрията на информацията,
което е друг начин да се каже – някои хора знаят повече от другите".
На същата пресконференция той казва още нещо, което може би най-точно
характеризира светогледа му на икономист, а и на човек: "Нашата глобална
система се характеризира с много несправедливости. Изглежда все по-важно
да се опитаме да поправим тези несправедливости".
От години Стиглиц критикува така наречения "Вашингтонски Консенсус" за
глобализацията, наложен от МВФ с помощта на Световната Банка за повече
от две десетилетия. Според него "Вашингтонския консенсус" пусна корени в
ерата на приватизацията и на дерегулацията от времето на Рейгън и Тачър,
но "продължи да живее като институционална позиция, дълго след като бе
отречен от преобладващата част от икономистите".
Схватката с МВФ
27 юни тази година. Нобеловият лауреат проф. Джоузеф Стиглиц е поканен
за 4 дни във Вашингтон от Световната банка да обсъдят последната му
книга – "Глобализацията и недоволните от нея". В поканата, дошла по
и-мейла му, пише, че Международният валутен фонд също го кани на
"приятелска дискусия" за книгата. На срещата експертите на МВФ обявяват,
че разговорът не бива да се отразява от медиите.
Веднага след като Стиглиц напуска сградата на МВФ, финансовата
институция разпространява гневното писмо на главния си икономист Кенет
Рогоф, главен икономист в МВФ, нарекъл идеите на Стиглиц "спорни" и дори
"гола вода". "Всъщност никъде във вашата книга не забелязах дори и лек
намек, че вие, Джо Стиглиц, признавате някога да сте сгрешил в мнението
си по какъвто и да е световен проблем", пише Рогоф.
"Джо беше много изненадан от тази реакция", казва Аня Шифрин.
Има поне две обяснения за "удара под кръста" от страна на финансовите
чиновници. Първото – че книгата "Глобализацията и недоволните от нея" е
поредната силна атака на професора срещу МВФ и начина, по който тя се
справя с кризите в световната финансова система през последните 10
години.
Второто обяснение дава английският вестник "Гардиън" в своя статия от
миналата седмица. "Бюрократите в МВФ са свикнали антиглобалистичното
движение да ги обвинява, че те управляват световната финансова система в
интерес на Уол стрийт", написа авторитетният всекидневик. "Но когато
същата кауза има лауреат на Нобелова награда, който е заемал ключови
постове в групата американски университети с най-високо академично ниво,
и който беше главен икономист на посестримата на МВФ – Световната банка,
е по-трудно да махнеш с ръка",е обяснението на английските журналисти.
Всъщност, въпреки колективния гняв на най-високите нива на МВФ,
институцията се съгласява с много от идеите на нобелиста, които са
описани в книгата му. С една уговорка – че "те са вече остарели", пише в
отвореното писмо на Рогоф.
Той все пак признава обаче, че има нужда от драматична промяна в
политиката на МВФ в страни, които са стигнали до банкрут.
Как "Гардиън" пресъздава престрелката
Враговете на МВФ казват, че той е като Китайския Червен кръст – строго
дисциплинирана организация, където отклоненията от ортодоксалната
идеология не се толерират. От друга страна Световната банка прилича
повече на университетски факултет, пише английският вестник.
"Това е като дебат за обществото и аз съдействах за него, - казва
Стиглиц пред "Гардиън". - Моето мнение е, че проблемите на развитието са
много сложни и няма една монополна гледна точка. Нашата роля като
съветници не беше да обясняваме на хората единствено верния път, а да
излагаме това, което знаем и това, което не знаем".
Чиновниците от МВФ се аргументират, че не могат да си позволят да
обсъждат как да се справи една страна с кризата, след като те са
световния финансов пожарникар.
"В пламъците на горския пожар можеш да не водиш дискусия как да го
потушиш. Но е много важно да проведеш тази дискусия, преди пожарът да
избухне."
Резултатът от прекалената увереност на МВФ в политиката, която се
провали, е че той подкопа доверието в самия себе си до точката, в която
всеки на Уол стрийт знае, че царят е гол.
МВФ направи направи две големи грешки през 90-те години, смята Стиглиц.
Първата е, че се наведе на нуждите на Уол стрийт от нови пазари, като
направи заемите на МВФ условие за страните, които отварят своите
финансови сектори. Резултатът – увеличението на потока от спекулативни
капитали се оказа бедствен за крехките икономики.
Втората грешка беше да се препоръчва смесица от фискална аскетичност и
високи лихви в държавите, които са на прицела на спекулантите. Да се
иска от страните, които имат здравословни бюджетни излишъци, да затягат
коланите, само ускори рецесията, смята той.
