Кога трябва да стоим прави и кога трябва да коленичим в Църквата

Много християни питат кога може да сядат и кога трябва да стоят прави в храма. Имат право, защото не всички познават литургичните тайни. Затова често пъти те сядат, когато не трябва, или стоят прави, когато може да седнат. Ще дадем някои основни указания по този въпрос.

Като начало трябва да кажем, че макар и седнал, човек също може да се моли в храма. Все пак в св. Литургия съществуват моменти, когато всички трябва да бъдат прави. По реда в св. служба тези моменти са следните:

В началото на св. Литургия, когато свещеникът произнася "Благословено царство, Отца и Сина и Святаго Духа...", тогава всички трябва да сме прави, а при произнасянето имената на трите лица на Света Троица да се прекръстим с благоговение. След това можем да седнем. Ако служи архиерей, изправяме се в момента, когато в ектенията се споменава името му. Това ще бъде знак на почит към архиерея, а и за да получим благословението му, което той ни преподава в този момент.
Ставаме на крака и в края на третия антифон, защото тогава започва Малкият вход (литията на свещеника с Евангелието). Тогава, когато дяконът или свещеникъ произнасят : "Премудрост, прости!", което значи: "Ето премъдростта Божия, а това е св. Евангелие, всички да станат!"
Прави трябва да бъдем всеки път, когато ни кади с кадилницата свещеникът, т.е. след Малкия вход, при Херувимската песен и т.н.
При пеенето на химна "Святий Боже..." трябва да сме прави и с благоговение да изобразяваме кръстния знак.
При четенето на Апостола можем да седнем. Но ставаме веднага, когато чуем: "Премудрост прости, услишим светаго Евангелия". И стоим прави, докато се чете откъсът от св. Евангелие и докато то не се постави на св. Престол.
Стоим прави по време на Великия вход (при изнасянето на св. Дарове).
Всеки път, когато свещеникът благославя с кръстен знак народа от Царските двери. 8. Стоим прави и когато се чете или пее Символът на вярата.
Когато свещеникът произнася: "Станем добре, станем со страхом, вонмем...", стоим прави до края. Защото от този момент започва най-важната част на св. Литургия, която е св. Евхаристия, т.е. благославянето на хляба и виното, които се пресъществяват в Тялото и Кръвта на Господа нашего Иисуса Христа. Продължаваме да сме прави, докато свещеникът ни благослови от Царските двери, когато казва: "И да будут милости..."
Прави ще бъдем и при четенето или пеенето на "Отче наш...", и ще останем прави, докато не чуем: "Вонмем, святая святим!"
Ставаме пак, когато свещеникът приканва вярващите да приемат св. Причастие, като се появява със св. Чаша на Царските двери, и казва: Со страхом Божиим, верую и любовию приступите! Ще бъде добре да останем прави и докато продължава причастяването със светите Тайни.
Накрая ставаме при отпуста, за да получим последната благословия на свещенослужителя.

Задължение е на всички да знаят как трябва да се обръщат към Бога! А също и пастирите трябва да приучват точно народа. За съжаление, това невинаги се прави от тях. Когато вярващите ни знаят тези основни неща, ще могат да пребивават в храма с усърдно благоприличие.

Много спорове предизвиква между християните и въпросът за колениченето в храма по време на богослужение. Основното положение по този въпрос е следното.

Не се коленичи изобщо от деня на Възкресение Христово до деня на Петдесетница. На Петдесетница след св. Литургия, по време на вечернята, се четат коленопреклонните молитви, отправени към Света Троица и в памет на починалите с вяра в Господа.
Не се коленичи и във всички неделни дни през годината по време на св. Литургия, защото тази служба е в чест на светото и славно Христово Възкресение и защото споменът за този ден трябва да изживеем с радостта на Възкресението. Радостни сме за това, че смъртта бе победена и вече животът ни във възкръсналия Господ Иисус Христос е нашата надежда в бъдещия ни живот в име Господне.

Във всички други делнични и празнични дни трябва да коленичим с благоговение, когато се пее "Тебе поем", защото в този момент се пресъществяват св. Тайни; и когато се чете или пее Господнята молитва "Отче наш". Като имаме предвид всички тези указания, за които ни наставляват св. отци, нека с вяра и упование в Господа да ги изпълняваме за слава Божия и наше спасение!

Стоян Тодоров

ЦВ, бр. 6, 1998