Духовните пастири трябва да се грижат за душите на енориашите
Снимка: Антон Чалъков
Знеполски епископ Николай е роден през 1969 г., завършва гимназия в София, след което едногодишен паралелен курс в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". След дипломирането си в Богословския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" продължава обучението си в Московската духовна академия, където получава научната степен "кандидат на богословските науки"
Ана Михова, 12 Октомври 2002
- Ваше Преосвещенство, защо се стигна до конфликт между Вас и свещеника от село Долни Лозен Михаил Калинчев, който разбуни местното население?
Конфликтът е продиктуван от проявеното непослушание от страна на свещеник Михаил Калинчев, относно складирането на голямо количество дървен материал, собственост на манастира "Св. Спас" в двора на църквата в Долни Лозен. Това е конкретният повод, заради който отец Михаил написа Докладна записка до Негово Светейшество Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български. В нея той обяснява своето поведение. Тя бе разгледана на заседание на Епархийския съвет, при обсъждането на която аз не съм присъствал.
Кога се е провело то?
На 26 септември 2002г. Въпросът, за съжаление, се представи като личен конфликт между мен и отец Михаил. Така може би той се внушава и възприема от хората, които не разбират каноните на Светата Православна Църква и не знаят, че подобен конфликт въобще не е допустим за отношенията между свещеник и епископ. В Църквата има богоустановена йерархия, която изисква послушание към епископа. Освен каноничен, въпросът има и духовен аспект. За отец Михаил няколко бордюра, градинката и няколко плочи, които щяха да се разкъртят при пренасянето на дървения материал, а и ние щяхме да ги възстановим, са несравнимо по-ценни от Божествената благодат, дадена на епископския сан. Но случилото се представлява един логичен завършек на неколкогодишното поведение на свещеника, изразяващо се в грубо неподчинение, което постоянно доказваше тъжната липса на духовна чувствителност от негова страна. От тук идва и незачитането на църковните канони и иерархия.
Отец Михаил извърши няколко канонични нарушения, като например освещаването на параклис, нещо, което се извършва само от архиерей. Когато говоря за незачитане, явно доказателство е и това, което прочетох във вестниците като мнение на миряните. Те заявяват, че на тях владика не им е нужен, а им е нужен поп. За съжаление поведението на свещеника се е изобразило върху поведението на неговото паство. Той е превърнал Долнолозенската енория в своеобразна автокефална църква, без иерархическо подчинение и духовни връзки. Фразата, която цитирах, може би е знак за появата на една нова ерес, която се нарича презвитерианство, т.е. Църка без епископат.
Но това, че хората застават зад своя свещеник не е ли достатъчен аргумент, да се преразгледа решението за неговото преместване?
Никой не отрича, че отец Михаил е извършил някакви ремонти в Църквата, но той не е само строител. Тук става въпрос не само за градежа на сградата - храма, но и за градежа на Христовата църква, а когато духовното не ръководи материалното, човешките дела не са особено полезни. Когато говорим за строителството, което е извършил отец Михаил нека да кажем, че и отците в околните села също са строили, дори повече от него. Но освен за строежа духовните пастири трябва да се грижат и за душите на енориашите си. Даже и сега, когато той трябваше да напусне селото, същите негови енориаши, по които той за съжаление се води, организират митинги като за партия. Защото той така ги е научил. Така им е показал какво е за тях Църквата, какво е послушанието и смирението. Ако отец Михаил бе настина техен пастир, трябваше преди всичко да внуши послушание към църковната йерархия. Отец Михал добре знае словата на Спасителя: "Добрият пастир полага душата си за овците" /Йоан 10:11/, засега, за съжаление отец Михаил прави обратното - полага душите на пасомите си заради себе си.
Има ли в други райони подобни конфликти?
Не.
Няма ли все пак да вземете мнението на хората?
Когато хората не са просветени във вярата, не разбират каноните, виждат само външното, което е направил отец Михаил и по него съдят за служението му.
За съжаление те не са смутени примерно от това, че повече от три месеца там не е служена Св. Литургия. Когато хората не са просветени във вярата, те имат неправилно разбиране за това що е епископат и какви са задълженията на свещениците.
Отец Михаил дойде при епархийските съветници да поиска прошка и извинение. На въпроса им за какво точно иска прошка той не отговори, а каза, за да има църковен мир. Всички разбраха покаянието му като предложение за сделка. Един вид, ако Епархийският съвет отстъпи пред каноничните нарушения на този свещеник, тогава той ще въдвори църковен мир в селото, което досега е ръководил, ако ли не той заяви, че населението ще окупира Софийската митрополия, т.е. ще има църковна война.
Кога каза това?
