В църква

Константин Величков

 

И аз съм син злочест на своя век,
и мен душа ми мъчи дух безверни
и кръста кат незначущи белег
отминавам аз, когато ми се мерне.

Надникна ли обаче в някой храм
и видя старци, баби с косми бели
ил майки, що утеха търсят там
за свойте може би деца умрели,

то трогнат взирам се в Христовий лик
и сещам колко туй место е свето:
в гърдите ми възлиза тъжен вик

и нямо там проклинам аз в сърцето
онез, които с своя ум велик
откриха ни, че празно е небето.

из "Цариградски сонети"

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com