Не може три учителки да отхвърлят трима писатели като Валери Петров, Леда Милева и Йордан Радичков. Щом нас ни отхвърлят, нека приемат тези, които ще им помогнат по-добре, казва авторът на "Бягащо дърво"
Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е "Народна култура", сп. "Съвременник", в. "Стършел". Оглавявал е Алманаха за хумор и сатира "Апропо" и в. "Литературен форум". Автор е на много книги, сред които "Бягащо дърво", "Огледало за обратно виждане", "Професия несъгласие". Автор е на книги за деца, стихотворни преводи и есеистика.
Галя Григорова, 1 Август 2002
- Г-н Ганчев, какво според вас става в българското образование? Вярна ли е посоката, в която се развива?
- Не зная какво става в българското образование. Аз зная да пиша текстове и това съм направил за българското образование. Заедно с Валери Петров написахме текстове към буквара на издателство "Анубис". Най-важното, което искам да ви съобщя, е, че текстовете са писани сега, а не преди 20 години, както отговаря министерството. Пред 20 г. с Валери Петров писахме експерименталния буквар на Сендов, а сега ония текстове не могат да се използват. Причината е, че редът, по който се изучават буквите, е съвсем друг. Този ред беше определен от министерството тази година.Така че всичко текстове са писани сега. Нашите са хубави, всеки, който съпостави текстовете от един буквар с тези от друг буквар за една и съща буква, ще разбере.
- Какво наложи да се изработят нови читанки?
- Предишният буквар е от 15 години. Езикът се променя, едни неща стават актуални, други не. По отношение на програми, на концепции за образование специално ние с Валери Петров като автори не участваме и не се мешаме в това, защото не сме компетентни. Ние сме компетентни във възможностите на българския език. Издателството се обърна към нас. Написахме четиво за всяка буква като то трябва да е написано от буквите, които са учени досега. Например първото четиво се пише само за две букви - "Умен Нено", учи се "м" и "н". В следващото могат да влизат "м" и "н" и новата буква, която се учи. Така, че четивото трябва да бъде с три съгласни. Следващото с четири, с пет и т.н. Обикновено на писателя не му достигат думите, а в случая не достигат и буквите и затова ние сме се постарали всички възможности на българския език да бъдат измъкнати по най-естествен и завършен начин. За мен специално е учудващо, че такива неща се отхвърлят, когато министърът е литератор. Ако министърът беше от някаква друга специалност, както и да е. Не върви литераторът-министър да няма поглед върху това кое е приличен текст и кое не.
- Според вас какво породи спора да влезе или не в букварите Вазовото стихотворение "Аз съм българче"?
- Малко ли глупави спорове възникват по всякакви работи, не само по литература. Това е изкуствено създаден спор. Не може да има такъв спор, но те го включиха.
- Защо?
- Това е празен, излишен спор за нашите класици. Винаги най-добрите стихотворения на Вазов, Славейков, Разцветников трябва да присъстват в христоматиите. Колкото повече, толкова по-добре. В това се изразява нашето образование, нашата степен на цивилизация да се изравнява с европейската. Това е бедата на нашето общество - нито криза, нито преход, а ниска степен на цивилизация. Образованието трябва да е най-приоритетно, заедно с културата. Разбира се, за всяко едно правителство приоритет има икономиката. Обаче без преодоляване на ниската ни степен на образованост няма да помръднем. А пък това преодоляване се забави през последните десетилетия, а ние и без това сме изостанали. Това е зле и за икономиката. Не случайно има поговорка - "Прост народ, слаба държава".
- Как ще се отрази на образованието на децата този хаос с учебниците?
- Световният опит е следният: всички написани буквари и читанки излизат на пазара, едни училища поръчват от едни учебник, други поръчват повече от другия, значи той е по-добър. Освен това в края на учебната година министерството преценява по резултатите програмата си за едни или за друг учебник. Тогава се оценява кой учебник е по-добър и кой не е. Такава е в световната практика.
- А у нас как оценявате практиката за избор на буквар и читанка?
