Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавраил: Борбата на разколниците е за църковните имоти

Най-добре ще бъде ако папата дойде у нас, но само като държавен глава, предлага висшият духовник

Ани Михова

 

Митрополит Гавраил е роден през 1950 г. Светското му име е Цветан Динев. През 1977 г. завършва строително инженерство в София, а през 1984 година Богословската академия. След дипломирането си учи като стипендиант в Московската духовна академия. през 1997 г. е ръкоположен за викарен епископ на Софийската митрополия, от януари т.г.е ловчански митрополит.

- Защо омразата и агресията взеха връх в отношенията между хората, Ваше Високопреосвещенство?

- Много са причините обществото ни да изпадне в криза. От една страна е властвалата години наред комунистическа пропаганда. До 7-годишна възраст например, моята баба, която беше много религиозна жена, ме възпитаваше, че доброто винаги се увенчава с награда. Още от първия учебен ден наученото от нея започна да се измества от внушенията, че над нас няма никой, че Бог не съществува. Така се гради чувството за безнаказаност. През последните 10 години също не бе сторено нищо. Църквата бе хвърлена в разкол. Много пъти се налагаше да отстояваме самото си съществуване, което погълна и всичките ни усилия. Липсата на силна полицейска система също допринесе агресията да вземе връх.

- Може ли връщането на смъртното наказание да ограничи престъпността?

- Нищо не е по-скъпо на човек от собствения му живот. Често престъпникът, свикнал да лежи из затворите, не се плаши от мисълта, че ще прекара зад решетките още няколко години. Но съвсем няма да е безразличен, ако знае, че го очаква смърт. Според мен най-тежкото наказание трябва да се присъжда само за изключително тежки престъпления, извършени по много жесток начин. Смисълът не е да се отмъсти на престъпника, а да се възпрат утрешните бандити.

- Създава се впечатлени, че висшият клир се вглежда само в собствените си разправии и стои изолиран от реалните проблеми на хората.

Митрополит Гавриил Ловчански

- Църквата помага чрез възпитание в нравственост. Духовниците, избрали своя път по призвание, никога не са спирали да се борят със злото. Ние служим литургии, изнасяме проповеди, извършваме тайнства. Това е най-сигурният отпор срещу престъпленията. Българската православна църква можеше да изгради и домове за хора, болни и изпаднали в беда, ако имаше финансова възможност. Така е било преди 9 септември 1944 г. За съжаление, не можем да си го позволим поради материалните затруднения, в резултат на разкола.

- Преди година пред "Монитор" вие заявихте, че ако разцеплението в Българската църква не се преодолее, може да се обърнете към Европейския съд в Страсбург. Ще го сторите ли сега, след като през ноември Върховният административен съд обяви, че в България може да има повече от една православни църкви?

- Становището на Върховния административен съд не може да се обжалва. Съдът просто си изми ръцете и взе едно Пилатовско решение. И сега нито е анулирана регистрацията на провъзгласилия се за Софийски митрополит Инокентий, нито можем да заведем дело в Страсбург. В момента вървят други дела. Ако те приключат незаконосъбразно, патриарх Максим може да се обърне към съда в Страсбург. Но няма аз да решавам това, защото вече не съм в Софийската епархия. Нека се радват разколниците, че се отърваха от мен.

- Защо вашето издигане за ловешки митрополит така разгневи разколниците. Те ви обвиниха във финансови злоупотреби, извадиха ревизионен акт на Софийската митрополия от м.г. и поискаха градска прокуратура да започне проверка срещу вас за далавери?

- През целия си съзнателен живот съм доказвал, че не правя компромиси със съвестта си. 12 години бях архимандрит, ако исках да стана митрополит, щях отдавна да съм при разколниците, но не го сторих. Ясно е, че такъв човек в Светия синод, не е изгоден за тях. От друга страна, винаги съм бил привърженик на снизхождението и милосърдието. Преди години много желаех Светият синод да прости на Врачанския митрополит Калиник, който беше отишъл при митрополит Пимен. Дали съм сбъркал или не, това е друг въпрос. Но виждах, че той страда и го съжалявах. Исках да се прости и на разколниците, но канонично.

След Всеправославния събор през 1998 г. мислех, че разколът е прекратен. Тогава в знак на помирение отидох при епископ Инокентий и поисках той да ме благослови. Но радостта ми се оказа преждевременна. Разколът остана.

- Какво показа ревизионният акт? Основателни ли са обвиненията за злоупотреби?

