Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

12. Може ли да встъпваме в молитвени отношения с неправославни християни (еретици)?

Можем ли да отправяме молитви за инославни живи християни?

"По духа и смисъла на църковните законоположения църковната молитва трябва да се възнася само за онези вярващи, които са или са били подчинени на Църквата, признават я или са я признавали за своя майка, вярват или са вярвали в нея, а с онези, които са се отчуждили или отхвърлят Църквата, не трябва да има молитвено общение. Според 45-о апостолско правило "епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи." Също на отлъчване подлежи всеки, "ако... макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение." По 46-о правило се забранява да се приема жертва от еретици. Тези правила се повтарят и потвърждават от последващите съборни определения (вж. Антиохийски събор, пр. 2; Лаодикийски събор, пр. 6, 33, 37), те трябва да лежат в основата на църковната практика и в своята пастирска дейност пастирът на Църквата не трябва да отстъпва от тези правила. Очевидно те не позволяват да се възнасят църковни молитви за онези, които са извън църковното общение" (1, 693).

Из апостолските правила:

"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (пр. 10).

"Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат" (пр.11).

"Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат" (пр. 45).

"Епископ или презвитер, приел кръщение или жертва от еретици, повеляваме да бъде низвергнат. "Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?" (2 Кор.- 6:15) (пр. 46).

"Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения" (пр. 2).

"Забранява се моленето с еретик или с разколник" (пр. 33).

"Да се не допущат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си" (пр. 6).

"Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях" (Лаодикийски събор, пр. 37).

"Ако някой от клира или мирянин, влезе в иудейска или еретическа синагога да се помоли, да бъде и от свещения чин низвергнат, и от църковно общение отлъчен" (Правила на Светите Апостоли, 66).

"Историята не познава, а мисълта отказва да предположи възможност за съвместно съслужение на православни свещеници с латински, старокатолически или пък арменски свещеници, понеже в нашето съзнание са живи забраните на 45-ото апостолско правило, които предвиждат строги санкции за молещите се съвместно с еретици и отлъчване за онези, които приемат свещенодействия (треби), извършвани от техните клирици. От друга страна, според древните правила на Църквата никой не престава да бъде еретик, ако признавайки и изповядвайки тайнствата на Православната Църква, продължава да бъде отделен от нея по въпросите на вярата и мирогледа (концепцията за живота). Затова общението с инославните в тайнствата противоречи на нашите традиции, защото според учението на Светите отци отпадането от Църквата довежда до прекратяване на благодатните дарове на Светия Дух поради изгубването на приемствеността (1-во пр. на св. Василий Велики). И за да не станем съучастници в заблужденията им относно вярата и да избегнем осъждане наред с тях, св. Иоан Дамаскин поучава всячески да се пазим от евхаристическо общение с тях, приемайки от тях или давайки им Свето Причастие..." За Православната Църква теоретично да признае тайнствата, извършвани извън нея, би означавало да се отрече от съзнанието за собствената си непогрешимост като единствена постоянна пазителка на богооткровените истини и благодатта и в същото време би противоречало на правилата на първата Църква, чиято вярна продължителка е тя. Равенството по отношение на тайнствата предполага едновременно и взаимно общуване в тях, което категорично се осъжда от учението на Съборната Вселенска Църква (10, 320 - 324, 333).

Когато през 336 година еретикът Арий с измама постигнал да бъде приет в църковно общение и се готвил да иде в храма, престарелият византийски епископ Александър в храма на Мира молел Бога той или ересиархът Арий да бъдат взети от света, тъй като не искал да бъде свидетел на такова светотатство като приемането на еретик в общение с църквата. И Промисълът Божи явил над Арий Своя справедлив съд, като в деня на тържеството му пратил неочаквана кончина (вж. Жития на светците... св. Дмитрий Ростовски. Кн. 9, М., 1908, с. 820).

Когато през втората половина на IV век император Валент (364-378), желаейки да насади арианската ерес, незаконно поставил на епископската катедра арианин, лъжеепископа на име Лупус, православното население на Едеса - клирици и миряни, престанали да посещават своята църква, завзета от арианите. Те се събирали извън града и извършвали богослуженията на открито. Императорът заповядал да призоват при него на разпит клирици, лица от духовенството, начело с най-стария презвитер Евлогий. Той настоявал те да встъпят в църковно общение с лъжеепископа, но никой от тях не се съгласил. Осемдесет мъже от духовния чин били оковани и изпратени на заточение в Тракия (Жития на светците, 26 август).