- У нас едва сега започва тази практика, но както винаги, всичко се побългарява. Министерството одобрява един вариант и издава един учебник, и толкова. Така е във Финландия, така беше и у нас. Но във Германия и Франция е иначе. Сега министерството одобрява четири комплекта буквар и читанка и отхвърля други. Би трябвало, щом има такъв конкурс, наистина всички да се отпечатат. Да се видят от учителите, от инспекторите. Да се види кои ще се харесат, кои ще се изберат и с кои ще има по-добри резултати в училище. Пътят за разрешаване на този скандал е един. Да се издадат всички учебници и учителите и училищата ще изберат кой е по-добрият. Едни ще учат по едни, други по-друг. Накрая на учебната година министерството ще прецени от кой учебник има по-добри резултати. Защото сега не можем с Валери Петров да се съгласим някой априори да отхвърли нашите текстове. След 5 или след 15 години като се сравнят с другите, ще се види кое е по-добро. Не напразно издателство "Анубис" заплашва, че ще издаде този буквар с надпис "Неодобрен от МОН с министър Владимир Атанасов".
- По какъв критерий трябва да се избират букварите и читанките?
- Би трябвало да има едно жури за текст, друго за картинки, трето за педагогическите неща. Не знам как ги правят тия оценки. Кой текст е по-добър, за да го сложиш на съответната буква. Това е единственият критерии. Не знам какъв е критерият в нашето министерство. Дано да няма някакви интереси за пари. Ще бъде много обидно и жалко, ако от такива критерии са се водили във ведомството.
- Как ще коментирате обвиненията към министерството, че по роднински връзки одобрява учебници?
- Не смятам, че има такова нещо и не в това е въпросът. Става въпрос за различни издателства. Ние с Валери Петров настоявахме да не бъдем от авторския колектив на учебниците, а автори на четивата. Така и пише в тях.
- Има ли опасност да се породи бездуховност в българското образование?
- Има опасност от бездуховност. Духовност се гради и насърчава с добрия български език. В България не са много хората, които могат да го правят. Ще бъде жалко, ако от някакви безпринципни мотиви да вкараме свои хора, или свои колективи, или свои икономически интереси струпаме на децата лоши текстове. И без това рапърите ги затрупват. Министерството на образованието само ще помогне за утвърждавено на езика на рапърите. Лошият език помага на бездуховността. Именно така трябва да се погледнат текстовете във всички приети и отхвърлени буквари - кои текстове са съдържателни и художествени и така трябва да се приемат. А всъщност, те се приемат с интириги. Приели един учебник с два гласа, отхвърлили друг с три гласа. Чии са тези гласове - на начални учителки. Не може три учителки да отхвърлят трима писатели като Валери Петров, Леда Милева и Йордан Радичков. Ние си свършихме работата с Валери Петров да помогнем на българското образование. Нас ни отхвърлят. Е, щом е така, да приемат тези, които ще им помогнат по-добре.
- Вие самият видяхте ли одобрените проекти? Как ги преценявате?
- Не, само това, което излезе в пресата. Видях урокът за буква Г, вижте нашата буква Г и ще ви стане ясно.
- Смятате ли, че образованието ни се нуждаеше от тези реформи, които станаха през последните години?
- Нашата образователна система имаше големи постижения, имахме големи успехи в преодоляване на степента на изостаналост, благодарение на това образование. Винаги трябва да взимаме предвид най-добрите постижения на предишните поколения. Европа не ни предписва какво точно да правим, но Европа отдавна е преодоляла своя европейски културен центризъм. Европейският културен елит отдавна го е преодолял. Там отдавна почитат стойностите на китайската, японската и други древни култури. Присъединявайки се към европейската степен на образование, се приближаваме към световните стойности на образованост.
- Това ли е панацеята?
- Простотията не е наша идентичност. Преди войната са идвали френски дейци на образованието, за да се учат от нашата образователна система. Трябва да се потърсят тия неща.
- Какво ни пречи?
