Истините на православната вяра
Истините на православната вяраИеромонах д-р Антим Шивачев
Съдържание на книгата (frames)
Църковните таинства са учредени от Иисуса Христа и Апостолите. Те са свещенодействия, чрез които под видим образ се съобщава на вярващите невидимата Божия благодат.
Таинствата са седем: Кръщение, Миропомазване, Покаяние или Изповед, Причащение, Маслоосвещение, Брак и Свещенство. От тях първите пет са задължителни за всеки един християнин. И трите: Кръщението, Миропомазването и Свещенството, се извършват само веднъж над вярващия. Бракът пък, ако се случи смърт или законен развод, може да се повтори до три пъти. Четвъртият брак се разрешава само от висшата църковна управа, и то по изключителни случаи и причини. Изповедта и Причастяването, както и Маслоосвещението се извършват винаги когато е нужно.
Таинствата се извършват само от епископ и презвитер, а не и от дякон, който само помага при извършването им. Таинството Свещенство, или ръкополагането в духовен сан, може да извърши само епископ, но не и презвитер. А кръщението в голяма нужда, например когато младенецът е в опасност да умре некръстен, може да се извърши и от дякон и мирянин, който го повдига и сваля три пъти във въздуха и казва: "Кръщава се Божият раб (името) во имя Отца и Сина и Святого Духа. Амин."
Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете.
Кръщението е таинство, установено от Господа нашего Иисуса Христа, за да се простят греховете на един човек, извършени преди кръщението, и той духовно да се възроди.
Кръщението установи наистина сам Спасителят на човечеството, като каза на учениците си: "Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа."
Още от апостолски времена това Свето таинство се е извършвало чрез трикратно потапяне на кръщавания във водата и с думите: Кръщава се раб Божий (името му) в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин.
Видимият знак е водата, а освещаващата молитва се състои в думите: "В името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." То се извършва само от епископа или презвитера, защото думите идете научете... като ги кръщавате... са били отправени не само към Апостолите, но и към техните приемници.
Установеният пък чин за извършването на таинството е трикратното потопяване. При все това още преди няколко века Западната Църква прие обичая да се полива вода на кръщавания или да го ръсят с вода, като произнасят установените от Иисуса Христа думи. Този обичай е бил наистина в употреба още по времето на първобитната Църква, но само за болните, тъй наричаните клиници (klinikoi). Правилният начин обаче е само чрез потапяне. Да се потапят три пъти кръщаваните във водата, изрично се заповядва в едно апостолско правило, което всичките църкви трябва да спазват.
Кръщаването е необходимо, защото, както казва и Евангелистът, "ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5), а понеже човек веднъж се ражда в християнския живот чрез Кръщението, затова то не може да се повтори, както не може да се повтори и естественото раждане на човека. Чрез Кръщаването човек става християнин.
В първите времена на християнството да станат християни пожелавали и възрастни езичници. И Църквата, за да се убеди, че който отивал да се кръсти, наистина е пожелал да стане християнин и се е отказал вече от езичеството, изисквала от него да прокълне и порицае старото си вероизповедание и публично гласно да изяви вярата си в Иисуса Христа. Между многото езичници обаче имало и такива, които семейно приемали християнството. Ето защо трябвало да се кръщават и децата им от страх да не умрат некръстени.
Днес, когато християнството е разпространено вече навсякъде, всичките малки деца се кръщават наскоро след като се родят. Но понеже те не са в състояние да удостоверят, че напускат своето старо вероизповедание, т. е. да се откажат от сатаната и да повярват в Иисуса Христа и да се съединят с Него чрез Кръщението, наредило се е да имат те възприемници или кръстници. Последните отговарят от тяхна страна, а по този начин те поемат и пред Светата Църква задължението, че ще се грижат да отхранят и възпитат детето, което кръщават, така че през целия си живот то да бъде истински последовател на Христа Спасителя. Ето защо онова, което възприемникът говори, той говори от името на кръщавания.
Кръщението става така: Най-напред свещеникът обръща кръщавания с лице към Изток, накъдето е Раят, и му духа три пъти в лицето, за да изгони тъй лукавите духове. След това го прекръства, т. е. запечатва го с кръстния знак, и после изрича против изкушението и четири заклинания. След това пита кръщавания три пъти отрича ли се от сатаната, вярва ли в него и вярва ли в Христа Бога. И като изповяда той чрез възприемника си това, за да го докаже, чете три пъти "Верую".
После свещеникът казва: "Благословено царство Отца..." , моли Бога да освети водата и като изчете двете осветителни молитви за това, благославя я и духва върху нея, за да изгони Лукавия. След това той благославя елей (маслиново масло) и влива от него в къпалнята, помазва и кръщавания и го кръщава, като го потапя три пъти във водата и казва: "Кръщава се раб Божий (името му) в името на Отца, амин; и Сина, амин; и Светаго Духа, амин". Това пък се прави за спомен на Христовото възкресение след тридневно погребение. В това време кръщаваният се измива и очиства духовно и става християнин. И да се докаже нагледно тая му духовна чистота, обличат го в бяла риза.
