Интервюта 2003 година

Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).

Климент, архиепископ Калужки и Боровски:
Разколът в църквата е много опасен за България

Ние не сме против католиците, а против политиката, която води Ватикана

Президентът Георги Първанов получи наградата за единство на православните и заради работата му по сближаването на нашите две страни

- Каква е ролята на Руската църква за укрепването на православието на Балканите?

- Слава Богу, в България няма етнически конфликти, но пък съществува група разколници, от съществуването на която ние сме много притеснени и затова оказваме безрезервна подкрепа на патриарх Максим в борбата му за единство. За българския народ е изключително важно да запази църквата си от разкол. Искам да изразя нашето одобрение за това, че българският президент Георги Първанов подписа закона за вероизповеданията, в който българската православна църква е призната за национална. Надяваме се скоро въпросът с разкола да бъде решен, понеже е много опасен за вас. Знаем това от опит, защото и в нашата църква е имало не един или два разкола, които сме преживели много тежко.

Що се отнася до другите държави на Балканите руският патриарх Алексий Втори неведнъж е изказвал своята подкрепа на сърбите, които преживяха много трудни моменти. Загубата на Косово, където е люлката на сръбската вяра е мъчително, особено след като сега там се изпепеляват манастири, затова ние се молим за сръбския народ.

 - В тази връзка как оценявате решението на Македонската църква да се обяви за автокефална?

 - По този въпрос руската Патриаршия подкрепя Сръбската православна църква. Ние предложихме да станем посредници при преговорите между Белград и Скопие. Проблемът трябва да бъде решен в рамките на църковните канони, където ясно са посочени начините за това. Даваме си сметка, че въпросът носи и известен политически оттенък. Сръбската църква е длъжна да намери начина за решаването му, но за македонците е необходимо да разберат, че всичко трябва да става според църковните закони.

 - Защо Руската православна църква избра българския президент Георги Първанов да получи наградата на Международния фонд за единство на православните народи за 2002 година?

 - Наградата, връчена в началото на тази година, бе присъдена на Георги Първанов най-вече заради усилията му за съхраняване на православието навсякъде, където живеят хора с нашата вяра. Той е млад и енергичен и със своя труд допринася за сближаването на православните народи. Става дума не само за славяните, но и народ като гърците, пък и други православни. Комисията, която определя наградите, в която аз също участвам, още в началото на миналата година обяви номинациите, но първата кандидатура, събрала най-много гласове, бе именно тази на Георги Първанов. Смятаме, че това е много важна награда, която президентът напълно заслужава и заради работата му и по сближаването на нашите две държави.

Беше време, когато страните, в които живеем, се бяха отдалечили една от друга. Наложи се да се работи за възобновяване на сътрудничеството и българският президент има принос за това. България винаги се е ползвала с подкрепата на Русия, нашите страни имат дълбоки исторически връзки. Преди столетия България помагаше на новосъздадената Руска държава, от Вас ние приехме вярата си и културата, писмеността. В недалечно минало пък Русия помагаше икономически на България. Ние сме близки по дух народи, които имат общи исторически корени.

 - Как се отнасяте към идеята на папа Йоан–Павел Втори за сближаване на православната и католическа църква?

 - Отнасяме се отрицателно към действията на папата и Ватикана на територията на Русия, Белорусия и Украйна. Ние не сме против католиците, а против политиката, която води Ватикана на територията на тези страни. Затова докато Ватикана поддържа стратегията си за разпространението на католицизма у нас, ние не можем да развиваме сътрудничеството си с тях. Същевременно имаме нормални отношения с католическите епископи в Русия, понеже те не държат така настъпателно като хората във Ватикана и са много по-здравомислещи. Католическата църква провежда една много агресивна политика у нас.

Затова и основната пречка за евентуална визита на папата в Русия е неговата политика. Не може да допуснем той да дойде тук, или дори да се срещне с патриарх Алексий Втори, защото после от Ватикана ще кажат: "Ето вижте, всичко е наред, няма проблеми между нашите църкви", а едновременно с това ще продължават своята активна мисионерска дейност.

В Русия католиците са малко, но свещениците са стотици. В католическата църква в град Калуга например влизат не повече от 25 - 30 души, но служат двама свещеници и има построен манастир. Че за кого е този манастир?