- Това не е ли пречка, да не могат да се направят нормални учебници. България е малка - знае се кой и колко може. Но поради различни амбиции и претенции, често пъти финансови, които диря нямат, стават мафиотски неща. Всички неща навеждат на мисълта на експерти, които постоянно се намесват и сигурно са нанесли вреди. Човек намества логиката на нещата. По художествените текстове трябва да има експерти.
Монитор, 1 август 2002
Ръководителката на божествените български гласове още не може да прости на Стефан Димитров, че е екзекутирал хора
Дора Христова е родена в село Дъбово, Старозагорско. Родителите й по майчина линия са от Тракия, а по бащина линия - от Софийско. Завършва средното си образование в Първа английска езикова гимназия през 1966 година. След това кандидатства в Консерваторията и я завършва през 1971 г. с две специалности - "Хорово дирижиране" и "Музикална педагогика". В началото на творческата й кариера Христова работи за кратко време като помощник-диригент на Христо Недялков в Детския радиохор. По- късно, през 1972 г. попада в Народния хор към Ансамбъла за народни песни на Радио София като помощник-диригент на Красимир Кюркчийски. От 1973 г. дирижира хора на Ансамбъла за песни и танци към Българската народна армия. Това е прецедент жена да е диригент на армейци, но тя безапелационно печели конкурса. През 1974 г. оглавява за 4 години Народния хор на Българското радио, този който днес се нарича "Мистерия на българските гласове". Голяма част от записите на този хор влизат в компактдисковете на Марсел Селие, който лансира "Мистерията" на Запад. От 1977 г. до 1990 г. работи като диригент на Смесения хор на Българското радио. А от 1988 година до ден днешен е диригент и главен художествен ръководител на Фолклорния радиохор, след това Хор на Комитета за телевизия и Радио, по-късно на Телевизията, днес свободни артисти но с името "Мистерия на българските гласове". Дора Христова е доктор по изкуствознание и доцент в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.
Стоян Кирчев, 20 Юли 2002
- Г-жо Христова, поводът за нашата среща е изключително приятен - 50 г. "Мистерия". Каква е равносметката?
- По-правилно е да се каже "50-години Радио-телевизионен хор "Мистерия на българските гласове". Така обединих цялата история на ансамбъла, защото той претърпя доста метаморфози през този половин век. Ала и самата ни държава доста се промени през това време - от Народна република станахме парламентарна демокрация. Но като методика на работа в този хор, като репертоар, като художествени търсения и постижения за тези 50 години ние запазихме своя облик. През цялото това време захранвахме програмите на радиото и на телевизията с аранжиран и автентичен фолклор. Днес работим не само за медиите, а изпълняваме една много сериозна национална програма.
- Това е нещо невъобразимо като обем, като репертоар.
- Да, само в радиото до 1990 година имахме повече от 1200 записа. След 1990 г. в телевизията реализирахме стотици записи, филми, предавания, компактдискове и даже ми е трудно да изброя всичко, което сме сътворили.
- Защо казват, че "Мистерията" може да изпее неизпеваемото?
- Това е резултат от дългогодишния труд и на певиците и на диригентите. Квалификацията на изпълнителките ни е невероятна. В този хор са работили едни от най-добрите ни музиканти - Димитър Динев, който за жалост вече не е сред живите. Той създаде от Народния ансамбъл един съвършен вокален инструмент на който можеха да се поставят всякакви задачи и всичко да бъде изпълнено перфектно. По-късно дойде Красимир Кюркчийски. Той постави своите пиеси и Марсел Селие не случайно се спря на такива бисери, като "Калиманку-Денку"" и "Пиленце пее"- всички видяхме на какъв световен успех се радваха те. Аз от 1972 година с малки прекъсвания съм работила с този хор и съм запозната с неговото развитие. Целта ни беше една - да се изработят всички пиеси във вид, подходящ за излъчване по националните медии. Един радиохор трябва да има съвършен професионализъм при звукозаписа и просто няма право на грешка. Това ние го постигнахме на практика. Нашите певици пеят така в студиото и на сцената, все едно са на нивата, в полето или в планината - толкова естествено звучат. Те изживяват това, което чувстват и техните настроения не може да не стигнат до публиката.