- Вие едва ли знаете, че след като е получил искането да бъда проверяван, градският прокурор е наредил да се отговори на Инокентий, че при финансовата ревизия в Софийска митрополия, не са констатирани нарушения. Но се чудя как може т.нар главен секретар при Инокентий - Анатолий Балачев така да си променя мнението. Преди години, когато имах шанс да отида да уча в Русия, той написа писмо до патриарх Максим. В него обясняваше колко ще е полезно за мен обучението там. Сега представя престоя ми в Русия като смъртен грях. Обвинява мен и патриарха в русофилство. Но аз съм същият и не ме бърка, че отношението на някои хора се променя. Балачев дори твърдеше, че съм разведен, въпреки, че на всички е известно, че никога не съм се женил. Не го осъждам.

- Продължават ли проблемите с имотите в Софийска митрополия?

- Да, тук положението е много сложно, защото митрополията на Инокентий е регистрирана и тя всячески се старае да отнеме наемите на Софийската митрополия. Това е смисъл на цялата борба. Голямата им мъка обаче е, че не могат да вземат парите, които сме превели по сметка на Руската църква. Ако наемите бяха превеждани по наша сметка, можеха да ги блокират. Това е много успешна наша стратегия и тя ще продължи.

- Каква сума държите по сметката на Руската църква?

- Всички по-големи суми. Едната сметка е на месечен срочен влог, а другата на шестмесечен. Преди да изтече датата на падежа ръководството на Софийската митрополия решава каква сума е нужно да изтеглим, за да покрием месечните разходи. Въпросната ревизия, около която много се шумя, доказа, че нито една стотинка не е излязла от България, нито пък са харчени пари без решение на епархийския съвет. Тя приключи без начет и показа, че за няколко години сме дали 1 200 000 лева за ремонт на църкви и манастири.

- Вярно ли е, че след като на бял свят излезе ревизионният акт, свещениците са се опълчили срещу вас за това, че те взимат малки заплати, а всъщност църквата има големи приходи?

- Свещениците наистина получават малки заплати, но месечните им възнаграждения не ги определя митрополията, а Светият синод. Той прави сметка какво може да се даде на духовниците в цяла България, а не само в София. Не е вярно, че получаваме от наеми десетки милиона долари. Софийската митрополия има един наем с руската банка, по който общо е получила 1 800 000 долара. Но те трябва да се харчат за период от 10 години. При такава епархия, която има 600 църкви и 30 манастира, сумата, разделена на 10 години, не е кой знае колко голяма. Но се чудя защо никой не споменава, че свещоливницата в Илиянци, която е най-големият източник на приходи, ни е отнета. И след като свещите не са в наши ръце, сега всеки ги произвежда и продава. Истината е, че затова не достигат парите. Би могло да се предприеме нещо, за да се осигури монополът на църквата върху продажба на свещи и други църковни принадлежности. Той не е отменен, но не се спазва. Решили се този проблем от Народното събрание, църквата няма да има нужда от финансови помощи.

- Получавате ли дарения?

- Да, главно от Руската банка. Те са дарили кола, дават помощи на служителите в митрополията, помогнаха за реконструкцията на манастира "Света Петка". Всяка година дават една субсидия от 20 хил. долара по даден от нас списък на манастирите и църквите в окаяно положение. Ние построихме две сгради. Някои ме обвиняват, че съм направил частен манастир, но аз нямам нищо свое там, не го нося с мен в Ловеч.

- С наближаването на парламентарните избори се радвате на голямо внимание от страна на политическите сили.

- Нормално е. Сигурно за една партия срещата с патриарх Максим и архиереите е добра предизборна агитация, но Светият синод не може да бъде обвинен, че е поел ангажимент към някого. Грозно ще бъде, ако откажем да изслушаме политик, който иска да изложи пред нас своите идеи за едно бъдещо управление. Нямаме ли право да го изслушаме.

- Тези срещи полезни ли са за решаването на проблемите ви?

- Доколкото Светият синод може да коригира някои намерения на дадена политическа сила, която има шансове да управлява. Политиците може да са наясно с много неща, но от църковните дела разбират твърде малко.

- Защо висшият клир толкова се страхува от идването на папа Йоан Павел ІІ у нас?

- Отскоро съм митрополит и не съм присъствал на заседания на Светия синод, когато се е обсъждало да се поканили или не папата. Лично аз смятам, че нямаме основания да мразим католиците. Но все пак те имат догматически отклонения от православната вяра, проповядвана от апостолите и утвърдена от седемте вселенски събора. Това не ни позволява да имаме обща литургия. Когато една глава на църква кани друг църковен ръководител, не може да се мине без обща света литургия. Тук може би се крие една от причините. Светият синод се опасява и че-най-ревностните християни ще се съблазнят.

- Това сериозно ли го мислите?

- Напълно. Преди време поканихме католически свещеник в наше духовно училище. Цял клас напусна демонстративно. Ревностните християни могат да изтълкуват неправилно идването на папата. Най-добре ще е, ако се намери начин папата да дойде като държавен глава.

Вестник "Монитор" 2001
   

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com