Преди революцията в Русия е имало шест католически епархии, и то там където има повече хора от тази вяра - в Западна Украйна, Литва и Латвия. Тогава на територията на сегашна Русия не е имало нито една епархия. Украйна, Литва и Латвия са вече самостоятелни държави, но въпреки това у нас продължават да действат четири епархии. Дори бе ръкоположен Московски митрополит. Инвазията на католическата църква е неприкрита.

 - А успешна ли е?

 - Храмовете им са празни. Скоро се върнах от Саратов, където е центърът на една от техните епархии и трябва да Ви кажа, че хората не ходят в тази църква. Въпреки това обаче средствата, с които разполага католическата църква тук са много сериозни.

 - Какво е здравословното състояние на руския патриарх Алексий Втори? Неотдавна се появиха съобщения, че той е прекарал е инфаркт..

 - Състоянието му вече се подобрява. Имаше кризисен момент в края на миналата година, той беше в болница. Основният проблем бе в преумората и напрежението. Патриархът се върна от Европа, веднага след това вниманието му бе приковано от драмата със заложниците от спектакъла "Норд-Ост", а непосредствено след разрешаването й той отлетя за град Астрахан, където също имаше натоварена програма. Затова се получи и срив в здравословното му състояние. Два месеца той се лекуваше, но сега вече се чувства нормално. Той вече служи църковни церемонии, ръководи делата ни, провежда срещи из страната. Спомняте си, че той отиде до посрещне и президента Георги Първанов на летището в Москва по време на посещението му и там също обясни, че се чувства добре за 74 – годишен мъж.

 - Може ли да очакваме патриарх Алексий Втори в България?

 - Въпросът за визитата му в България не е обсъждан. Руската Патриаршия ще изпрати делегация в България за честването на 50-годишнината от възстановяването на Българската Патриаршия през май, но вероятно руският патриарх няма да може да дойде заради натоварения си график. Вече получихме поканата на българския патриарх Максим за тържествата, но през май програмата на руския патриарх е много натоварена - той ще участва в честванията на 300-годишнината на Петербург, за тогава е планирана и негова визита в Естония.

Интервюто взе Люблена Папазова
Вестник Монитор, 28 Февруари 2003 г.

Проф. Пламен Марков: Театърът е битка, а не нискостеблена халтура

Консерватизмът и глупостта на съсловието спасиха Мелпомена от преждевременна смърт, твърди известният наш режисьор.

Стоян Кирчев

- Пламене, какво става в българския театър?

Не подменяме ли принципните си очаквания от управляващите с очакване за лична облага?

- Наблюдавам различни процеси. Някои от тях ми харесват, други не. Харесва ми, че българският театър има публика, че българският театър има идеи. Ако погледнем какъв голям проблем е за другите сходни изкуства - кино, литература, пластични изкуства - да стигнат до своята публика, ние сме направо отличници. Днес българският театър съществува във възможно най-мизерни условия, но въпреки това, идеи не му липсват и затова е жив. Затова ме впечатлява посещаемостта - за доста от добрите представления има много публика - радвам се, че няколко от моите представления са в тая категория.. Ето - "Контрабасът" в Народния театър се играе вече над 70 пъти и за него все още няма билети. Трябва да "уреждаш" влизането на приятели и колеги - скоро ме помолиха да отстъпя двете мои места на Гена Димитрова. Не могли да й намерят билети в целия театър, а много искала да гледа постановката и трябваше да помоля приятелите, за които бях запазил билети, да дойдат следващия път. От една страна е главоболно, от друга - много приятно, това ни дава самочувствие, че за много хора е важно това, което правим. Докато при много американски блокбастъри се оказва, че като отида да ги гледам в кино "Сердика" сме там десетина души. Ако вземем българските филми, като изключим премиерата, на редова прожекция в салона сме само 3-4-ма души. Затова казах, че интересът към българското кино и литература е силно намалял, а този към театъра е жив. А театърът беше първият най-тежко ударен от кризата с публиката. Не казвам, че положението е блестящо, но съществува един кръг от млади, будни, интелигентни, чувствителни хора, които пълнят театрите в София. А това е много окуражително, за нас театралите. Извън София за съжаление е градобитня - този кръг от хора се е изпарил от родните си места

- Каква все пак е кризата в българския театър - административна или творческа?

