Писателят Николай Хайтов: Промяната към по-добро ще стане бавно

Има геополитически сили, които желаят да сложат кръст на държавата България и засега успяват. В името на евроинтеграцията, без пушка да пукне, твърди именитият ни белетрист

Даниела Добрева

- Г-н Хайтов, как се чувствуват интелектуалците по време на избори?

- Аз не се усещам като "интелектуалец". Но за онези, които се пишат интелектуалци, зная, че изборите са им доста приятни, защото това е единственото време, когато се сещат за тях, за да посвършат някому някаква работа, пък и те за себе си нещо да уредят.

- Вие също имахте амбиции да се намесите в политиката чрез кръга "Зора". Защо се отказахте?

- Долових, че идеалът "Отечество" не е вече на мода и това ме отрезви.

- Как ще коментирате подкрепата на ДПС към Първанов?

- Отличен ход, благоприятен и за двамата. Надявам се - и за България.

- Кой според вас победи - моралният политик или конюнктурата?

- В последните президентски избори и двете имаха значение. Но за Първанов "моралният" момент изигра много сериозна роля. Той не е минал през чистилището на изпълнителната власт с многобройните й съблазни. Остана си и недокоснат от мълвата, която поопърли много от т.н. "лидери". Електоратът зажадня за чисти хора и тази промяна ще се засилва със засилването на немотията.

- Смятате ли, че може да има такова двуного - чист политик?

- Не е изключено - срещал съм и срещам много честни хора.

- Ще се промени ли нещо след 18 ноември?

- Неизбежно, въпреки че наследството на "Дондуков" 2 ще е доста обременяващо за новите хора там. Те ще сварят поети ангажименти, купища подписани поверителни книжа и споразумения, една почти несъществуваща войска и нито капка готовност някой да жертвува нещо от себе си за доброто на зле разградената България. Дори само това, че Първанов не би се хванал на въдицата да сменя кирилицата с латиница, то би било като начало, достатъчно.

- Толкова ли голямо значение отдавате на това?

- Да смениш азбуката си означава всичко, досега създадено с нейна помощ като литература, култура, история и т.н., да изчезне за подрастващите поколения, които ще четат и пишат на латиница. А това е катастрофа за целостта на нацията, която се крепи на тънката връвчица, наречена "кирилица", на която пишем и се самоосъществяваме вече 13 века и кусур. Не случайно в Речника на Найден Геров срещу думата "Язик" са сложени две обясняващия думи "Племя", "Народ". Има език - има народ, няма език - няма народ. Говоря за народ със свой самобитен образ, самобитно самочувствие, за племенна принадлежност и свой самобитен влог в световната култура… - Чувствате се омерзен?

- В такива случаи като с латиницата идва ми да се гръмна. Българският народ има един грях - че позволи намереният през 1956 г. в олтара на църквичката "Св. Петка Самарджийска" гроб на Левски да бъде почти веднага унищожен, заедно с костите След втори подобен грях, а то ще бъде, ако изоставим делото на светите братя Кирил и Методий, възмездието ще бъде страшно, усещам го.

- Според вас, дойде ли новото време с участието на Симеон Сакскобургготски в политическия живот на страната?

- Времето на царя и неговото движение не може да бъде съвсем ново и различно. Той получава едно според мене ужасно наследство, така, че превъртането към по-добро няма да стане нито бързо, нито лесно. Има една народна лакърдия: "Огън ти в пазва, трън ти в петата, кол ти в ребрата". Употребява се в такива случаи на силно ограничена свобода за действие като с царя. Нямаш възможност нито да скокнеш, нито да мръднеш, нито да шавнеш. А на него му оставиха много, много въглени не само в пазвата, много тръни и залостени в ребрата му колове. Оставиха му една разпродадена страна с 40% безработица, голям брой за нищо негодни закони, които гарантират хаоса, корупцията и парализират стопанското ни развитие.

- Ще успее ли г-н Сакскобургготски да се справи?