Ако за приятелите си е като "плюшено мече", както разказва Шифрин, за
управляващия елит той е "големият стършел", по описанието на
американския "Вилидж войс". Както пишат американските журналисти
"откакто Дарио Фо взе нобеловата награда за литература, не е имало друг
лауреат, освен Стиглиц, който да е бил по-голям трън в очите на
управляващия елит".
Препечатано от © вестник "Монитор", 17 юли 2002
Прекратяването на програмата на Фонда си има цена. Но продължи този порочен
кръг, който съществува днес, възможността от социални и политически
вълнения е много висока, смята Нобеловият лауреат по икономика
РАДОСТИНА КОНСТАНТИНОВА
- Проф. Стиглиц, Вие написахте статията "Уроците на Аржентина", веднага
след като валутният борд там се срина. Кой е основният урок, който
България трябва да извлече от срива в Аржентина?
- Мисля, че уроците са много. Един от тях е, че е рисковано да се остане
във валутен борд прекалено дълго.
- А колко е "прекалено дълго"?
- Това е въпрос на преценка. Ясно е например, че Аржентина стоя във
валутен борд прекалено дълго. И това е особено проблематично, когато
околната среда е критична, както е в момента. Рискът зависи до известна
степен от способността да се оценят по-внимателно търговските тенденции.
Ако цялата ви търговия беше с Европа, това би създало много малък риск,
но цялата ви търговия не е с Европа. От друга страна вие не сте в
ситуацията, в която беше Аржентина. Сравнително малка част от търговията
на Аржентина беше със САЩ (аржентинското песо бе вързано за долара –
б.р.). И в търговията на Меркосур (общо споразумение за търговия на
няколко страни в Латинска Америка – б.р.) Бразилия беше още един
нововъзникващ пазар, където валутата падна рязко. Така че това са типът
детайли, които трябва да бъдат разгледани отблизо, когато човек решава
тайминга и стратегията (какво да прави с борда – б.р.). Като един пример
– ако се съобщи, че България ще се присъедини скоро към ЕС, тогава ще
има реален процес на евровизация . Но ако това няма да се случи още
известно време, тогава се отварят съвсем други теми.
- Бихте ли дал по-конкретен отговор на въпроса, който всички ви
задават тук – трябва ли България да се раздели с МВФ и кога?
- По принцип моят възглед е – късането с МВФ си има цена. Когато говоря
за късане, имам предвид преустановяване на програмата, а иначе България
ще остане член на МВФ. Ако човек може да договори по-голяма отстъпчивост
от страна на МВФ – и то не само в макро-темите, а и в микро-темите…
Например аз смятам, че има смисъл (правителството –б.а.) да се прицели в
данъчните кредити, за да стимулира инвестициите, макар това да не се
поощрява от МВФ. Трябва да се огледат всички въпроси, от които човек
отстъпва, защото смята, че това ще е най-добрата политика за България,
за да остане МВФ щастлив.
- Какви биха били последствията от една раздяла с МВФ?
- Мисля, че последствията не са винаги толкова отрицателни, колкото се
предполага, че ще са. Моето мнение е, че ако можете да избегнете
конфликт и да получите 90% от това, което искате…
- Това възможно ли е?
- Това е въпрос, който зависи от гъвкавостта на МВФ в точно определен
момент. На някои места те са по-гъвкави, отколкото са на други. В случая
с Етиопия те в крайна сметка отстъпиха.
- А какво е впечатлението ви за поведението на МВФ тук?
- Мисля, че един от проблемите е, че не е ясно дали тяхната отстъпчивост
е била подходящо проверена. Искам да кажа, че не е ясно дали
правителството е спорило достатъчно твърдо. Преговорите по принцип са
тайни, не знаеш кой каква позиция заема, затова е много трудно да знаеш
точния отговор как е било.
- Но вашето впечатление е, че правителството не е било достатъчно
твърдо с МВФ?
- Впечатлението ми е, че то не е настоявало по темата толкова твърдо,
колкото би могло да бъде. Правителството може би е било по-притеснено за
това какви биха били последствията от евентуален раздор (с МВФ – б.р.).
Така че те са били нерешителни. Това е често срещано.
- Ще се срещнете с икономическия министър. Какво ще го посъветвате?
- Съветът ми ще е много близък до това, което казвам – в тези специфични
обстоятелства съществува реален риск. Едно от нещата, които се опитвам
да подчертая, е, че има риск в това да не се съгласявате с МВФ, но има
риск и да се съгласявате. Защото, ако икономиката не е способна да
създава работни места, и ако продължи този порочен кръг, който
съществува днес, възможността за социално и политическо недоволство
вълнение е много висока. Имахте го в миналото. И това би било много лошо
за икономиката и за обществото. …И ако продължавате да не създавате
работни места и продължите да губите младите си хора, които заминават в
чужбина, това ще е проблем за икономиката в дългосрочен аспект. А вие не
искате да сте страна само със старци… Проблемът е, че има риск,
независимо от това какво реши да прави България. И въпросът, който човек
трябва да си зададе е – кой е по-лошият риск.