- Съсловието ни понякога е много глупаво емоционално и действа с едни стадни инстинкти, с емоции, там, където трябва да се действа с разум. Все се оплаква от неправдите, а гледат на театъра си като на ТКЗС за частна употреба. Затова когато актьорите се оплакват от директора си, а те винаги се оплакват, аз им казвам: "Точно вие си заслужавате точно този директор и никой друг". Защото просто те си искат директор за частно ползване. И когато един директор, опитвайки се да угоди на техните капризи, разреши поверения му театър да се превърне в разграден двор, там се случват ужасни неща - компромиси, халтури, псевдомодернизми.. И всеки един от артистите си представя, че трябва да може да отиде при директорчето и да му каже: "Я да уредим тук едни неща, не можем ли тук да пробутаме едно представление, дето до сега го играхме на частно, имам тук едни пари, едни хора са ги дали, хайде, нямаме нужда от режисура и сценография, няма да плащаме авторски права, голям праз…" И за моя изненада това се превърна в практика и си върви, никой не пита защо тогава държавата субсидира тези театри. Театърът на угодливия директор губи физиономията си и става един тюрлюгювеч - до интересни и стойностни неща се мъдрят някакви абсолютни самодейности. Те гонят публиката с бездарността си или я забавляват с евтинии и така пък гонят взискателната интелигентна публика. А театър има само тогава, когато има публика. И това си е битка, всяка вечер е битка за спечелване на доверието на интелигентната и чувствителна публика. Затова считам за престъпление спрямо основната битка на днешните български театрали тези безпринципни компромиси. Затова съм противник на театрите - разградени дворове. Защото се появяват ужасни представления и се чудя как тази публика издържа. И когато някой човек гледа 4-5 пъти подобни отвратителни неща, близко е до ума си помисли, че целият театър всъщност е едно мерзко, старомодно, глупаво или ексхибиционистично занимание на някакви маниаци, които дявол знае защо, искат да си показват задниците публично, препитание на някакви некадърници, които просто вдигат много шум около себе си. Това е една от тежките беди на съвременния театър - липсата на всякакви критерии, които да бъдат достатъчно сигурен ориентир и за публиката, и за театралите. Най-големи пакости нанасят на театъра тези псевдомодерни, претенциозни недомаслени представления, които се занимават единствено със себе си и псевдозабавните бози, които под понятието смешно, крият същността си на нискостеблена халтура.

- Реформата в българския театър?

- За нея си говорим още от 1985 година, удавихме се в приказки, аз включително, и да ти призная, тази тема вече ми е толкова опротивяла, че като чуя за театрална реформа просто се изприщвам. Вече 17 години претакаме едни и същи неща и вечно всички сме недоволни от това, което трябва да стане. Достатъчно е един да предложи нещо, за да могат всички останали да кажат: "Не знам как е, ама и така не е!" Практически тъпчем на място. Единствения резултат са разградените дворове, от които някои цицат и се възползват. От друга страна пък си мисля, че в известен смисъл консервативността на театъра го съхрани. Например в киното направиха една много бърза, прогресивна и успешна реформа, в резултат на което българското кино скоропостижно си отиде. Правилна, умна реформа - и киното е мъртво. Така че инатът, глупостта, повишената емоционалност и консерватизмът на театралите може би съхрани част от театъра.

- Говори ли ти се за скандалите в Народния?

- Там проблемите не са на реформа, а на ръководеща личност. Васил Стефанов беше подходящият човек да ръководи тази национална институция с високи критерии, без частни и корпоративни интереси, принципен и отговорен. Александър Морфов не беше. Лично аз много отдавна познавам Сашо и винаги съм го считал за много талантлив човек и приятел. За това беше и огромното ми разочарование към него като ръководител на театъра - никой не се е отнасял по-демагогски и неколегиално към мен като режисьор. Той декларираше, че държи непременно аз да поставям на голямата сцена на Народния, а в същото време с всички сили пречеше това да се осъществи. Без да има доблестта да ми каже в очите, че просто не иска и аз да поставям на "неговата" голяма сцена. Обратното, той постоянно излизаше с моето име, колко ме цени. Трябваха ми две години да разбера защо моят готов проект непрекъснато се отлага и колко съм бил наивен, вярвайки му. Но наистина не ми се говори повече, защото става дума за едно мое много сериозно лично разочарование. Александър Морфов е талантлив човек, но тези които му подшушнаха да приеме този пост и после да се бори със зъби и нокти за него, със сигурност не се оказаха негови приятели, защото той е възможно най-неподходящият администратор на света.

