Една от най-естествените задачи за образования християнин е да усвои истините на своята вяра. Това предполага както да ги знае за себе си, така и да може да ги обосновава и разяснява на всеки, който го запита, съгласно думите на апостол Петър: "Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда" (1 Пет. 3: 15).
Християнинът е длъжен да знае "твърдата основа на онова учение, на което се е учил" (Лука 1: 4), за да може да изпълни Христовата заповед за любовта към хората и за научаването на всички народи. Основното богословие има за цел именно такова разкриване и обосноваване на главните християнски истини: да подпомогне търсещият не само да разбере християнския отговор, но и да оцени християнството спрямо другите неправославни алтернативи. То е насочено към хората, които все още не притежават твърда вяра, но търсят Истината и се интересуват от християнството.
Да се говори на съвременния човек за Православието, е неимоверно трудно. Години наред религиозната вяра бе съзнателно потъпквана. От нас се искаше да вярваме по-скоро в електричеството, отколкото в Бога на нашите предци, по думите на Ленин. В атмосферата на тотален атеизъм вече не едно поколение има смътни представи за истините на християнската вяра. Да се вярва във въплътилият се, умрял и възкръснал Бог, мнозина считаха за безумие.
Картината се промени неузнаваемо през последните години: вече всички са готови да вярват, но в какво? Некултивираното религиозно чувство доведе до небивал разцвет на магиите, окултизма, сектанството и различните езотерични учения. Отвсякъде ни внушават, че всички религии са добри, и в търсене на духовното преживяване, мнозина пропускат да се запознаят и изучат именно наследството на предходниците си. В периода на държавния атеизъм бяха създадени прегради по пътя на вярата, и преди всичко теоретически прегради за човешкия разум. Задачата на апологетиката е именно да помогне те да бъдат преодоляни.
Апологетиката дава помощ при решаването на религиозния въпрос:
1. Има ли истина в религията?
2. Ако има, в коя именно?
При това основното богословие подхожда по два начина:
разкриване на несъстоятелността на антирелигиозните аргументи (негативен метод)
обяснение на вътрешното съдържание на християнската вяра (позитивен метод)
Негативната апологетика не може да сформира цялостен светоглед; тя е по-скоро само мостът към вярата, който остава зад гърба ти, когато преминеш на другия бряг. А който го е преминал се нуждае от нещо друго: разкритие на смисъла на самата вяра. Затова позитивната апологетика е необходима и за дълбоко вярващите.
Основното богословие, както и която и да е наука, не може да даде на човека вяра - вярата е дар Божи. Но то укрепва вярата и подпомага да се преодолеят възникналите в съзнанието мними противоречия между наука и религия. То, по думите на Б.С. Бакулин "расчищает завалы ложных мнений на пути от ‘добросовестного неверия’ к вере во Христа".
В наши дни религиозната вяра може да устои на натиска на противоборстващите идеи само ако тя е съзнателна и обоснована.
Основното богословие е наука, която представлява систематично изложение, обоснование и разкриване на основните християнски истини така, като Православната Църква ги разбира. Към едни от основните положения на нашата вяра спадат истинността на Божието битие, личното безсмъртие на човека, съществуването на духовния свят, реалността на Боговъплъщението и др. Това са и едни от въпросите, които апологетиката е призвана да обясни на нивото на съвременните научно-философски идеи.
За вече вярващите, апологетиката способства изграждането на съзнателна вяра. Тя се отличава от сляпата вяра в това, че знае
аргументите в полза на своята неопровержимост, знае своето учение и неговата висока стойност. (за
съотношението на понятията "вяра" и "знание" виж книгата на дякон А. Кураев, която е и така озаглавена: "О вере и знании").
по Георгий Хлебников, кн. Що е Православие?
www.Pravoslavieto.com