Дойде в сряда, 9 октомври, т.г. - два месеца след инцидента и чак сега донесе своето писмено покаяние, в което признава, че съжалява и се разкайва за случилото се. Казва, че най-искрено проси прошка, както от Негово Светейшество Софийския Митрополит и Български Патриарх Максим, така и от мен. Това писмо ще се разгледа от Епархийския съвет.
Епископ Николай, преди седмица американски пастор имаше серия от лекции в НДК, сега продължават неговите служби в Южния парк. Как православната църква може да се противопостави на набезите на най-различни пастори и проповедници, които се опитват да търсят последователи у нас?
Живеем в сложно време. Българската православна църква и въобще Светото православие е най-веротърпимата религия, която е толерантна към всички. В този смисъл, когато говорим за търпимост ние с помощта на оръжието на мира, което е Божието слово, проповядваме и се борим, изобличавайки лъжеученията и разпространявайки Христовото благовестие. Друга възможност, освен това с помощта на словото Божие, ние да противостоим на сектантските учения нямаме.
Многократно от страна на Св.Синод на Българската православна църква, а така също и родители, чиито деца са пострадали от сектантски увлечения са отправяли апели към властимащите, от които зависи въвеждането на православно вероучение в училищата, за да предпазят децата от секти, твърде опасни и за цялото ни общество. За да осъществява Светата Църква безпрепятствено своята мисия, в това число и успешно да противостои на сектантството, означава тя да се сдобие със своето подобаващо място в обществото. Това ще стане, когато тя бъде призната по силата на новия Закон за вероизповеданията. Именно тогава злополучният разкол и всички проблеми, възпрепятстващи нормалното съществуване и дело на Църквата, смятаме, че ще бъдат преодолени. Включително и в това Църквата да може да благовести чрез медиите в домовете на хората. За съжаление сега много повече време в медийното пространство се отделя за хороскопи, екстрасенси и гадателки, които изкушават и съблазняват нашия народ.
Що се отнася до този пастор, ние не можем да обявим "свещена война". Относно онези, от които зависи сектантското нахлуване в нашата страна, нека знаят словата на Спасителя, че горко на онзи, чрез когото дойде съблазънта и изкушението в този свят.
А кои ги допускат?
Не зная кой ги допуска да правят тези свои сборища. Сигурно това е изискване на демократичните принципи за равнопоставеност на религиите, но моят апел е да бъдат особено предпазливи, когато допускат сектанти да прекрачват благословената ограда на православна България и когато провяваме веротърпимост да бъдем внимателни, доколко трябва да търпим злото, което идва, дали то е полезно за нашето общество.
Според хора, свързани с Църквата, с приемането на закона, разколът не само няма да се ликвидира, а ще се задълбочи още повече?
Разколът няма да се задълбочи, защото тогава ще се възцари правдата. Именно тогава Българската православна църква, която е канонична и призната от всички православни предстоятели и поместни Църкви, ще може да се ползва единствена от своето име, символи, печат и имоти. За съжаление голяма част от имотите са завзети от разколниците.
Според Вас трябва ли да се промени нещо в Църквата, за да се приближи тя повече до хората?
Основният проблем на Църквата в нашето съвремие е липсата на църковна дисциплина и канонично съзнание, което също е последица от разкола. За да осъществява по-пълноценно своята социална мисия, която означава доближаване до хората, най-напред трябва да се реши нейният законов статут, като се приема Закона за вероизповеданията. Той ще позволи връщането на завзетите имоти на социалната й функция. Защото тогава ще имаме не само добрата воля, но и финансова възможност да я реализираме.
Продължават ли още споровете за имотите в София?
Голяма част от имотите на Софийска митрополия са завзети от разколниците на Крупнишки епископ Инокентий, който се е обявил за "Софийски митрополит" и се е сдобил с регистрация в Столична община.
Те твърдят, че получават едва към 3.000 долара наем и владеят само две-три магазинчета?
Не зная какви наеми получават, но зная, че полагащите ни се суми по силата на договорите, сключени със Софийската митрополия, не идват в нейния бюджет. А от тях имаме огромна нужда за храмово строителство, за ремонтиране на стари храмове и манастири, а така също и социално служение. Предали сме списък на имотите, които са наша собственост, в това число и отнетите ни от разколниците във Временната комисия по религиозните въпроси в Парламента.
За какво е спорът в Църквата, за имоти ли?
Спорът е преди всичко каноничен, защото никой няма право да се отделя и да отхвърля от своето богослужение името на предстоятеля на Българската православна църка - Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Максим, а така също и на своя каноничен архиерей.
Разколниците сториха именно това, като не се подчиняват на каноничната църковна власт. Те са си създали своя "църква", която претендира да се нарича "Българска православна църква". Именно Законът ще регулира това, че името Българска православна църква принадлежи единствено на каноничната Църква, призната от цялото вселенско православие.
Монитор, 12 Октомври 2002
www.Pravoslavieto.com