Магия и чародейство наричаме опитът да се влияе върху хора и събития чрез свръхестествени или окултни средства. "Черната" магия се стреми да причини зло чрез проклятие, произнесено в единение със зли духове. "Бялата" магия се опитва да обезсили проклятията и да използва окултни сили за доброто на човека, който я прилага, или на някой друг.
Несъмнено това невинаги е просто суеверие - често зад тези опити се крие духовна реалност, на която можем и трябва да се съпротивляваме, и да я надмогваме чрез силата на Бога и в името на Иисус Христос.
Библията определя магията и чародейството като разновидности на окултните практики: "Врачка да се не оставя жива" (Изх. 22:18) Вж. също Откр. 21:8.
"Чародеят" ("магьосникът") притежава особени умения, които обикновено се свързват с езически жрец.
"Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.
Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:
всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги". (Изх. 7:10-12).
Всякакъв вид магьоснически действия неизменно се осъждат в Св. Писание, защото те са враг на истинската вяра, която намира израз в живота в смирение и зависимост от Бога. Една от категоричните забрани се отнася за носенето на амулети и талисмани. В Ис. 3:18 и сл. са изброени някои от тях: "верижки на нозете", "звездички", "лунички". Дават се няколко преки примера за магьосничество или чародейство в Израил: "запитвачката на "духове от Ендор" (I Цар. 28 гл.) е медиум, а не чародейка. (Йезавел обаче се знимава с магьосничество (IV Цар. 9:22). Пророк Михей сочи, че това не е рядкост за Израил (Мих. 5:12). В Йез. 13:17 и сл. за еврейските пророчици се казва, че се занимават с магия, за да предпазят някого или да навредят някому. Трудно е да се проследят детайли в този процес, но е явно, че тук се използват вoали (покривала), придружени със заклинания.
Някои библейски епизоди на пръв поглед насърчават магията, но всъщност не става дума за това. Например мандрагоровите ябълки,
като общоизвестно средство за забременяване (Бит. 31:14) са били по-скоро примитивна лечебна билка, отколкото магически ритуал.
Действието на Самуил, който излива вода, се тълкува като магия с цел да се предизвика буря, но това е по-скоро израз на смирение
(I Цар. 7:6; ср. II Цар. 14:14).
В Стария Завет се набляга особено на силата на благословението и на проклятието. Например Исаак не може да промени
благословението, което вече е дал на Яков (Бит. 27:33,37). Но никой не е в състояние да произнесе действена благословия или клетва
против Божията воля. Патриарсите вярват, че могат да разпознаят Божията воля и да я оповестяват. Бог може да превърне всяко
несправедливо проклятие в благословение (Пс. 108:28).
В крайна сметка - Библията никога не поставя чудесата в една и съща категория с магиите. Мойсей успява да накара фараоновите магьосници да замълчат не защото е по-добър от тях в магиите, а защото е Божи пратеник, чрез когото се изявява Божията сила. Магическите вярвания и ритуали са разпространени в Израил от най-древни времена и още в началото на израилската история те са забранени. Отношението на Библията към магията и магьосничеството през всички времена е отразено в пасажи като: Изх. 22:18; Лев. 19:26; 20:27; Втор. 18:10 и следващите.
По "Библейски речник" изд. "Нов човек", София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com