ЛЕСТВИЦА Подвижнически слова на авва Йоана
ЛЕСТВИЦА Игумен на монасите в Синайската планина, изпратени от него на авва Йоан, игумеа Раитски, който го подбудил към това съчинение
През целия си живот не вярвай на това тленно тяло и не му се надявай, докато не се явиш пред Христа.
Не мисли, че поради въздържанието си не можеш да паднеш; защото и оня, който нищо не вкусвал, е бил свален от небето.
Някои от ония, които имат дар на разсъдителност, добре са определили отричането от себе си, а именно, че то е вражда против тялото и борба против стомаха.
При начинаещите телесните падения обикновено стават поради услаждане от храните; при средните паденията стават поради надменност и поради същата причина, както и при първите; но при ония, които се приближават до съвършенство, тези неща стават само поради осъждане на ближните.
Някои ублажават скопците по природа, че са се избавили от изтезанията на плътта; а аз ублажавам всекидневните скопци, които с разум, като с нож, са се обучили да се скопяват.
Аз съм виждал паднали неволно; а и такива, които доброволно желаят да паднат, но не могат; и аз считам последните за по-окаяни пред ония, които падат всеки ден; защото, нямайки възможност да съгрешат, те желаят греховното злосмрадие.
Онзи, който пада, е жалък; но по-жалък е онзи, който и сам пада и другиго увлича към падение, защото той ще носи тежестта за две падения и тежестта на сластолюбието на другия. (вж. слово 26, т. 126)
Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество.
Който иска да се бори със своята плът и да я победи със собствени сили, той напразно се подвизава; защото, ако Господ не разори дома на плътската похот и не съзида душевния дом, то напразно бди и пости онзи, който желае сам да го разори.
Представи пред Господа немощта на своето естество, съзнавайки във всичко своето безсилие, и ти неусетно ще получиш дара на целомъдрието. [...]
Според определението на разсъдливите отци, едно нещо е появяване на помисъл, друго е общуване с него, едно е съгласяване, друго - пленяване, едно е борба с него и друго - тъй наречената страст в душата. Те, блажените, определят, че появяване (прилог) е обикновена дума или образ на някой предмет, който се явява за пръв път в ума и влиза в сърцето; а общуване е събеседване с явилия се образ страстно, или безстрастно; съгласяване (пожелаване) пък е съгласие на душата с явилата се мисъл, съединено с услада; пленяване е насилствено и принудително увличане на сърцето, или продължително мислено събиране с предмета, разоряващо нашето добро състояние; борба наричат равенство на силите на борещия и боримия в борбата, дето последният доброволно или побеждава, или бива победен; страст наричат вече самия порок, който от дълго време се е вгнездил в душата и чрез навика е станал като естествено нейно свойство, тъй че тя вече доброволно и сама се стреми към него. От всички тези състояния първото е безгрешно; второто не е съвсем без грях; а третото се съди според състоянието на подвизаващия се; борбата става причина за венци или мъчения; пленяването иначе се съди във време на молитва, иначе в друго време, иначе по отношение на безразлични предмети, т. е. ни лоши, ни добри, и иначе в лошите помисли. А страстта, без съмнение, е осъдителна във всички случаи и подлежи или на съответно покаяние, или на бъдещи мъки! Но който се отнася към първото (т. е. към появяването на мисълта) безстрастно, той изведнъж отсича всичко следващо.
www.Pravoslavieto.com