- Да не би да си се прицелил в директорския пост?

- Напоследък, мине не минат месец се чува, че ще ставам директор на Народния театър. Това е добра възможност да кажа, че не съм се прицелил в поста в обозримо бъдеще. И има една много проста причина за това - не искам. А не искам, защото го знам какво е. Защото няма условия за смислена и отговорна дейност, защото държавата днес е враждебна спрямо културата си и не я подкрепя. Не бих могъл да поема толкова тежки и съдбоносни отговорности в толкова неподходяща атмосфера за духовна дейност, а знам какво е да носиш отговорности, а ръцете ти са вързани. Затова и съчувствам на свястната част на директорското съсловие, защото това е самоунищожително-съсипателна работа, заплащана само с лицемерно приятелство и неблагодарност.

- Противниците ти казват -"Пламен ангажира най-добрите артисти, затова са сполучливи постановките му!" А може ли с лоши изпълнители да се направи добър спектакъл. И с лоши политици - просперираща държава?

- Чувал съм за себе си, че съм и звероукротител. Вземал съм бил най-дивите и неуправляеми артисти и те при мен били като котенца. Това обаче изисква известен тренинг. С добри и лошо водени артисти също може да се провалиш с още по-голям трясък - нагледал съм се на такива случаи. Аз се радвам, че артистите са спокойни с мен и са уверени, че ще ги изведа на другия бряг. Що се отнася до политиците, аз се разграничавам от мнението, че те са само чудовища. В крайна сметка нали ние ги избираме тези политици? Може ли те да са лоши, а ние да сме свестни? Познавам такива между тях, които са много почтени и имат добри намерения. Но когато един човек стане министър, той веднага става обект на подозрението, че няма начин да не краде. И то идва от тези, които си казват: "Ако аз бях на негово място, сигурно щях да се оближа пръстите". Тези, същите, твърдят че политиците няма начин да не са тъпи, гадни и корумпирани. Познавам политици, които имат реална драма, защото са почтени и се опитват да си свършат работата, но са толкова навиквани и замервани с гнусотии, че това ми напомня една хубава епиграма на Радой Ралин: "Кучето си беше свястно, но нарекоха го бясно. И видя се то натясно, та си стана бясно!"

- Ти си от хората, които доста са дълбали в пластовете на българската душа. Какво си открил там, което не знаем за себе си?

- Открих огромните несъответствия в душите на нашите прадеди, които по някакъв начин се проектират върху нашето битие и сега. Ние винаги сме подменяли с лекота принципите, които сами изповядваме и проповядваме, с личното очакване за някаква лична и не много принципна облага от действията си. Като в днешния ни театър. Скоро в театър "София" ще излезе едно ново мое представление "Вещици и сънища". Там ще се говори за неосъществената и неосъществима българска мечта и ще разкажа всичко това, което те интересува. Както се казва - елате ни вижте!

Moнитор, 28 Декември 2002

Видният австрийски политолог и експерт по Източна и Югоизточна Европа д-р Петер Бахмайер:

Западната култура си е присвоила ролята на водеща

България трябва да съхрани своята културна автентичност
САЩ няма да се примирят с една силна и независима Русия

Бойчо Дамянов, 24 Декември 2002

Д-р Петер Бахмайер е член на управителния съвет и ръководител на отдела за образователна и културна политика на реномирания австрийски Институт за Източна и Югоизточна Европа. По образование е славист и политолог, отлично владее български език. През последните години изследва особено интензивно проблемите на трансформационните процеси в Източна Европа с акцент България. Издател е на поредицата "Студии за Източна Европа".

- Наскоро под редакцията на водещите американски политолози Лоранс Харисън и Самюел Хънтингтън излезе новата книга "Culture Matters". На немски заглавието е преведено "В спор за ценности – как културите влияят на напредъка". Как оценявате тезите на Хънтингтън за противоречията между културите?