- Защо казват, че вашата е най-красивата музика на планетата?
- Тя наистина е прекрасна. "Мистерията" е феномен - нашите гласове са архаични, съхранени са от Средновековието и не се срещат никъде другаде по света. Това открито, отворено пеене, нашите певици се раждат с тези възможности, с тази физиология. Трябва да отдадем заслуженото и на фолклора ни. Той е толкова богат, с влиянието на толкова различни култури. България винаги е била на кръстопът между западната и източната цивилизация. Всеки е оставял по нещо от себе си и се е създало едно уникално наследство. В него можете да чуете ладовете на Ориента , най-невероятни ритми - надали друга нация е надарена с такъв невероятен фолклор. На трето място трябва да изтъкнем ролята на нашите композитори. Ние българите успяхме да направим неща, които не се отдадоха например на руснаците. В началото ние работихме по подобие на техния ансамбъл "Пятницкий". Но обогатихме и развихме до такава степен този жанр - фолклорната песен, аранжирана и преработена за народен хор, за каквато те можеха само да мечтаят. Така надминахме върховите постижения и на много други народности, на видни чуждестранни композитори на 20 век. И на четвърто място - ансабловото звучене. Представете си тези гласове - не един, не два, а 24 както са в нашия хор, вещо направлявани от ръката на хормайстора - ами това е цяла една вселена. Имаме страхотно наследство в това отношение. Нашето хорово изкуство има забележителни постижения - българската диригентска школа едва ли има равна по света. Няколко имена само - проф. Георги Димитров от началото на 50-те години,професорите Васил Арнаудов, Георги Робев, Лилия Гюлева, Димитър Русков, Самуил Видас - аз съм негова ученичка. Тази школа завоюва световно признание с академичните хорове на големи конкурси. Народните хорове всъщност се създадоха по един изкуствен начин, но все пак възприеха професионализма и високите критерии на академичните. Така, че "най красивата музика на планетата" не идва от нищото, тя е плод на дълги години количествени натрупвания, които избуяха в едно ново, невъобразимо качество.
- Нещо за наградата "Грами", която Марсел Селие получи за продуцирането на "Мистерията"?
- Когато Селие спечели "златното грамофонче" през 1990 г. ние бяхме на турне в САЩ. В Лос Анджелис, след като взе престижния приз, той излезе на наш концерт и развълнувано каза - "Това е хорът, благодарение на който бях отличен. Тази награда е и тяхна!" Така стана нашето "бойно кръщение". След 1990 г. приехме името "Мистерия на българските гласове". Като наименование, то е собственост на Селие и е международно регистрирана търговска марка. Марсел направи един жест към нас и ние сме си я поделили, работим заедно с него. Селие притежава правата за звукозапис и звуконосители. Ние нямаме право да записваме музика без неговото съгласие и знание.
- Не е ли парадоксален фактът, че един швейцарски минен инженер е направил повече за пропагандирането на българската култура, отколкото дълга поредица министерства, взети заедно?
- Да, беше парадоксално. Но в България промяната започна преди 12 години. А Селие ни направи известни много преди това. Той пристига в България в началото на 50-те и тогава казва забележителната си фраза: "Аз дойдох да търся злато, а намерих платина!" Селие чува нашите песни, влюбва се в тях и започва да ги колекционира. Първоначално ги използва в своето радиопредаване "Гласове", а през 1975 година издава своя първи албум, през 1987 - втория, който печели награда "Грами" след 3 години. Третият диск излиза 1991 г, четвъртият -1998. Следват и останалите. Като страничен човек Селие много по-обективно е могъл да оцени какво притежаваме. Знаете, че никой не е пророк в собствената си държава, а ние ги имахме тези богатства в изобилие. Това, че ние навремето не можехме да преценим търговската страна на този продукт не беше по наша вина -държавната политика не допускаше изкуството да бъде предмет на търговия.
