Александър Мен
Библейската ангелология и демонология е учение на Стария и Новия Завет за разумни живи същества, които не принадлежат към човешкия свят.
Библейското вероучение споделя с повечето други религии вярата в реалността на особен свят на свръхчовешки създания, които участват като човека в Божественото домостроителство.
Макар книгите на Библията от периода преди пленичеството да говорят често за появата и действията на тези същества, у тях няма разработена ангелология. Вероятно тук е оказал влияние страхът, че прекаленото съсредоточаване върху ангелите ще доведе до тяхното обоготворяване. Забележително е, че старозаветните ангели понякога се наричат така, както са се наричали боговете на Ханаан: "Божи синове" или дори направо "богове" (Пс 28:1; 81:1; Йов 1:6). В това название се крие намек, че езичеството е поклонение на живи същества.
Предполага се, че едно от понятията в библейската ангелология - херувим (евр. 'керубим', мн. ч. от 'керуб'), е свързано с представи за крилати същества, олицетворяващи стихиите. В религиозната символика на Египет, Месопотамия, Ханаан и др. страни често се срещат изображения на създания с тяло на лъв (или теле), орлови криле и човешко лице. Аналогично изображение има и в старото израелско изкуство. Свидетелството на *Йосиф Флавий ("Юдейските древности", III, 6, 5 - "крилати животни") показва, че именно така хората са си представяли херувимите, които увенчават Сандъка на Завета и се намират в Храма. В Бит 3:24 виждаме керубите като стражи на Еден; в Пс 17:10 те са означение на Божествената колесница (ср. Пс 103:3). Подобия на керуби се появяват във видението на пророк Езекиил (Ез 1:4 и сл.). Всичко това позволява да видим в керубите образи на одушевения и одухотворен космос, служещ на Твореца. Крилати са представени и серафимите (мн.ч. от евр. шараф 'горящ'), които обграждат престола на Повелителя (Ис 6:1 и сл.).
През Втория период на Храма Ангелологията получава по-нататъшно развитие. Появяват се лични имена на ангели като Гавриил и Михаил (Дан 8:16; 9:21; 10:13). Особено е богата ангелологията на апокрифите на Стария Завет. Много тълкуватели свързват интензивното развитие на ангелологията през междузаветния период с идеята за трансцендентността на Вечно съществуващия.
"Колкото повече се увеличава разстоянието между Бога и света, толкова по-живо се проявява стремежът да се запълни това разстояние с все по-нарастващо количество различни същества, които са посредници между Бога и човека" (Андреев). Но според общоцърковното учение ангелологията като цяло е резултат от духовния опит на човека, който се докосва до други, незрими светове, населени с живи твари.
В Новия Завет, както и в Стария Завет, ангелите са Божи посланици (Евр 1:14); те се появяват при най-важните събития от историята на спасението (напр. Лк 1:26). При ап. Павел има разбиране за йерархията на ангелските сили (Кол 1:16; Еф 1:21), названията за която са заимствани от юдейските текстове от междузаветната епоха.
Във времето преди пленничеството демонологията е разработена още по-слабо от ангелологията. (Ще отбележим, че целият Древен Изток се покланя на демони.) По това време разбирането за злите стихии, противопоставящи се на Бога, се олицетворява от Змея, Дракона, морското чудовище. Образът на сатаната (евр. шатан "противник") се появява само в книга Йов.
От най-старо (домойсеево?) време е дошла представата за сатирите (евр. "сеирим") и демона на пустинята Азазел. В Лев 16:20-28 козелът, символизиращ греха на народа, се прогонва в безводни места "за Азазел" (синоним на персийската дума опрощаване).
В кн. 1 Енох има сказание за падението на ангелите, свързано от автора с Бит. 6:1-4.
В двата Завета боговете на езичниците често се отъждествяват с бесове (Пс 105:36-38; 1 Кор 10:20) и се представят като владетели на царствата на този свят. Евангелието ясно учи за персонифицираното зло. Самият Христос Спасител говори за борбата си срещу световното зло като за борба със сатаната (вж. напр. Лк 10:18).
Андреев И., "Ангел", НЭС, т. 2; Ангелология, ЕЭ, т. 2; *Булгаков С.Н., "Лествица Иаковля", Париж, 1929; *Глаголев А.А., "Ветхозав. библ. учение об ангелах", К., 1900; *Никольский Н.М., "Керубы, по данным Библии и вост. археологии", "Труды Белорус. гос. ун-та", Минск, 1922, № 2-3; CББ, с.19-23, 46-48, 989-993; чужда библиогр. вж. в: Davidson G.A., "Dictionary of Angels", L.-N.Y., 1967; Еnc.Кat., t. 1, s. 549-52.
Превод по ст. А. Мень Словарь по библиологии
Виж също:
www.Pravoslavieto.com