- Аз се отнасям критично към тезата на Самюел Хънтингтън за сблъсъка на културите. Никой не отрича разликите между отделните култури. Но западната култура си е присвоила ролята на водеща по отношение на другите. Погледнато така, би могло да се каже, че ислямската култура съдържа елементи, които не съдействат на прогреса. Целта на Хънтингтън и на неговата школа е не да анализира съдържанието на отделните култури, а да оправдае и обоснове правото на хегемония на САЩ като единствена световна сила над всички части на света.

- Според тях слабо развитите страни от третия свят, също и някои части от Европа, сами са виновни за състоянието в което се намират. И те имат нужда да възприемат единствено верния модел на САЩ, ако искат да се развиват.

- В едно свое изказване във Виена по повод на конфликта в Босна и Херцеговина Хънтингтън издигна тезата, че това е война между културите: между западната и мюсюлманската цивилизация. Че на вододела между тези цивилизации винаги ще има кървави конфликти и те са неизбежни.

- Наистина ли са непреодолими противоречията между отделните култури?

- Те не са пречка за общуване и сътрудничество. Хънтингтън подчертава непреодолимостта в различията на западната култура не само с ислямската, но и с китайската, която според него се основавала на конфуцианството и представлявала потенциална опасност за Запада, с която той не можел да се помири. Друг такъв "незападен" културен район според него е славянско-православният- Русия, Украйна, България и т.н.

- Какво следва от това? Че Западът ще воюва с България?

- Със сигурност ЕС няма да води война с България. Но за САЩ хегемонът на православието е Русия и те няма да се примирят с една силна и независима Русия. Особено Збигнев Бжежински, който минава за експерт по Русия, не пропуска да подчертае (също и в книгата си "Единствената световна сила"), че САЩ не са съгласни да приемат Русия като световна сила. Сегашната Русия трябвало да се разпадне на три части, за да се подчини на управляваната от САЩ международна система.

- Кои са тези части?

- Европейска Русия, Сибир и Далечният изток. Той предлага да се създадат три самостоятелни републики. Бившите съветски републики - Украйна, Белорусия, Прибалтийските, Задкавказките и Централноазианските, разбира се, също трябва да останат самостоятелни. Въпреки, че Хънтингтън поднася нещата като културно-цивилизационни изследвания, зад тях твърде ясно прозира една геополитическа теория, която трябва да обоснове хегемонията на единствената световна сила САЩ.

- Всъщност тази хегемония се основава на реален икономически и военен потенциал. Как оценявате културната привлекателност и потенциал на САЩ?

- Не мисля, че американската култура е особено привлекателна, но факт е, че през последните години САЩ отдават все по-голямо значение на културната експанзия. Хънтингтън и Бжежински също подчертават, че една световна сила се нуждае от култура. Отделя се все по-голямо значение особено на филмовата индустрия. Стремежът е глобализацията да се налага не само чрез американската икономика и военно присъствие, но и чрез американската култура.

- Русия наистина ли ще се разпадне?

- Не мисля, че Русия е в нокдаун. Това, че Русия днес се е подчинила в някаква степен на водената от САЩ западна система бих могъл да окачествя като тактическо сътрудничество. Днешното руско ръководство разбира, че страната не разполага с икономическата сила да се противопостави на САЩ в открита конфронтация. Мисля, че през последните три години под ръководството на Путин Русия успя да реши някои вътрешни въпроси, които доведоха до стабилизация на страната в икономическата област, в борбата срещу престъпността, изплащат се пенсии, заплати и др. Правят се успешни стъпки за укрепване на руската култура и за намаляване и отстраняване на американското и на западното влияние в такива направления, като да речем формирането на учебните програми, в медиите и др.

- Какво бихте казали за процесите в България и предстоящите членства в НАТО и ЕС?

- България исторически е имала и трябва да съхрани своите традиционно добри връзки както с Русия, така и с Централна и Западна Европа. Под Централна Европа имам предвид преди всичко Германия и Австрия, с които страната е била тясно свързана още от средата на XIX век. Бих определил централноевропейската култура като самостоятелна област в рамките на европейската култура, която не бива да се идентифицира с англо-американската. Българската култура е свързана с византийско-православната традиция. В продължение на столетия българската култура е влияла и е била свързана с руската православна традиция. Тя е по-стара от руската и може да се каже, че Русия в действителност е възприела от България историческите основи на своята културна традиция. В този смисъл едва ли е разумно България да прекъсва или да редуцира връзките си с Русия и да обръща единствено внимание на връзките със Запада.

