Ако бордът в България се провали след този в Аржентина, част от математическите макети на професора и неговите колеги по приложна икономика рухват, а те като експеримент струват много пари, твърди бившият депутат
Даниела Добрева
Кольо Парамов е роден през 1954 г. в с. Змейово, Старозагорско. Възпитаник на Търговската гимназия в Стара Загора. Завършил е Икономическа география и Философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и МИО в УНСС. Работил е като учител, кмет на промишлено селище Ерма река, зам.-директор на Горубсо-Златоград, директор на банков клон. Депутат от 36-ото НС. След 1995 г. работи като съветник, шеф на вътрешния контрол на БНБ, а после и главен ревизор на БНБ до 1998 г. Неговото име бе спрягано за шеф на Бюрото за финансово разузнаване към Министерството на финансите. |
- Г-н Парамов, проф. Ханке препоръча на критиците на борда у нас буквално да си затварят устата. Как ще коментирате този факт?
- Наред с голямото ми уважение към проф. Ханке, за пореден път трябва да уточня, че неговият модел на валутен борд в България се прави по учебник и не кореспондира с действителността. Ханке не познава икономическото наследство на България и оттам схемата по реализацията на борда е построена грешно. Този грешен математически модел носи на България само големи ограничения, стагнация, нефункционираща пазарна икономика, глад и огромни социални тежнения. Но Ханке като професор по приложна икономика се интересува от друго и днес успешно го експериментира у нас.
- Какво?
- Това друго е да се намери удачен модел за преструктурирането на икономиката на Изтока. Наблюдават се детайлно параметрите и които са много функциониращи, не се допускат например сега в Русия. Цялата тази гама от икономически критерии е насочена към изграждането на икономически модел, който реформира нашата икономика по един утопичен модел.
- Защо да е утопичен моделът?
- Моделът е изграден теоретично добре, но в България не може да се изпълни. Защото политиците, които трябва да го реализират, се интересуват от личния интерес и придобиха собственост по най-вулгарния начин. Още повече такива като Божков и другите от неговата компания дадоха българската икономика в ръцете на неопитни и неграмотни хора, за които производството значи охолен живот, а не реално участие на пазара на труда и стоки. Затова днес Божков реагира на новите ограничения на Ханке, той усеща че неговият модел от 1997-1999 г. на преструктуриране не дава резултати, а напротив със всеки изминал ден възпроизвежда нови зависими един от друг негативи. Тези негативи раждат други, които задължително ще доведат до промяна на съотношението във валутния курс. По мои скромни изчисления днес 1 евро вече има паритетно ниво от 10,40 лв. И днешният курс на лева може да се запази, ако някои отвън плаща за това.
- Въпреки че се отчитат негативи, бордът все още функционира и днес проф. Ханке казва, че опасност за него няма.
- Проф. Ханке е пред много сериозна дилема. Ако бордът в България се провали след този в Аржентина, част от математическите макети на професора и неговите колеги по приложна икономика рухват, а те като експеримент струват много пари. И за да не рухне валутният борд в България, проф. Ханке трябва всеки три месеца да е тук, за да се убеди, че икономическият базис в страната е грубо изкривен. Тези икономически параметри, които се препоръчват и строго наблюдават от правителството, не раждат пазар, а революция. И проф. Ханке ще се убеди в това през следващите 6 месеца.
- Какво имате предвид?
- У нас в момента действат няколко тежки фактора, които ние трудно можем да преодолеем. Търговският дефицит с Русия до два месеца ще надхвърли 1,5 милиона долара. Плащанията, които ни предстоят до края на годината, обезкървяват бюджета и министърът на финансите буквално е притиснат до стената. Правителството не разполага с никакви свободни пари, които може да използва при нужда. Тази уникална глупост да се поддържа 0,6 - 0,8% по дефицита на бюджета е огромният препъни камък, защото стесняването на възможностите на българските данъкоплатци са огромни. България от миналата година, изпадна във вторична вътрешна ликвидна криза, при която взаимната задлъжнялост ограничава огромно всякакво начинание. На фона на това банковата система е просто в реална летаргия от 3 години и липсата на ограничителен механизъм ги кара да действат както намерят за добре.