- Може ли една телевизия да претендира че е обществена, да се нарича национална, а в същото време да си уволни най-именития посланик в света - "Мистерията"?
- Всичко стана на лична основа, когато през 1997 година ни съкратиха от БНТ. Най-покъртителното беше, че по онова време длъжността генерален директор изпълняваше Стефан Димитров, композитор, творец, музикант. Така, че той най-добре е знаел стойността на това, което притежава. Та кой друг, ако не той. Но именно Стефан Димитров ни съкрати. На мен ми се стори, че той изпълни някаква съмнителна поръчка. Генералният директор просто задраска нашето квадратче с аргумента - никоя телевизия няма народен хор. Но никоя телевизия нямаше и "Мистерията". А защо ние да я нямаме?
- Значи бяхте посечени от свой?
- На практика точно така стана.
- Съветват ни да сменим азбуката си и да минем на латиница в новите Интернет времена. В този ред на мисли трябва ли и "Мистерията" да направи "Джоре дос" на рап?
- За азбуката съм категорична - казано е: "Знай свой род и свой език!" И точка. Но за рапа, "Мистерията" не се бои да експериментира. Който е бил на наши концерти знае работата ни с джазмузиканта Любомир Денев. С неговите импровизации звучим по съвсем различен начин. Ще спомена и за сътрудничеството ни с Теодоси Спасов, с Йълдъз Ибрахимова. Да се докоснат до магията на "Мистерията" не се поколебаха "Ю-Ту", а песента "Пиперо" излезе на първо място в класацията на италианската телевизия РАИ-1. Която всъщност си е "Дилмано-Дилберо" в наше изпълнение и микс на "Елио е ле сторие тезе" и 2-3 години се въртя успешно в дискотеките като голям хит.
- Много се говори за бездуховността.
- Мизерията, която виждаме около нас, със сигурност ще доведе до бедност и на духа. Мисля, че има нещо много порочно в нашия преход. Къде останаха постиженията ни в образованието? Децата вече не ходят на училище, поради липса на средства. Първото ни турне в Америка беше през 1988 г. А второто- 1990 г, пролетта, веднага след промените. Имахме много приятели млади хора след първите гастроли. Те с интерес слушаха какво правим в България, този хор как се е получил, какво чудо е станало. Когато 90-та година отново се видяхме със старите приятели, повечето от тях са от американския ансамбъл "Китка", пеещ български фолклор, едно девойче ме попита: "Защо избрахте точно американския модел? Ние ви се възхищавахме на безплатното образование, на безплатната медицинска помощ и на спокойствието в което живеехте." Значи е имало и нещо хубаво, за което да ни се радват и другите. Днес, ние го загубихме. А можеше много да се помисли накъде да тръгнем, за да не платим цената, която днес виждаме, че е била доста висока. Създадохме руини, а сега искаме да градим върху тях неща по-значими от тези, които сме имали. Но това е невъзможно - днес пак започваме от нулата. Трябва да се върнем много назад, за да постигнем това, което сме имали и едва тогава да създадем нещо по-хубаво. Много години ще ни трябват, няма да сме живи.
Монитор, 20 Юли 2002
За българския пациент процедурата на трансплантация на тъкани ще е напълно безплатна, твърди лекарят, който е с амбицията у нас да се създаде център за обработка на биопродукти
Даниела Добрева
Румен Хичев е роден през 1960 г. във Варна. Завършил е медицина във Варненския медицински институт. До 1993 г. специализира и практикува във Варна и София, след което е на специализация в Хюстън. Оттогава е на работа в клиника във Вашингтон, където живее сега. Женен, с две деца.
- Г-н Хичев, напоследък се разгоря скандал покрай преминаването на "Очна банка" към "Бултрансплант", беше намесено и името на американската организация за медицински биотехнологии "Остеотек". На какво се дължи този скандал според вас?