- Може ли България да съхрани своята културна автентичност?

- В сегашните условия на американско доминиране това не е лесна задача, но България трябва да запази колкото се може по-голям периметър на независимост. Не мисля, че прекаленото отказване от суверенитета е в интерес на страната.

- Как оценявате днешната образователна политика?

-Тя трябва да търси корените си и да черпи от традициите на българското Възраждане, а не да възприема сляпо англо-американския образователен модел. На образователната политика трябва да се обръща изключително голямо внимание, тя създава най-ценния капитал на една страна. България беше достигнала много високо равнище на образованието и трябва да се опита поне да го задържи.

- Тези културни различия не създават ли противоречия между Америка и Европа?

- Разбира се. Днес определено съществува противоречие между, от една страна, англо-американската цивилизация и от друга страна, континентална Европа, към която естествено спада и славянско-православната част. В годините на Студената война това противоречие беше туширано, но днес то е очевидно. В действителност ние говорим на два различни езика. По отношение на ценностната система при европейците става дума за култура, а при англо-американците за пари.

-Значи противоречията между западноевропейската и източноевропейската култура не са толкова трудни за преодоляване?

- Не виждам никакви фундаментални противоречия между, условно казано, римокатолическия, протестантския и православния свят. Имаме една и съща, обща антична, а по-късно християнска културна традиция, обогатена с философския фундамент на Хегел, сам по себе си несравним с развитието на философията в англо-американското пространство. В този смисъл континентална Европа е много по-хомогенна.

- Може ли да определим Европа като отделен културен регион, който започва от Атлантика и отива далеч в Азия?

- Европа представлява едно общо културно пространство. И това трябва да се прояви и в политиката на ЕС. За нас европейците е особено важно съвместното съжителство и сътрудничество с всички останали култури. Това може да се постигне само по пътя на една независима европейска политика. За сега такава няма. Европа все още е вързана за каишката на американската политика, и както я определи неотдавна във Виена Бжежински, тя все още е протекторат на САЩ.

- Такъв ли ще остане?

- Надявам се не, но днес Европа просто още не може да си позволи независима политика, дори по такъв въпрос като войната срещу Ирак. От една страна, Европа не поддържа започването на война с Ирак, от друга страна, се въздържа да окаже активна съпротива на САЩ. Дори в известна степен е готова да подкрепи Америка и да се включи финансово.

Monitor, 24 Декември 2002

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов: Престъпността вирее при клатещо се правителство, съд и полиция

Капка Георгиева, 14 Декември 2002

- Г-н Борисов, какво казахте на Сугарев, та той реагира, че няма основание да не ви вярва?

- Първо, искам да заявя, че съм притеснен от преекспонирането на интервютата, които давам. Например, това интервю ще излезе само в "Монитор". Ако обаче други вестници препечатат определени абзаци от него, се получава преекспониране. Що се отнася до Сугарев, аз винаги съм бил привърженик на диалога с хората. Когато хората не се виждат и не си говорят, те се съсредоточават само в своите мисли и убеждения и негативното надделява. Докато не е чул и другата теза, мотивите на отсрещната страна, всеки човек е прав за себе си. Много пъти той може да има добри намерения, но да е сгрешил. За мен винаги са важни мотивите на едно деяние - дали то е било в името на доброто. А не греши само този, който не работи.

- Т.е. успяхте да го убедите, че греши?

- Той видя благодарствените телеграми, получени от САЩ, Испания, Англия, Германия и др. за нашата работа. И с очите си се убеди, че МВР никога не е било така добре поставено в международен план, както сега. Като прибавим и близо 40% скок на рейтинга ни, защото под полиция българинът разбира всичко, което е в МВР, аз мисля, че той се убеди в правотата ни. А дали сме допуснали грешки или не в конкретния случай за специалните разузнавателни средства - в момента работи комисия, която ще прецени и ще се произнесе. Ние имаме щастието, че вътрешният ни министър е един от най-добрите юристи в България. Затова се надявам, че всички подписани от нас документи са изцяло съобразени със законите на страната ни. Важно е да се знае, че разрешение за СРС се дава от съда, и затова в нашите случаи всички са подписани от съдия. Така че демократичността и правото на съда да определя кой да бъде подслушван абсолютно е спазено. Ние сме тези, които заявяваме желание да се подслушват конкретни личности, но това става с подпис на съдия. Аз уверих в това Сугарев. Също, че политици и изобщо хора, свързани с политиката в България, не са подслушвани. Ако са разговаряли с лица, които по един или друг начин са контролирани от нас, това е друго, но вината не е наша. Продължавам да смятам за пропуск в закона, че в определен срок трябва да се унищожават записите на разговори, протекли между наблюдавано от нас лице и други лица, пък били те и случайни.