"Кажи ми, старче, когато умреш, как би искал да те погребат (т. е. с православни или с неправославни)?" - така запитал ангелът един старец подвижник, който поради сляпата си простота във въпросите на вярата безразборно се причастявал където свари. Когато той отишъл при друг старец и му предал чутото от ангела, последният му внушил да не се причастява никъде другаде освен в Светата, Съборна и Апостолска Църква и на ангела да отговори, че иска да бъде погребан подобно на иерусалимските иноци, които били истински православни. Ангелът, като чул този отговор на стареца, го одобрил и старецът тозчас починал: всичко това станало с цел да не погуби старецът трудовете си и да не бъде осъден с грешниците" (Луг духовный, гл. 176).

"Понеже ние се причастяваме от единия Хляб, всички ставаме едно Тяло Христово и една Кръв, и членове един на друг, съставяйки едно Тяло с Христа. Затова нека с всички сили се противим да приемаме причастие от еретици, нито пък да им даваме. Защото Господ казва: "Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера пред свините" (Мат. 8:6), за да не станете участници в превратното им учение и съждение" (Точно изложение на православната вяра от св. Иоан Дамаскин, с. 225).

"Един православен монах ги уговарял (монасите разколници - ред.). да оставят всички свои обичаи, несъответстващи на църковните, да приемат и да встъпят в общение с Църквата. Те се съгласили да приемат всичко, всички Предания, ала поискали както и преди да се кръстят с два пръста. Когато за това научил свети Силверст Патриарх Антиохийски, мъж свят и изпълнен с премъдростта на Светия Дух, а така също и молдовският митрополит Никифор, грък, мъж премъдър, те решително запретили на тези разколници да остават в манастира с такива думи:

"Ако от цялата си душа искате да се присъедините към Съборната Църква, следва без всякакво съмнение и с цялата си искреност да приемете всички апостолски Предания и обичаи на Църквата без изключение; тогава и Църквата ще ви приеме като любими чада, с велика радост. Ала понеже вие не всички апостолски предания и църковни обичаи се съгласявате да приемете, а твърдо и непоклатимо държите вашия измислен кръстен знак с два пръста и не искате в това да се покорите на Божията Църква и молите Църквата да ви приеме в общение с този ваш кръстен знак, може ли Църквата да изпълни желанието ви? Възможно ли е в една и съща Съборна Църква да има два обичая, несъвместими един с друг и противоречащи един на друг, едни и същи християни не по един начин да полагат кръстното знамение? и т. н.."

След това казват също: "Затова знайте твърдо, че Църквата Божия в никакъв случай не може да се съгласи с вашето предложение и вие повече не ни молете за това, защото то е невъзможно, но идете си и повече не оставайте в тази обител, дето сте сега, защото, като сте непокорни на Църквата, не можете да имате общение с живеещите тук православни монаси."

Сега преценете сами, христолюбци, щом Църквата не е приела в общение монасите разколници, готови да приемат всички апостолски и църковни обичаи, само заради това, че не са се отказали от двупръстното кръстно знамение, тогава как може да приеме онези, които ... се съмняват в Преданията на Съборната Църква, не слушат заповедите и в много друго не искат да се покорят на църковните правила? Вие питате имат ли те надежда за спасение, поне заради добрите им дела, и може ли свещеник да ги опрощава на изповед и да ги причастява със Светите тайни, и молите за подробен отговор.

На това ви отговарям така: според мен разколът може да бъде двояк: или някой сам да състои в разкол, или други да довежда в разкол, като ги откъсва от Църквата с богоборческото си учение. Онзи, който пребивава в такъв разкол, дори и да извърши всички добри дела, дори и мъченически да пролее кръвта си за Христа, което несъмнено превъзхожда всички добри дела, в никакъв случай не може да заглади този смъртен грях, т. е. разкола. И ако човек дори с мъченическа кръв не може да заглади разкола, каква надежда може да има за спасение и как на изповед свещеникът може да му опрости греховете и да го сподоби с причастяване със Светите тайни, без той истински да се обърне към Църквата? Това изобщо не е възможно и във всеки случай би било против истината на Светата Божия Църква" (Св. Паисий Величовски 11, 222-223).