След Кръщението веднага следва Миропомазването.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Миропомазването е таинство, при което свещеникът помазва кръстения със Свето миро по разни части на тялото и при всяко помазване казва: "Печат дара Духа Святаго, Амин", за да му се придадат даровете на Светия Дух: мир, любов, радост и пр. Иначе Миропомазването е удостоверение за тия Дарове на Светия Дух, т. е. уверяваме се, че с този външен белег е слязла на кръстения благодатта на Светия Дух.
Светото Миро се вари и приготвя в Цариградската Патриаршия от 40 различни аромати, а особено от бяло вино и елей (маслиново масло), всяка година на Велика Сряда и се осветява от вселенския патриарх на Велики Четвъртък. След това се разпраща по всички православни църкви, за да се означи с това тяхното единство и сходство. В старо време всяка автокефална Църква си е варила и приготвяла отделно Свето миро. На това основание си го приготвя днес и Руската Църква, както и Буковинската (в Черновци) за православните църкви в Австро-Унгария. От руската църква се снабдява със Свето Миро сега и Българската Екзархия, откакто Патриаршията в злобното си упорство да владее църковно българския народ неправилно и неканонически провъзгласи нашата Църква за филетическа и схизматическа. 10) Схизмата върху Българската Православна Църква е провъзгласена на 14.09.1872 година и е вдигната на 22.02.1945 г.
След Миропомазването свещеникът постригва на кръст от главата на кръстения и малко коса, за да покаже с това, че той се посвещава на Бога. После, след като се облече вече младенецът, възприемникът го прегръща в прегръдките си и за да покаже духовната си радост, обикаля три пъти около къпалнята срещу свещеника, който кади и пее: "Елици во Христа креститеся, во Христа облекостеся. Алилуйя". А това значи: "Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27), т.е. станали сте вече християни. Слава Тебе, Господи.
Най-накрая, като се чете и Апостол (Рим. 6:9-11), и Евангелие (Мат. 28:16-20), свещеникът се обръща към кръстения и казва: "Крестился еси, просветил ся еси, очистил ся еси, миропомазал ся еси, освятил ся еси, очистил ся еси, во имя Отца...", и с това се свършва Последованието на Кръщението, което всякога се извършва заедно с таинството на Миропомазването.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Покаянието е таинство, установено от Иисуса Христа, според което всеки грешник, като се разкае предварително за греховете си, изповядва ги пред свещеника с твърдото обещание да не ги повтаря пак и като получи от него прошка на греховете си, в същото това време получава прошка и от Самия Иисуса Христа.
Случва се обаче също когато свещеникът запрещава на грешника да се причасти и според греховете му налага и наказанието за покайване. Апостолите, а в тяхно лице и приемниците им в Свещенството, са получили от Иисуса Христа да прощават или не греховете, когато Той им е казал: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан. 20:22-23). "Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18).
Греховете прочее се прощават или задържат по силата на решение, произнесено от онези, които са облечени с властта на Свещенството. То трябва да се произнася по съзнателен начин. Това обаче е невъзможно при незнаенето на греховете и разположението на грешника, което става чрез искрена Изповед.
В първите векове на християнството Изповедта е била гласна пред народа. После обаче църковното благочиние относно гласната Изповед се е изменило по силата на ред обстоятелства и важни неудобства. Ето защо и Светата Църква е постановила, че всички онези, които се приготвят да се причастят със Светите Христови тайни, са длъжни да изповядат насаме пред свещеника своите грехове.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Така се нарича таинството, в което под вида на хляб и на вино вярващите се причастяват от тялото и кръвта на Иисуса Христа, които са съединени с Божественото Му естество. В Причастието хлябът и виното, принасяни на литургията в жертва на Бога, за възпоменание на страданията, смъртта и възкресението Христово, след като ги благослови свещеникът, се претварят в истинно тяло и в истинска кръв Христови. След това всички, които се причастяват с тях, по един тайнствен и най-тесен начин се съединяват с Христа и чрез това получават вечен живот.
Спасителят установи това таинство в последната Си вечер със Своите ученици, когато взе хляба и виното, и като благослови, рече: "Вземете, яжте; това е Моето тяло... това е моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива... Това правете за Мой спомен" (Мат. 26:26; Марк. 14:22; Лука 22:19). И всякога Светите Апостоли, когато се причастявали с тялото и кръвта Господни, спомняли си смъртта Христова, спомняли за Голгота и Кръста, където Той е пострадал за нас. Не само това, но те се съединявали със своя Божествен Учител по един духовен и непостижим за човешкия ум начин. И всички вярващи по примера на Светите Апостоли пристъпват също със силата на вярата в Иисуса Христа да изпълнят светата Му заповед, защото Той е казал: "Само този, който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще има живот вечен".
