 |
|
Виж също:
Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква "Св. Богородица". Тя е най-голeмият запазен възрожденски храм в страната.
Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.
План на храм “Успение Богородично” в
Пазарджик, дело на брациговски майстори, 1837 г.
Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка.
Иконостасът на храма "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик.
Автор
Макарие Негриев. 1840 година.
Централни Свети двери на иконостаса на
храма "Успение на Пресвета Богородица" в
Пазарджик
Детайл от подиконните табли на
иконостаса
в храма "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик.
Сцена "Въведение на Богородица в храма"
Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата "История на църквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик", иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.
Създаден е от майстор Макри Негриев Фръчковски от градчето Галичник, Дебърско и четиримата си синове (двама - иконописци и други двама - скулптори).
През 1895 година изгоряла част от колонката на централната врата на нашия иконостас, но но четири години по-късно майстор Нестор Алексиев от село Осой, Дебърска околия отново я изработил, точно в стила на другите части на иконостаса.
Иконите в църквата са от различни години, спасени от пожара в 1834 г., а най-новите са от 1914 г., когато било последното изписване на църквата.
Не всички икони са датирани. Най-старата датирана икона е "Св. Дионисий" от 1815 г., от времето на епископ Дионисий. Друга стара икона е "Св. Богородица", подарена от калфите на абаджийския еснаф, по случай събора на еснафа през 1827 година.
Пресвета Богородица с Младенеца.
Икона от Пазарджишкия храм "Успение Богородично"
Иконите с български надписи са "Св. Мина", подарена от механджийския еснаф и Петко Анастасович през 1854 година; "Преображение Христово", дар от Георги Х. Иванов; "Св. Харалампи", подарена от балканския еснаф на 12 март 1857 г.; "Св. Илия" от кюрчишкия еснаф от 1857 г.; "Св. Кирил и Методий", рисувана в 1860 г. от Станислав Доспевски.
Св. Кирил и Методий.
Икона от 1860 г. от Станислав
Доспевски
за храма “Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик.
Днес в Националния исторически музей.
Недатирани икони са "Св. Богородица", която се намира вляво от иконостаса; "Исус Христос" - вдясно, "Св. Димитър", "Св. Георги", "Св. Иван Рилски", "Св. Иван Кръстител" и други.
През 1914 г. храмът бил изцяло обновен и изписан от наши художници, начело с внука на Макри Фръчковски - художника Апостол Христов. По стените на църквата били изписани образите на св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий, св. Цар Борис, св. Трифон и други.
На основата на материали от Регионален вестник "Виделина".
Виж също:
www.Pravoslavieto.com