Депутатът от НДСВ Кирил Милчев:
Даваме на прокуратурата материали за ефория "Зограф"

Държавата трябва да поеме своята роля за прекратяване на раздорите в църквата, а после хората да попитат защо свещеници карат джипове, казва твърди народният представител

Ана Михова, Moнитор, 12 Юли 2002

- Преди седмица парламентът гласува на първо четене трите законопроекта за вероизповеданията, кога приемането на закона ще е факт и какво той ще промени, г-н Милчев?

- Преди всичко това е една необходимост, защото от 1949 г. нямаме Закон за вероизповеданията и по различни причини през годините на демокрацията такъв не се прие. Той ще даде възможност да се направи ясно разграничението между държавата и вероизповеданията. Надяваме се и, че ще бъде стимул за прекратяване на раздора в Българската православна църква. Вероятно ще влезе в планарна зала на второ четене през септември.

- След приемането на закона не мислите ли, че отново ще станем свидетели на позабравени грозни сцени, като насилствено завземане на църковни имоти, барикадиране в манастири. Преди десетилетие подобни прояви се бяха превърнали във всекидневия за църквата ни?

- Раздори винаги може да има, но досега те се създаваха заради намесата на държавата. Затова тя трябва да поеме своята роля за прекратяването им. Законът ще предотврати подобни възможности. Длъжни сме да го приемем не заради реакциите на свещениците, а за да може оттук нататък хората да потърсят сметка какво е направила църквата за духовното развитие на нацията. На този етап църковните служители казват, че държавата им пречи. След като държавата върне своите дългове, хората трябва да попитат защо не във всяка църква има неделни училища. Защо еди- кой си свещеник е подкарал джип, построил е къща на четири етажа, а църквата му е в окаяно състояние. Защо хората не разбират богослужението, къде се губи връзката. Не трябва ли до определена степен езикът на религията да се приближи до този на младите.

- Споделял ли сте вашето мнение с представители на висшия клир и свещеници?.

Да, казвал съм го на шефа на дирекцията по вероизповедания доц. Иван Желев и на пловдивския митрополит Арсений, както и на други владици.

- Те какво ви отговориха?

-Тяхното желание е повече миряни да разбират дълбочината на религията. Да се помисли действително ли Богословският факултет дава необходимото образование на богословите.

- Ще бъде ли записана Българската православна църква като официална религия?

- Споменахте, че са извършвани престъпления. Прогнозирате ли разследване, ще дадете ли материали на прокуратура?

-Прогнозирам значимо разследване. Преди месец получихме финансовия одит на ефорията. От него става ясно, че само за 1994 и 1995 г. има пропуснати ползи за около 200 000 долари.

- Кой е управлявал ефорията тогава?

Има споменати конкретни лица като Георги Бакалов и Тошо Тотев. Но дейността на ефорията и това, което става около нея, ще бъде предмет на специалния доклад на временната проучвателната комисия. Част от материалите ще бъдат предадени на прокуратурата, както направи комисията за РВД.

- Кога ще сте готови с доклада?

- Срокът за работата на комисията бе удължен до 31 октомври, тъй като сме затруднени от бюрократични пречки. Обърнахме се към всички вероизповедания да ни запознаят с проблемите си и от повечето получихме отговор.

-Какви проблеми поставят най-често вероизповеданията?

Свързани са най-вече с регистрацията в регионите и с възможността да си възвърнат определени имущества. За съжаление, още не сме получили от Българската православна църква, но имаме уверението, че това ще стане най-скоро. Необходим ни е първичният материал от тях, за да можем да го засечем с това, което е върнато от поземлените комисии.

- В разговорите ви със Светия синод, те споделяли ли са, че има случаите, при които са загубени документи за имотите, които трябва да се върнат?