- За какъв ограничителен механизъм за банките става въпрос?
- Банките в България не кредитират българската икономика и получили веднъж лиценз, никой не се интересува от тяхната дейност, стига те да изпълняват указанията на "Банков надзор". Ако обаче се поставят на основен надзор за кредитирането, банковите инспектори ще тичат да търсят кредитополучатели, вместо днес да е обратното. Затова проф. Ханке не може да успее в България. Той не може да принуди Управителния съвет на БНБ да преструктурира така работата си, че от един дълготраен наблюдател да се превърне във фактор на активация на търговските банки. Управителният съвет на БНБ трябва да приложи принудителни мерки към български и чужди банки да кредитират българското стопанство. В противен случай нищо не е възможно. И друго - проф. Ханке подценява дефицита по текущата сметка. За България е много важен фактор, защото връзката чужда инвестиция-нов обект-нови работни места е прекъсната.
- Но правителството при встъпването си в длъжност обяви, че очаква огромни инвестиции?
- Това са абсолютни глупости. Гледайте реално на проблема за инвестициите. Кой ще дойде да инвестира в България, след като с помощта на разузнаването знае в кое предприятие коя борческа групировка участва. България ще продаде "Булгартабак" и БТК и още неща за 7-8 пъти по-ниска цена, ще свърже двата края на бюджета до ноември 2002 г. А оттам нататък? Никой стратегически инвеститор няма да дойде, докато не се уточни ясно коя е собствеността. Банковите приятели са на тъмно. Те не са известни. Возят се на Мерцедес 6000 и искат чужда инвестиция. Няма да стане. Защото в Холандия и Белгия има други правила и друг усет към собствеността. Значи проф. Ханке трябва да очаква, ново третично преразпределение на средствата за производство, но дотогава трябва да се поддържа борда. Трябва да се взема газ и петрол на вересия или по други модели за отстъпка. И накрая. Това правителство в този състав не може да очаква големи инвестиции.
- Защо считате, че правителството е с ограничени възможности по инвестиционния ресурс?
- Правителството не обединява днес. То сериозно разделя онези, които могат да стартират бизнес. Днес действат част от остатъците на кръга на Иван Костов и главно новообединения кръг около икономическия блок на Лондонските юпита. А зад тях стоят онези от ЦК на БКП, които натрупаха дълга от 1985-1989 г. Те имат интерес проблемът да ескалира постоянно, защото зад всяка операция реализират огромни печалби, а положението на България се утежнява. Последната операция с брейди книжата е идеален образец на перфектно предателство на интересите на страната. Това проф. Ханке го разбира посредствено, и затова бърза да предложи квалифицирано мнозинство в парламента за приемането на финансовите ангажименти на държавата.
Тези условия за държавното управление днес и най-вече по финансовата му обвръзка карат именно бащата на валутния борд да се тревожи. Искам да си позволя да препоръчам на проф. Ханке по-активно дистанционно управление на борда от него. Искрено му желая успех, но трябва сериозно да го предупредя, че днес просто борда в България е пред реален провал. Този провал за него ще значи много. И вместо да затваря устата на противниците на борда, нека да ги чуе. Те съвсем не са против България, т.е. за икономическия успех и просперитет на нацията.
- Все пак не виждате ли светлина в тунела?
- Необходима е много сериозна финансова програма за оцеляване на държавата. С недоказани и очаквани псевдоинвестиции бюджетът не е в състояние да издържи на очакваните плащания. Засега разбиранията на финансовия екип са плод на мечти и утопии. Финансовата програма е наложителна и заради оцеляването ни.
Препечатано от © вестник "Монитор", 5 юни 2002