- Това означава ли, че според вас се задават политически вълнения? Че
рискът за това е много висок?
- Не, не. Това, което казвам е, че като се погледнете по принцип
обществата, там, където има безработица за дълъг период от време, тя
създава отчаяние, апатия. А понякога апатията идва първа, което е лошо
за обществото, но ако стане достатъчно лошо, тогава идват социални и
политически вълнения смут. Фактът, че имаше бунтове в Индонезия, беше
предсказан. Фактът, че имаше политически смутове в Аржентина, беше
предсказан. В Аржентина на повърхността изглеждаше, че хората са
спокойни, но вероятността от бунтове при тамошната конфигурация беше
много висока. Но трябва да се каже, че тук в един определен момент това
също ще е вярно.
- Говорихте много за приватизацията в България. Можете ли да обобщите
впечатленията си за българската приватизация?
- Мисля, че и тук, както в много от страните в преход, данните са
смесени. Ако приватизацията беше наистина успешна, щяхте да имате
по-висок икономически ръст. Защото вие сте приватизирали 70% от
държавните предприятия и е ясно, че нещо в този приватизационен процес
не насърчава растежа. Има някои успешни случаи. Мисля, че тревогата тук,
както и в много други източноевропейски страни, например бившите
съветски републики, е, че в прекалено много случаи приватизацията отиде
в ръцете на хора, които бяха по-заинтересовани от това да купят фирмата
с цел бърза разпродажба на нейните активи и производствени мощности.
Заедно с факта, че икономическата среда не бе благоприятна – трудно бе
да се намери капитал, икономиката беше в рецесия , нямаше мотив да се
реинвестира. И много от случаите самият начин по който приватизационният
процес се водеше- хората трудно можеха да инвестират в промеждутъка И
това означава, че имаше и по-нататъшно отслабване.
- Казахте, че моментът не е подходящ да се приватизира БТК. Но може
ли правителството да каже "не" на сделката сега, след като МВФ и
Световната банка настояват за продажбата?
- Мисля, че човек трябва да е способен да приведе убедителни
доказателства, да докаже, че е прав, че това не е най-подходящото време.
Отговорът би зависил до голяма степен от офертите, които се получават –
кои са кандидатите, колко пари предлагат. Ако се окаже, че имате добри
оферти, че фирмите кандидати са добри, въпросът е че тази тревога е
излишна. Но като принцип не е най-доброто време да се продава телекомът.
- Но мислите ли, че правителството може да се договори с МВФ и
Световната банка да отложи тази продажба? Защото в крайна сметка
искането е на тези двете институции.
- Мисля, че трябва да са способни да го договорят. Друг въпрос е дали ще
го направят, или не. И със сигурност имам чувството, че в Световната
банка това би било тема, би било възможно да се договори. Когато аз бях
там ние се притеснявахме кога е най-доброто време да се приватизира. И
бихме казали: сега не е моментът.
- Какво би направил един нобелов лауреат по икономика, ако вземе
нисколихвен кредит от 5000 лева?
- Съществува сериозно усещане, че те не са достатъчни. Да, въпросът е,
че те не са достатъчни за малки и средни предприятия. Дори за по-малките
бизнеси в света има микрокредити, които са съвсем малки като сума. И
много хора смятат, че микрокредитите са много полезни. Да ви дам един
пример – ако сте бояджия, и искате да направите бояджийска фирма се
нуждаете от капитал, за да финансирате рекламата си, боята, за да си
купите техника. Не се нуждаете от много пари за това, но ако ги нямате,
не можете да започнете бизнес. Може да се нуждаете само от един месец,
за да завъртите оборота, но трябва да започнете от някъде. Така че дори
когато кредитите са много малки като сума, те са полезни за голям брой
фирми.
- А ако бяхте българин, къде щяхте да си вложите парите?
- Мисля, че има няколко сектора, които дават добри възможности, въпреки
че в някои от тях има повече импетимента. Туризмът е един от секторите с
огромен потенциал, но за да успее, се нуждае от маркетинг. Това е може
би дребно, но опитах няколко абсолютно фантастични български вина. И ако
може да се направи връзка с големи търговци – не за евтините, а за
качествените вина – те могат да имат ниша на западните пазари.
Българските плодове и зеленчуци са много вкусни, но продукцията от
селското стопанство днес е по-малка, отколкото е била. Има цял куп
проблеми със земята, които трябва да бъдат разрешени, но ако човек може
да преодолее тези проблеми, потенциалът е огромен.
Препечатано от © вестник "Монитор", 18 юли 2002
www.Pravoslavieto.com