- Те много се надяват да открият липсващите данни в Държавния архив. Но общо взето се знае това, което е принадлежало на църквата.От друга страна пък забавянето на процеса доведе до тъжни ситуации. Например в някои села имотите на църквите са върнати от поземлените комисии на граждани като овъзмездяване.

- Как ще се реши проблема със софийските имоти, които владее Инокентий?

Част от имотите в София са към Инокентий, а друга част към Светия синод. Както знаете проблемът е стигнал и до съда. Смятаме, че със закона ще въведем норма, която да забранява различни разклонения на вероизповедание да използват едно и също име, защото просто не е нормално да има две Български православни църкви.

- Това значи ли, че с приемането на закона автоматично ще се отмени решението на Върховния административен съд, че може да има две Български православни църкви?

Не ми се ще да влизам в подробности. Оказа се обаче, че идвайки в парламента, заварихме един батак по проблемите на вероизповеданията. Искайки да вървим напред установихме, че трябва да се върнем назад, да започнем от нулата, да направим закон и временна проучвателна комисия.

- Светият синод помагат ли ви да търсите изход?

-Да. Светият синод излъчи за свой представител в комисията Неврокопският митрополит Натанаил, който се явява мост между нас за уточняване на детайлите. Но не сме отказали на никой от вероизповеданията, който е потърсил връзка с нас, включително и на неправителствените организации, чийто съвети са много полезни.

- Зачестиха международни конференции, на които се атакуват законопроектите за вероизповеданията и по-специално това, че отреждате водеща роля на БПЦ.

-Не знам откъде се създава такова впечатление. Наистина не отреждаме водеща роля на православната църква. В Европа има църкви, които са официални, като например Англиканската в Англия. В Гърция също има такъв модел. Ние стриктно спазваме конституцията, която ни задължава да има свобода на всички вероизповедания и да има текст, че Българската православна църква е традиционно вероизповедание.

- Вие казвате да не се намесва държавата в църковните дела, но владиците от Светия синод сякаш очакват помощ от институциите за решаване на проблемите им?

- Преди месец поръчахме проучване в НЦИОМ дали държавата трябва да се намесва при църковни спорове и получихме два интересни отговора. От една страна хората смятат, че държавата не трябва да се меси в дейността на вероизповеданията, което е правилно.От друга страна всички отговориха, че трябва да се уреди въпроса със свободата на вероизповеданията. Явно не е противоречие, а необходимост.

- С този закон автоматично ли ще се регистрира Българската православна църква, която има 12-годишен проблем с регистрацията?

- Има различни становища. Някои казват, че тя и сега има регистрация. Проблемите идват от това дали ще може да се регистрира Светия синод с патриарх Максим. Аз смятам, че въпросът така е решен, че той да получи своята регистрация на всички нива. Ние не се месим в каноничните спорове. Не е работа на политиците да направят това, което преди 12 г. е сторил директорът на вероизповеданията. Издал е указ, с който определя един патриарх за нелегитимен, защото 17 години преди това е бил избран по определен начин. Аз също съм виждал документа, с който ЦК на БКП препоръчва да бъде избран патриарх Максим, но той говори само за намесата на държавата. Но това не е трагично. Трагично става после, когато се оказа, че всички могат да развиват своята дейност, а само БПЦ е с ограничени възможностите.

Moнитор, 12 Юли 2002

Председателят на парламентарната комисия по религиозните въпроси Кирил Милчев: Чужди организации целенасочено работят срещу православието

Трябва да отстояваме позициите, които са свързани със запазването на духовната реалност в нашата страна и с нейното развитие, смята депутатът

РАДА ДОМУСЧИЕВА, Moнитор, 12 Юни 2002

- Г-н Милчев, познати ли са ви организаторите на платената от американското посолство конференция за закона по вероизповеданията? Там критикуваха вашия законопроект и тези на колегите ви Борислав Цеков и Лютфи Местан?

