Анонимна група, наричаща себе си "православно вярващите християни в България" е изпратила отворено писмо, адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим, с копия до Св. Синод на БПЦ, Президента на България Петър Стоянов, Българското национално радио, БТА и редакцията на "Църковен вестник". Неотдавна се получи и друго отворено писмо, адресирано също до Патриарха, Св. Синод и Президента, но още и до министър-председателя Иван Костов, "168 часа", "Всичко за всеки" и "Църковен вестник". То беше също анонимно, но се споменаваше, че идва от група християни от Варна.
Отделно се разпространява "Обръщение на един атонски монах", който също си остава анонимен, колкото и смирено да звучи: "аз съм един грешен и убог старец, но моята съвест ме кара да ви кажа за голямата и страшна опасност…".
Предмет и на трите писма са: числото и печатът на антихриста и електронните лични карти като техни носители.
Прието е на анонимни писма да не се отговаря изобщо, но случаят започва да ни безпокои. Ние много добри знаем каква е нагласата на медиите към православието. Ако тези послания останат без отговор от наша страна, ще им отговорят първи другите вестници и само богата фантазия може да си представи какво би се изляло върху облика на Православната ни църква.
"Църковен вестник" се постара да даде трезва оценка на тези въпроси в няколко скромни материала в предишни броеве. Усилията ни бяха да анализираме различни явления в тяхната пълнота, за да сме способни да противостоим на лукавството на света, без да изгубим трезвостта и Христовия мир в душите си.
За авторите на отворените писма тези усилия не са нищо повече от груби противоречия и взаимни отричания на твърденията. Това няма да ни откаже от намерението трезво и в християнски дух да продължим да разглеждаме явленията от всичките им страни, но не еднозначно, не и разпокъсано, а многопланово и във взаимна връзка.
Обезпокоително е, че тези анонимни християни започват с подозрителна самоувереност да твърдят, че новите лични карти и паспорти носят по някакъв таен начин в себе си духа и печата на антихриста. Опирайки се на своя собствен авторитет, тези хора пряко подстрекават други вярващи да не приемат новите документи, които били "бесовски" и натоварват съвестта им с тежки апокалиптични предупреждения и заплахи.
"Грешният и убог старец" например доста смело залага съвестта си на духовник, като самонадеяно твърди: "подписвайки се в тези документи с трите шестици, вие се подписвате и подчинявате на сатаната… Аз, грешният, на всички мои духовни чеда не благославям да вземат тези проклети бесовски документи".
Добре, но новите български лични карти и паспорти дори не са електронни. В тях няма и следа от микрочип. Три шестици по тях също не виждаме. Ако "убогият старец" се окаже неправ, кой ще поеме отговорността за съблазънта, в която е въвел мнозина доверчиви?
Научихме, че на Света Гора, в близост до българския манастир "Св. Георги-Зограф" се е заселил един руски монах, считан за благодатен старец, който е увлякъл след себе си доста ученици. Сред тях са и няколко от най-младите наши сънародници.
За благочестието, ревността по Бога и подвижничеството в чистота, молитва и пост ние облажаваме и дълбоко почитаме тези хора.
Обаче от този старец и групата около него тръгва един все по-набъбващ смут във връзка с новите документи за самоличност. Нездрав апокалиптичен дух на тези тема се насажда вече и в България в определени християнски среди, които изглежда са във връзка с някои ученици на този старец. Не е сигурно, но е вероятно от тези среди да произхождат и въпросните отворени писма.
Заявяваме, че те имат апокрифен характер и не отразяват единодушната позиция на зографското братство, нито са съгласувани със Св. Синод на Българската православна църква.
Влиянието на тези писма и настроения е вредно за духовния живот на българските православни християни, защото:
Доброволното мъченичество според тези анонимни писма се свежда до безсмислено отхвърляне на документи за самоличност, чието притежаване не е въпрос на вероизповедание, а гражданско задължение, което не предявява никакви изисквания за верово определяне или самоопределяне.
Църковен вестник, 1998
www.Pravoslavieto.com