- Лично аз се чувствам малко неловко в ситуацията, защото не виждам връзка между нашата организация и трансформациите на"Очна банка", които са започнали далеч преди появата на "Остеотек" в България. Tова са решения, които взема Министерството на здравеопазването. "Остеотек" не е взимало и не може да взима отношение по този въпрос.
- Какво представлява "Остеотек"?
- Това е организация за развой на биотехнологии в областта на хуманната трансплантология. Става дума за тъкани, взети от починали хора. Преработвайки ги, ние произвеждаме продукти, които се присаждат, най-вече за трансплантации в областта на ортопедията и травматологията. Занимаваме се и с производство на протези от титаниум.
- По какви причини се появихте в България?
- Най-важната причина е, че България се появи в пространството на
медицинската трансплантология с раждането на "Бултрансплант" като държавна агенция, която координира трансплантациите в страната.
Със създаването на "Бултрансплант" се стигна до някакъв ред, има
правила, прозрачност в този вид дейност. До скоро нямаше
звено, което да регулира този вид дейност. Днес има гаранции
по отношение на ред, регулация, а най-вече - прозрачност. Защото когато работим в чужбина, най-много се притесняваме от места, където се работи на тъмно.
- Все пак трябва от нещо да печелите. От какво?
- Ние сме публична компания в системата на фондовата борса NASDAQ. Печалбата идва от използването на високите технологии, които сме разработили. Точно те добавят стойност към продукт, който е дарен. Дарението не може да се овъзмездява, но технологиите, които го довеждат до състояние за присаждане - да. А те, преработката на тъкани и трансплантациите, се заплащат от здравно-осигурителните фондове на крайния потребител - няма значение дали той ще бъде французин, германец или американец. Повечето държави в света имат здравно-осигурителни системи, които признават присаждането като легитимна процедура и когато се прави такава манипулация, се заплаща именно тази технология и труд, довел продукта от донора до пациента. За технологията ние сме инвестирали много средства. Без тази печалба не бихме могли да развиваме тези, а и още по-съвременни технологии.
- Вие твърдите, че при вземането на тъкани, те ще бъдат обработвани във Франция. Какво гарантира, че българските пациенти няма да бъдат ощетени?
- Гаранцията е основно в това, че за да излязат тъканите зад граница, те трябва да отговарят на едно много важно условие - да са излишни за страната, т.е. да не могат да бъдат усвоени, или да не бъдат годни за употреба по технологични причини. Ще обясня защо. В България и сега има тъканни банки и най-функциониращата е в института "Пирогов". Тя задоволява нуждите на страната напълно, дори има излишък за 2-3 г. напред. Оттам възникна идеята, щом нуждите са задоволени, а клиниката има недостиг на средства, защо да не се използват възможностите, които предлага "Остеотек". Не е ли по-логично да обработим тези излишни клетки, да ги имплантираме, където има нужда по света. Това ще доведе до внасяне на финансови средства в страната, които са изключително необходими. Наистина няма логика този продукт, който ще се обработва във Франция или Америка, да бие път през половината свят и да се връща, когато можем тук да направим център.
- Това ли е основната ви цел - да се изгради център за обработка на тъкани в България?
- Да, това е идеята. Но първите 2-3 г. показват дали една нация ще приеме донорството като идея или не. Ако българското общество възприеме донорството - знаем, че това е процес, който е изключително зависим от волята на роднините на починалия, ще стигнем до изграждането на такъв център. Няма да допуснем да се направи каквото и да било без съгласието на семействата на евентуалните донори.
- Какво гарантира, че българските пациенти действително ще получат това, което им е необходимо?
- Самото съществуване на тъканна банка в "Пирогов" е първата гаранция. Тази банка ще бъде подпомогната от нас, както с технологични средства, така и финансово.
- Имате ли договор с "Пирогов"?
- Не, но се надяваме да подпишем договор. Основание за тази надежда е намерението ни да им помогнем с технологии и финанси.
- Колко ще ни струва една трансплантация след обработката на тъканите от "Остеотек"?