- По принцип съм запознат с неправителствените организации, които работят в областта на религиозните свободи и права и моето мнение е, че е необходим по-задълбочен диалог между тях и законодателите. Тези организации подхождат от един твърд принцип. Независимо какви законопроекти се вкарват в парламента, в този парламент има три законопроекта, в предишния също имаше, те винаги имат отрицателно становище.

- Защо винаги имат отрицателно становище?

- До колкото разбирам, подхождат механично към нещата на базата на това, че ние привнасяме в законопоректа по вореоизповеданията един конституционен текст, че православното вероизповедание е традиционно. Те са против и изкарват, че това е едва ли не опит за създаване на държавна религия в нашата страна. Аз във всичките си срещи, които съм имал с тези организации, съм казвал, че това не е така. От внасянето на този текст не се получават никакви привилегии за православието. Въпреки че ние много добре знаем, че има европейски страни, в които действително има държавна религия. В нашата страна не е така. Това всъщност е едно уважение към действително най-старото вероизповедание в България. Пък и това е залегнало в Конституцията.

- В Европа как са регистрирани вероизповеданията и бъркат ли се там неправителствени организации в писането на законопроектите?

- В края на миналата година, докато бях в ОССЕ, доста от неправителствените организации се изказаха против закона за вероизповеданията, който прие Франция. Според тях това бил дискриминационен закон. Знаем за страни и като Гърция и Англия, където има официални вероизповедания. Нашият закон на базата на всичко това е прекалено толерантен. Това са все страни, които се съобразяват първо със своите особености и след това с всичко друго.

- Защо чужди организации се притесняват от възможността православието да има привилегии в България?

- Аз действително не мога да си обясня и за мен това вече е проблем явно на някаква параноя. Защото в края на краищата, когато се водят разговорите, тези хора разбират за какво става въпрос, а след това си продължават по своему. За мен този въпрос е свързан с целенасочена работа не толкова в полза на техните вероизповедания, които те изповядват, а с работа срещу православието. Това е неразбираемо за мен.

- Въобще иска ли някой съветите на тези чужди организации и на американското посолство например за това как да си напишем закона за вероизповеданията?

- Писането на един законопроект е свързано с много особености. Когато се подхожда към такъв закон, трябва да се знаят европейските особености, американските особености или африканските особености и най-вече българските. Ние следваме европейски модел. Много от неправителствените организации, като тези, за които говорим в момента обаче, следват един американски модел. Не може механично да се пренасят нещата. Стига сме робували на това, че там било така и затова и при нас трябва да бъде по тоя начин. В края на краищата ние трябва да отстояваме позициите, които са свързани със запазването на духовната реалност в нашата страна и с развитието на тази духовна реалност.

- Основна критика на чужденците към законопроектите, внесени в парламента, беше че държавата се меси при регистрацията и пречи на свободното функциониране на всякакви вероизповедания. Редно ли е да се допускат свободно секти на наша територия?

- Ние не увеличаваме държавните изисквания, а ги намаляваме. И в трите законопроекта е написано, че регистрацията ще става в съда, а не в Дирекцията по вероизповеданията. Специално в законопроекта, който пердлагам аз и Рупен Крикорян е записано, че има публичен регистър на вероизповеданията у нас. Когато едно вероизповадание иска да осъществява дейност, то написва точно какъв е предметът на неговата дейност в публичния регистър и след това, ако то се отметне от предмета на дейност, подлежи на санкция.

- Как съдът ще установи дали някое вероизповедание всъщност не призовава към самоубийства, убийства или забранява на болни хора да взимат лекарства?

- Именно с публичния регистър.

- Продължават ли опитите с политически средства да бъде разбита Българската православна църква? Говорили сте многократно за "успехите" на правителството на Филип Димитров в тази насока.

