Някои разговарят в църквата по време на молитва. О, дързост! Как ще очакваме спасение? Как ще омилостивим Бога? Както при лирата, съставена от различни, но стройно сглобени части, от благоустройството на всяка част зависи благозвучието на цялото, така и при нас всичко трябва да е в стройно съзвучие. Защото ние сме една Църква, части на едно цяло. Ако само един член се пренебрегне, то цялото тяло се разлага. Така безчинието на един разваля добрия ред на всички. Нима не знаеш, че стоиш редом с Ангели? С тях пееш, с тях възнасяш хвала и стоейки с тях се смееш!? Пред теб е Царят и Неговото войнство, а ти приказваш и се смееш пред очите им? Не се ли страхуваш от Бога? Сякаш не ни стига душевната невнимателност, не ни стига, че мислите ни блуждаят навсякъде, когато се молим, а към това прибавяме смях и приказки. Нима се намираме на зрелище?
Навремето и домовете са били църкви, а сега храмът се е превърнал в дом и по-лошо. Защото в дома можеш да откриеш някакъв ред, а в храма е велик шум и пълен безпорядък. Нашето събрание с нищо не се отличава от това в гостилницата. Тук е такъв смях и шум, какъвто бива на пазара, където всички крещят.
Знаете ли, че на други места в църквата не се позволява и дума да се каже, макар че не си виждал някого отдавна. И така е редно. Църквата не е лавка, нито пазар, а е място на Ангелите, Архангелите, Царство Божие, самото небе. Ако някой отвори пред теб небето и те въведе в него, то сигурен съм, че няма да говориш, дори и да видиш баща си и брат си. По същия начин и в храма не бива да говориш, защото тук е небето. Ако не вярваш, то погледни трапезата и спомни си за Кого и за какво е поставена. Помисли си какво ще се случи и се стресни. Онзи, който види пред себе си царя, се стряска и тозчас отрезвява, така и ти, очаквайки да се появи Царят, още преди страшното време (на тайнството), се уплаши и се възнеси с душата си към самото небе.
www.Pravoslavieto.com