- Защо смятате така?

- Знаете ли какво е корупция, какво е мафия? Това е съединяването, преплитането, проникването на организираната престъпност сред държавните институции. Подчертавам - не визирам случая в момента, говоря по принцип. Очертава се определен кръг от хора. В същото време обществото ни иска резултати от борбата с корупцията. Как ще стане това, след като в 10-дневен срок бъде заличено кой мафиот, когото ние наблюдаваме, с кой политик е разговарял. Така се заличават следите. Дори самият факт, че се познават, че се чуват показва, че имат връзка. Такава е логиката. За мен е важно хора като г-н Сугарев да не превръщат институцията МВР във враг. Искам полицията да бъде наша полиция, на хората, а не да се чуват думи от сорта, че подслушваме за пари или че отново подслушваме тайно. Гарантирам, че това не е така.

- Има ли заговор срещу правителството?

- Не бих искал да отговарям еднозначно. Знам само, че което и да е правителство, което върви така уверено като нашето към ЕС, вече имаме покана и за НАТО, във всички случаи е уязвимо. Нашият премиер и президент посетиха Русия, очакваме Путин в България, премиерът и президентът ни бяха при Буш, а срещата в Прага затвърди тези контакти. Нашият премиер през последната година се видя с всички лидери от световен мащаб. Но явно редът, сигурността, изграждането на правила в държавата не отговарят на желанията на престъпността, тъй като тя може да вирее само при клатещо се правителство, клатеща се съдебна система, клатеща се полиция.

Точно затова аз винаги съм настоявал за мандатност - на НСБОП, на полицията, на сигурността. Страната ни става външна граница на ЕС, може би е правилно да има мандатност и за гранична полиция. Четиримата началници на тези служби трябва да са с мандат, за да могат да планират своята дейност в един по-дълъг период от време. Не говоря за себе си, въпреки че за мен този пост е възлова функция на МВР в държавата. Не искам хора, които не ме харесват, да коментират думите ми като желание да си удължа престоя в МВР. Но съм убеден, че след мен тази длъжност трябва да е с поне 5-6-годишен мандат.За да могат да планират правилно във времето операциите срещу престъпността.

Преди дни бях в Испания и във Франция. В Мадрид посланик е В. Такев, зам.-министър на външните работи при предишното правителство, във Франция посланик е Райков, бивш говорител на същото министерство. Значи хората от Външно се грижат за кадрите си. Искам да попитам - за кой началник от МВР държавата се е погрижила за 12 години? За Славчо Босилков ли, за Божидар Попов ли, за кого? За Кирил Радев или за ген. Атанасов? Всички те са били големи началници и държавата е разчитала те да бъдат лоялни, честни, смели, принципни. Добре, ако те са били такива, с какво след това държавата им се отблагодари? С шут? За много неща държавата си зарива главата в пясъка, по някакъв странен начин е конструирана така, че в нея да няма ред и сигурност. Ето, давам ви основни факти за това.

- Работи ли контраразузнаването ни изобщо? Ще видим ли име на човек от властта, вербуван от чужди служби?

- Това е деликатен въпрос. Казвам го с болка - в момента медиите са по-информирани в някои отношения, отколкото нашите служби. В една събота, в тв предаване бившият директор на НСС Юри Георгиев заяви в ефир, че НСС спрели да пишат справки, което е абсолютна лъжа. Заливат ме със справки и дори с ненужна информация. Много от нещата, които идват като справки, ги прочитам във вестниците. Ами по-добре да чета вестници! Аз смятам, че НСС продължава да е длъжник на МВР като цяло и се надявам, че ген. Чобанов ще съумее след структурната реформа, проведена там, да повиши качеството на работа.