- Първо, царят изигра своята историческа роля веднъж на 11 юни, когато чрез създаденото от него движение успя да бутне кошмарното управление на СДС. Без него това нямаше да стане. Това беше едно истинско чудо и добре, че стана, защото при едно второ 4-годишно седесарско управление България щеше да бъде окончателно премачкана и реанимацията й щеше да е невъзможна. Голямата смъртност, високата престъпност, страхотният отлив на младите към чужбина - всичко това щеше да премине своята критична граница. Да не говоря за най-страшното: отродяването на подрастващото поколение. На 1 ноември т.г. в Деня на будителите имах една среща в елитна софийска гимназия с около 200 момчета и момичета, все отбор, да ти е драго да ги гледаш и да им се радваш на хубостта им и на ума. Разказах им за будителите. Питаха, какво питаха, и накрая им казвам: Хайде сега и аз да ви задам две въпросчета. Първият ми въпрос беше дали са чували нещо за Отец Матей Преображенски - Миткалото. Посмутиха се децата, но се оказа, че нито едно от тях не е чувало това име. Зададох и втория въпрос: Знаят ли кой е Георги Бенковски… Отново пълна тишина, споглеждане, посбутване и само едно момче вдигна ръка и каза, че той е бил начело на някаква си хвърковата чета. Но не свърза това с Априлското въстание. Едно момче от всичко около 200 ученици-гимназисти бе чувало само името на водача на Априлското въстание, което всъщност доведе до освобождението на България от Османското "присъствие".

- Интересно…

- Не е интересно, а е трагично. То означава, че мозъчетата на младите са вече обръснати от почти всичко българско. От тези момчета и момичета утре могат да станат много пълноценни граждани, но не на Отечеството си - на България, а - на Планетата, ако щете - и на Слънчевата система. А това отродяване на младите беше официално обявено в реч на министъра на образованието също през 1992 г., в която същият обяви: От днеска нататък ние няма да възпитаваме просто български граждани, а граждани на планетата. И ето - възпитаха ги!

- Само образованието ли свърши "черната" работа?

- Разбира се, не само образованието свърши това гибелно промиване на мозъците на млади и стари. Цялата ни традиционна култура, театър, кино, литература и пр. бяха буквално съсипани и подменени. Националният ни театър се нарича "Иван Вазов", а от десет години насам не се е играло нито една негова пиеса като "Борислав", "Към пропаст" и т.н. Няколко само скечове представиха, но така обезобразени и модернизирани, че половината зрители станаха и си отидоха.

- И как си го обяснявате всичко това?

- Има геополитически сили, които желаят да сложат кръст на държавата България и засега успяват. В името на евроинтеграцията, без пушка да пукне. Заличават историческата памет у млади и стари, забравят се имената на героите, които са ни давали национално самочувствие, и - край! България е чувство, България е съзнание, изтриваш го, и нямаш проблеми.

- Не очаквате ли никаква положителна промяна?

- Напротив, аз исках само да ви кажа колко е сложна задачата на цар Симеон, за когото аз вярвам, че милее за България. Той е възпитаван като българче, син е на един много достоен монарх. Не може нашата земя и нашата съдба да не са му в кръвта. Но не би трябвало да проявяваме нетърпение и да очакваме светкавично да станат промените. Бавно ще стане промяната към по-добро - това е всичко, а ние би трябвало да сме готови не само да чакаме, но и да помагаме, и в тежките моменти, които ни чакат, да не го изоставяме.

- Вие срещали ли сте се със Сакскобургготски? Защо го наричате цар?

- Защото е цар. Детронация не е имало, държавата просто беше обявена за република. На всичко отгоре, неговото раждане ми донесе един невероятен късмет. Бях държал изпити като частен ученик за два класа в Пловдивската гимназия и всички бях взел кой с петица, кой с шестица, само една проклета по пеене двойка, която опропастяваше всичко. Това означаваше край на опитите ми да проникна в гимназия. С раждането му двойката стана тройка, а пък аз успях да завърша и университет.

- Как си представяте България през следващите пет години?

- В опити на СДС-опозицията да разбичка единството на НДСВ и минира усилието й да подобри хала на беднотията. Не вярвам да ни приемат нито в ЕС, нито в НАТО при това положение, в което сме - ние ще бъдем за тях един товар. Европейският съюз не е филантропическа организация, а по-скоро обратното.

- Чух, че сте против влизането ни в Евросъюза. Защо?

- Защото преди да са ни приели и без да има каквато и да е било сигурност, че ще ни приемат, те успяха да ни изнудят да си приспособим законите към техните, включително и наказателните. И така се отприщи престъпността. Да не говорим за опитите на ЕС да ликвидират атомната ни енергетика, да пренаписват историята и пр.

- Загубихте ли нравствените си устои?

- Няма нравствени устои. Всеки в името на собствените си интереси е готов на всичко - това е превърнало страната ни в джунгла и това ни дойде пак от Евросъюза.

- Защо интелектуалците се разочароват след опитите им да влязат в политиката?

- Не всички се разочароват. На повечето им се така услажда, че непрекъснато са или в политиката, или кръжат около нея. Разочароват се малцината - онези, които не са способни на компромиси, а политиката е низ от компромиси.

Препечатано от вестник "Монитор", 27 ноември 2001 

    www.Pravoslavieto.com