Св. Амвросий Медиолански и Библията

 

Икона на св. Амвросий Медиолански, christianity.shu.ru
Св. Амвросий Медиолански
(† 397)

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Амвросий (Ambrosius Aurelius) Медиолански (334/40-397) - светец, един от западните отци на църквата, проповедник, химнотворец, екзегет.

Роден в семейството на префект на Галия, възпитан в християнската вяра, макар че по тогавашния обичай отлага дълго кръщенето си. Следвайки своя баща, избира политическа кариера и е управител на Лигурия и Емилия.

През 374 г. е издигнат по желание на народа на Медиолан (Милано) и едва след това се кръщава.

Амвросий се слави с проповедническия си дар и административни таланти. Бори се активно със западното арианство и езичество (по негово настояване от римската курия е махната статуята на богинята Победа). Известен е откритият му протест във връзка с кървавата разправа на император Теодосий с безредиците в Солун.

Амвросий е плодовит писател, изявяващ се преди всичко като житейски учител и църковен пастир. Паметта му Православната църква празнува на 7 декември.

Виж също: Житие на Св. Амвросий, Медиолански епископ

 

Екзегетически творби:

Редица тълкувания се намират в други произведения на Амвросий и писмата му.

Повечето от екзегетическите му произведения са записаните негови проповеди или катехизически беседи. Затова в тях ясно изпъкват назидателните хомилетични цели.

"Шестоднев" е посветен само на първите стихове от Книга Битие. В него Амвросий използва алегоричния метод на тълкуване и вижда в Бит 1:1 скрито указание за раждането на Словото. Отговаряйки на въпроса как е могла да съществува светлината до създаването на Слънцето, Амвросий предполага, че тази светлина е била разсеяна във въздушното пространство (1:9, 33-34). В описанието на живата природа Амвросий подражава на св. Василий Велики  и античните натуралисти.

Книгата "За рая" разкрива силна зависимост от Ориген.

"Мнозина мислят - пише той, - че раят е душата на човека, в който са се появили кълновете на добродетелта. Човекът, поставен в рая, за да се труди в него и да го пази, е човешкият разум, чиято сила явно просвещава душата".

Ева според предположението на Амвросий е чувството ("За рая", ІІ). Змията е алегория на наслаждението, което чрез чувството (Ева) изкушава разума (Адам) [вж. също "Послание" ("Epistularum") 45].

Книгата "За Каин и Авел" е като продължение на книгата "За рая".

В тълкуванията си на книга Битие Амвросий подчертава тясната връзка между хората, която позволява на греха да се разпространи върху всички поколения. В Адам според него е вложено цялото човечество ("Изложение за "Ев. от Лука"", VII).

Повечето му други тълкувания на Стария Завет са също в алегоричен дух. Така например устройството на кораба на Ной Амвросий разглежда като символ на човешкото тяло, а призванието на Авраам да напусне бащиния си дом като победа на вярващата душа над чувственото изкушение. Чрез Ориген върху екзегезата на Амвросий оказва влияние и Филон Александрийски.

Писаният Закон според Амвросий е даден, защото хората не са могли да следват естествения закон на съвестта (Послание 63). Законът е призван да смири човека, да го научи да следва Божията воля. Затова, макар и да е бил даден на Израел, неговото значение е универсално за целия дохристиянски свят. Той подготвя човечеството за идването на Изкупителя.

Боговъплъщението е висше достъпно за човека съзерцание на Бога, което предшества пълнотата на Богопознанието в бъдещото битие.

Migne. PL, t.14-17; CSEL, t.32, 62, 64, 73, 78, 79, 82, в рус. прев.: "О должностях священно-служителей Церкви Христовой (Из творений св.А., еп.Медиоланского: De oficiis ministrorum)", К., 1875; "Творения по вопросу о браке и девстве", Каз., 1901; "Две книги о покаянии", М., 1902; "Об обязанностях священнослужителей", Каз., 1908.

Адамов И.И., "Св. А. Медиоланский, Серг. Пос.", 1915; Буассье Г., "Падение язычества, пер. с франц.", М., 1892; Лосев С., "Св. А. Медиоланский как толкователь Свящ. Писания ВЗ", Труды КДА, 1896, № 3, 7, 12; ПБЭ, т.1, с. 582-88; Прохоров Г.В., "Творения св. А. Медиоланского и их хронология", ХЧ, 1911, № 1-2; Enc. Kat., t.1, s.411-16; ODCC, p.42; вж. също л-рата към *Екзегеза на светите бащи.

Протоиерей Ал. Мен
Превод Павел Б. Николов, из кн. Словарь по библиологии от Александр Мень.

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com