- За българския пациент процедурата на трансплантация на тъкани ще е напълно безплатна. Българският данъкоплатец няма да бъде ощетен и с една стотинка.
- Веднага възниква въпросът кой ще плати. Все пак технологиите, както и вие заявихте, са скъпи.
- Повтарям още веднъж, защото наистина е важно - здравно-осигурителните планове на западно-европейските държави признават трансплантацията като легална медицинска процедура и я заплащат по най-високи стандарти. Излишъкът от биоматериали, който би бил присаден на техни пациенти, ще осигури достатъчно финансови средства за покриването на разходите по трансплантацията както на техните, така и на българските пациенти. Това е от изключително значение за многото страдащи хора в България, които имат нужда от тъканна трансплантация. Казвам всичко това като родител, чието дете бе диагностицирано с рак преди 10 г. Минахме по този път - от просията за търсенето на спонсори до неговото успешно лечение. Повярвайте ми, страшно е.
- Не се ли усложняват много нещата? Веднъж се вземат тъканите, след това се изнасят за обработка. После се връщат в страната. А ние все пак имаме тъканна банка. Как ще се отрази това на спешните случаи?
- В момента нуждите на страната са напълно задоволени от тъканна банка "Пирогов". Става въпрос за биоматериали, които България, така или иначе, не може да обработи. Освен това няма такъв процесинг център в тази част на света. Шанс за България е да изгради с наша помощ високотехнологичен център за обработка на биоматериали. Позволявам си да кажа отново - това е бъдещето и дали то ще дойде днес в България, или утре в някоя друга страна, зависи само от това дали българското общество ще приеме благородната идея за даряване на тъкани.
- Кое гарантира, че средствата наистина ще влизат в България?
- Гарантира го договорът. Досега трудът на българските лекари не бе заплащан. Намерението ни е да се възстановят разходите на българската страна и то по световни стандарти.
- Кой ще контролира тази дейност?
- "Бултрансплант". И по силата на договора, и по силата на българското законодателство той е регулаторният орган, който ще наблюдава изпълнението му.
- Защо ви е тогава фонд, начело на който е Асен Дюлгеров?
- Идеята за българо-американския Фонд за развитие на медицината и биотехнологиите възникна по следния начин. Можехме да кажем, че средствата ще отидат директно за българското правителство. Но има един американски закон, с който сме длъжни да се съобразяваме. Той забранява на американски организации да изплащат финансови средства на чужди правителствени и държавни служители. За да се избегне корупцията. Другата ни грижа беше доколко тези средства действително ще идат за нуждите на българските пациенти. Затова предложих фонда. Познавам Асен Дюлгеров от годините в казармата и съм се убедил, че е интелигентен и достоен човек. Затова се допитах до него като до компетентен юрист и администратор. Думите му бяха: "Ако се прави такъв фонд, трябва да се направи по начин, че обществеността да знае какво става. Той предложи да направим обществен съвет от представители на основните религии, представени в България, журналисти, лекари, пациенти. Те решават какво да става с парите от фонда. Фондът беше създаден с доброволни дарения от български граждани. Грехота ще бъде, ако тези средства не отидат за пациентите. И аз дълбоко вярвам, че тези хора ще бъдат гарант, че обществените интереси ще са защитени.
- Има ли клауза в договора, според която тъканите са 100% собственост на "Остеотек"?
- Няма такава клауза. Има клауза, според която тъканите, обработени по технологиите на "Остеотек", се употребяват със съгласието и под контрола на организацията. Но искам да ви успокоя, че стандартите - и етично-моралните, и технологичните, и законовите, по света са много строги и както американските, така и европейските обществени организации наблюдават от непосредствена близост този вид дейност. За да променим в здравословен план живота си към по-добро, първо трябва да променим мисленето и манталитета си. Даряването на тъкани и органи е свещена и благородна дейност. За да се съмняваш в злоупотреби, означава че ти самият би злоупотребил. "Остеотек" няма тези съмнения, затова има тези успехи.
Moнитор, 22 Юли 2002 година
www.Pravoslavieto.com