- Не знам дали е имало целенасочени опити тогава или се е търсела икономическа изгода, когато с тази работа се занимаваше една зловеща за мен фигура като Методи Спасов или човек като Христофор Събев. Тогава те предприеха дейност, свързана не само с довеждане на проблеми в православната църква, но и с довеждане на проблеми в мюсюлманското вероизповедание. Мюсюлманското вероизповедание води дело, което сега се цитира навсякъде, когато се споменават човешките права в България. Това е "делото на Хасан и Чауш". Това е едно клеймо. Делото беше спечелено от законната мюсюлманска общност у нас и България беше глобена с 10 хиляди долари или марки, не си спомням точно, заради дейността на тези чиновници. Никой не им потърси сметка за абсолютно нищо. Ако трябва да се говори за конспирация, може би това е конспирация. Но аз се учудвам на това как и сега целенасочено се пречи. Ето - влизат законопроекти за създаването на един закон за вероизповадението, който да замени един закон от 1949 година. Питам се на кого му отърва законът от 1949 година да остане и да съществува в този вид.

- И на кого му отърва?

- Явно наистина има определени кръгове и те са свързани с икономически интереси вътре в самите религиозни общности, които имат интерес от това. Но ние не може повече да се съобразяваме нито с политически партизанщини, нито с това, че някой вади бележки кой как бил избиран преди 20 години. Тука има процедури, свързани с каноните на тези вероизповедания, където държавата няма право да се меси априори. А тя се е намесила. Всъщност се появява един чиновник, който взима становище по канонични въпроси. Това е абсурд, който за съжаление 12 години не може да се оправи в нашата страна. Нашата комисия по въпроса за правата на човека и комисията по религиозните въпроси твърдо е решила да доведе до край приемането на закон за вероизповеданията в това Народно събрание.

- Ще се опитвате ли да избегнете пошлата комерсиализация на разните вероизповедания?

- Не става въпрос за избягване на каквото и да било нещо. Става въпрос за създаване на законни правила и когато в един закон се отдели една глава, както в моя законопроект, за имуществените въпроси, тогава нещата ще се канализират. Досега всъщност няма закон и се предприемат всякакви форми на стопанска дейност.

- Как ще уредите имуществените въпроси?

- Именно със създаване на правила за съществуване. Ако едно вероизповедание например иска да осъществява социална дейност, то може да бъде освободено от определени данъчни задължения, тъй като тази дейност е свързана с една милост към човека. Освен това не е решен въпросът с връщането на земите на православното и на мюсюлманското вероизповедание. Изобщо на вероизповеданията, които са били регистрирани през 1947 година. Това също е много важен въпрос и за съжаление той трябва да бъде решен съвместно с промени в закона за земеделието и със създаване на необходимите пунктове в закона за вероизповеданията. От моите наблюдения много от земите, които принадлежат по селата на църквите или на джамиите са раздадени вече на хората от поземлените комисии. Не ми е ясно как тепърва ще бъдат овъзмездени вероизповеданията. В България въпреки че беше извършена реституция на земите, не бяха върнати земите на вероизповеданията и на читалищата.

- С какви пари разполага църквата у нас?

- За миналата година бюджетът, който се отпусна от държавата за вероизповеданията, е 1 млн. лв. През това време по линията на Агенцията за чуждестранна помощ и то по линията за протестантските западни евангелистки вероизповедания са влезли над 700 хиляди лева. Те си имат форма на финансиране и в това няма нищо лошо. Въпросът е неправителствените организации, които са прилепени към тези вероизповедания, да не развиват дейност, която е в ущърб на законотворчеството.

- Опитват ли се сили отвън да ни внушат, че сме нетолерантни към чуждите вероизповедания?

- Има опити да се вмени липса на толерантност у законодателния орган, все едно че ние не обръщаме внимание на всички вероизповедания и се създава истерия, че правим закон само за православната църква. Когато обсъждахме законите в комисия обаче тези хора от неправителствените организации ги нямаше да си кажат мнението.

Moнитор, 12 Юни 2002,

    www.Pravoslavieto.com