- Има ли България неприятели или всички са й приятели, както обяви един шеф на разузнаването преди няколко години?

- Има една приказка, която е доста вярна. Този, който е приятел на всички, не е приятел на никой. Икономическото разузнаване на всяка една държава действа в полза на своята държава. Във всяка държава приоритет №1 в програмата на правителството й е икономическият й просперитет. А това става и с крадени технологии, и с прогнози на пазарите, и с прогнози за развитието на междуполитическите отношения и т.н. По моя информация разузнаването ни не е на ниво. Надявам се при президента и премиера да постъпва повече информация. Да вземем походът на кюрдите. Те вече бяха на границата ни, когато президентът Първанов ни алармира, че има такъв процес. Това е истината.

- А проучват ли се чуждите компании, влизащи у нас, дали не са свързани с мръсни пари?

- Не само чуждите, а и нашите компании не се проучват. Защото законите са били правени така, че всички приватизационни сделки да могат да се осъществяват на ръба на закона. А в това, че цели компании, заводи, отрасли ги няма, вследствие на грабителската приватизация, няма нищо наказуемо. Както каза зам.-прокурорът г-н Манчев - в момента чакат дела за 3,5 милиарда долара. Те са свързани именно с тези приватизационни сделки. Защо никой не е питал НСБОБ за приватизацията в София, по морето, по курортите. Има достатъчно информация за всяка една фирма с кого е свързана. Но такива въпроси не са задавани. Най-голямата дирекция в страната СДВР през един голям период от време е била без служба Сигурност. Целта е била СДВР да се сведе до едно РПУ, само с полицейски функции, за да може да се извърши приватизацията в нея. Сега казват примерно - мутрите са взели много от най-апетитните хапки в столицата. Взели са ги, защото държавата им е разрешила.

- Проучват ли се ислямските фондации у нас?

- Да. По този въпрос се работи активно. Всичко, което влиза в момента, много внимателно се наблюдава от контраразузнаването. Има и доста екстрадирани хора. В България има над 1000 ходжи. Изключителна помощ ни оказва и ДПС в лицето на Касим Дал, и главният мюфтията, с когото сме разговаряли по тези въпроси. Има много ходжи, които проповядват неща, с които той не е съгласен. Общата публика трябва да знае, че турците не са ислямски фундаменталисти. Самите те са срещу войнстващия ислям.

- Имате ли наблюдения върху общественоопасните секти?

- Благодаря ви за този въпрос. Още днес ще изискам информация докъде сме стигнали по тази тема.

- На колко души в полицията можете да разчитате? Има ли поне 10, за които сте убеден, че не биха се поддали на корупция?

- Има доста хора, на които разчитам. И на директорите, и на зам.-директорите, които са много добри професионалисти. Разчитам и на такива, като младши-лейтенант Павлов, които направихме офицери, защото задържа пратка с 96 кг хероин преди седмица. Имаме десетки момчета, които честно и почтено си вършат работата и за едното име живеят. И ако при нас има подем, то е защото заложихме именно на такива хора.

- Скоро ще стане една година от трагедията в "Индиго". Мислите ли, че ще има наказани за нея?

- Възмездието е много важно нещо, но какво се промени от "Индиго" до днес? Разпоредил съм да се изготви справка и да се пусне в медиите - за една година колко хиляди акта, колко хиляди проверки сме направили в подобни заведения. Аз отидох в Търново, за да присъствам на откриването на една дискотека еталон. 2000 деца присъстваха. В нея не се продава алкохол, не се продават дрога, цигари. Има телефон, на който, ако родител се обади и си потърси детето, може да го намери. В София направихме така, че линейките да могат да ползват специално трасе, ако, не дай Боже, се случи нещо. Това, което зависеше от МВР, се постарахме да го направим. Вчера попитах Антоан Николов - има ли с София дискотека като Търновската? Такава няма. Още преди година ми беше обещано, че ще се отнемат лицензи на заведения, в които се продава дрога. Един лиценз досега не е отнет. Какво повече мога да направя аз? Ако се сетите още нещо, което не сме направили, веднага ще разпоредя и то ще бъде направено.

Moнитор, 14 Декември 2002

    www.Pravoslavieto.com