Истините на православната вяра
Догматите на Православната църква

Иеромонах д-р Антим Шивачев

Съдържание на книгата (frames)

Въплъщение

"Вярвам... в единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния,
Който е роден от Отца преди всички векове;
Светлина от Светлина, истински Бог от истински Бог,
роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало;
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение
слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек." Символ на вярата

Вторият член от Символа на вярата се отнася до Сина Божий, Който стана човек, за да възроди и изкупи света за нов живот чрез своето самопожертвувание на Голгота.

Бог има един само Син, Своето Слово, Който е вечното изражение на битието Му и Който се е родил предвечно. Само Словото е, Което от вечност е произлезло от Началото, т. е. от Отца чрез раждането. Този акт се е извършил преди всички векове. От това следва, че Отец никога не е бил без Сина. Иначе би било възможно да се предположи, че е било време, откогато Синът е почнал да съществува. В този случай Той би влязъл в реда на всички творения. Словото прочее е вечно изхождане от вечното Начало, светлина от светлина, истински Бог от истински Бог, роден, а не сътворен, единосъщен на Отца, т. е. Той има една същност с Него, защото, ако нямаше същата същност, би бил творение, ако се предполагаше в едно с арианите, че естеството на Сина е подобно с естеството на Отца. В такъв случай Той щеше да е получил естеството си не чрез вечно раждане, но чрез едно действие, което, като не е необходимо в Бога, би представлявало едно външно дело (ad extra), следователно едно творчество.

Бог е действал относно случайните същества чрез Своето Слово. Следователно чрез Него е дал битието на всички същества, които съставят двата свята, невидимия и видимия.

За да възроди и спаси от грях човешкия род, Синът слязъл от небесата, т. е. явил се е в земния свят, вън от невидимия. Въплътил се е, т. е. съединил се в едно съвършено човешко естество, което съставило с Него само едно божествено лице на име Иисус Христос.

Името Иисус значи Спасител, защото Той е дошъл в света да спаси хората от първородния грях. Той стана и Христос или Помазаник поради свещената Своя мисия да възроди света към нов живот. Божественото и човешкото естество са съвършени в Христа. В същото време обаче те са така напълно различни едно от друго, че не е възможно да се припише на едното това, което принадлежи на другото. При все това всичките свойства трябва да се отдават на Лицето, което е едно. Така в Иисуса Христа съществуват две воли, едната - божествена, а другата - човешка, и две действия. Но човешката воля и човешкото действие са подчинени на божествената воля и действие.

Тялото на Иисуса Христа не почива на законите на човешкото раждане, защото Спасителят не е причастен в първородния грях. Той се е заченал от Духа Светаго в Мария, която останала Дева преди, по време на и след раждането така чудно, както и самото зачатие на Иисуса Христа.

[ ОБРАТНО ГОРЕ ]

Pазличия между християнските църкви относно догмата за Въплъщението

В днешно време много протестанти, в едно със старите еретици, социнияните, приемат, че Иисус Христос не бил Бог, а просто човек, надарен от Бога с превъзходни качества. С това тези заблудени хора отхвърлят и Свещеното Писание, което уж приемат за правило на вярата. В Писанието се казва: "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото... и Словото стана плът, и живя между нас" (Иоан. 1:1, 14). "Аз и Отец едно сме" (Иоан. 10:30). "Който е видял Мене, видял е Отца... Аз съм в Отца и Отец е в Мене" (Иоан 14:9-11).

По-първите протестанти и всичките други християнски общества се съгласяват с Православната Църква относно догмата на въплъщението. Римската Църква обаче косвено нарушава този догмат чрез поклонението, което отдава на светото сърце на Иисус. Подобно едно поклонение трябва да се въздава само на божественото лице на Иисуса Христа. Не е позволено прочее да се покланяме на човешкото естество на Иисуса Христа, взето само по себе си, а още повече на една част от тялото Му.

Римската Църква за свое оправдание на първо време казваше, че това поклонение се отнася до самото лице на Иисуса Христа. Днес обаче по-голямата част от католическите църковни писатели направо учат, че сърцето на Иисус заслужава само по себе си поклонение.

Протестантите не приемат безусловно наименованието Дева, което се даде на Света Мария в Никейския Символ, като твърдят, че тя имала уж и други деца. Обаче тъкмо в това свое твърдение те отстъпват от правилото си, според което трябва да се приема само онова, което се намира в Свещеното Писание. А знае се, че в Писанието никъде не се споменава за други деца на Света Дева Мария. Онези, които се наричат там братя Иисусови, представят се същевременно като чада на друга Мария, съпруга на Клеоп. Свещеното Писание посочва Мария Клеопова като сестра на Дева Мария, а чадата й - като братовчеди на Иисус, защото в древността името братя се давало и на братовчедите.

Православната Църква вярва заедно с цялата първобитна Църква, че Иисусовата майка е била Дева преди, по време на и след божественото раждане, както също и в самото действие на зачатието.

Римската Църква чрез папа Пий IХ измислила друг един нов догмат - за непорочното зачатие на Дева Мария. Това ново католическо учение не касае нас, православните. Ние си имаме наше вероучение за Светата Дева, което ни е открило Божието Слово; ние вярваме, че всички хора, според учението на Свещеното Писание, са заченати в първородния грях и никой освен Сина Божий не е бил освободен от него. Така също, разбира се, и Пресвета Дева Мария не е била освободена от този грях. Тя била предочистена от него чрез Светия Дух и Нея, Приснодева, ние почитаме, като присноблажена и пренепорочна и майка на Бога нашего, по-честна от Херувимите и по-славна без сравнение от Серафимите, защото се е удостоила да роди от Светия Дух Изкупителя Христос, нашия Бог.

Учението за непорочното зачатие е изникнало на Запад в умовете на римските богослови около папа Пий IХ, там то е узряло и станало догмат - Западът нека и да си го държи. Източната, Православната Църква не може да разбира как едно учение, колкото и благочестиво да е на пръв поглед, може да изниква, да съгрява и догмат да става; тя не признава нови догмати. Тя знае само да пази онзи залог, който нейният Божествен Жених й е поверил. Само към този залог се придържа Православната Църква, като не забравя и думите на Апостола, който казва: "Но ако дори ние или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8). Според това Православната Църква отхвърля всяко ново учение за вярата. А го отхвърля просто затова, защото е ново; отхвърля, а следователно и не признава и новото учение на латинците за непорочното зачатие на преблагословената Дева Мария като противно на залога, даден от Иисуса Христа на Църквата.

[ ОБРАТНО ГОРЕ ]

Истините на православната вяра - Иеромонах д-р Антим Шивачев
Кратко изложение на основните истини на Православието с оглед различията, които се срещат в другите християнски църкви

Тавор прес © София

    www.Pravoslavieto.com