Усещането за безсмъртието на душата е дадено на всички хора, единствено християните знаят как да заслужат отново Божието царство.
Човек и добре да живее пак умира и друг се ражда. Тази печална сентенция на хан Омуртаг до днес смущава душите ни щом се замислим над смисъла на живота. На въпроса – какво ви натъжава, най-красивата българка Евгения Калканджиева отговаря – смъртта. Можем ли да измамим жената с косата? Много са опитвали. Да вземем Фауст на Гьоте. Той сключва договор с Дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие. Условието е никога да не поизнася фразата: О, миг, ти тъй си хубав, спри! Фауст удържа на думата си до момента, в който не среща истинската любов. Изричайки фаталното изречение той губи и живота си, и душата си, която е обещал на Сатаната.
Богатите не веднъж са опитвали да се надлъгват със смъртта. Синът на един от най-заможните хора на планетата – Онасис катастрофира със самолет и изпада в мозъчна кома. Баща му нарежда да замразят трупа докато лекарите не открият начин за "възкресението" му. Очевидци разказват, че в Йерусалимското гробище в близост до Гетсиманската градина са погребани представители на фамилиите Ротшилд и Рокфелер. Те са откупили парцелите срещу фантастични суми, за да могат първи да се озоват на небето щом настъпи Второто пришествие.
Тази седмица в пресата гръмна новината, че е открита
тайната на вечната младост
При експеримент с кръв и левкоцити, човешките клетки били върнати в състоянието, в което са били при образуването на ембриона. Методът позволявал и да се "отглеждат" органи на самия човек без клониране. До тук добре. Въпреки че новият "еликсир на младостта" още не е изпробван, той не решава проблема със смъртта. Човек може да умре и видимо млад. И в ранна детска възраст, и в разцвета на годините си, и достигнал дълбоки старини. Смъртта винаги стои зад лявото ти рамо и е достатъчно рязко да се обърнеш, за да я видиш, казва Дон Хуан. Човек е смътен, а понякога внезапно смъртен, обяснява героят на Булгаков – Воланд, прототип на Дявола. Достатъчно е Анушка да разлее олиото, за да се подхлъзнеш на него и…трамваят да ти отреже главата.
Животът ни се подчинява на строго определени закони. Една грешна стъпка, завой наляво, вместо надясно – и изградената личност, която преди миг си представлявал, с целите, амбициите, мечтите, вече я няма. От теб е останала обвивката. Марксизмът учеше, че задгробен живот няма. Най-популярното обяснение на учителите, с което те оборваха съществуването на Бога бе – ако го имаше, Юри Гагарин щеше да го види. Според соц."религията" със смъртта приключва всичко. Затова каквото си свършил тук, сега, то ще остане. За добър или лош пример на потомците. Ти самият ще наториш земята, от която ще се родят – нови хиляди борци. Както пише Вапцаров – Разстрел, а след разстрела – червей. Това е толкоз просто и логично…Целта на марксизма бе да създаде чувство на безнаказаност. Възмездие можеш да получиш единствено преживе от вожда. След смъртта ти изпадаш в състоянието, в което си бил преди да се родиш - не чувстваш и не помниш нищо.
Тази теория обаче не издържа. Има неоспорими доказателства, че задгробен живот съществува. За него свидетелстват както светите отци на църквата, така и обикновени хора.
Ето как М. Погодин предава
един сън на граф М.В. Толстой
в книгата си "Прости думи за мъдрите неща": "Сънувах, че съм в приемната, когато чух от гостната детски гласове. Гледам - към мен идват различни деца, а сред тях – наскоро починалия ни син Володя. Усмихва ми се с предишната си ангелска усмивка. Протегнах към него ръце:
Володя, ти лиси? – той ми се хвърли на врата и силно ме прегърна. – Къде си радост моя, при Бога ли?
- Не, още не съм при Бога, но скоро ще бъда при него.
- Добре ли си?
- Да, по-добре от преди. Аз често идвам къщи. Понякога много страдам.
- Кога?
- Когато плачат за мен. Аз съм щастлив, когато за мен се молят, когато раздават милостиня в моя памет. Непрекъснато се моля за Вас, за мама, за братята, за Паша, за всички, които ме обичат. Прегърни силно мама от мен.
- Не си ли се виждал с нея, радост моя?
- Непременно ще се видя.
- Кога?
- Когато престане да плаче.
Тогава чух гласа на жена си в коридора и погледнах назад. Като се обърнах – него го нямаше.
Събудих се със силно сърцебиене. Вълнението ми бе толкова силно, че не се удържах и избухнах в ридания. После бързо взех хартия и записах случилото се."
Пътят за опознаването на Бога е във вътрешния, в духовния опит, пише архимандрит Пантелеймон. Съмненията, които мъчат хората са плод на плътската им природа.
Земният човек се отличава от първородителите си
Адам и Ева. Бог е създал първите хора от фина материя, като тази на ангелите и архангелите. След грехопадението им Той ги изгонва от Рая, като преди това ги облича "в кожи". Според тълкуватели на Библията този акт не трябва да се приема буквално. Кожите не са нищо друго освен плътските ни тела. След смъртта на тялото остава безсмъртната душа, която се устремява там, където е била създадена – в Божието царство. Хилядолетия наред то е било затворено за нея. Затова няма митология преди Христа, която да говори за Рай. Според гръцката и тракийската душите на покойните се отправят към мрачното, подземно царство на Хадес. Там са и героите, и обикновените хора, и мъдреците. Извършилите грехове са наказани – като Сизиф, който търкаля камък към върха на планина и щом стигне целта си камъкът отново се търкулва в подножието й.
Чрез подвига си – кръстната смърт Христос изкупува човешките грехове и отново отваря пред човечеството вратите на Царството Божие. След възкресението си Той слиза в Ада, за да изведе душите на праведниците.
Ако цял живот човек трябва да живее страхувайки се от смъртта, това би означавало, да е щастлив само в моментите на плътски наслаждения. Но нима може да съществува само плътско щастие? Духовното щастие също е заложено от Господ в природата на човека. През земния си живот той трупа знания, развива се, помъдрява…Марксисткият финал с червея е абсурден. Все едно любящ баща да даде на сина си превъзходно образование, а след това да го заключи в килия метър на метър. Логично е, след като е инвестирал в наследника си да очаква резултатът от това. Същото е и с духовния ни Отец. По време на земния си живот човек се усъвършенства и трупа знания, които ще са му потребни за вечния. Мястото, където ще се озове безсмъртната му душа, след приключването на земния му път зависи от това как е живял. Безсмъртието се състои в това, че погрешно на атеистичните схващания,
смъртта не прекъсва човешкия живот,
а само го видоизменя. Земният ни живот е началото и подготовката ни за предстоящия. Няма човек, който да не е убеден в това. Древногръцкият историк Плутарх пише: "Обиколете цялата земя и ще видите селения, в които липсват всякакви закони, ще видите хора, които не знаят какво е това пари, ще срещнете градове без укрепления, но никъде няма да намерите страна или народ където не са били строени олтари и жетвеници, където не отправят молитви към небето".
Езическите религии съдържат инстинктивното познание за безсмъртието на душата, което е останало у хората от времето преди грехопадението им.
А идването на Христос и развитието на християнството потвърждават, че смъртта не унищожава човека и затова е нелепо да се хитрува с нея. Затова Исус казва – Аз не съм Бог на мъртвите, а Бог на живите.
Вестник Монитор, 20 януари 2001
Виж също раздела:
www.Pravoslavieto.com