"Ако говорите за противещите се на Съборната Църква и умиращи в съпротива и неразкаяние, повярвайте ми, че църковно поменуване за такива не само не ще бъде прието, но ще е противно на Бога и на Светата Църква и свещеникът, дръзнал да поменува такива, смъртно съгрешава. Поменът по умрелите е най-главната част от безкръвната жертва, принасяна за православните християни - както за живите, така и за умрелите. Ако пък някой дори от православните християни явно съгрешава и не се покайва, то за такъв Светата Църква забранява да се принася безкръвна жертва, докато той напълно не изостави греха си и искрено не се покае. Ако за явен православен грешник, който не се покайва, Църквата не разрешава да се принася безкръвна жертва, може ли тя да допусне такава за човек, умрял без всякакво покаяние, в съпротива на Светата Църква?! Не, не може да стори това. Че не подобава явен грешник да се причастява със Светите тайни и за него не е възможно да се принася безкръвна жертва, свидетелства св. Симеон, Архиепископ Солунски, със следните думи:

"Няма място за неверни или другомислещи. Затова не следва никой свещеник да принася жертва или да извършва помен за явно съгрешаващ и неразкайващ се, тъй като това приношение ще е осъдително за него, както и ако причастяващият се недостойно и без покаяние приема страшните Тайни, както за това казва божественият Павел" (1 Кор. 11:29).

Ето и друго свидетелство на св. Симеон за кого може да се принасят частици:

"Свещениците не бива да приемат приношенията на явно съгрешаващите верни, но трябва отначало да искат от тях да се покаят. Защото приобщаването бива приносима частица и не подобава, бидейки недостойни, да се причастяваме с тази жертва."

И още от Симеон за това, че свещеникът трябва внимателно да наблюдава за кого принася той частица:

"Колкото полезно е приношението за достойно принасящите, толкова бедствено и вредно е то за недостойните, доколкото това е възможно за хората, защото частицата, принесена за някого, бидейки положена близо до Божествения Хляб, след като този Хляб бъде осветен и стане Тяло Христово, тозчас и тази частица се причастява със светинята; вложена в потира, съединява се с Кръвта и така дава благодат и на онази душа, за която е принесена..."

Дотук са думите на св. Симеон, или по-добре да се каже - думите на цялата Света Съборна Църква, понеже той говори според съборните определения. От тези думи следва, че за умрелите без покаяние и в съпротива на Светата Църква не следва да се извършва църковен помен. Онзи, който дръзва да служи помен за такива, ще даде страшен отговор пред Христа Бога в деня на Страшния Му съд" (11, 225-226).

"Не само неверни еретици, не само блудници и прелюбодеи и други, творящи подобни непотребства, поставя под властта си змеят, но и онези, които безразлично се отнасят към всички такива и встъпват в общение с тях, тъй като верни са думите: "Който се докосва до смола, ще се очерни и който се приобщава на гордия, подобен нему ще бъде." По тази причина, макар че ме укоряват за това, съм забранил на православните да поменуват в свещените помени и на Божествената литургия някой, преструващ се на православен и непреставащ да има общение с еретици и ереси. Защото ако той поне в смъртния си час изповяда греха си и се приобщи със Светите тайни, православният би могъл да прави приношение за него. Но тъй като се е споминал в ерес, как може да се приема такъв в православно общение? Светият апостол казва: "Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с Кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с Тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме с един хляб" (1 Кор. 10:16-17).

Съдейки по всичко, приобщаването с еретически хляб и чаша прави приобщаващия се да принадлежи на противната на православието част и от всички такива причастници прави едно тяло, чуждо на Христа. "... Защото какво общуване между правда и беззаконие?.. каква прилика между Божия храм и идолите?" (2 Кор. 6:14, 16), както на друго място пита Апостолът. Но подобава да се плаче за такива; за онези от тях, които са живи, подобава да се молим да им бъде дадено да се отскубнат от мрежите на дявола; за себе си пък да благодарим "задето от начало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение" (2 Сол. 2:13), за да работим за Него в православната вяра до истинско изповедничество, и ако го извършим непорочно и безукорно, да ни сподоби със Своето Царство Небесно." Преподобни Теодор Студит (Добротолюбие, т. 4, с. 444).

Въпреки тези определения на Светите отци, в последно време се срещат случаи на причастяване на католици в православни храмове, а на 16 декември 1969 г. Светият Синод на Руската Православна Църква обяви "Разяснение" за допускането с цел икономия* към Светите тайни на римокатолиците, но на заседанието на Светия Синод от 29 юли 1986 г. бе постановено: "Поради постъпващите запитвания по повод на даденото Разяснение от 16 декември 1969 г. Светият Синод съобщава, че тази практика не се разви и определя да се отложи прилагането на синодалното Разяснение до решаването на този въпрос от Православната църква" (ХХХ Журнал Московской Патриархии, 1986 г, № 9, с. 7).

*Икономия - (гр. oikonomia от oikos - дом и nomos - закон). - устройство, ръководство, план за спасение. Бел. ред.

Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София