Никола Хаджиев, директор на Националния църковно-исторически музей: Намираме дарения в магазините за втора употреба

Николай Хаджиев "Кажете на децата, че с Рождество Христово се ражда надеждата на хората, че доброто съществува въпреки всичко."

Никола Хаджиев е роден в Сливен, израсъл като сирак. Завършва Богословския факултет. От 1993 година е директор на Националния църковно-археологически музей. От 1998 година помага на германския меценат Паул Боинг да осъществи своите 22 акции "Помощ за България".

МАРИЯ ДИМИТРОВА, 23 Декември 2002

- Г-н Хаджиев, с вас се запознахме като представител на германски филантроп, който прави акции "Помощ за България". Вие носите радост на тези, които имат нужда, как се чувствате в такъв момент?

- Малко са щастливите мигове, когато нуждата се среща с възможността да помогнеш, и аз много благодаря на "Монитор", че работи в същата насока. Чест ви прави, че като представители на една от най-авторитетните медии, сте подели този благороден почин да издирвате хората в нужда и да разказвате техните истории. На едно семейство помогнахме заедно. Нашите условия обаче са такива, че не само това, но и много български семейства са в недоимък. Точно затова има организации на богати хора, готови да помогнат именно на тях. Не само на децата, но и на родителите, които искат техните чеда да станат достойни граждани не само на тази страна, но и на света. Защото светът като цяло е оскотял по отношение на човечността.

- Вие сте директор на църковно археологически музей, а се занимавате със спомоществователска дейност.

- Да, от 1993 година аз съм директор на националния църковно-исторически музей, но този музей съдържа в себе си частица от най-чистата България и носи Божието послание. Милиони човешки съдби са минали пред тези икони и са изплакали сълзи на радост и мъка. Христос е казал: Гладен бях, нахранихте ме, жаден бях, напоихте ме, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте. Учениците го попитали кога беше ти всичко това, та сме го направили. А Христос им отговорил: Доколкото това сте го сторили на едного от моите малки братя (а това сме всички ние), на мен сте го направили.

Това е велика социална програма и църквата служи на тази програма. Аз, като скромен църковен служител и възпитаник на Българската православна църква, стана така, че с мое приятелско семейство, на големия меценат Паул Боинг от Германия, организирахме още през 1998 година първото дарение чрез Българската православна църква. Естествено първото нещо, което му се случи у нас, беше, че колата му изчезна пред югославското посолство, под носа на охраната. Но тогава той каза: "Аз и други като мен, които можем, трябва да направим така за България, щото този народ да няма нужда да краде". Оттогава насам имаме 22 експедиции, а през това време той видя и нищета, и достолепието на България. Създаде цяла организация "Хюс фюр Булгария" (Акция за помощ на България), в която работят 25 души на доброволни начала и събират даренията, плащат транспорта и докарват всичко в София, Разлог, Банско в старчески домове, домове за сираци. Болницата в Разлог беше в окаяно положение и я оборудваха, цяло газово отопление дойде от Германия.

- Кое ви разочарова най-много през петте години, откакто посредничите в тази благородна мисия?

- Нашенското бездушие. Има симптоми на чудовищна неблагодарност. Например в Банско. Там закарахме дарения за нечувани пари - болнични легла, ортопедични легла, всякакви санитарни материали, дори мивки и тоалетни. И пълно мълчание. След това разбрахме, че пак в Банско се създава шивашки цех за хора с увреждания. Боинг достави моментално 1000 метра плат, за да могат хората да работят. А кметът на града, аз не го познавам, дори не пожелал да се срещне с Паул, просто избягал. Толкова болно му стана.

Преди време стана ясно, че в затвора има хора, които са пострадали и са инвалиди. От Германия изпратиха скъпи инвалидни колички, а вече месец от Министерството на правосъдието няма кой да дойде да ги вземе и те да стигнат по предназначение.

- Как намирате кои са хората, които наистина са в нужда и как ги различавате от тези, които продават дареното или по друг начин се облагодетелстват от даренията?

- Наистина е трудно и понякога ужасно, когато намериш дарените неща в магазините за втора употреба. Доколкото схванах - тези магазини за употребявани дрехи от Германия, които са повече от тотопунктовете и почти толкова много колкото аптеките ни, изглежда в огромната си част са търговия с дарения. Аз не мога да го докажа, но и ние, и тези хора в чужбина имат такова усещане. Жестоко е. Няма организация в Германия, която да събира дарения за продаване.

- Заслужаваме ли тогава да ни помагат?

- Ако трябва да бъдем докрай искрени - не. Дори само за един подобен случай, не заслужаваме. Но пак ще се позова на думите на Христос: Той не дойде на света за здравите, а за да лекува болните. Дълбоко вярвам в човешкото, което може да преобрази човека и не само в литературата, както става с един Жан Валжан например. Не само с помощта на добрините, но и с Божията сила, която продължава да възпитава.

- Не се ли нуждаят българите от повече вяра?

- Когато католикът Боинг дойде за първи път у нас, на срещата си с патриарх Максим каза: Аз съм тук като християнин, да помогна на други християни, а и дори и да не са християни, защото и те са чеда Божии. А сега нашите свещеници се интересуват повече от себе си, отколкото от паството си. Българското свещенство в историята е било на особена висота и е служело на този народ. Има и сега свещеници, за съжаление не са мнозинство, а малцина, които служат на народа като Божи служители с възрожденска амбиция. Иначе аномалията в църквата е като в държавата. Те са двете основни национални институции. Има една малка групичка от ултрабогати хора в държавата, милиардерстващи не по заслуги, а държавата, на която са граждани, мизерства. Така е и в църквата - има една малка група свещеници, които вече са милионери, а всичко друго е мизерия. Ето го разделението. И православието потъва, оставяйки празна ниша на пазара на вярата.

- Започват коледните празници, много от нас ще отидат в църквата с децата си да запалят свещичка. Какво да им кажем в този момент?

- Че Коледа е не просто Рождество Христово. Първо, че Исус Христос не идва при човеците като властелин или като мощен съдия и инквизитор, а като Спасител. Положен е не в скъпи креватчета, а в най-бедно - в яслата. Не само детенцето Исус, а надеждите на хората бяха положени там. Кажете им да не намразват църквата, въпреки всичко и да се опитат да правят добрини, въпреки всичко. Защото това е единственият смисъл на живота.

Moнитор, 23 Декември 2002 година