Православната Църква вярва, че след освещаването на хляба и виното тялото и кръвта на Спасителя присъствуват истинно и съществено в Евхаристията. Те не подлежат обаче на нашите чувства, а съществуват в едно одухотворено състояние, подобно на онова, в което е било тялото на Иисуса Христа след възкресението Му. Вярващите са длъжни да се причастяват под двата вида на хляба и виното. Светата Църква изисква това от всички свои последователи и онзи, който лишава вярващите от приобщаването под вида на виното, престъпва Божествения Завет, изразен от Спасителя с думите: "Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв", и пр.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Маслоосвещението е таинство, което има божествено установление. То е осветен с молитви елей (маслиново масло), с който вярващият се помазва и се изцерява и от телесни, и от душевни недъзи, защото Божията благодат слиза на него. Маслоосвещението се извършва за душевното и телесно - изцеряване на болните, за което свети апостол Иаков пише:
"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в Името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15).
А и преди смъртта на Иисуса Христа, както отбелязва св. евангелист Марко, Апостолите мажеха мнозина болни с масло и ги изцеряваха (Мар. 6:13).
Следователно таинството Маслоосвещение е установление от самия Иисус Христос, което се е съблюдавало още от апостолски времена, понеже се съобщава чрез него особена благодат.
Маслоосвещението обикновено се извършва от седем души свещеници, колкото пъти християнинът има нужда от това. Но Последованието му особено се чете в църквата на Великата Сряда, за да се укрепят онези, които на утрото ще се приобщават със Светите Христови тайни.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Бракът може да се вземе и разгледа в трояко отношение:
1) като естествено условие между съединяващите се мъж и жена;
2) като гражданско съгласие или контракт, когато гражданската власт придава на естественото условие едно обществено и законно условие;
3) като таинство, когато мъжът и жената се съединяват вероизповедно съгласно църковните постановления.
Най-законен и действителен е Бракът, който се благославя от Църквата, защото сам Иисус Христос е постановил, че за да бъде законно съчетанието между мъжа и жената, то трябва да е вероизповедно.
Съществува следователно Брак в Христа, в църква, който се различава от простото съединение, и този Брак се нарича таинство от апостол Павел (Еф. 5:31-32).
Православната Църква не смята Брака за задължение, необходимо за всички. Тя признава девството за състояние по-високо от съпружеството. Въпреки това обаче тя го смята за едно изключително състояние, присъщо само на някои хора. Но тя почита съпружеството като едно свето състояние и вярва, че само по изключителни висши християнски причини някой може да се отклони от него. Иначе всеки трябва да води съпружески живот съгласно Свещеното Писание за продължаване и размножаване на човешкия род в Слава Божия.
За външен знак на брака служи самото съчетание на встъпващите в Брак. Това съчетание, което се освещава чрез молитвите, преподава на съпрузите особена благодат на вяра и любов и единомислие в новия им семеен живот. Свещеникът е онзи, който благославя брачния съюз. За да встъпи някой в Брак, изисква се, ако е мъж, да има най-малко навършени 19 години, и 17 години, ако е жена. При това те трябва да са телесно и духовно здрави и да няма никаква друга пречка, за да не се благослови бракът им.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
В Свещенството върху избраното лице архиереят възлага с молитва ръцете си и с това му преподава особен дар от Светия Дух, за да извършва таинствата и да наставлява християните във вярата и за добри дела. Степените на Свещенството са три: епископ, презвитер и дякон. Дяконът само служи при таинствата, но не може да ги извършва. Свещеникът под надзора на епископа извършва таинствата, без обаче да може да ръкополага. Епископът не само извършва таинствата, но има и власт да посвещава свещеници и дякони.
Чрез Свещенството се дава на избраното лице духовна власт да управлява обществото на вярващите. Свещениците по думите на апостол Павел са служители Христови и разпоредници на тайните Божии (1 Кор. 4:1). "Внимавайте, прочее, върху себе си - говори на свещенослужителите евангелистът - и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28).
Видимият знак в Свещенството е ръковъзлагането. "Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството" (1 Тим. 4:14), пише апостол Павел на епископ Тимотей. Той прибавя още: "Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане" (2 Тим. 1:6). Апостол Павел бил възложил ръцете си над ученика си и това ръкоположение съобщило на този ученик благодатта. Той пише на същия свой ученик още: "Ръце на никого не възлагай прибързано" (1 Тим. 5:22).
Този начин на съобщаване на Свещенството, който се употребява от самото начало, Православната Църква почита като установен от самия Христос. Само Той наистина е можел да установи такова таинство, чрез което да се съобщава благодатният дар на Светия Дух.
От посочените места на Свещеното Писание се вижда ясно, че наистина само Светият Дух облича в Свещенство онези, които приемат ръкоположението. Свети апостол Павел пък ни учи, че сам Иисус Христос е установил различните степени на пастирството, на което е поръчано да управлява Църквата (Еф. 4:11-12). Също така ясно се вижда от Свещеното Писание, че само Апостолите възлагат ръце и облечените от тях с пълно Свещенство, т. е. епископите. Затова Църквата вярва, че извършител на Свещенството е епископът и че без ръкополагането на епископа Свещенството не се съобщава.
[ ОБРАТНО ГОРЕ ]
Истините на православната вяра - Иеромонах д-р Антим Шивачев
Кратко изложение на основните истини на Православието с оглед
различията, които се срещат в другите християнски църкви
Тавор прес © София
www.Pravoslavieto.com